Р Е Ш Е Н И Е

№89

гр.Каварна 21.07.2017г.

 

В   ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

Каварненският районен съд в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА     

 

при участието на секретаря Анастасия Митева и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 49 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са в условията на обективно и субективно съединяване искове с правно основание  чл.124, ал.1 ГПК – главни искове и по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД – инцидентен установителен иск.

Ищците излагат в исковата си молба, че са собственици на недвижим имот, находящ се в с.***, общ.Шабла, обл.Добрич, представляващ Нива от 19,001 дка., четвърта категория, местност „***”, съставляващ имот № *** по плана за земеразделяне, при граници: имоти № ***6; № ***7; № ***8; № 000068. Твърдят, че имота са придобили на основание земеделска реституция – влезли в сила решение №24/15.06.2000г. и решение № 6013/05.09.2001г. на ПК Шабла, и наследство - като наследници на Т. Д. Г.,***. Твърдят още, че от датата на въвода във владение на реституирания имот и до момента – повече от 14 години са в негово владение, като във времето владението е осъществявано от Н. и Д. Г., а след смъртта на последния от неговите наследници. Владението им е било явно, непрекъснато и несмущавано от никого. Твърдят, че всяка стопанска година са отдавали имота под аренда или наем: през периода 2001г. – 2008г. имота е обработван от ЕТ „К.-АМ-А.М.”, а през периода 2008г. – 2015г. от ЗКПУ „***” с.***.

Твърдят, че през 2013г. ответникът М.П.П. легитимирайки се с нотариален акт като собственик на имот с идент. ***.5.70 по КК, с площ 12667 кв.м., с номер по предходен план ***, в землището на с.***, сключила договор със ЗКПУ „***”. При регистрация на договорите за наем в ПК Шабла се установила частичната идентичност на имота на ищците и този на ответника П., поради което било спряно изплащането на наема до разрешаване на спора за собственост. След извършени справки в АГКК, ОС „Земеделие” Шабла и СВ Каварна ищците установили, че като собственик на имот ***.5.69 е записан С.Д.К. на основание договор за делба с нотариална заверка на подписите от 08.05.2013г., а като собственик на имот ***.5.70 е записана М.П.П. на основание нотариален акт за продажба вписан в СВ Каварна в книга прехвърляния том 5, №41, дв.вх. №***/***г.

Твърдят, че действията на ответника П. – сключената продажбена сделка, извършени действия пред АГКК изразяващи се в направени записвания несъответстващи на правото на собственост върху процесния имот, предявените претенции пред наемателя на земята, съществено нарушават упражняването на правата им на собственици, което поражда правния интерес от предявяване на иска. С оглед изложеното молят съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо, че ответникът С.Д.К. не е собственик на недвижим имот земеделска земя-нива с идентификатор ***.5.69 по КК и КР с площ 6 334,29 кв.м., при граници ***.5.70, ***.5.68, ***.5.8, ***.5.7, ***.20.7, ***.20.6, а ответниците М.П.П. и Д.Б.П. не са собственици на недвижим имот земеделска земя-нива с идентификатор ***.5.70 по КК и КР с площ 12 667 кв.м., при граници ***.5.69, ***.5.68, ***.5.8, ***.5.7, ***.20.7, двата имота намиращи се в землището на с.***, общ.Шабла, местност „***”, представляващи имот № *** по плана за земеразделяне, при граници № ***6; № ***7; № ***8; № 000068.

Ответникът С.Д.К. в подадения отговор на исковата молба и в съдебно заседание прави пълно признание на предявения срещу него иск, като заявява, че до момента никъде и по никакъв начин не е предявявал претенции като собственик на имот ***.5.69 по КК и КР на с.***, не се е разпореждал със същия, не е получавал рента или други наемни плащания за него. С оглед признанието на иска моли за прилагане разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК относно направените по делото разноски, алтернативно за приложение на чл.78, ал.5 от ГПК.

