Р   Е  Ш  Е  Н   И   Е

№33

Гр.Каварна, 21.04.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

при секретаря К.Д., като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №492/2014г. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.108 от ЗС.

Предявена е искова молба с вх.№3335/24.10.2014г. от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, чрез юрк.В.Т., с адрес: ***, срещу И.Х.П. с ЕГН ********** *** и И.Х.П. с ЕГН **********,***. В производството по делото е привлечено трето лице-помагач на страната на ищеца – Министъра на културата с адрес: гр.София, ул.“Александър Стамболийски“, №17.

Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот ***, идентичен с ПИ с идентификатор ***.118 по КККР на с.***, общ.Каварна с площ от 1499 кв.м., попадащ в местността „***”. Последната била обявена за Археологически резерват „***” с Разпореждане №1 на МС от 07.02.1989г., обнародвано в ДВ, бр.14 от 1989г., с обща площ от 90 хка и с граници на резервата и охранителната зона към него, съгласно приложението към разпореждането.

Излага още, че местността „***” била обявена за Археологически резерват при действието на Закона за паметниците на културата и музеите /отм/, отменен със Закона за културното наследство, обнародван в ДВ, бр.19 от 13.03.2009г. и влязъл в сила от 10.04.2009г. При действието на ЗПКМ /отм./, чл.4, ал.2, населени места, комплекси от паметници на културата и исторически места, които имат особено историческо, археологическо, етнографско, архитектурно и музейно значение се обявяват за резервати от  Министерския съвет по предложение на Министъра на културата и Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Излага още, че Археологически резерват „***”, съгласно ЗПКМ /отм./, представлява културна ценност и като Археологически резерват за него били съставени актове за изключителна държавна собственост /АИДС/ №1299/16.05.2012г. и №1300/16.05.2012г., като в посочените актове имота не бил включен. Поземлен имот №***, идентичен с ПИ с идентификатор ***.118 по КККР на с.***, с площ 1499 кв.м. не бил включен в ПИ ***.119, както и не бил включен в неговата площ от 56 777 кв.м., а граничел с него. Според ищеца разположението на поземлен имот 0***, идентичен с ПИ с идентификатор ***.118 по КККР на с.***, спрямо описаните в АИДС №1299/16.05.2012г. било следното: ПИ ***.118 граничел от всички страни с ПИ ***.119 и представлявал вписан в него четириъгълник, който имал и една обща гранична точка с ПИ ***.114.

Излага още, че за имот №*** с площ от 1 500 кв.м., с начин на трайно ползване „стопански двор”, находящ се в землището на с.***, общ.Каварна бил сключен договор за продажба на недвижим имот №44/25.06.1996г. между упълномощено от Министъра на земеделието и хранителната промишленост лице и ответниците И.Х.П. и И.Х.П.. С този договор се прехвърляло правото на собственост върху държавна земя с площ от 1.500 дка, върху която имало изградена сграда – Рибарски заслон на заличеното ТКЗС с.*** с местонахождение с.***, общ.Каварна. Като правно основание за сключване на този договор били посочени разпоредбите на чл.7 и чл.18 от ЗС и чл.52, ал.8 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. След този договор двамата братя се снабдили с констативен нотариален акт №117/30.09.1998г., поправен с акт №021, вписан в СВ вх.рег.№****

Ищецът сочи, че от партидата на имот №*** в с.***, открита в ОСЗ гр.Каварна, имотът бил образуван чрез разделянето на имот №000104 с площ от 58.272 дка, собственост на държавата. Било посочено още, че бивш собственик на имота бил МЗП – държавен поземлен фонд, а като начин на придобиване бил посочен ЗСПЗЗ. Излага още, че в разпоредбата на чл.24, ал.4 от ЗСПЗЗ било предвидено, че не се възстановява правото на собственост върху земеделски земи, включени в паркове с национално значение и природни резервати – изключителна държавна собственост, определени по реда на Закона за защитените територии, както и върху земите, под и върху които се намират неотделими от тях археологически обекти, а на основание чл.24, ал.5 от ЗСПЗЗ земите по ал.2, 3 и 4 били държавна собственост.  Твърди, че със Заповед №988/04.11.1993г. за определяне на защитените природни обекти с международно и национално значение, издадена от Министъра на околната среда и водите били определени защитените природни обекти с международно и национално значение, като м.”***” била включена в заповедта като „историческо място”, а заповедта била издадена на основание чл.251, ал.2 от Закона за защита на природата и с оглед прилагането на чл.24, ал.4 от ЗСПЗЗ.

