Р Е Ш Е Н И Е

гр. Каварна, 21.05.2019 г.

 

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Каварненският районен съд в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при секретаря А. Митева, като разгледа докладваното от съдията Гр.Д № 475 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Предявени са искове  с правно основание  чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 537, ал. 2 от ГПК и чл. 33, ал. 2 от ЗС.

Ищците К.Х.Е. и С.Х.Е. излагат в исковата си молба, че като наследници на Д. Д. Д. и С. Т. Д.а са собственици на 1/5 ид.ч от следния недвижим имот: дворно място с площ от 2 547 кв.м., с идент. ***.118 по КК и КР на с. ***, общ. Каварна, с номер по предходен план 118, при граници: поземлени имоти с идент. ***.119, ***.501, ***.9524 и ***.9567, с административен адрес на имота с. ***, общ. Каварна, ул. „***” № 7, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***.118.1, със застроена площ от 68 кв.м. и второстепенна сграда – едноетажна, с идент. ***.118.2, със застроена площ от 68 кв.м., придобит от наследодателите им по давност през периода 1972 г. – 1989 г.

Твърдят, че от майка си узнали, че на 06.06.2017 г. ответницата В.Х. се е снабдила с констативен нотариален акт за целия наследствен имот, като на същата дата с нотариален акт вписан в СВ Каварна с акт № ***, вх.рег ***г. е продала процесния имот на Л.И.Л.. Твърдят, че ответницата В.Х. не е била собственик на целия имот, а само на 1/5 ид.ч. от него, т.к. след смъртта на общите наследодатели не е била владелец, а държател на частите на другите съсобственици. Ответницата Л. не е станала собственик на имота, чрез посочената продажбена сделка, т.к. е придобила същия от несобственик. Твърдят още, че ответницата Х. продавайки собствената си 1/5 ид.ч. от имота на втората ответница, без да предложи имота първо на останалите съсобственици е нарушила разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, което обуславя правният им интерес от предявяване на иск за изкупуване на ид.ч. на съсобственика.

С оглед изложеното молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищците са собственици на 1/5 ид.ч. от ПИ дворно място с площ от 2 547 кв.м., с идент. ***.118 по КК и КР на с. ***, общ. Каварна, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***.118.1, със застроена площ от 68 кв.м. и второстепенна сграда – едноетажна, с идент. ***.118.2, със застроена площ от 68 кв.м., както и да бъде отменен НА № ***г. на СВ Каварна, до размера на притежаваната от ответницата В.Х. идеална част. Молят да бъде допуснато изкупуване по цената посочена в НА № ***, вх.рег. ***г. на СВ Каварна, продадената от съсобственика В.Х., идеална част от процесния недвижим имот.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищците, пледира за уважаване на предявените искове, като основателни и доказани. Счита, че от събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства е установено, по безспорен начин, че не ответницата В.Х., а всички наследници на Д. и С. Д.и са съсобственици на процесния имот придобит от тях по наследство. Ответницата Х., като един от съсобствениците на имота, не е успяла да докаже, че е извършила действия, с които от държател на частите на останалите съсобственици се е превърнала в техен владелец. Същата дори след като се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост за целия имот и е извършила продажба на същия е разпределила парите получени от продажбата между всички останали наследници именно защото не е считала себе си за единствен наследник на имота. Пледира за уважаване и на иска с правно осн. чл. 33, ал. 2 ЗС, с оглед наличието на законовите предпоставки за това. Претендира разноски.

Ответникът В.Д.Х., чрез процесуалния си представител, в срока по чл. 131 от ГПК, подава писмен отговор, с който оспорва исковете, като неоснователни и недопустими, с оглед активната легитимация на ищците и липсата на правен интерес.

Ответникът Л.И.Л., чрез назначения й особен процесуален представител, в срока по чл. 131 от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустими, поради липсата на данни, установяващи активната процесуална легитимация на ищците. Счита обстоятелствата на които се основават ищцовите претенции за негодни да отрекат собственическите права на ответницата Л. в качеството й на купувач по процесния договор за покупко-продажба.