Ответниците М.П.П. и Д.Б.П. в подадения отговор на исковата молба оспорват предявения срещу тях иск като недопустим, алтернативно като неоснователен. Твърдят, че имот ***.5.70 по КК и КР на с.***, са придобили в режим на СИО от неговите собствениците към дата ***г. – М.Д.В. и И.В.Г. чрез покупко-продажба. Твърдят, че праводателите им и ответникът С.Д.К., както и техния наследодател Д. С. К. са придобили правото на собственост върху имот ***, впоследствие разделен на ПИ ***.5.69 и ***.5.70, на основание земеделска реституция, наследство, дарение и договор за доброволна делба. Алтернативно твърдят придобиване на имота от собствениците в резултата на изтекла придобивна давност в полза на наследодателя на праводателите им Д. С. К., считано от датата на възстановяване собствеността върху имота с решение на ПК Шабла през 1992г. Твърдят, че от момента на въвеждане на собственика във владение върху възстановения имот същият явно, спокойно, открито, необезпокояван от никого е владял същия и е защитавал правата си на собственост, легитимирал се е пред трети лица като такъв. Оспорват изцяло твърдяните права на собственост от ищците, както въз основа на земеделска реституция в тяхна полза, така и в резултат на придобивна давност. С изложените мотиви молят съда да прекрати производството по предявения срещу тях отрицателен установителен иск като недопустимо или да отхвърли същия като неоснователен.

С подадения отговор и с допълнителна молба от 27.07.2016г., на основание чл.212, вр. с чл.17, ал.2 от ГПК предявяват срещу ищците инцидентен установителен иск, с искане да бъде прогласена нищожността на Решение № 6013 от 05.09.2001г. на ПК Шабла, в частта в която на наследниците на Т. Д. Г. е предоставено правото на собственост върху нива от 19.001 дка, четвърта категория, местност „***” с.***, общ.Шабла, имот № ***3 по плана за земеразделяне, при граници: землищна граница, № ***6, № ***7, № ***8, № 000068.

Ответниците по инцидентния установителен иск в подадения отговор, оспорват иска като неоснователен. Твърдят, че по преписката на Д. К., на неговите наследници е възстановено правото на собственост върху един имот от 19.00 дка., с № ***, местност „***” в землището на с.*** С.о. Наследниците на бившия собственик не са обжалвали решението на ПК, въведени са в имота, не са предприели действия по оспорване на Протокол № 86/01.10.1999г. по чл.19 ЗСПЗЗ на ОС”ЗГ” Шабла, на решение 6013/05.09.2001г. на ПК Шабла, не са оспорили правото на собственост на наследниците на Т. Г.. Твърдят, че от представените по делото план на землището на с.*** и записвания в регистъра на земеделските земи, се установява, че към датата на постановяване на решение №6013/05.09.2001г. на ПК Шабла за предоставяне правото на собственост върху имот *** на наследниците на Т. Д. Г., имотът е бил в патримониума на Община Шабла, поради което същото не се явява нищожно поради липса на предмет. 

Конституираните в процеса като трети лица помагачи на страната на ответника М.П. – И.Г. и М.В. в срока по чл.131 ГПК, подават писмен отговор, с който оспорват иска като недопустим, а в условията на евентуалност като неоснователен. Твърдят, че собственик на имот – нива с №***3, в местността „***” в землището на с.*** с площ от 19.001 дка. е Д. С. К., като собствеността върху процесната нива е придобита по силата на протоколно решение  №9Б от 31.07.1992г. за възстановяване право на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне №*** от 10.08.1994г. Алтернативно подържат, че имотът е придобит по давност както от техния праводател, така и от придобиването на имота чрез дарение от И.Г., като добросъвестен владелец на валидно правно основание. След извършена на 08.05.2013г. доброволна делба на възстановения им имот, третите лица в качеството си на собственици на ПИ № ***.5.70 с площ 12667,10 кв.м., образуван при делбата на имот № ***3, продали на ответницата М.П. процесния имот. Твърдят, че до момента на продажбата никой не е предявявал пред тях или пред наследодателите им права върху имота. Присъединявайки се изцяло към възраженията на ответника П. обективирани в подадения от нея отговор, молят за прекратяване на производството по делото като недопустимо или за цялостното отхвърляне на иска, като неоснователен.ъркова Г

 

