Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Каварна, 24.07.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

при секретаря Е.Ш. като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 474 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от А.Д.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв.И.Г.П. – ДАК, с адрес: ***, срещу В.П.П. с ЕГН ********** ***.

В молбата си ищеца излага, че е собственик на следния недвижим имот – втори етаж от къща и сгради, находящи се в гр.Каварна, ул.“Х.Д.“ **, построени в отстъпено право на строеж в общински поземлен имот с идентификатор ***, номер по предходен план кв.**, парцел **, а именно: втори етаж от еднофамилна жилищна сграда с площ от 109 кв.м. и съседи: отдолу ет.1, отгоре – няма, на същия етаж 0 няма, от сграда с идентификатор ***, застроена площ от 109 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор ***.* със застроена площ от 12 кв.м., брой етажи 1, предназначение жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор ***.* със застроена площ от 15 кв.м., брой етажи 1, предназначение друг вид сграда за обитаване.

Посочва, че е придобил посочените сгради на основание извършено от него строителство на втория етаж в периода от 1968-1975г., със съгласието и знанието на родителите си Д.А.М.. – починал на 14.09.19**г. и С.Д.М., починала на 25.07.20**г. Те били собственици на първия етаж от жилищната сграда към момента на строителството.

Ищеца твърди, че ответницата е тяхна внучка, дъщеря на починалата му сестра – Д.Д.М..

Сочи, че на баща му Д.А.М.. /М.А.М./ било издадено удостоверение №**** от 08.08.19**г. на Градски общински народен съвет гр.Каварна за признаване право на строеж върху държавно дворно място парцел 5 в кв.46 по плана на гр.Каварна за жилищна сграда от две стаи и кухня с обща застроена площ от 40 кв.м. На 03.06.19**г. на името на баща му било издадено Строително разрешение №85 за строене на жилищна сграда върху 75 кв.м. от две спални, кухня и сервизни помещения в гр.Каварна, **** по плана на гр.Каварна. Посочва още, че докато били живи родителите му прехвърлили първия етаж срещу задължение за издръжка и гледане на сестра му, която по- късно починала на 15.05.20**г. Но останал непрехвърлен втория етаж, който той сам построил и, където живеел със семейството си от 1975г. до настоящия момент. Твърди, че първоначално след като се оженил през 1968г. живеел на първия етаж заедно със съпругата си, но после започнал да строи втори етаж със съгласието на родителите си. Средствата за строежа били изцяло негови, но така и не успели в годините да уредят документално нещата за втория етаж, входа към него и гаража, които също той бил построил.

Твърди, че докато била жива сестра му не са имали проблеми, а по-късно, когато починала. Ответницата предложила на ищеца да изкупи нейния първи етаж, но той не се съгласил, защото искала голяма сума. След това се оказало, че е подала жалба до РУ Каварна, за което било образувана преписка №210/2017г., но преписката била прекратена.

Твърди, че има интерес от водене на настоящото производство, тъй като е собственик на втория етаж от къщата, а ответницата му оспорва собствеността

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че е собственик на процесния имот на основание давностно владение.

В с.з. ищеца, чрез упълномощения адв.И.П. поддържа иска, като прави изменение на иска, който да се счита предявен относно сграда 1 с идентификатор ***.*, със застроена площ от 61.50 кв.м., находящ се в западната част на сградата, състоящ се от входно антре, салон, кухня, две стаи и баня с тоалетна, при съседи: на запад – стълбище, на изток – източната част на втория етаж от сграда 1 и от две страни двор, находящ се на административен адрес гр.Каварна, ул.“Х.Д.“ **.

Ответницата в депозирания писмен отговор оспорва твърденията на ищеца, като посочва, че къщите в парцела били две, но под един общ покрив. Твърди, че дядо й първоначално построил къща, а после надстроил още един етаж. Вуйчо й А. не бил строил втория етаж от къщата. След това майката на ответницата поискала съгласие да направи още една къща, долепена до първата, отново на два етажа. Майката на ответницата построила втората къща със собствени средства. През 19**г. бил прехвърлен на майка й първия етаж, ведно с отстъпеното право на строеж, поради което и счита, че е собственик и на втория етаж.

