Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Каварна, 09.03.2018г
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Каварненски районен съд в публично
заседание на първи февруари през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря Е.Ш. като разгледа
докладваното от съдията гр. д.
№ 506 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба подадена от И.Т.Т. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
чрез пълномощника си адв.А.А. ***, срещу Прокуратура на Република България, с
адрес: гр.София, бул.“В итоша“, №2.
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, с който се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми:
1/ Сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на повдигнатото
му на 05.02.2016г. обвинение на извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3,4 и
5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1
НК, преквалифицирано с ново обвинения по чл.346б, във връзка с с чл.20, ал.2,
във връзка с чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК, последвано от влязла в сила на
31.05.2017г. оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 31.05.2017г. до датата на окончателното плащане на
главницата.
2/ Сумата от 2500/две хиляди и петстотин/ лв.,
представляващи имуществени вреди – адвокатски възнаграждения във връзка с
водените досъдебно и съдебни производства в две инстанции, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба – 14.08.2017г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът
претендира и направените по настоящото дело разноски в размер на 1310лева,
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в размер на 1100 лв., депозит за
съдебно-психиатрична експертиза – 200лв.
и съдебно деловодни разноски – заплатена държавна такса за образуване на
дело в размер на 10лева.
В с.з. ищецът се представлява от адв. С. ***, която
поддържа исковете.
Ответникът - Прокуратурата на Република България, чрез
Галин Гавраилов, адм.ръководител, районен прокурор на РП Каварна оспорва изцяло
предявеният иск по основание и размер. Твърди, че ищецът не е приложил
доказателства в подкрепа на твърдението си за наличие на неимуществени вреди и
непосредствената им връзка с протеклия наказателен процес. Възразява срещу
ангажиране на отговорността на прокуратурата за цялата продължителност на
наказателното производство, с оглед на това, че досъдебното производство е
продължило малко над 6 месеца, а съдебната фаза на развитие на наказателното
производство е продължила по-малко от 8 месеца, т.е. периодът е 1 година и 4
месеца, което е разумен срок и оспорва
да са били налице действия на РП – Каварна, което да го е удължавало по какъвто
и да е начин. Оспорва, че срещу ищецът не са предприемани други действия освен
взетата мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 300лева, т.е. не е
осъществено посегателство на конституционно определените му права. Ответникът
оспорва и иска за обезщетяване за претърпени имуществени вреди.
При
условията на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди с довод, че претенцията е завишена, неотговаряща на
твърдените вреди, на икономическия стандарт за страната и установената съдебна
практика. В с.з. ответникът представляван от Районния прокурор Гавраилов
поддържа отговора и оспорва исковете.
Съдът, като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото
доказателства, преценени при условията на чл.235, ал.2 от
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното като доказателство НОХД № 209/2006г. по
описа на Районен съд гр.Каварна е видно, че с Постановление от 05.02.2016г. на ищеца е предявено постановление за
привличане на обвиняем за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 във
връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 НК. С постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение му била определена мярка за процесуална
принуда „Парична гаранция“ в размер на 300.00 лева. На 06.06.2016г. му било
повдигнато ново обвинение за извършено престъпление по чл.346б, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК. По внесеният в съда
обвинителен акт срещу ищеца е образувано НОХД.№ 209/2016г. по описа на Районен
съд гр.Каварна. С присъда № 2 от 27.01.2016г. ищецът е признат за НЕВИНОВЕН
в това,че на 04.02.2016г. на неохраняем паркинг на Нос Калиакра, общ.Каварна, в
съучастие като извършител с Ц.И.П., при условията на продължавано престъпление
е направил опит противозаконно да проникне в чуждо моторно превозно средство: в
лек автомобил „О.В..“ с рег.№*** собственост на А.Р.Р., без съгласието на
собственика му и в лек автомобил „М.К.“ с рег.№***, собственост на Р.В.М., без
съгласието на собственика му, като деянието е останало недовършено поради
независещи от дееца причини поради което и на основание чл.304 от НПК го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение
по чл.346б,вр. с чл.20 ал.2,вр. с чл.26 ал.1,вр. с чл.18 ал.1 от НК. С Решение
№ 30/31.05.2017г. по ВНОХД.№ 79/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич,
образувано по подаден протест от РП – Каварна, присъда № 2/27.01.2017г. по НОХД.№
209/2016г. по описа на Районен съд гр.Каварна е потвърдена изцяло.
По
настоящето дело като свидетели са разпитани Б.С.А. и С.Е.С., неосъждани,
първата живее на семейни начала с ищеца.
Според
св.А., след като на ищеца му повдигнали обвинение, той се травмирал и се
затворил в себе си. Напуснал работа и останали без средства, а имали и дете.
После си намерил работа. Според свидетелката и хората от селото спрели да
общуват с него, като го приемали за крадец.
От разпита на свидетеля С.С., се установява, че същия
познава ищеца от десетина години. Според него, след образуване на наказателното
производство през 2016г. в поведението на ищеца били настъпили видими промени в
поведението на И.Т., като определя промените като такива в отрицателен смисъл –
затворил се е в себе си, спрял да контактува с приятелите си. Свидетеля твърди,
че ищецът имал и финансови затруднения и
вземал често заеми.
От
съдебно- психиатричната експертиза и изслушаното в съдебно заседание вещо лице
се установява, че ищецът И.Т. е с поставена диагноза, кодирана в Международната
класификация на психичните разстройства като Генерализирана тревожност, код Ф
41.3. вещото лице дава заключение, че към датата на изготвяне на съдебно-
психиатричната експертиза – 20.01.2018г. / във връзка с Гр.д.№ 506/2017г./ не
се диагностицира клинична симптоматика на психично разстройство.