Третото лице помагач ОС „Земеделие” Шабла в срока по чл.131, ал.1 ГПК не е подал писмен отговор.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представената преписка вх.№ 2274 на ОПК Шабла, че със заявление вх.№2274 от 10.01.1992 г., Т. Д. Г. е заявил за възстановяване собствеността върху земеделски земи в землището на с.*** в общ размер на 201.60 дка. С протоколно решение № 9Б от 31.07.1992г. на ПК Шабла по чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ, е признато и определено за възстановяване право на собственост, чрез план за земеразделяне в землището на с.***, общ.Шабла, върху зем.земи 201.600 дка. и е отказано правото на възстановяване върху нива от 205.400 дка. Проведено е производство по обжалване на отказа, за което по преписката няма данни как се е развило и приключило, но е видно, че с допълнително заявление от 19.11.1997г., Н.Т.Г., като наследник на Т. Д. Г. е заявил за възстановяване зем.земи в землището на с.***, в общ размер на 407 дка. В преписката липсва и решението по това заявление, но от съдържанието на решение № 24 от 15.06.2000г., постановено по АП №5/1998г. на РС Каварна, се установява, че е обжалвано постановено от ПК Шабла протоколно решение № 64А/27.11.1997г., с което е признато и определено за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т. Д. Г. върху 201,600 дка. зем. земя и е отказано признаване на правото на възстановяване върху останалите 205,400 дка. по заявлението. С посоченото решение РС Каварна е отменил протоколно решение №64А/27.11.1997г. на ПК Шабла в частта на отказа да бъде признато правото на възстановяване собствеността с план за земеразделяне, и е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. Д. Г., върху 98,400дка. зем.земя в землището на с.***, общ.Шабла с план за земеразделяне.

С молба вх.№ 136/31.08.2001г. Н.Т.Г. ***, че съгл. чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.21, ал.3 от ППЗСПЗЗ, желае обезщетението за възстановените земеделски земи по съд.решение №24 от 15.06.2000г. по АП дело №5/1998г. да стане с равностойна по количество и качество зем.земя в землището на с.*** и с.*** С.о.

С решение №6013 от 05.09.2001г. на ПК Шабла, по чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, за определяне на имотите, предоставени като обезщетение, на основание влезли в сила съдебни решения в землището на с.*** и протокол № 129В/05.09.2001г. за обезщетяване със земя, включена в общинския поземлен фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ и влезлия в сила план за земеразделяне, е предоставено на наследниците на Т. Д. Г., правото на собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ – нива от 19.001 дка. четвърта категория, местност „***” имот № *** по плана а земеразделяне, с описани граници и съседи. Като неразделна част към решението е приложена скица на имот № ***3.   

Установява се от представения от ищците протокол № 6013А на ПК Шабла /стр.18 от делото/, че на 28.11.2001 год. наследниците на Т. Д. Г. са въведени във владение на имотите описани в решение № 6013 от 05.09.2001г. по чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ и заверените скици, между които и процесния имот - № ***3, в местността „***”.

Непосредствено след извършения въвод във владение на имота – на 04.02.2002г. ищецът Н.Т.Г., лично и като пълномощник на брат си Д.Г. е сключил договор за аренда на земеделски земи с арендатора ЕТ „К.-***, вписан под №186, том 1, вх.рег. 298 от 22.02.2002г., за нива с площ 19,001 дка. имот *** в землището на с.***, общ.Шабла /стр.33-34 от делото/. С анекс от 20.10.2003г. към договора за аренда срокът му е продължен до 2008 стопанска година. През стопанските  от 2008г./2009г. до 2013/2014г. ежегодно ищецът Н.Г. е сключвал договори за наем на процесната земеделска земя със ЗКПУ „***” /стр.37-42 от делото/. Горните обстоятелства се потвърждават и от представените две удостоверения изх.№30/09.02.2016г. изд. от ЕТ К.-АМ А.М. и изх.№ 13/03.02.2016г. изд. от ЗКПУ „***” с.***, както и от свидетелските показания на С.И.Г. ***. Същият заяви, че познава както Н.Т.Г., така и Д. К., т.к. кооперацията е обработвала земите им. През 2007г. Д. К. е предоставил на кооперацията за обработване нива от 20 дка. в землището на с.*** С.о. Свидетелят заяви, че при разговорите си с Д., той никога не е твърдял, че има на две места по 20 дка., както и че е знаел защо имота му от с.*** е в с.*** С.о. Споменал е че първо са го вкарали във владение в с.***, но след това са обявили решението за нищожно и са му дали същия имот, но в с.*** С.о.

Паралелно с процедурата по възстановяване на заявените от Т. Д. Г. и неговите наследници земеделски земи в землището на с.***, общ.Шабла е протичала и процудера по възстановяване на зем.земи на Д. С. К.. Видно е от представената преписка вх.№ 1162 на ОПК Шабла, че със заявление вх.№1162 от 11.10.1991г. Д. С. К. е заявил за възстановяване собствеността върху зем.земи в землището на с.***, общ.Шабла - нива  с площ от 20 дка. в местността ***.