В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители ответниците настояват исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Считат, че ищците не са успели да докажат собственическите права на своя наследодател, т.к. е установено от събраните в процеса гласни доказателства, че единият от наследниците на общия наследодател, а именно отв.В.Х. е  придобила имота в резултат на упражняваното от нея давностно владение.  Претендират се разноски.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от приложените по делото удостоверения за наследници се установява, че ищците и ответницата В.Х., са наследници по закон на Д. Д. Д. и С. Т. Д.а, като последната е тяхна дъщеря, а ищците са низходящи на дъщеря им Т. Д.а.

Също така не е спорно обстоятелството, че общите на страните наследодатели са притежавали в собственост недвижим имот: дворно място с площ от 2 547 кв.м., с идент. ***.118 по КК и КР на с. ***, общ. Каварна, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***.118.1, със застроена площ от 68 кв.м. и второстепенна сграда – едноетажна, с идент. ***.118.2, със застроена площ от 68 кв.м. (скица на ПИ – лист 29 от делото).

Установява се от представеното нотариална дело № ***г., на нотариус ***, че на 06.06.2017 г. на основание постановление от същата дата издадено въз основа на обстоятелствена проверка и съгласно чл. 587, ал. 2 от ГПК, В.Д.Х. е призната за собсвеник по наследство и давностно владение следния поземлен имот, находящ се в с. ***, общ. Каварна, обл. Добрич, ул. „***” № 7, а именно: дворно място с площ  2 547 кв.м., с идент. ***.118 по КК и КР на с. ***, общ. Каварна, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план: 118, ведно с построената в него жилищна сграда еднофамилна, с идентификатор ***.118.1, със застроена площ от 68 кв.м. и второстепенна сграда – едноетажна, с идент. ***.118.2, със застроена площ от 68 кв.м. 

С нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот, № ***г. на нотариус ***, вписан в СВ Каварна с акт № *** вх. рег. № ***г., В.Д.Х. е продала на Л.И.Л., имота описан по-горе, за който в същия ден се е снабдила с констативен нотариален акт по наследство и давностно владение, за сумата от 5 300,00 лв. В п. 3 от акта е вписано, че продавачът и купувачът са декларирали, че посочената сума е действителното плащане и са запознати, че носят отговорност за неверни данни.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която като неоспорена, обективно и компетентно дадена, и кореспондираща с писмените доказателства, се кредитира от съда изцяло. От заключението на вещото лице се установява, че първият кадастрален и регулационен план на с. *** е одобрен със заповед № 3525/07.08.1950 г., по който план процесния имот е с планоснимачен № 118, за който имот са отредени парцели III-118 и  IV-118, в кв. 17. В разписния лист към плана от 1950 г. имот с пл. № 118 е записан на М. Д. Д.. В парцел III-118, е отразено съществуването на две сгради – пж1 и пс. Със заповед 767/11.09.2001 г. е одобрен нов кадастрален план на с. ***, изработен по програма „ФАР”. В този план процесния имот е заснет и нанесен с пл. № 118, с площ от 2 547 кв.м. В имотния регистър към плана имот с пл. № 118 е записан на Д. Д. Д.. В имота са заснети и нанесени две сгради – пМЖ и ПМС. Със заповед № РД-18-9/19.02.2008 г. на ИД на АГКК гр. София са одобрени КККР на землището на с. ***. В КК процесния имот е с идентификатор ***.118 с площ от 2 547 кв.м. В имота са заснети и нанесени две сгради – жилищна с идент. 501.118.1 с площ от 68 кв.м. и жилищна с идент. 501.118.2 с площ от 68 кв.м. В имотния регистър ПИ 501.118 е записан на : Т. Д. Д.а, Д. Т. С., В.Д.Х., Д. Д. Д. и Е. М. М.. Със заповед № 14/29.01.2010 г. е одобрен план за улична регулация на с. ***, за основа при изработването на, който е послужила одобрената със заповед № РД-18-9/19.02.2008 г. кадастрална карта. Процесният имот в този план е с идентификатор 118, а нанесените две сгради – 01 и 02 са идентични с тези в кадастралната карта.    

Установява се от представеното удостоверение изх. № РД-06-485/01.11.2018 г. на общ.Каварна, че за процесния имот е подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с вх. № 181 от 22.03.1988 г. от лицето Д. Д. Д., с посочени съсобственици В.Д.Х., Т. Д. Д.а, Д. Т. С. и Е. М. М.. Партидата по ДД вх. № ***г. е закрита към 30.06.2017 г., като съсобствениците нямат активни задължения по нея. На 08.06.2017 г. е подадена данъчна декларация с вх.№ 5805000601 от Л.И.Л., към която е приложено копие от нотариален акт № *** вх. рег. № ***г. на СВ Каварна.

