Р Е Ш Е Н И Е
гр.Каварна, 02.03.2018 г.
РАЙОНЕН СЪД КАВАРНА в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
при участието на секретаря А.М. и в
присъствието на прокурора .......................... разгледа докладваното от
съдията Гр.Д. № 502 по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно
съединяване искове, с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК.
В исковата молба ищцата излага, че от брака си с
ответника имат дете С., родена на *** г. С решение № 55/22.10.2004 г. на БРС
бракът между страните бил прекратен с развод, а с решение № 43/25.03.2010 г. на
КРС, ответникът бил осъден да заплаща не детето издръжка в размер на 80.00
лева. Твърди, че повече от шест години ответникът живее и работи в Полша,
където е създал ново семейство. Твърди още, че нейната майка живее и работи в
Германия, сестра й живее в Полша, а роднините на мъжа с когото съжителства също
живеят в чужбина. Твърди, че ответникът напълно се е дезинтересирал от детето,
като единствено тя се грижи за него. Поради нежеланието му да изготви и подпише
декларация за даване на съгласие детето да пътува с майка си зад граница,
новото й семейството не може да гостува на близките си в чужбина.
Моли съда да постанови решение с което да й предостави
упражняването на родителските права над детето, като определи режим на лични
контакти с бащата, всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 16.00
ч., както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Да
бъде определено местоживеене на детето на нейния адрес в гр.Каварна, ул.“Н.“
№***.
Поискала е още съдът да даде разрешение заместващо
съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето, и за пътуване в страни
членки на Европейския съюз – Полша, Германия и Англия, за срок до навършване на
пълнолетие от детето.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не подава
писмен отговор и не взема становище по исковете.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените удостоверение за раждане, изд.
въз основа на акт за раждане № 133/05.10.2004 г. на община гр.Каварна детето С.
Д. е родено на *** год. от родители С.Р.В. и К.Д.В.. С решение № 55/22.10.2004
г. по гр.д. № 51/2004г. на РС Балчик, е прекратен гражданския брак между С.Р. и
К.Д.. С решение № 43/25.03.2010 г. по гр.д. № 1/2010г. на КРС, отв.К.Д. е
осъден да изплаща месечна издръжка на дъщеря си С. К., в размер на 80.00 лв.,
считано от 07.01.2010 г. Видно от представеното удостоверение за съпруг и
родствени връзки, ищцата е разведена и има още едно малолетно дете – В..
От показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели С.М.Ж. и С. К.Б. се установява, че към датата на раждане на детето С.,
родителите й са живеели във фактическа раздяла. След раздялата ответникът В.
заминал да живее в РПолша, където създал ново семейство, като преустановил
напълно контактите с ищцата. Никога не е проявявал интерес към отглеждането,
възпитанието и развитието на детето С., за което знаел, че не е негово, т.к. е
родено през време на фактическата раздяла с ищцата и след като последната
заживяла на съпружески начала с друг мъж. И двете свидетелки заявиха, че не са
чували да е изпращала средства за неговата издръжка или да е контактувала по
някакъв начин с детето, като дори не е откликнал на молбите на майката да
подпише декларация за съгласие, даваща право на детето да пътува в чужбина. Свидетелките
заявиха, че С., заедно с мъжа с който съжителства полагат много добри грижи за
детето, осигуряват му всичко необходимо за нормалното му развитите. Детето е
силно привързано към майка си и новото си семейство и желае да живее с тях. И двете свидетелки са
категорични, че ищцата има не само желание, а и възможност да се грижи за детето
и прави всичко по силите си то да расте и се развива нормално като всички други
деца.
