П Р О Т О К О Л

гр.Каварна 22.01.2019 г.

Каварненският районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

при участието на секретаря: А.М.и прокурора …………….. сложи за разглеждане Гр. д. № 516 по описа 2018 година, докладвано от Районен съдия.

След спазване на разпоредбите на чл. 142, ал.1 от ГПК на именното повикване в 11.20 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ К.С., редовно призован не се явява, представлява се от адв. В. Б. ***, редовно упълномощен и приет по делото.

ОТВЕТНИКЪТ „УниКредит Булбанк“ АД редовно призован не се явява представител. Депозирана е молба с искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответника.

СЪДЪТ изслушва процесуалния представител на явилата се страна, относно хода на съдебното заседание.

АДВ.Б. – Считаме, че няма процесуални пречки, моля да бъде даден ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и на основание чл. 142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпилата по делото молба от адв. В. С., процесуален представител на ответника, съдържаща искане за разглеждане на делото при отсъствието на ответника, предоставяне на възможност за постигане на спогодба, за приемане на приложеното писмено доказателство молба № 1726/24.08.2018 г., с която е заличено грешното отбелязване, предмет на иска. Изразил е становище, че заличаването води до загубване на правния интерес за ищеца от водене на иска. В случай, че бъде даден ход на делото по същество и ищецът иска присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на исканото от ищеца възнаграждение.

АДВ.Б. - Запознат съм с постъпилата от ответника молба.

Господин Съдия, поддържаме исковата молба изцяло. Моля да бъде уважена. Моля да се приемат всички писмени доказателства по делото. Не възразяваме да се приеме писменото доказателство, приложено към молбата на ответната страна. Считаме, че с оглед характера на делото, спогодба не може да бъде постигната. Спогодбата представлява начин за разрешаване на гражданско правен спор, чрез постигане на взаимни отстъпки. В случая характера на иска е различен и считаме, че не може да бъде разрешен този спор чрез спогодба. Доколкото, твърдяното заличаване на ипотека е извършено след завеждане на исковата молба, считаме, че правния интерес е налице. Считаме, че следва да се даде ход на делото по същество. Не оспорваме обстоятелството, че с тази молба, която е депозирана с отбелязване от 24.08.2018 г. е заличена ипотеката върху имота на доверителят ми.

СЪДЪТ, на основание чл.146, ал.3 от ГПК предоставя възможност на страната да изложи становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприеме съответните процесуални действия.

АДВ.Б. - Нямаме възражения по проекто-доклада, считаме, че същия пълно и вярно отразява фактическите твърдения на страните. Моля да бъде обявен за окончателен.

Поради липса на възражения по проекто-доклада вписан в Определение № 622/21.12.2018 г. съдът го обявява за окончателен.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ИСКАНИЯТА СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства, под формата на заверени преписи писмени доказателства: нотариален акт ****** на СВ Каварна; Договорна ипотека акт ****** на СВ Каварна; писмено нотариално заверено съгласие на кредитора-ответник, вписано в СВ-Каварна като акт ******; Отбелязване в СВ Каварна като акт ******

ПРИЕМА представената от Служба по вписванията гр. Каварна преписка дв. вх. рег. ****** г. /относно подновяване на ипотеката/.

ПРИЕМА представената от ответника молба с вх. № 1726/24.08.2018 г. на СВ Каварна за заличаване на отбелязване, вписано поради грешка.

СЪДЪТ запитва процесуалния представител на ищеца след като не оспорва заличаването на вписването извършено на 24.08.2018 г., какъв е правния интерес на ищеца от водене на делото след извършеното заличаване ?

АДВ.Б. - Да действително е заличена ипотеката, но считаме, че иска е малко с по-широк обхват, така както сме го формулирали като петитум. Ние нямаме никаква гаранция, че утре няма да поискат отново подновяване на ипотеката, така както са поискали предния път. При едно положително решение смятаме, че поне спорът ще е решен със силата на присъдено нещо.

СЪДЪТ запитва процесуалния представител на ищеца има ли искания по доказателствата.

АДВ.Б. - Нямаме искания по доказателствата. Представяме Ви списък на разноските по чл. 80 от ГПК, който моля да приемете. По отношение на направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, считаме, че същото е неоснователно, тъй като в следствие на незаконосъобразното подновяване на ипотеката за нашия клиент са настъпили значителни вреди, включително забавяне продажба на имота. Моля да оставите искането за намаляване на адвокатското възнаграждение без уважение.

ПРИЕМА представения списък на разноските, ведно с договор за правна защита и съдействие и извлечение от банкова сметка.