По делото са разпитано трима свидетели - А. Д., К. Т. Л. и Д. Г., чийто показания съдът възприема като непротиворечиви, обективни, взаимно допълващи се и незаинтересовани, поради което ги кредитира изцяло. От показанията на свидетелките Д. и Л., се установява, че познават страните по делото, т.к. са били дългогодишни приятелки с майката на ищците – Т. Д.а. И двете свидетелки познават много добре процесния имот, т.к. са го посещавали многократно още приживе на общите наследодатели на страните Д. и С. Д.и. Знаят, че в имота до смъртта си са живели Д. и С., а след това е продължил да живее единият от синовете им – Д.. Знаят, че от както са починали родителите й и до смъртта й през 2017 г. Т. непрекъснато е посещавала имота, грижела се е както за болния си брат, така и за къщата. През цялото време е смятала имота за свой, останал й по наследство от родителите, заедно с другите братя и сестри, обгрижвала го е и се е разпореждала с него, като собствен. Освен Т. имота е бил посещаван често и от сестра й В., като двете както заедно, така и поотделно са се грижели за къщата и дворното място и са събирали плодовете от него. Никога са нямали спорове относно собствеността на имота. И двете свидетелки знаят, че В. е предлагала да продадат имота, защото дъщеря й С. имала нужда от пари, но Т. не била съгласна. Знаят, че малко преди смъртта си Т. разбрала от сестра си, че е продала бащиния им имот без нейно знание, като й дала сума пари за нейния дял от продажната цена. Знаят, че Т. не е искала парите, защото е била против да се продава бащината й къща, но не знаят дали в крайна сметки ги е взела. И двете свидетелки са категорични, че до смъртта си Т. е продължила да посещава имота и да се грижи за него като собственик, както и че никога не е оспорвал правата на сестра си В., като съсобственик, да обитава и полза имота.

Свидетелят Д. също заяви, че познава добре имота, т.к. над четиридесет години живее в с. ***. Знае, че в имота до 2007 г. е живял М., а преди него родителите му. Знае, че допреди 2-3 години двора е обработван, като в последно време е виждал в него баба В. и съпруга й, които идвали периодично, предимно в събота и неделя и се грижели за къщата и двора. Освен тях свидетелят е виждал още една жена да посещава имота, за която разбрал, че се казва Т.. Виждал е преди време и други хора в имота, които не познавал. Свидетелят не е чувал да има спорове между Т. и В. за имот, а за него знаел, че е на бай М., който до смъртта си е живял там. Разбрал, че имота вече е продаден и в него живеят други хора. Виждал е О., който е брат на съпруга на Л., да живее в къщата заедно със семейството си.    

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК:

Предявеният установителен иск съдът намира за допустим. Налице е правен интерес за ищците от водене на иска, тъй като ответницата Х. е оспорила собственическите им права и е застрашила надлежното им упражняване.

При установителните искове  правния интерес от исковата защита е посочен изрично в закона, като процесуална предпоставка за предявяването им. Съгласно разрешението дадено в ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при положителните установителни искове правния интерес винаги е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право на собственост или друго вещно право, което се оспорва от противната страна. Според утвърдената съдебна практика правния интерес от предявяване на установителен иск винаги е налице, когато чрез фактически или правни действия ответникът отрича претендираното от ищеца право, оспорва отричаното от ищеца право или по какъвто и да е начин смущава нормалното упражняване на правата на ищеца.

Правният интерес на ищците в настоящия случай се поражда от факта, че едно трето лице – ответницата Х. е придобило собствеността върху същия имот. Налице е "конкуренция на права", което дава право на носителите на вещното право да поискат от съда да установи по съдебен ред действителния собственик на имота. Констативният нот. акт № 1/2017 г. на нотариус ***, с който ответницата В.Х. е призната за собственик на целия имот и нотариалният акт за продажба на недвижим имот № 2/2017 г. на същия нотариус, с който ответницата Л.Л. е придобила собствеността върху имота, безспорно засягат правата на ищците.

Съгласно ТР № 11 от 21.03.2013 г. на ОСГК, ВКС нотариалният акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Доколкото нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Предвид посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.