Ищецът твърди, че с писмо изх.№0401-921/20.11.2013г. на Директора на НИНКН – част от приложение №3 било потвърдено, че поземлен имот №*** находящ се в землището на с.*** изцяло попада в границите на Археологическия резерват „Праисторически, антични и средновековни структури в м.”***”, както към настоящия момент така и към датата на извършване на продажбата.

С оглед на всичко изложено, ищецът счита, че имот №***, находящ се в землището на с.***, идентичен с ПИ с идентификатор ***.118 по КККР на с.*** попада в границите на Археологически резерват „Яйлага”, поради което и същия представлява изключителна държавна собственост, съобразно чл.18, ал.1 от Конституцията на РБ. А съгласно чл.7, ал.1 от ЗДС, имотите и вещите – публична държавна собственост не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни парва, както и да се придобиват по давност. С оглед на това и счита Договор за продажба №44/25.06.1996г. сключен между упълномощено от министъра на земеделието и хранителната промишленост лице и И.П. и И.П. за нищожен поради противоречие със закона, тъй като същия бил сключен в нарушение на забраната на чл.7, ал.1 от ЗДС и имот №***, идентичен с ПИ с идентификатор ***.118 по КККР на с.***, който е държавна собственост.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие е собственик на имот №***, идентичен с ПИ с идентификатор ***.118 и да осъди И.Х.П. и И.Х.П. да предадат владението на имот №***, находящ се в с.***, идентичен с ПИ с идентификатор ***.118 по КККР на с.с. Моли за присъждане на разноски в производството. В с.з., ищецът представляван от старши юрисконсулт Георги Георгиев в дирекция“Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността при Областна администрация гр.Добрич, поддържа предявения иск.

Освен това ищецът има особено искане, моли да се прогласи нищожността на Договора за продажба №44/25.06.1996г., сключен между упълномощеното от министъра на земеделието и хранителната промишленост лице и И. и И. П., както и да обезсили Нотариален акт за право на собственост №****. и нотариален акт за поправка на нотариален акт №021/21.01.1999г., т.І, рег.№0176, н.д.№041/1999г., вписан в СВ  с вх.рег.№60/21.01.1999г., акт №22, том І, дело №43/1999г.

Ответниците И.Х.П. и И.Х.П. в писмения отговор, депозиран по реда на чл.131 от ГПК, считат исковете за допустими, но неоснователни. Оспорват фактическите твърдения на ищеца и считат, че имотът, който са придобили не попада в границите на Археологически резерват „***”, така както били определени в текстовата част на Разпореждане №1 на МС от 07.02.1989г. Сочат, че именно текстовата част била водеща и тя се обнародвала в ДВ. Освен това твърдят, че ищецът не бил съставил АИДС за имот с идентификатор ***.118 и не се легитимирал със съставен по надлежния ред титул за собственост, ищеца не бил станал собственик на имота и на основание чл.18, ал.1 от Конституцията на РБ.

Ответниците излагат, че имота придобит от тях бил образуван от имот 0*** по КВС на с.***, при отчитане правата на заличеното ТКЗС *** върху рибарска хижа /рибарски заслон/, изградена върху земя от ПФ на бивше АПК Каварна. Тази рибарска хижа съществувала и към момента на обявяване на м.”***” за археологически резерват, поради което теренът, върху който била изградена е имал предназначение на прилежаща площ към нея. А прилежащата площ към сградата принадлежала на собственика на сградата. Това било отчетено и при изработването на КВС и съобразено от самия ищец при актуване като изключителна държавна собственост на площите на археологическия резерват „***”.

Ответниците считат, че разпоредбата на чл.24, ал.4 от ЗСПЗЗ в случая не била приложима, тъй като процесната хипотеза не била свързана с възстановяване собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ. Освен това резерват „***” не бил включен в Приложение №2 към чл.8 от Закона за защитените територии, а Заповедта, на която ищеца се позовавал №988/04.11.1993г. на Министъра на околната среда не била приложена като писмено доказателство.

Освен това ответниците твърдят, че ищеца в лицето на Министъра на земеделието и Министъра на регионалното развитие съзнателно са станали страна по сделка, за която към настоящия момент твърди, че била извършена в противоречие на закона, поради обстоятелства, които са им били известни и към момента на сключването й.