Към преписката липсва постановеното решение от ПК, но от съдържанието на писмо № 94-Д-24 от 15.03.1994г. на Мин.на земеделието, управление „Поземлена реформа” изпратено до ОПК Шабла, във връзка с подадена жалба от Д. Ст.К. /л.203 от делото/, се установява, че с решение по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ на жалбоподателя се признава правото на собственост за нива от 20 дка., III категория, а с проекто-плана за земеразделяне му се отрежда парцел – 20 дка., но от IV категория, като са дадени указания жалбата да бъде разгледана по общия ред на обжалване на плана за земеразделяне. От съдържанието на самата жалба приложена към преписката /стр.201-202 от делото/ се установява, че Д. К. е подал възражение срещу решението на ПК Шабла, досежно мястото където са определени за възстановяване заявените от него земи, но възражението не е било уважено. В жалбата К. е изложил, че като изселник от Северна Добруджа в село *** през 1940 г. е бил обезщетен със земя в размер на 20 дка. в близост до къмпинга на с.Дуранкула. Изложил е още, че „Единствената ми земя е тази, която притежавам всичко 20 дка.” С уведомление по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 21.03.1994г., ПК Шабла е уведомила Д. К., че му е признато и  определено за възстановяване правото на собственост върху зем.земи с план за земеразделяне в землището на с.*** – нива 19.000 дка., III категория, масив 5, като възстановяването следва да стане при условията на чл.15, ал.2 и чл.17, ал.2 от ЗСПЗЗ.

В преписката липсва и решението по чл.27 от ППЗСПЗЗ, но от съдържанието на молба вх.№ 220/22.11.1994г. за изготвяне на нотариален акт за възстановено право на собственост по преписка № А 1162 и самият нот.акт за собственост на недвижим имот, възстановен по закона за собствеността и ползването на зем.земи № 2 от 23.02.1995г., се установява, че е издадено и е влязло в сила решение по чл.17, ал.2 от ЗСПЗЗ и чл.27 от ППЗСПЗЗ, с № *** от 10.08.1994г. за имот ***, с площ 19.001 дка., местност „*** и скица от същата дата. Както в преписката, така и в нот.акт липсват данни и доказателства за извършен въвод във владение на собственика.

На 18.03.1996г. ПК Шабла е постановила ново протоколно решение № 29, с което е отказала да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху нива с площ 19.000 дка., с мотива, че въз основа на решение № 533/12.12.1995г. на ОС Добрич и на осн. чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, ОПК Балчик с протоколно решение № 19-24 е признала и определила същите земи в землището на с.***, общ.Балчик.

С решение №19 от 28.09.1998г. по АП дело № 9/1998г. на РС Каварна са  обявени за нищожни протоколни решения № 29 и 29А/18.03.1996г. на ПК Шабла, постановени по заявление вх.№ 1162/11.10.1991г., с които комисията е отменила решение № 9Б/31.07.1992г.

С протоколно решение № 79 Е от 12.02.1999г. ПК Шабла е признала и определила за възстановяване правото на собственост на Д. С. К., върху земеделски земи с план за земеразделяне върху нива с площ от 19.000 дка, трета категория, масив 5 в землището на с.***.

На 23.05.2002г. Д. К. е депозира молба пред ПК Шабла /л.234 от делото/, с искане да бъде изпълнено решение № 79Е от 12.02.1999г. С допълнителна молба вх.№ 138/04.06.2002г. /л.232/ Д. К. е поискал съгласно чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.21 ал.3 от ППЗСПЗЗ, обезщетението за възстановените земеделски земи по съд.решение, в размер на 19 дка. да стане с равностойна по количество и качество земеделска земя в землището на с.*** С.о, № 10006, откъм асфалтовия път.

С решение № 6022 от 07.06.2002г., в изпълнение на влязлото в сила решение №19/28.09.1998г. на РС Каварна и протокол на ПК № 79Е/12.02.1999г. за обезщетяване със земя, включена в Общинския поземлен фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ и влезлия в сила план за земеразделяне, ПК Шабла е предоставила на Д. С. К. правото на собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, както следва: нива от 19.000 дка., трета категория, местност „***”, имот № 0*** по плана за земеразделяне с посочване на граници и съседи. Като неразделна част към решението е приложена скица на имот № 0***. Липсват доказателства към преписката за извършен въвод във владение на собственика. 