Моли съда да отхвърли иска на ищеца като недопустим, а ако съда счете, че е допустим, да й присъди втория етаж от първата къща, тъй като е прехвърлен първия етаж, ведно с правото на строеж. Предявява насрещен иск при условията на чл.211 от ГПК.

Вс.з. ответницата лично и с упълномощения адв.Е.С. оспорва иска на ищеца. Пояснява, че първата къща била построена от баба й С.и дядо й Д., който после надстроил и втория етаж. След което прехвърлили на майка й първия етаж и отстъпеното право на строеж, като за втория етаж нямало документ за собственост. В с.з. уточнява, че втората къща била построена от брата на баба й С.– Я.. След като Я. починал дядо й Д. платил на неговите наследници и къщата останала на С.и Д., а той от своя страна я предоставил на майката на В. – Д.. Тя от своя страна я продала с една декларация на сина и снахата на ищеца. Моли за

Ответника по насрещния иск подава писмен отговор и оспорва иска изцяло.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени  доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за наследници изх.№АО-11-***.02.2017г. на Община Каварна се установява че наследници на Д.А.М..,***, починал на 14.09.19**г. са С.Д.М. – съпруга, А.Д.М. – син (ищец) и Д.Д.М. – дъщеря, починала (наследодател на ответницата). От удостоверение за наследници изх.№АО-11-45/01.02.2017г. на Община Каварна е видно, че единствен наследник на Д.Д.М. е ответницата В.П.П..

Видно от Строително разрешение №85/31.06.19**г., на Д.А.М.. е позволено да построи сграда от две стаи, спалня, кухня и сервизни помещения на ул.“Х.Д.“ ***.

Съгласно нотариален акт **** за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка на Балчишки районен съд се установява, че Д.А.М.. и С.Д.М. прехвърлили на дъщеря си Д.Д.М. следния свой собствен имот/ къща за живеене, състояща се от две стаи, кухня, ведно с отстъпеното право на строеж върху дворното място, цялото с площ от 500 кв.м., урегулирано в парцел ****по регулационния план на гр.Каварна срещу задължение на купувача да поеме цялостната издръжка и гледане на прехвърлителите докато са живи и им осигури спокоен и нормален живот какъвто са водили и правото на обитаване върху една от стоите на къщата по техен избор.

Видно е от Декларация вх.№5551/29.04.1998г., Приложение №1 за недвижим имот, е че А.Д.М. е декларирал жилище и гараж в гр.Каварна, ул.“Х.Д.“ **.

От постановлението на Окръжна прокуратура Добрич се установява, че ответницата В.П.П. ***, в която твърдяла че в имота, който е нейна собственост се настанили хора, които заявили, че им било разрешено от баба й и дядо, но не си плащали сметките за ток и вода. Става ясно, че след проверка в РУ Каварна било установено следното: през 60-те години на миналия век Д.А.М.. и С.Д.М. повторили къща в дворно място с площ от 500 кв.м. след отстъпено право на строеж. Къщата била на един етаж и там отгледали двете си деца – Д.Д.М. и А.Д.М.. Към 1968г. А. се разбрал с баща си да се отдели и построил втори етаж на къщата и започнал да живее там. През 1993г. с нотариален акт двамата родители прехвърлили на дъщеря си Д. двор от 500 кв.м. и къща. Докато била жива Д. ползвала първия етаж от къщата На 15.05.20**г. тя починала и оставила наследник В.П.. Тогава тя отишла при вуйчо си А. и предложила да му продаде първия етаж от къщата за 50 000 лева, които се сторили непосилни за него и той отказал да ги плати. След като разбрала, че няма да получи сумата от брата на майка си, В. решила да напише жалба в полицията, за да реши проблема. Тъй като била неграмотна жалбата написал кмета на с.Г. След това написала жалба и срещу постановлението на РП Каварна, като твърдяла че вуйчо й А. се самонастанил в имота и не искал да го напусне, а с това извършил престъпление по чл.170 от НК. От постановлението на ОП Добрич става ясно, че не са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство, а отношенията между страните били гражданско-правни.