С оглед на изложеното в отговора считат исковете за неоснователни. В с.з., ответниците представлявани от адв.И.Ж. молят за отхвърляне на предявения иск по чл.108 от ЗС.

Третото лице - помагач на страната на ищеца, Министъра на културата, представляван в процеса от юрисконсулт К.К.Г., счита иска за основателен и пледира за уважаването му.

Каварненският районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно договор за продажба на недвижим имот, сключен на 25.06.1996г. между К.Б., упълномощено лице от Министъра на земеделието и хранителната промишленост по чл.52, ал.8 от ППЗСПЗЗ, като продавач и И.Х.П. и И.Х.П. като купувачи, двамата ответници придобили в собственост недвижи имот, представляващ 1.500 дка държавна земя – имот І, върху който има изградени трайни активи – сгради – рибарски заслон на заличеното ТКЗС с.***, с местонахождение с.***, общ.Каварна – държавна собственост. За сделката купувачите заплатили сумата от 54 000 лева, видно от вносна бележка, приложена към договора. От договор с дата 13.06.1996г. се установява, че правоимащите на заличеното ТКЗС с.*** продали на И. и И. П. овцекомплекс в с.*** и рибарски заслон до с.***. За прехвърлянето е съставен протокол /л.79/. Съгласно тези договори, братя П. се снабдили с Нотариален акт за право на собственост върху земеделски земи, установено по реда на чл.483, ал.1 от ГПК №***., поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт №****

На16.05.2012г. Министъра на регионалното развитие и благоустройството е съставил Акт №1299 за изключителна държавна собственост на основание чл.18, ал.1 от Конституцията на РБ, чл.69 от Закона за държавната собственост, §10, ал.2 от ПЗР на ЗКН, чл.47, т.1 от Закона за културното наследство за имот Археологически резерват „***“, с обща площ от резервата 291 665 кв.м., която включва поземлени имоти с идентификатори ***.119 с площ от 56 777 кв.м.; ***.116 с площ от 92 138 кв.м.; ***.115 с площ от 14 067 кв.м.; ***.114 с площ от 128 683 кв.м. по КККР на с.***, общ.Каварна, одобрена със Заповед №РД-18-24 от 27.02.2008г. на ИД на АГКК, с начин на трайно ползване „за археологически паметник на културата“. На същата дата е съставен и Акт №1300 за изключителна държавна собственост за Археологически резерват „***“ с обща площ от 264 997 кв.м., която включва позеленен имот с идентификатор 65543.31.164 с площ от 264 997 кв.м. по КККР на с.****, общ.Каварна, одобрена със Заповед №РД-18-19 от 27.02.2008г. на ИД на АГКК, с начин на трайно ползване „за археологически паметник на културата“. Тези имоти са предоставени за управление на Министъра на културата на основание чл.14, т.14 от Закона за културното наследство, видно от многобройните писма /кореспонденция между институциите/ приложени към исковата молба.

Третото лице –помагач представя като доказателства Решение №092/02.07.2015г. на ВАС,  от което е видно, че ответниците П. са обжалвали заповед на Началника на ДНСК, с която било разпоредено премахването на незаконен строеж именован по разрешение за строеж „основен ремонт и реконструкция за възстановяване на рибарска хижа с навес с РЗП 255 кв.м.“, а по същество представлява двуетажна сграда, находяща се в имот с идентификатор ***.118 по КК на с.***, общ.Каварна. В мотивите на решението и след обследване на доказателствения материал е прието, че процесния строеж попада в обхвата на Археологически резерват „***“, обявен с Разпореждане №1/07.02.1989г. на Министерски съвет  за археологически резерват.

От изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице е достигнало до извода, че ПИ *** по картата на възстановената собственост на землището на с.***, общ.Каварна, идентичен с ПИ с идентификатор ***.118 по КККР на с.*** с площ от 1 499 кв.м. влиза в границите на  Археологически резерват „***“ и попада в неговия териториален обхват. Към експертизата, вещото лице е приложило картен материал, от който е достигнал до горните констатации. Към експертизата е приложено Разпореждане №1 на МС от 07.02.1989г., от което се установяват границите на местността „***“.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Производството е по чл.108 от ЗС.