От изготвения социален доклад от ДСП Каварна, се
установява, че основните потребности на С. към момента се задоволяват адекватно
в семейна среда от майката с подкрепата на съжителстващия с нея М.Б.. Същата се
старае да осигурява всичко необходимо за нормалното израстване и развитие на дъщеря си – място за спане, игра,
достатъчно храна, дрехи, внимание и не на последно място образование и
здравеопазване. Социалният работник е установил още, че майката създава условия
за пълноценното израстване на дъщеря си, насърчава я и я подкрепя при справяне
с трудностите, интересува се от развитието й в училище. Между двете има
изградена силна емоционална връзка и отношения на взаимно доверие.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна:
В разпоредбата на чл. 127, ал. 2
СК е предвидена възможността за уреждането на въпросите във връзка с
упражняването на родителските права, когато между съпрузите не може да бъде
постигнато съгласие за това. По този начин по законоустановен ред се урежда
спора между родителите съобразно разпоредбата на чл. 59 СК,
а именно относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето,
определянето на режим на личните отношения между родителите и децата, като при
преценката водещо значение има интереса на детето. Основание за допустимост на
искането по чл. 127, ал. 2
СК е да е налице правен интерес, обусловен от липсата на уреден по
законоустановения ред режим на лични отношения и упражняване на родителски
права по отношение на детето, както и липсата на постигнато между родителите
съгласие в тази насока, съгласно ал. 1 на същата разпоредба.
По делото не се спори, че
малолетната С. е дете на страните, като същата е родена по време на
фактическата раздяла, но преди прекратяване на брака между съпрузите. Не е
спорно, а и видно от отразеното в социалния доклад и събраните гласни
доказателства, родителските права по отношение на детето фактически се
упражняват от майката, която съдът намира, че е годна да осигури необходимите
условия и да полага усилия за отглеждането й, като разполага и с необходимия
родителски капацитет за това. Установи се, че ответникът е поверил грижите по
отглеждането на детето изцяло на майката и не е изложил претенция в обратен
смисъл. От изготвения от Д"СП" Каварна социален доклад се установява,
че към момента майката задоволява адекватно потребностите на детето в семейна среда, като между двете
има изградена здрава емоционална връзка, детето се чувства сигурно и спокойно и
изразява желае да живее с майка си и в бъдеще.
От друга страна се установи,
че бащата трайно се е дезинтересирал от детето, не е предявявал претенции за
предоставяне грижите по отглеждането на него, както и да е предоставял някакви
средства за отглеждане на детето. Доказа се продължителното отсъствие на бащата
от страната, което прави обективно невъзможно полагането на ежедневни грижи от
негова страна за детето. При това положение, съдът намира, че родителските
права по отношение на малолетната С. следва да бъдат предоставени за
упражняване от майката, при която да бъде определено и местоживеенето на
детето. Това положение би отговаряло в най-пълна степен на интереса на детето,
предвид установената му вече семейна среда при майката. В тази насока е и
становището на Д "СП" Каварна в изготвения по делото социален доклад.
По отношение на неотглеждащия родител следва да бъде определен подходящ
режим на лични контакти. В разпоредбата на чл. 124, ал. 2
СК изрично е предвидено правото на детето на лични отношения с
родителите си, освен ако е постановено друго, на което право съответства
задължението на родителя да контактува с детето си, което е необходимо за
правилното му психо-физическо и емоционално развитие. От друга страна, правото
на децата да общуват с родителите се преценява с оглед на изградената връзка
между дете и родител, както и начинът, по който се отразява на детето това
общуване, като от съществено значение е да кореспондира с интереса на детето. В
настоящия процес ответникът не ангажира доказателства относно родителския си
капацитет и способността да полага грижи за малолетната С.. След раздялата бащата
преимуществено пребивава в чужбина, като не е установено наличието на жилище и
възможности за отглеждане на детето. При това положение, съдът намира, че по
отношение на неотглеждащия родител следва да бъде определен режим на лични
отношения с малолетното дете, така както е предложен от майката, а именно: всяка
първа и трета събота от месеца от 10.00
до 16.00 часа, както и 20 дни през лятото, когато майката не ползва платения
годишен отпуск.
При разглеждане
основателността на иска по чл. 127, ал. 2
СК, съдът дължи произнасяне и относно издръжката, която
неотглеждащият родител дължи на детето. В настоящия случай дължимата издръжка
за малолетното дете е определена с решение № 43/25.03.2010 г. по гр.д. № 1/2010
г. на КРС, като в настоящото производство не е заявено искане за промяна на размера
й.