Приложените
към исковата молба: договор за правна защита и съдействие от 05.02.2016г. – за оказване на правна помощ
и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита по ДП №
20/2016г. по описа на РУ Каварна и
разписка за получена сума в размер на 1000лв. от същата дата; договор за правна
защита и съдействие от 20.09.2016г. – за
оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство и защита по НОХД.№ 209/2016г.
по описа на РС Каварна и разписка
за получена сума в размер на 1000лв. от същата дата и договор за правна защита
и съдействие от 20.09.2016г. – за
оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство и защита по ВНОХД № 79/2017г. по описа на Окръжен съд
гр.Добрич и разписка за получена сума в
размер на 500лв. от 25.04.2017г. не са в съответствие с приетия от Адвокатска
колегия – Варна образец.
Съгласно т.1 от Тълкувателно
решение №6/2013г. в т.1 договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи
по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при
които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. Само тогава
той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и е заплатила адвокатското възнаграждение.
В настоящият случай горепосочените: договор
за правна защита и съдействие от
05.02.2016г. – за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство и защита по ДП № 20/2016г. по описа на РУ
Каварна и разписка за получена сума в
размер на 1000лв. от същата дата; договор за правна защита и съдействие от 20.09.2016г. – за оказване на правна помощ
и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита по НОХД.№
209/2016г. по описа на РС Каварна и разписка за получена сума в размер на
1000лв. от същата дата и договор за правна защита и съдействие от 20.09.2016г. – за оказване на правна помощ
и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита по ВНОХД №
79/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич
и разписка за получена сума в размер на 500лв. от 25.04.2017г. не са
приложени съответно по ДП № 20/2016г. по описа на РУ Каварна, НОХД.№ 209/2016г.
по описа на РС Каварна и ВНОХД.№ 79/2017г. по описа на Окръжен съд Добрич, а са
представени за пръв път в настоящото производство. Освен това, договора за
правна защита и съдействие за оказване
на правна помощ и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и
защита по ВНОХД № 79/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич е съставен на
дата 20.09.2016г., т.е. много преди първоинстанционното производство да е
приключило и при липса на всякакви хипотези въззивното производство да е
започнало.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За да
бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, ищецът по пътя на пълното и главно доказване следва да
установи повдигане на обвинението, оправдателната присъда, настъпването на
вреди, размера на вредите и причинната връзка между незаконосъобразните
действия на ответника и настъпването на вредите.
С влязла
в сила присъда е установено, че ищецът е невиновен по повдигнатото му
обвинение.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите С.С. и Б.А. относно претърпените неимуществени вреди –
накърняване на човешкото достойнство и уронване на името му в обществото,
изживяване на постоянни силни отрицателни емоции и стрес.
Видно от
приложеното по делото НОХД № 209/2016г., наказателното производство е протекло
сравнително бързо и в разумен срок, както и че по отношение на ищеца е била
взета мярка за неотклонение "Парична гаранция" в размер на 300лв., но
тя е била отменена.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 52 от ЗЗД,
съдът приема, че следва да бъде определено по справедливост обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2000 лв., като частта над него до цената на
предявения иск от 15 000 лв. да бъде отхвърлена като неоснователна.
По
отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 2500/две хиляди и
петстотин/ лева, а именно заплащане на обезщетение за адвокатска защита по ДП №
20/2016г. по описа на РУ Каварна, НОХД.№ 209/2016г. по описа на Районен съд
гр.Каварна и ВНОХД.№ 79/2017г. по описа на Окръжен съд Добрич, съдът счита
претенцията за неоснователна, с оглед на наведените по-горе съждения и следва
да я отхвърли.
С оглед
изхода на спора и направеното от проц.представител на ищеца искане за заплащане
на разноски по делото, същите следва да бъдат присъдени съобразно уважената
част от исковете, които математически съдът изчисли на 150.00 лева.
Доколкото по делото няма доказателства за внесена
първоначална държавна такса за водене на делото в размер на 10.00 лева, то
съдът следва да осъди ищеца да я заплати, тъй като проц.представител я е
посочил в представения списък за разноски.
Водим от горното, Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ Прокуратура на
Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Т.Т. с ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** и съдебен адрес: адв.А.А. ***, сумата от 2000 /две
хиляди/ лева, представляваща неимуществени вреди, по повдигнато обвинение за
извършено престъпление за което ищеца е оправдан с влязла в законна сила
присъда по НОХД № 209/2016г. по описа на Районен съд гр.Каварна, ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 31.05.2017г.. до окончателното изплащане на дължимата
сума като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата , до претендирания размер от 15 000
лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
искът на И.Т.Т. с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** и съдебен адрес: адв.А.А.
***, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“
№ 2 на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗДОВОД за заплащане на сумата от 2500/две хиляди и петстотин/ лева –
имуществени вреди - адвокатски
възнаграждения във връзка с водените досъдебно и съдебни производства в две
инстанции, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба –
14.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“Витоша“ № 2 да заплати на
И.Т.Т. с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** и съдебен адрес: адв.А.А. ***
сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА И.Т.Т. с ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** и съдебен адрес: адв.А.А. ***, да заплати по сметка на
Каварненски районен съд държавна такса за водене на делото в размер на 10.00
/десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд гр.Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………..