За да бъде уважена ревандикационната искова претенция, в процеса следва да се докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: на първо място ищецът да притежава право на собственост върху недвижимия имот; на второ място ответната страна да упражнява фактическа власт върху него със субективното намерение, че й принадлежи или да държи имота за другиго и на трето място, че тези фактически действия ответникът извършва без наличие на законно правно основание. Искът по чл.108 от ЗС съдържа в предметния си обхват и установителен иск за собственост, който предполага даване на разрешение по един спор, при който всяка от страните предявява правата си върху имота с оглед определяне на това кой е неговият собственик.

Страните не са формирали спор относно фактът, че ответниците са във владение на процесния имот, което се доказва и от представеното Решение на ВАС във водено административно производство. В него по безспорен начин е установено, че ответниците извършават действия на разпореждане в имота, изразяващи се в строителство на двуетажна сграда. Поради което е и налице  една от предпоставките на ревандикационния иск по чл.108 от ЗС, а именно владение на имота от ответниците.

Ищецът твърди, че е собственик на имота по силата държавен акт – Разпореждане №1 на Министерски съвет от 07.02.1989г./обнародвано в ДВ, бр.14 от 1989г./.

От събрания доказателствен материал, изслушаната СТЕ, безспорно се установи, че поземлен имот №*** по картата на възстановената собственост на землището на с.***, идентичен с ПИ с идентификатор 35476.20.118 по КККР на с.с., с площ от 1 499 кв.м. попада в териториалния обхват на Археологически резерват „***“. Установи се също така, че местността „***“ е обявена за резерват с Разпореждане №1 на Министерски съвет от 1989г., а съгласно чл.18, ал.1 от Конституцията на Република България археологическите резервати са изключителна държавна собственост. В този смисъл и договорът, с който ответниците са придобили имота през 1996г. се явява нищожен, като противоречащ на закона по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Възражението на ответниците, че ищецът не притежава годен титул за собственост, с който да се легитимира е несъстоятелен, доколкото със самия държавен акт на Министерски съвет „***“ е обявен за археологически резерват. Искът по чл.108 от ЗС  е основателен и следва да бъде уважен.

С исковата молба ищецът е направил искане за прогласяване на нищожността на договор №****. за покупко-продажба. Съдът счита същото искане за основателно. В случая е прехвърлен имот, който към момента на сделката е бил обявен за изключителна държавна собственост и ответниците не са могли да придобият собствеността върху него. В тежест на ответниците беше да установят, че е налице  правно основание на което да владеят процесния имот. Такива доказателства обаче не се представиха.

С оглед направеното искане за обезсилване на констативните нотариални актове, съдът счита, че и това искане е основателно и като такова следва да бъде уважено.

В зависимост от изхода на спора на ответниците дължат на ищеца сторените по делото разноски, които съгласно приложен списък са в размер на 468.51 лева, от които 368.51 лева юристконсултско възнаграждение и 100.00 лева, депозит за вещо лице.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Х.П. с ЕГН ********** *** и И.Х.П. с ЕГН **********,***, че Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, с адрес: гр.София, ул.“****“, №17-19, е собственик на имот №*** по картата на възстановената собственост на с.***, общ.Каварна, идентичен с ПИ с идентификатор ***.118 по КККР на с.***, общ.Каварна, като ОСЪЖДА И.Х.П. с ЕГН ********** *** и И.Х.П. с ЕГН **********,***, да предадат владението върху посочения по-горе недвижим имот.

ОБЕЗСИЛВА на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за право на собственост върху земеделски земи, установено по реда на чл.483, ал.1 от ГПК №***. на КРС и Нотариален акт за поправка на нотариален акт №**** на КРС.

ОСЪЖДА И.Х.П. с ЕГН ********** *** и И.Х.П. с ЕГН **********,***, да заплатят на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, с адрес: гр.София, ул.“****“, №17-19, разноски в производството съгласно приложен списък, които са в размер на 468.51 лева, от които 368.51 лева юристконсултско възнаграждение и 100.00 лева, депозит за вещо лице.

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач – Министъра на културата, с адрес: София, бул.“Александър Стамболийски“ы №17.

УКАЗВА на ищеца, че в 6-месечен срок от влизане на съдебното решение в сила следва да извърши вписването му в Службата по вписвания гр.Каварна

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщаването за изготвянето му, пред Окръжен съд Добрич.

 

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………