Цялостния анализ на относимите към спора доказателства - писмени и гласни, сочи на безспорния извод, че ответницата В.Х. не е станала едноличен собственик на имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност в продължение на 10 години считано от смъртта на Д. Д. Д. през 2007 година. Съгласно ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици. Възможно е обаче този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. В конкретния случай промяна на анимуса в посока да владее само за себе си не е доказана от ответницата В.Х.. Доколкото нотариалният акт по обстоятелствена проверка е с дата 06.06.2017 г., ответницата следваше да докаже, че е променила намерението си и е владяла само за себе си, считано най-късно от 06.06.2007 г. В процеса такова владение не бе установено, както от събраните писмени доказателства, така и от разпита на тримата свидетели. Последните категорично установиха, че след смъртта на общите наследодатели имота е владян от наследниците им, без някой от тях да е обръщал намерението си от държател да стане владелец. Установи, се че дори Д., който най-дълго време е обитавал имота, не е считал имота само за свой, т.к. при подаване на данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ е посочил като съсобственици на имота, всички останали наследници на родителите си. Установи се от свидетелите, че до никой от тях не е достигала информация В., да е претендирала да е единствен собственик на имота. Липсват и писмени доказателства обективиращи манифестирането от нейна страна на индивидуални собственически права и отблъскване правата на останалите наследници. За обстоятелството, че В. не е считала имота само за свой, говори и факта, че след продажбата му, тя е разделила получената сума между всички наследници, като част от парите е дала на Т..  

Разгледани в своята съвкупност събраните в процеса писмени и гласни доказателства установяват по безспорен начин ищцовите права на собственост, придобити след смъртта на майка им Т. Д.а, един от наследниците на Д. и С. Д.и. Последните са имали общи пет деца, като съгл. чл. 5, ал. 1 от ЗН, всяко от тях е станало собственик на 1/5 ид.ч. от имота. Наследодателката на ищците Т. Д.а след смъртта на родителите си е придобила в собственост 1/5 ид.ч. от процесния имот, която след нейната смърт е придобита от нейните наследници – дъщерите й К. и С. Е. –ищци в настоящото производство. При това положение предявеният установителен иск е основателен досежно полагащите се обем права - по посочените идеални части, произтичащи от наследственото правоприемство и съобразно правата на наследодателя на ищеците. Следователно, предявеният установителен иск, по който ищците са доказали правото си на собственост върху спорния имот, следва да се уважи.

Уважаването на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, обуславя отменяването или изменението на нотариалния акт, издаден по обстоятелствена проверка, тъй като това е функция на положителния отговор на исковата молба. След като се установи, че лицето, което се легитимира като собственик на спорния имот, не е такъв в целия обем от права, а носители на вещното право на собственост в обем на определени идеални части са ищеците, тогава отпада удостоверяващата сила на официалния документ- нотариалния акт, която произхожда от чл. 179 от ГПК. Това е така, защото е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото от издаването му материално право.

По иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС :

Предвид уважаване на установителния иска основателен се явява и вторият с правна квалификация е чл. 33, ал. 2 от ЗС. Предпоставките, при които възниква право на иск за изкупуване в полза на съсобствениците, съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗС, са: 1) Наличие на съсобственост върху недвижим имот; 2) Прехвърляне на идеална част от имота от един съсобственик на трето лице чрез договор за покупко- продажба; 3) Непредлагане писмено на останалите съсобственици или на някой от тях да изкупят частта на съсобственика- продавач при условията, при които е извършена продажбата на третото лице или отправяне на предложение, което съдържа симулативни условия, прикриващи по- благоприятните условия за продажба, действително уговорени между продавача и третото лице- купувач.

Легитимиран ищец по този иск е всеки съсобственик, на който не е предложено изкупуване по чл. 33, ал. 1 от ЗС или предложението е опорочено. Ответници по иска са съсобственикът-продавач и третото лице- купувачи. Предявяването на иска е обвързано с преклузивен срок, съставляващ предпоставка за неговата допустимост - два месеца от продажбата.