От нотариално заверена декларация става ясно, че Д.Д.М. е получила сумата от 5 500.00 лева от С.А.Д.

Представени са скици и данъчни оценки за имота.

От разпита на свидетелите водени от ищеца Н.А.П., И.Р.Б. и М.Д. И. става ясно, че от построяването на втория етаж на къщата А. и семейството му живели там. Според св.П. той и още едно момче били наети строители от А. и построили втория етаж. Той плащал материалите.

Свидетелят Б., който е съсед на ищеца твърди, че взаимоотношенията в семейството били много добри. Д. като идвала на гости никога не е имала претенции към А. за къщата. Претенциите се появили сега, когато починала, дъщеря й искала. А гаража в двора също бил покроен от А., а пари за това давал и дядото – бащата на жена му, който помагал и при строежа. Според св.Б. на гърба има построена друга къща.

Свидетелката М. И., която е съпруга на А. твърди, че като заживели заедно, били при баща му и майка му на първия етаж. Когато имали първото дете, им казали да правят втория етаж. А. си хванал майстори да я строят, а родителите помагали. Според свидетелката, сестрата на А. – Д. била много добра жена и често идвала на гости. Много добре се разбирала с брат си и не е имала претенции за втория етаж. В същото време знаели, че е прехвърлен първия етаж на нея.свидетелката твърди, че претенциите били след като починала Д., дъщеря й ги предявила.

Разпитани са свидетели и на ответната страна.

Свидетелят М.К.С., който е брат на Д. уточнява родствената връзка с ищеца. Пояснява, че С.е сестра на А. и на Д., били осиновени от тях. Свидетелят твърди, че втория етаж от къщата е строен от Д.. В рамките на две години построил първи и втория етаж. А. отишъл да живее горе, а Д. останала долу при С.и Д.. След това се омъжила първо в Каварна, а после в Добрич. Като идвала си оставала на първия етаж, но никога не ставало на въпрос, че първия етаж е неин, а втория на А.. Според свидетеля Д. не е имала претенции за втория етаж. Според свидетеля втория етаж бил наследнически. Но А. живеел първо на първия етаж, а след построяването на втория и никой не му е казвал нищо.

Свидетелката С.А.Д., която е снаха на А. и живее в западната част на къщата дето е залепена. Твърди, че бабата и дядото казвали на Д., че всичко ще остане на нея. Свидетелката твърди, че Д. не се е карала с А. и той знаел, че първия етаж е неин.

По делото е допусната и приета съдебно-техничека експертиза. Според вещото лице в имота има една сграда, която представлява тип близнак от две самостоятелни двуетажни жилища. Процесната част била западната. Сградата на скицата е отбелязана с идентификатор 1. Идентификатор 2 според вещото лице представлява входно антре към първия етаж на западната част и нямала нищо общо с втория етаж на западната част от сградата. Антрето било към първия етаж. Достъпа до втория етаж според вещото лице се осъществявал чрез външно стълбище, влизало се във входно антре, оттам в един салон, от салона в една стая, от тази стая в друга стая. От салона се влиза в кухня, а от кухнята в баня и тоалетна. Това било разпределението на втория етаж, което се виждало и от приложената към СТЕ скица-разпределение (л.116). Вещото лице е изследвало и установило, че строителни книжа има единствено издаденото строително разрешение №85/03.06.19**г., приложено по делото и втория етаж е строен след 19**г. Според вещото лице втория етаж е 61 кв.м.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим.Разгледан по същество се явява и основателен.

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. В случая ищецът има правен интерес от водене на делото, тъй като ответницата му оспорва собствеността с твърдението, че втория етаж от къщата е нейна собственост.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса ищеца следва да докаже правото си на собственост върху имота съобразно твърдяния придобивен способ, а ответника да докаже наведените възражения. В настоящия случай ищецът твърди да е собственик на втори етаж от сграда на основание давностно владение в повече от десет години, считано от 1975г.

Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно, да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок; тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота. Чл. 69 ЗС въвежда оборима презумпция относно намерението за своене, т.е ответникът следва да проведе обратно доказване относно анимуса на владелеца. Съдебната практика и теория трайно е наложила, че за да се приеме придобиване по давност на недвижим имот, нужно е осъществяваното владение да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.

От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установи, че ищецът е във владение на имота. Това владение той е установил през 1975г., а според свидетелите - 1968-1969г., доколкото свидетелстват показанията им за годината на строеж на втория етаж от сградата, и когато той се преместил със семейството си да живее там. От тази година ищецът е започнал упражняването на фактическа власт върху имота и започнал владение, като до доказване на противното, предполага се, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато, докато не се установи, че трето лице осъществи такова действие, което явно и категорично да препятства възможността на владелеца да упражнява фактическа власт върху имота занапред или да предприеме действие имащо за последица отстраняване владелеца от имота. Владението на ищеца през всичките тези години до м.февруари 2017г., когато ответницата В.П. депозирала жалба в полицията в гр.Каварна, е необезпокоявано, трайно и явно. Владението е явно. За неговата явност свидетелстват и двете групи свидетели, разпитани непосредствено в с.з.

Събраните по делото доказателства налагат извод и за това, че владението е упражнявано спокойно, доколкото по делото не се установи то да е било установено чрез насилие или по скрит начин. Това владение е било и непрекъснато, доколкото липсват данни и доказателства по какъвто и да е начин до въведения период то да е било загубвано от ищеца или срещу него да е бил предявен иск. Единствено ответницата В.П. с подаване на жалба през м.февруари 2017г. е оспорила правото на собственост на ищеца, което обаче вече е възникнало в неговия патримониум.

Изложеното по-горе води на извод за основателност на ищцовата претенция. Доказа се, че А.Д.М. е придобил втория етаж от къща, разположена в западната част на сграда в дворно място от 500 кв.м. в гр.Каварна.

След като главния иск е основателен и доказан, то насрещния иск за собственост, предявен от В.П.П. се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника дължи на ищеца сторените по делото разноски, които съгласно приложен списък са в размер на 908.54 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В.П.П. с ЕГН ********** ***, правото на собственост на ищеца А.Д.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв.И.Г.П. – ДАК, с адрес: ***, върху втори етаж на сграда с идентификатор ***.* със застроена площ от 61.50 кв.м., находящ се в западната част на сградата, състоящ се от входно антре, салон, кухня, две стаи и баня с тоалетна, при съседи: на запад – стълбище; на изток – източната част на втори етаж от сграда 1 и от две страни – двор и сграда с идентификатор ***.* със застроена площ от 15 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване.

ОТХВЪРЛЯ иска на В.П.П. с ЕГН ********** ***, срещу А.Д.М. с ЕГН ********** *** за признаване право на собственост върху следния недвижим имот – втори етаж от къща и сгради, находящи се в гр.Каварна, ул.“Х.Д.“ **, построени в отстъпено право на строеж в общински поземлен имот с идентификатор ***, номер по предходен план кв.**, парцел **, а именно: втори етаж от еднофамилна жилищна сграда с площ от 109 кв.м. и съседи: отдолу ет.1, отгоре – няма, на същия етаж 0 няма, от сграда с идентификатор ***, застроена площ от 109 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор ***.* със застроена площ от 12 кв.м., брой етажи 1, предназначение жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор ***.3 със застроена площ от 15 кв.м., брой етажи 1, предназначение друг вид сграда за обитаване, като неоснователен.

ОСЪЖДА В.П.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на А.Д.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв.И.Г.П. – ДАК, с адрес: ***, сторените по делото разноски в размер на 908.54 /деветстотин и осем лева и петдесет и четири стотинки/ лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд Добрич, от уведомяването на страните по делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..