По отношение искането на ищеца по чл. 127а, ал. 2 от
СК, във вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, съдът намира от правна страна следното:
За осъществяване на задгранични пътувания
законодателят изисква общото съгласие и на двамата родители, като при липса на
съгласие на единия, единствената правна възможност да бъде преодоляно
разногласието е решение на съда. При решаване на спора по чл. 127а, ал. 2 СК,
съдът следва да прецени какъв е интереса на детето. Изискването на закона за
съвместното решаване от родителите по този въпрос представлява по-висока степен
на закрила на детето, поради по-високата степен на риск при пътуване в чужбина.
При спор между родителите и
непостигане на съгласие за възможността детето им да напуска пределите на
Република България, водещ следва да бъде интересът на детето, а в случая
несъмнено в интерес на малолетната С. е да може да пътува неограничен брой пъти
до посочения в исковата молба кръг от държави, придружавана от своята майка или
упълномощено от нея пълнолетно лице. По
делото се установи, че роднините на детето по майчина линия живеят
преимуществено в Германия, Полша и Англия, където и работят. Ищцата желае при
възможност да им гостува, но невъзможността детето да пътува с нея ограничават
възможностите на новото й семейство да пътува заедно, както и периода на
престоя им там. Предвид факта, че според настоящият състав упражняването на
родителските права спрямо детето следва да бъде предоставено на майката,
изхождайки от интереса на детето, съдът счита, че то трябва да има възможност
да пътува в чужбина - в страните членки на Европейския съюз. Основно право на малолетната С.
е като всеки български гражданин тя да може да пътува извън пределите на
страната си, като реализацията на това право неминуемо допринася за разширяване
културата, познанията, социалните контакти и опита на всяко подрастващо дете. Напълно неоправдано е детето на страните по
настоящото дело да бъде лишаван от възможността да пътува зад граница само
заради липсващото съгласие на бащата, който според твърденията на ищцата -
неоспорени от ответника, не се противопоставя на това, но не изпълнява
обещанията си да даде в писмен вид съгласието си, поради отсъствието му от
страната.
С оглед изложеното съдът намира, че искът по чл. 127а ал. 2
СК е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като се разреши на
детето С. К. Д. да напуска територията на Република България заедно с майка си С.Р.В.,
или с изрично упълномощено от нея пълнолетно лице, за осъществяване на
пътувания до държавите членки на Европейския съюз многократно през годината, за
срок до навършване пълнолетие от детето, без да е необходимо за целта съгласието
на бащата К.Д.В..
Тъй като безспорно детето няма издаден паспорт, следва да се уважи и
искането на майката за заместване съгласието на бащата относно снабдяване на
детето с този документ, защото пътуването в чужбина предполага наличие на
паспорт, удостоверяващ самоличността на детето извън границите на Република
България. Съгласно разпоредбите на ЗБЛД, българските граждани имат право да
напускат страната и да се завръщат в нея с паспорт, като същият се издава от
МВР на лица, които пътуват в чужбина за преминаване на държавната граница и
пребиваване извън страната. В този смисъл несъмнено в интерес на малолетната С.
е да й бъде издаден паспорт, който е призван единствено да обуслови
реализацията на правото на детето да пътува извън страната.
С оглед своевременно направеното искане на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени сторените и доказани в
производството разноски в размер на 233.00 лева – адвокатско възнаграждение за
един адвокат и платена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете С. К. Д., ЕГН **********, на
майката С.Р.В., ЕГН **********, с адрес ***, при която се определя и
местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата К.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, с детето С. К. Д., като
бащата има право да вижда и взема детето, както следва: всяка първа и трета
събота от месеца от 10.00 ч. до 16.00 часа, както и 20 дни през лятото, когато майката
не ползва платения годишен отпуск.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 СК,
заместващо съгласието на бащата К.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, на малолетната С.
К. Д., ЕГН **********, да бъде издаден
документ за самоличност по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗБЛД - паспорт, както и
детето придружавано от своята майка С.Р.В., или изрично
упълномощено от нея пълнолетно лице, да пътува без ограничения в броя на
пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват,
в държавите членки на Европейския съюз, за
срок до навършване на пълнолетие от детето.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, К.Д.В., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на С.Р.В., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 233.00лв. /двеста
тридесет и три лева/ представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………