В настоящия казус, искът е предявен в преклузивния двумесечен срок, от лица, които се явяват съсобственици на недвижимия имот, предмет на иска, като се навежда твърдение, че не им е предложено изкупуване, тъй като ответникът – продавач е извършил обстоятелствена проверка за установяване право на собственост върху съсобствената вещ чрез придобивна давност. Не се представиха писмени доказателства, а липсват и твърдения, че преди продажбата продавачът В.Х. е предложила на ищците да изкупят дела й, и че предложението е направено при същите условия, при които впоследствие е сключена сделката. Фактът, че е отправено предложение за изкупуване, подлежи на доказване от ответника-продавач, предвид доказателственото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, поради което процесуалното бездействие обуславя санкцията за ответника- настъпил отрицателен факт за него- липса на предложение до ищците да изкупят дела му от съсобствеността. С оглед доказаното наличие на всички предпоставки посочени по-горе, искът се явява основателен и следва да бъде уважен. При уважаването му съдът следва да разпореди плащане поради изкупуването на дължимата сума в месечен срок от влизане в сила на решението. Размера на сумата следва да е съобразен с отразеното в нотариалния акт, което отговаря на "действителните уговорки". Тъй като в исковата молба не са изложени твърдения, че действително платената по нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот цена е различна от договорената. По нотариален акт за покупко- продажба платената сума за цялото дворно място и жилищната сграда е в размер на 5300,00 лева. Тази е продажната цена, тъй като тя изцяло и в брой е била платена от купувача, видно и от отразеното от нотариуса, като за 1/5 ид.ч. се равнява на 1060,00 лева, и на тази цена е следвало да се предложи на ищците. Сумата следва да бъде платена на купувача по сделката – Л.Л., в едномесечен срок от влизане в сила на решението.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски в размер на 1570.00 лева, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното, Каварненският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на ответниците В.Д.Х., ЕГН **********, с адрес *** и Л.И.Л., ЕГН **********, с адрес ***, че ищците К.Х.Е., ЕГН ********** и С.Х.Е., ЕГН **********, двете с адрес ***, са собственици на основание наследяване на 1/5 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - дворно място с площ от 2 547 кв.м., с идент. ***.118 по КК и КР на с. ***, общ. Каварна, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***.118.1, със застроена площ от 68 кв.м. и второстепенна сграда – едноетажна, с идент. ***.118.2, със застроена площ от 68 кв.м.

ОТМЕНЯ нотариален акт № ***г., съставен на 06.06.2017 г. от нотариус ***, вписан в Службата по вписванията Каварна Вх.рег. № 1191/06.06.2017 г., акт № ***г., въз основа на постановление по нотариално дело № 175/2017 г., с който е признато на В.Д.Х., правото на собственост, на основание наследство и давностно владение, на недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в с. ***, общ. Каварна, обл. Добрич, ул. „***” № 7, а именно: дворно място с площ  2 547 кв.м., с идент. ***.118 по КК и КР на с. ***, общ. Каварна, с трайно предназначение на територията: урбанизиране, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план: 118, ведно с построената в него жилищна сграда еднофамилна, с идентификатор ***.118.1, със застроена площ от 68 кв.м. и второстепенна сграда – едноетажна, с идент. ***.118.2, със застроена площ от 68 кв.м., в частта до 1/5 идеална част от имота.

ДОПУСКА ищците К.Х.Е., ЕГН ********** и С.Х.Е., ЕГН **********, да изкупят от В.Д.Х., ЕГН **********, дела й в съсобственността, представляващ 1/5 идеална част от недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - дворно място с площ от 2 547 кв.м., с идент. ***.118 по КК и КР на с. ***, общ. Каварна, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***.118.1, със застроена площ от 68 кв.м. и второстепенна сграда – едноетажна, с идент. ***.118.2, със застроена площ от 68 кв.м., по действително уговорените между ответниците условия, а именно за сумата от 1060,00 лв. (хиляда и шестдесет лева), която сума ищците К.Х.Е. и С.Х.Е. следва да заплатят на ответницата Л.И.Л., ЕГН **********,  в месечен срок от влизането на решението в сила.

ОСЪЖДА В.Д.Х., ЕГН **********, с адрес *** и Л.И.Л., ЕГН **********, с адрес ***,  да заплатят на К.Х.Е., ЕГН ********** и С.Х.Е., ЕГН **********, двете с адрес ***, сумата в размер на 1570,00 лв. ( хиляда петстотин и седемдесет лева), представляваща сторените по делото разноски.

В шестмесечен срок, считано от влизането в сила на решението ищците К.Х.Е. и С.Х.Е., следва да отбележат влезлия в сила съдебен акт в Службата по вписванията Каварна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..