Установява се от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 52, том II, рег.№ 1513, дело 210/2010г., че С.П.К., чрез пълномощника си И.В.Г. е дарила на внучката си И.В.Г. собствената си 1/3 ид.ч. от имот № ***.10.10 в землището на с.*** С.о и имот № ***.5.3 в землището на с.*** и двата с площ от 19000 кв.м. Пред нотариуса прехвърлителката се е легитимирала като собственик на имотите с нотар.акт № 2 , том 3, н.д. № 463/1995г. на КРС и с решение № 6022/07.06.2002г. на ПК Шабла.

С договор за доброволна делба от 08.05.2013г., вписан под № 245, том 1, вх.рег 1232 на СВ Каварна, наследниците на Д. С. К. са извършили делба на съсобствени недвижими имоти, като М.Д.В. и И.В.Г. са получили в общ дял имот № ***.10.131 по плана за земеразделяне на с.*** С.о, с площ 12 665,21 кв.м. в местността „***” и имот № ***.5.70 по плана за земеразделяне землището на с.***, с площ 12 667,10, в местността „***”, а С.Д.К. е получил в дял имот  № ***.10.132 по плана за земеразделяне на с.*** С.о, с площ 6 334,29 кв.м. в местността „***” и имот № ***.5.69 по плана за земеразделяне землището на с.***, с площ 6 333,94 в местността „***”.  

Във връзка с така сключения договор за делба ответникът С.Д. заяви в съдебно заседание, че сестра му /отв.М.В./ се обадила да разделят земята и когато той прочел документите при нотариуса видял, че освен земята в с.*** С.о, в договора била вписана и земята в с.***. Твърди, че неискал да подписва документите, т.к. знаел, че баща му е имал само 20 дка., които след съдебни дела и решения на ПК, били възстановени в землището на с.*** С.о. Подписал единствено, защото сестра му казала, че е платила много пари за изготвяне на документите, а нотариусът му обяснил, че земята е негова и ако не желае след делбата да не я продава, а да си я остави. Ответникът заяви още, че за земята в с.***, баща му не е вземал никога рента, за разлика от земята в с.*** С.о, за която от както е възстановена, първо баща му, а след това наследниците му редовно получават рента.

С нотариален акт за покупко-продажба №134, том 1, рег.№1018, дело 97/2013г., на ***г. М.Д.В. и И.В.Г., продали на М.П.П. придобитите при делбата два имота: с идент. ***.10.131 и идент. ***.5.70. Имотите са придобити от М.П. в условията на съпружеска имуществена общност - през време на брака й с ответника Д.Б.П..

От разпита на свидетеля П. Д. П. – син на ответниците М. и Д. П., се установи, че е запознат в подробности със сделката по придобиване на спорния имот, т.к. е придружавал майка си и е присъствал на сделката. Нотариусът след като проверил документите, установил, че всичко е наред и изповядали сделката. След разговор с продавачите разбрали, че земята се обработва от С. и пет дни след сделката уведомили по надлежния ред кооперацията за промяна в собствеността. От С. научил, че със земята има някакъв проблем, като той го помолил да се разберат с другата страна. Свидетелят потърсил продавачката И., на тя го успокоила, че имотите им са наред, че имат документи и няма от какво да се притеснява.

По делото е изслушана и приета СТЕ извършена от вещото лице М.Х., от която се установява, че имот ***3 по плана за земеразделяне на землището на с.***, описан в решение 6013/05.09.2001г. и ПИ ***.5.3 по КК на същото землище след извършената на 15.05.2013г. промяна са идентични. От извършената справка в ОС”З” гр.Шабла в регистъра за земеделските земи, за спорния имот вещото лице е установило, че има следните вписвания: собственици на имота -наследници на Т. Д. Г., начин на придобиване – по ЗСПЗЗ, документ за собственост: решение по чл.27а от ППЗСПЗЗ за обезщетяване със земи придружено със скица, решение № 6013/05.09.2001г., регистрация на 23.11.2001г. Като бивши собственици на имота са вписани: 1./ наследници на Д. С. К., въз основа на решение по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ /чл.27 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне, № ***/10.08.1994г., изд. от ОСЗГ Шабла. Регистрация на 24.07.1997г., собственик до 07.08.1997г.; 2./ Община Шабла – с начин на придобиване Протокол за предоставяне земи за стопанисване от общината по чл.19 от ЗСПЗЗ № 86/01.10.1999г. Регистрация на 07.08.1997г., собственик до 23.11.2001г.