***на спора намира от правна страна следното:

Предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 537, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 90 ЗКИР е недопустим поради липса на правен интерес от воденето му. Съгласно установената практика на ВКС, всеки от трите иска по чл. 90 от ЗКИР е установителен, поради което за предявяването му ищецът следва да обоснове наличие на правен интерес. Такъв ще е налице ако с вписването са засегнати права на ищеца, или той не може да реализира свои предоставени от закона права поради допуснато незаконосъобразно вписване на други права. Наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск е законова предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск. За нея съдът следи служебно в хода на целия процес. Отпадането на правния интерес в хода на производството следва да се съобрази от съда, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.

Допустимостта на исковете по чл. 90, ал. 1 от ЗКИР се обуславя не само от наличието на вписване и засегнати с него права на ищеца, но и наличието на възможността да бъде постигнат преследвания с тях правен резултат, а именно заличаване на вписването. Липсата на един от тези елементи води до недопустимост на предявен иск с правно основание чл. 90, ал. 1 от ЗКИР. При това с оглед на приетото в определение № 304/27.06.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2821/2013 г. по описа на ВКС, ГК, I г. о. е възможно тази недопустимост да е налице не само преди предявяването на иска, но и да настъпи в хода на производството като това бъде съобразено от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Затова заличаването на вписването не само преди предявяването на иска по чл. 90, ал. 1 от ЗКИР, но и в хода на съдебното производство по този иск ще доведе до неговата недопустимост. Това е така, тъй като преследваният с него правен резултат е постигнат, макар и по друг начин и ред, като е без значение основанието, въз основа на което е извършено заличаването. Още повече, едно вписване не може да бъде заличавано многократно. В този смисъл е и трайно установената практика по чл. 537, ал. 2 от ГПК.

В процесния случай от представената от ответника молба се установява, а и не се оспорва от ищеца, че с акт ****** на СВ Каварна, е заличено вписването на подновяването на договорната ипотека върху 25 имота, между които и процесния. С оглед горното за ищеца е отпаднал правния интерес от водене на иска, т.к. целенията от него правен резултат е постигнат още на 24.08.2018 г. и то по инициатива на ответника.

Съобразно горното настоящият съдебен състав намира, че предявеният установителен иск е недопустим и като такъв следва да бъде прекратен, поради липсата на задължителна положителна процесуална предпоставка, а именно правен интерес.

По отговорността за разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК "заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска". По общото правило на чл.78 от ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

В процесния случай е налице хипотезата на чл. 78, ал. 1 от ГПК и на ищеца се дължат сторените по делото и доказани разноски, т.к се установява от събраните доказателства, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото. От данните по делото е видно, че ищецът е внесъл по сметка на РС Каварна държавна такса в размер на 80.00 лв. и е ангажирал адвокат, който да го представлява в производството, за което са представени пълномощно, договор за правна защита и съдействие и извлечение от банкова сметка. С оглед горното съдът намира, че на ищеца се дължат разноски по водене на делото.

Основателно се явява обаче искането на ответника, направено с молба вх. № 137 от 15.01.2019 г. за намаляване на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че производството е прекратено в първо заседание по делото, поради извършени още преди получаване на исковата молба от ответника действия довели до разрешаване на правния спор, настоящият състав намира, че договореното и заплатено от ищеца възнаграждение в размер на 2 347.00 лв. не съответства на фактическата и правната сложност на делото. Същото се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъде намалено на 500.00 лв., която сума да бъде платена от ответника, на ищеца. Този размер съответства на предвидения в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на обема на осъществената адвокатска защита по предявения иск.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по Гр. дело № 516/2018 г., образувано по предявения от К.С., гражданин на Руската федерация, дата на раждане ***г., паспорт № ******, издаден на 27.05.2013 г., валиден до 27.05.2023 г., издаден от ******, Руска федерация, чрез пълномощник адв. В.Б. ***, против „Уникредит Булбанк“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, пл. “Света Неделя“ № 7, ЕИК ******, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 537, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 90 ЗКИР, за приемане за установено между страните по делото, че по отношение на имот с идентификатор ******, отбелязването в СВ Каварна с акт ******, с което е подновена Договорна ипотека акт ****** на СВ Каварна, е недопустимо а при условията на евентуалност – недействително или представляващо несъществуващо обстоятелство, както и указване на съдията по вписванията при КРС да заличи по отношение на имота отбелязването по партидите на ищеца и ответника.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Уникредит Булбанк“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, пл. “Света Неделя“ № 7, ЕИК ******, да заплати на К.С., гражданин на Руската федерация, дата на раждане *** г., паспорт №******, издаден на 27.05.2013 г., валиден до 27.05.2023г., издаден от ******, Руска федерация, направените по делото разноски в размер на 580.00 лв. (петстотин и осемдесет лева), от които 80.00 лв. (осемдесет лева) заплатена държавна такса по водене на делото и 500.00 лв. (петстотин лева) адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в едноседмичен срок от датата на съдебното заседание, съгласно чл. 275, ал. 1 от ГПК.

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11.30 часа.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен на 23.01.2019 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СЕКРЕТАР: