Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Каварна 04.01.2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

Каварненският районен съд в публично заседание на четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА      

при участието на секретаря А.М. и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 497 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 405 Кодекса за застраховането (КЗ).

Oбразувано e по предявен от „Д.Е.*“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „И.“ №*, с управител В.А.П., чрез процесуален представител адв. Б.Д. против „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.Б.“ №*, представлявано от главния изпълнителен директор К.Х.Ч.,  иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 249,88 лева, представляваща разликата между платеното обезщетение от застрахователя-ответник и действително заплатената от ищеца сума за отстраняване на щетата от настъпилото застрахователно събитие, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата

 В исковата молба ищецът твърди, че на 05.01.2016 г. между „Д.Е.“ ООД и „ДЗИ-ОЗ” ЕАД е подписана застрахователна полица Индустриален пожар № 110116245 000001, със срок на действие 08.01.2016 г. до 07.01.2017 г., със застрахователна сума за покритие по изрично изброени рискове, в размер на 170 000 лв. Твърди се, че застрахователната премия в размер на 128,52 лв. плюс дължимия данък върху застрахователната премия са платени изцяло, еднократно. Във връзка с настъпило на 07.12.2016 г. около 15.30 ч. застрахователно събитие и подадено от представител на ищцовото дружество заявление е заведена щета № 11012131600660/08.12.2016 г.   

Твърди, че с Уведомление изх. № 92-288/12.01.2017 г. застрахователят първоначално отказал заплащане на дължимото обезщетение, с оглед установената причина за настъпване на застрахователното събитие, попадаща в клаузите на общите условия, по които вредите не се обезщетяват, но след преразглеждане на преписката, на 09.06.2017 г. е изплатил по сметка на ищеца сума в размер на 4 249,38 лв. С оглед обстоятелството, че с извършеното от ответника плащане не са покрити настъпилите от застрахователното събитие щети, ищецът отправил повторно искане за преразглеждане на преписката и доплащане в пълен размер на щетите. В отговор на искането, ответникът с писмо изх. № 92-6948/22.06.2017 г. е отказал заплащане на претендираната сума от 3249,88 лв., представляваща разликата между изплатеното от ответника обезщетение в размер на 4249,38 лева и действително заплатената от ищеца сума в размер на 7499,26 лева, представляваща пазарната цена на причинената щета от настъпилото застрахователно събитие. Ищецът счита, че липсват предпоставките предвидени в КЗ, застрахователят да откаже плащане на дължимото обезщетение в пълен размер. Предвид изложеното претендира за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 3249,88 лв., представляваща разликата между платеното обезщетение от застрахователя и действително заплатената от него сума за отстраняване на щетата от настъпилото застрахователно събитие, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът в отговора на исковата молба оспорва предявения иск по основание и размер. С отговора се твърди, че по повод подадено заявление от ищцовото дружество на 08.01.2016 г. е образувана преписка под № 11012131600660. Предвид заявената причина за настъпилото събитие и нанесената щета на застрахованото имущество – „замръзване на два аварийни изключвателя….”, ответното застрахователно дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди се, че на 26.05.2017 г. е извършен повторен оглед на място и на увреденото имущество, за което е съставен опис. Въз основа на него и събраните по преписката доказателства застрахователното дружество е взело решение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 4249,38 лв. Посочената сума е формирана след съобразяване на изготвеното по преписката от независимо вещо лице експертно заключение и дадената препоръка, че увредената вещ - кош за инертни материали  подлежи на ремонт, както и че преди настъпване на застр.събитие кошът е бил значително амортизиран и в лошо състояние. Твърди се, че с писмо до ищеца, същият е бил уведомен за горните обстоятелства, както и, че по отношение на увредените колекторно въже и релейно управление са признати стойностите, съгласно представената фактура, като е приложена амортизация от 10 %. Ответникът твърди, че претендираната от ищеца сума в размер на 3249,88 лв. представлява цена, която се явява „възстановителна стойност”, която съгласно условията, при които е сключен процесния застрахователен договор не подлежи на обезщетяване, т.к. съобразно заплатената от ищеца застрахователна премия, същият има право на обезщетяване единствено на „действителната стойност” на увреденото имущество. С изложените мотиви пледира за отхвърляне на исковата претенция

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че по отношение на Оборудването (машини и съоръжения) в Бетонов възел за производство на бетонови изделия, намиращ се на адрес гр. Каварна, ул. „С.К.“ №**, към момента на настъпване на застрахователното събитие – 07.12.2016 г., е съществувала валидно сключена застраховка „Индустриален пожар” при ответника със застрахователна полица № 110116245000001 от 05.01.2016 г.

Установява се още от представените към застрахователната преписка документи, че застраховката покрива рисковете по клаузи А, А1, Б, Д2, Д15 и Д7, като база за определяне на застрахователната сума е посочена „Действителна стойност”, при застрахователна сума 170 000.00 лв., както и че застрахователната премия е изплатена изцяло от ищеца при сключване на договора.

Безспорно е и настъпването на застрахователното събитие на дата 07.12.2016 г. по клауза Д15 – Късо съединение и/или Токов удар, както и изплащане на сумата от 4 249.38 лв. от застрахователя, като застрахователно обезщетение по заявената щета. В изпратеното до ищеца уведомително писмо изх. № 92-6948/22.06.2017 г. застрахователят е уведомил застрахования, че застрахователното обезщетение е формирано на база представени разходни документи и констатации от извършен втори допълнителен оглед, и изчислено съгласно методиката за изчисляване на имуществени щети, при база на застрахователна сума по полицата „Действителна стойност”, при която се изисква да се намери размерът на действителните разходи за възстановяване, а не фактическите такива. Изплатеното обезщетение е получено, като е отчетена амортизацията (овехтяването) към датата на събитието на увредените активи.

По делото е изготвено и прието заключение на допуснатата съдебна техническа и оценителна експертиза, от което се установява следното: След извършен обстоен преглед на увредената вещ – транспортна количка, вещото лице е установило, че след възникване на аварията количката е във функционално, необратимо състояние и не подлежи на ремонт и възстановяване. Установило е също, че пет дни след аварията ищцовото дружество е заплатило на „Елба Консулт” ЕООД сумата от 4000 лв. без ДДС, за подмяна кош за инертни материали. След обстойно проучване на пазара вещото лице не е установило стопански субекти в качеството на доставчици (вносители) на колички производство на „ELBA – WER K Maschinen GmbH” – Германия. Установило е също, че пазарната цена на количка от типа на увредената е 16 000 лв. (8000 евро) в ново състояние (оригинална) и около 4 500 лв. +/- 500 лв. в ново състояние, изработка в страната. Вещото лице е дало заключение, че действителната стойност на процесната количка към момента на възникване на застрахователното събитие е по-малка от възстановителната стойност, като за установения срок на експлоатация от 27 години е максимум 50 % от възстановителната стойност.

От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, като предвидената в тази норма отговорност на застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването на сложен фактически състав, който включва следните елементи: наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие; изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия; уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. При кумулативната даденост на тези предпоставки съгласно цитираната разпоредба в тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования. Съгласно процесуалното правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът в настоящото производство, следва да докаже при условията на пълно главно доказване елементите от визирания фактически състав, за да установи основателността на исковата си претенция. Ответникът, от своя страна, носи тежестта за доказване на противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск.

В разглеждания случай по делото не е налице спор от фактическа страна. Не се спори между страните, че същите са валидно обвързани по силата на договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № 110116245000001 от 05.01.2016 г., по силата на която ищецът е застраховал по застраховка "Индустриален пожар", с клаузи А, А1, Б, Д2, Д15 и Д7, със застрахователна сума от 170 000.00 лева, за периода 08.01.2016 г. – 07.01.2017 г. собственото си Оборудване (машини и съоръжения) в Бетонов възел за производство на бетонови изделия, намиращ се на адрес гр. Каварна, ул. „С.К.“ №**. Безспорни и установени от представените доказателства са фактът на настъпване на застрахователно събитие при покрит от застрахователя риск, както и естеството, вида и обема на подлежащите на обезщетяване вреди – подмяна кош за инертни материали, ремонт и наладъчни работи на автомивката, подмяна контактор 1 бр. и реле терм.защита 1 бр., въже 12-13-6х19-FC-S/Z-Zn-A, подмяна контакторно релейно управление на подемник инертни материали, сервизен транспорт. Представени са доказателства за завеждане на претенцията по застраховка съобразно изискванията на чл. 380 от КЗ, както и за изплащане на застрахователно обезщетение по процесната щета в полза на ищеца в размер на 4 249.38 лева.

Спорът пред настоящата инстанция е изцяло правен и се свежда до приложимата методика за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност - стойност, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Възстановителната стойност е дефинирана с разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Съобразно разпоредбата на чл. 400, ал. 3 КЗ, ако не е уговорено друго, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. С оглед на тази въведена от закона оборима презумпция, в тежест на въвелата възражението страна е да установи, че действителната стойност на имуществото е различна от договорената застрахователна сума.

Съгласно установената съдебна практика застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на събитието, като при погиване или кражба този размер е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.

При изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156 / 2009 г. на ВКС ТК, I т.о. - "Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност"; решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. „Обезщетенето по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането”. Нормата на чл. 400, ал. 3, вр. с ал. 1 КЗ, изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна за съдилищата практика на ВКС.

В процесния случай повредите по коша за инертни материали са от такова естество, че представляват тотална щета, поради което и застрахователят следва да заплати на ищеца цялата пазарна стойност на увреденото имущество след приспадане на вече платената. Методиката на застрахователя - ответник в случая е неприложима и т.к. като кошът за инертни материали на ищеца е бил увреден до степен неизползваемост, на собственика му се дължи обезщетение за действителната му цена без приспадане стойност на запазени части (в този смисъл посочените по-горе решения постановени по реда на чл. 290 ГПК).

По изложените съображения съдът намира, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по пазарни цени за вещи от същия вид и качество, съобразно представените от ищеца фактури за закупени такива, възлизащи в общ размер на 7499,26 лева. След приспадане на платеното обезщетение в размер на 4249,38 лева, неплатеният остатък от задължението възлиза на сумата от 3249,88 лева, до който размер предявеният иск се явява основателен и доказан.

Върху главницата от 3249,88 лв. се дължи законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.08.2017 г. до окончателното плащане.

При този изход на спора, ищецът има право на всички разноски, които е направил в производството общо в размер на 1091 лв. (130 лв. – държ. такса, 361 лв. – депозити за вещо лице и 600 лв. – адв. възнаграждение), която сума следва да бъде присъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, Каварненският районен съд, 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.Б.“ №*, да заплати на „Д.Е.*“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „И.“ №*, сумата 3 249,88 лв. (три хиляди двеста четиридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка "Индустриален пожар", клауза Д15 Късо съединение и/или Токов удар - застрахователна полица № 110116245000001 от 05.01.2016 г., обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 07.12.2016 г., за което е образувана щета № 11012131600660/08.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.08.2017 г., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ***, да заплати на  „Д.Е.*“ ООД, ЕИК ****, сумата от 1 091,00 лв. (хиляда деветдесет и един лева), представляваща сбор от направените в производството съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………