За ПИ 0*** по плана за земеразделяне на землището на с.*** С.о в регистъра на зем.земи като собственик са вписани наследниците на Д. С. К., въз осн. на решение по чл.27а от ППЗСПЗЗ  за обезщетяване със земи № 6022/07.06.2002г., придружено със скица.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно осн.чл.124, ал.1 ГПК, против С.Д.К., относно недвижим имот земеделска земя - нива с идентификатор ***.5.69 по КК и КР на с.***, общ.Шабла:

Ответникът в срока по чл.131 ГПК и в съдебно заседание прави пълно признание на предявения срещу него иск, като заявява, че до момента никъде и по никакъв начин не е предявявал претенции като собственик на имот ***.5.69 по КК и КР на с.***, не се е разпореждал със същия, не е получавал рента или други наемни плащания за него, както и не е бил канен преди предявяване на иска да изпълни доброволно задължението си за връщане на имота.

Процесуалният представител на ищците прави искане за уважаване на иска съобразно направеното признание от ответника.

Съдът намира, че са налице условията за постановяване на решение в хипотезата на чл.237, ал.1 от ГПК. Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК с оглед признаването му от ответника, следва да бъде уважен. Към решението си съдът не излага мотиви, като изрично указва, че то се основава на признанието на иска от страна на ответника.

По предявения иск с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК, против М.П.П. и Д.Б.П., относно недвижим имот земеделска земя - нива с идентификатор ***.5.70 по КК и КР на с.***, общ.Шабла:

Предявеният отрицателен установителен иск спрямо дамата ответници е допустим съобразно приетото в т.1 от ТР № 8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, а именно - правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Съгласно мотивите на решението отрицателният установителен иск е допустим и в случай, че ищецът разполага с възможност да предяви положителен установителен иск за своето право, т.к. за него съществува правен интерес и при избрания по-ограничен способ на защита, при който се отрича правото на ответника върху същия обект. Чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответика върху същия обект или отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото си право – какъвто именно е настоящия случай. За ищеца е налице правен интерес посредством отрицателния установителен иск да установи несъществуването на спорното право в патримониума на ответника, който ще носи тежестта да докаже притежаването на правото. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор. Изложеното дава основание  на съда да приеме, че предявения за разглеждане в настоящото производство отрицателен установителен иск се явява допустим.

Разгледан по същество искът се явява и основателен.

Предвид обстоятелството, че искът е предявен като отрицателен установителен, то доказателствената тежест по делото е изцяло за ответниците, които следва да установят, че са придобили имота на някое от заявените в отговора на исковата молба придобивни основания – покупко-продажба от бившите собственици на имота, придобит от последните в резултат на земеделска реституция, наследство, дарение и договор за доброволна делба, както и  изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Анализирайки събраните в процеса многобройни доказателства съдът стига до извода, че ответниците не са придобили собственост върху спорния имот, т.к. праводателите им не са били собственици на същия към момента на сключване на сделката.

Установи се по безспорен начин в процеса, че праводателят на продавачите /третите лица/ - Д. С. К. е заявил пред органа по поземлена собственост със заявление № 1162/11.10.1991 г. за възстановяване правото му като бивш собственик върху един имот с площ от 20.00 дка. Вярно е че през годините ПК Шабла е постановила множество решения, по това заявление, като е отменяла свои предходни, които впоследствие са били прогласявани за нищожни, но никога през годините не е имало искане и спор досежно размера /общото количество/ на заявената и подлежаща на възстановяване на бившия собственик зем.земя. След приключване на съдебните производства с решение № 6022 от 07.06.2002г. на Д. С. К. е предоставено правото на собственост върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, и е въведен във владение /показанията на ответника С.К./ върху една нива от 19.00 дка. в землището на с.*** С.о, местност „***”, имот № ***. До това положение се е стигнало поради невъзможността да бъде изпълнено предходното решение, с което му е възстановено правото на собственост върху земята в с.***, т.к. с постановено по-рано решение № 6012/05.09.2001г. на ПК Шабла – за предоставяне на имоти като обезщетение на основание влезли в сила решения със земя включена в ОПФ по чл.19 от ЗСПЗЗ и влезлия в сила план за земеразделяне, имот № *** е бил вече предоставен на наследниците на Т. Д. Г., и същите са били въведени във владение.

