Р Е Ш Е Н И Е

гр.Каварна, 03.12.2018 г.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд Каварна, в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на секретаря Анастасия Митева и в присъствието на прокурора .................................., като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 515 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

В исковата молба ищцата Н.С.Б. излага, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 33, том 5, вх. Рег. № 4205, д. № 2063 от 28.10.2003 г. на СВ Каварна, заедно с Т. Г.Г. са придобили право на собственост в равни идеални части върху следния недвижим имот: ПИ с идент. ***.72, по КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-25/27.02.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ с.Н., ул.”***” №23, общ.Каварна, обл.Добрич, с площ 2 331 кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ 2 330 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: ***.71, ***.61, ***.60, ***.59, ***.73 и ***.9525, ведно с попадащата върху имота сграда с идентификатор ***.72.1, със застроена площ от 43 кв.м., брой етажи: 1. Твърди, че след смъртта на Т. Г.Г. правото на собственост върху ½ ид.ч от описания недвижим имот е придобито от ответницата С.Ж.Б. на основание саморъчно завещание от 15.12.2007 г., приложено по нот.дело № 2/2008 г., обявено на 15.01.2008 г. от М. И. *** действие РС ***, рег. № 406 на НК, вписано под № 68, вх.рег. № 3048, том 4, от 31.07.2008 г. на СВ Каварна. По изложените съображения се претендира допускане на съдебна делба на недвижимия имот при квоти по ½ ид.ч. за всеки от съсобствениците.

Ответникът С.Б., чрез упълномощения си представител в подадения отговор на исковата молба изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск за делба. Не оспорва твърденията на ищцата за наличие на съсобственост, начина й на възникването, както и посочените права в съсобствеността. Претендира делбата да бъде допусната при квоти по ½ ид.ч. за всеки от съсобствениците. Прави искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за постановяване на привременни мерки относно ползването на  недвижимия имот, като претендира ищцата да й заплаща месечна сума в размер на 500 лева, за едноличното ползване на делбения имот.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, а и се установява от представения нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот вписан в СВ Каварна с акт № 33, том 5, вх. Рег. № 4205, д. № 2063 от 28.10.2003 г., че ищцата заедно с Т. Г.Г. са придобили право на собственост в равни идеални части върху ПИ с идент. ***.72, по КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-25/27.02.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ с. Н., ул. ”***” №23, общ. Каварна, обл. Добрич, с площ 2 331 кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ 2 330 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: ***.71, ***.61, ***.60, ***.59, ***.73 и ***.9525, ведно с попадащата върху имота сграда с идентификатор ***.72.1, със застроена площ от 43 кв.м., брой етажи: 1.

От представения препис-извлечение от акт за смърт № 0003/01.01.2008 г. се установява, че Т. Г. е починал на 31.12.2007 г. в гр. ***.

Със саморъчно завещание от 15.12.2007 г., приложено по нот.дело № 2/2008 г., обявено на 15.01.2008 г. от М. И. *** действие РС ***, рег. № 406 на НК, вписано под № 68, вх.рег. № 3048, том 4, от 31.07.2008 г. на СВ Каварна, Т. Г.Г. се е разпоредил с имуществото си, като е завещал всичкото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане към датата на смъртта му, на ответницата по делото С.Ж.Б..

От изслушаното по делото заключение на СТЕ (л. 74 от делото) изготвено от вещото лице Х.К., което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че състоянието на делбения имот е изключително лошо. Въз основа на направения оглед вещото лице е стигнало до извода, че същият не само не е обитаван, но дори и не е посещаван изобщо в продължение на години. Данни в тази връзка вещото лице е събрало и от семейството живущо в съседния имот. Вещото лице не е определило и реална наемна цена за процесния имот, т.к. не е успяло да открие информация за нито един случай на отдаден под наем подобен вид имот.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 34 ЗС всеки един от съсобствениците може да поиска делба на общата вещ. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Следователно в първата фаза на производството следва да се установи наличието на съсобственост върху имота – предмет на делбата, основанието за възникване на съсобствеността, както и квотите на съделителите.

Установи се по безспорен начин, че страните в настоящото производство са съсобственици на описания в исковата молба недвижим имот - ищцата на основание договор за покупко-продажба, а ответницата по силата на завещателно разпореждане в нейна полза, като дяловете им в съсобствеността са равни – по ½ ид.ч. за всеки един от тях. Горните обстоятелства не са спорни между страните, поради което и не се налага съдът да излага допълнителни мотиви в тази насока. От становищата на страните следва, че същите не могат да поделят доброволно съсобствената вещ, поради което и претендират делбата да бъде извършена по съдебен ред. С оглед установените обстоятелства съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като делбата бъде допусната при заявените от страните и доказани в процеса делбени квоти – по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.

 По искането за постановяване на  привременни мерки:

Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, в случай че всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кой от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. С посочената разпоредба се урежда привременна мярка, с постановяването на която се цели уреждане на отношенията между съделителите по повод ползването на имотите, допуснати до делба, през време на висящността на делбеното производство. Фактическото основание за допускане на мярката в една от двете й форми е някой от съделителите да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността. В конкретния случай не се установява такова ползване на имота. Липсват и твърдения от ответницата, другата страна да й пречи да ползва имота. Тоест от събраните доказателства не може да бъде направен извода, че ответницата е лишена от възможността да ползва съсобстевния имот, а напротив има такава възможност, но сама се поставя в невъзможност, тъй като не го посещава. При това положение липсва основание за постановяване на привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, като молбата на ответницата за това следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

В делбата присъждането на разноски се определя по правилото на чл. 355 от ГПК, а именно: страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а само по присъединените искове в делбеното производство, разноските се определят по реда на чл. 78 от ГПК. С оглед горното съдът намира, че на основание чл. 16 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, вр. със задължителното тълкуване по т. 21 от ТР 6/12 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. 6/2012 г., при отхвърляне на иск, който представлява спорна съдебна администрация, какъвто е иска по чл. 344, ал. 2 от ГПК се дължи от ответницата такса в размер на 25 лв.

Така мотивиран, Каварненският районен съд

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА на основание чл. 34 ЗС да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот: ПИ с идент. ***.72, по КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-25/27.02.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ с.Н., ул. ”***” № 23, общ. Каварна, обл. Добрич, с площ 2 331 кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ 2 330 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: ***.71, ***.61, ***.60, ***.59, ***.73 и ***.9525, ведно с попадащата върху имота сграда с идентификатор ***.72.1, със застроена площ от 43 кв.м., брой етажи: 1, при следните квоти: ½ (една втора) идеална част за Н.С.Б., с ЕГН ********** и ½ (една втора) идеална част за С.Ж.Б., с ЕГН **********.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано искането по чл. 344, ал. 2 ГПК на С.Ж.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на Н.С.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, да й заплаща сумата от по 500,00 лв. (петстотин лева) месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот от ищцата, считано от датата на предявяване на иска за делба – 21.08.2017 г.  до окончателното извършване на делбата.

ОСЪЖДА С.Ж.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Районен съд Каварна сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща дължима държавна такса по отхвърления иск с правно  основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО в частта за произнасянето по чл. 344, ал. 2 ГПК имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред Добричики окръжен съд, с частна жалба, в едноседмичен срок, на основание чл. 275, ал. 1 ГПК, а в останалата част, с въззивна жалба, в двуседмичен срок, на основание чл. 259, ал. 2 ГПК, от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………