По делото липсват както писмени така и гласни доказателства праводателите на ответниците /или техният наследодател/ да са упражнявали фактическа власт върху спорния имот в някакъв период от време, за да бъде изследвано придобиването му по давност. В действителност в полза на Д. К. е издадено позитивно решение от ПК Шабла и въз осн. на него е издаден констативен нотариален акт за собственост, но с тези документи той никога и пред никого не се е легитимирал като собственик, и не е установявал владение върху имота, не е ползвал същия лично или чрез отдаването му под наем на трети лица. Че праводателят на третите лица не е бил във владение на имота, говори и молбата, която същият е депозирал пред ПК Шабла за изпълнение на решението за възстановяване на собствеността му в землището на с.***, чрез обезщетяването му с равностойно количество земя от ОПФ, в землището на с.*** С.о. Постановеното по тази молба решение не е обжалвано от собственика, влязло е в сила, същият е въведен във владение и е започнал да се разпорежда с имота в с.*** С.о като със свой. За горното свидетелстват, както ответникът С.К., така и свидетелят С.Г., който освен, че знае за случая с дублирането на земята, заяви че лично Д. С. в разговор му е обяснявал защо имотът му е преместен от с.*** в с.*** С.о.

Установи се от друга страна, че от момента на постановяване на конститутивното решение на ПК Шабла по чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, с № 6013/05.09.2001г., с което на наследниците на Т. Г. е предоставено правото на собственост върху земи включени ОПФ по чл.19 от ЗСПЗЗ, между които и имот *** в землището на с.***, същите са започнали открито да упражняват собственическите си права. В действителност същите не са обработвали лично имота, но това не е и необходимо, с оглед характера/предназначението на имота – зем.земя, а са го отдавали под  аренда/наем още от стопанската 2001/2002г. и до настоящия момент.

Решението на което ищците основават правата си е издадено в изискуемата се писмена форма от административен орган, действащ в законоустановения си състав и при спазване на установената процедура и при наличието на материалните предпоставки за издаването му, поради което същото се явява годен акт за установяване на добросъвестно владение върху имота. 

Владението като фактическо състояние е несмущавано и явно упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през определен период от време /5 или 10 години/, което състояние включва обективен елемент - фактическа власт и субективен - намерение за своене на обекта. Субективният елемент се презюмира от закона - чл.69 ЗС, поради което при липсата на проведено обратно доказване от страна на ответниците, презумпцията е необорена и приложима.

 В случая, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема, че за периода от 28.11.2001 г., когато наследниците на бившия собственик са въведени във владение, до 08.05.2013г. – сключването на ДДД между наследниците на Д. С. /дори и до 31.05.2010г. – скл. на договора за дарение/, кратката петгодишна придобивна давност е била изтекла, а веднъж изтекла погасителната давност не може да бъде спряна или прекъсната.

Извършваните от ищците фактически действия са достатъчни да обосноват извод за явна, спокойна и непрекъсната фактическа власт, като характерът на имота – зем.земя, е такъв, че не предполага личното му обработване, а както обичайно се ползват такива имоти собствениците са го отдавали под наем/аренда и са събирали гражданските плодове от същия.  Ето защо, следва да се приеме, че извършваните от ищците фактически действия са достатъчни да обосноват извод за непрекъсната фактическа власт, упражнявана върху имота в срока на кратката придобвна давност – 5г. при добросъвестно владение. Явстването на владението се извежда както от писмените доказателстава – сключени договори за наем/аренда, така и от показанията на разпитания свидетел и обясненията на ответника К.. Неизгубването на владението, респ. непрекъсване на придобивната давност е отрицателен факт, за установяването на който е достатъчно твърдение на ползващата се страна, като насрещната носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го опровергава. В настоящия случай не са ангажирани доказателства за прекъсване на владението на ищците.

С оглед изложеното съдът намира, че към ***г. - датата на закупуване на процесния имот от ответника М.П., продавачите И.Г. и М.В. не са били собственици на същия, поради което и не са могли да прехвърлят валидно права върху него. Ответниците основават своята материална легитимация като титуляри на правото на собственост върху процесния имот на деривативно придобивно основание - договор за покупко-продажба. Извършената разпоредителна сделка е непротивопоставима на ищците, тъй като с нея продавачите И.Г. и М.В. са прехвърлили на купувача М.П. правото на собственост върху чужда вещ. Следователно ответниците претендират права въз основа на деривативно придобивно основание от несобственик и транслативната сделка не може да породи вещен ефект. Приобритателят не може да придобие повече права от своя праводател и щом последният не е бил собственик на имота, то и първият не е станал негов собственик,  съгласно принципа "N. dat quod non habet" или никой не може да прехвърли това, което сам не притежава. Макар и валидна, продажбата на чужда вещ няма вещно-транслативен ефект, а единствено поражда облигационно задължение.

От датата на покупко-продажбата – ***г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 18.02.2016г. не са изминали 5 год. необходими за придобиване на имота с добросъвестно владение.

С оглед изложеното предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

По предявения инцидентен установителен иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД:

Ищците М. и Д. П. следваше да докажат твърдяната от тях нищожност на административния акт, на посоченото основание – липса на предмет. Същите не успяха да проведат възложеното им пълно главно доказване на твърдяната нищожност, на заявеното основание, поради което искът им като неоснователен подлежи на отхвърляне.

В съдебната практика се приема, че невъзможност на предмета по смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД е налице, само ако при сключването на договора предметът е неосъществим по субективни или обективни причини, както и че нищожност поради невъзможен предмет на договора е налице не когато предметът на договора липсва (не съществува, в това число като самостоятелен обект), а когато предметът още при сключването на договора е невъзможно да възникне. Правна невъзможност на предмета е налице когато за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта.

В процесния случай не бе установено наличието на нито една от посочените пречки, които биха могли до доведат до нищожност на оспореното решение. Напротив установено бе по категоричен начин, че процесният имот, към датата на постановяване на решението – 05.09.2001г. е бил в патримониума на Община Шабла по силата на протокол за предоставяне земи за стопанисване от общината по чл.19 от ЗСПЗЗ с № 86 от 01.10.1999г. издаден от ОСЗГ гр.Шабла, съществувал е реално и не са били налице законови пречки за разпореждане с него от страна на органа по поземлената собственост, в рамките на законоопределените му правомощия да извършва обезщетяване със земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. С оглед на изложеното, съдът счита, предявеният иск за неоснователен и недоказан, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски имат ищците, които са направили своевременно искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за извършени такива. На ищците следва да се присъдят разноски съобразно представения списък по чл.80 ГПК, дължими от ответниците М.П. и Д.П., в общ размер 1 162.96 лева – от които 800.00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение по договорите за правна защита и съдействие, 102,96 - заплатена държавна такса за образуване на делото, 200.00 лева – депозит за вещо лице и 60,00 лева – депозит за призоваване на свидетели.

 Съдът като взе предвид, че ответникът С.Д.К. с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признава предявения спрямо него иск, счита че същият съгл. чл.78, ал.2 ГПК не дължи на ищците разноски по делото.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК, по предявения от Н.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***, М.Х.Х., ЕГН ********** и П.Х.Х., ЕГН **********, двамата с адрес ***, срещу С.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ответникът С.Д.К., не е собственик на недвижим имот земеделска земя - нива с идентификатор ***.5.69 по КК и КР на с.***, общ.Шабла, с площ 6 334,29 кв.м., при граници ***.5.70, ***.5.68, ***.5.8, ***.5.7, ***.20.7, ***.20.6.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по предявения от Н.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***, М.Х.Х., ЕГН ********** и П.Х.Х., ЕГН **********, двамата с адрес ***, срещу М.П.П., ЕГН ********** и Д.Б.П., двамата с адрес ***, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ответниците М.П.П. и Д.Б.П., не са собственици на недвижим имот земеделска земя - нива с идентификатор ***.5.70 по КК и КР на с.***, общ.Шабла, с площ 12 667 кв.м., при граници ***.5.69, ***.5.68, ***.5.8, ***.5.7, ***.20.7.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.П. и Д.Б.П., против Н.Т.Г., М.Х.Х. и П.Х.Х., инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на Решение № 6013 от 05.09.2001г. на ПК Шабла, в частта в която на наследниците на Т. Д. Г. е предоставено правото на собственост върху нива от 19.001 дка., представляваща имот № ***3, в местността „***”, в землището на с.***, общ.Шабла, поради липса на предмет, като неоснователен.

ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН ********** и Д.Б.П., двамата с адрес ***, да заплатят на Н.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***, М.Х.Х., ЕГН ********** и П.Х.Х., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 162,96 лв. /хиляда сто шестдесет и да лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на привлечени на страната на ответниците М.П.П. и Д.Б.П. трети лица-помагачи – И.В.Г., ЕГН ********** и М.Д.В., ЕГН ********** и двете с адрес *** и ОБЩИНСКА СЛУЖБА ЗЕМЕДЕЛИЕ ГР.ШАБЛА.

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………