Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Каварна 06.07.2017г.

 

В   ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

Каварненският районен съд в публично заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА     

 

при участието на секретаря Анастасия Митева и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 531 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба подадена от „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД, чрез юрк.Я.Н., против „***”, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.86, ал.1, изр.1, вр. с чл.84 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът „***“ е клиент на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, с клиентски номер ***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен № 32Z42000074900055, находящ се на адрес с.***. Облигационните отношения между страните били регламентирани от Договор №ПКСП-425/01.10.2013г. за покупко-продажба на ел.енергия по свободни договорени цени и за участие в стандартна балансираща група. Съгласно допълнително споразумение №1 към Договора срокът му е удължен от 01.07.2014г. до 30.06.2015г. С допълнително споразумение №2, Договорът е прекратен, считано от 01.11.2014г. Съгласно т.2 от допълнително споразумение №2 длъжникът се е задължил да заплати фактури №0220010305, №0223006398, №0220011422, №0223007155 и №0223007850.

Поради неплащане на задължението ищецът е подал заявление пред  РС Каварна, по което е образувано Ч.гр.д. № 381/201г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 165 от 05.10.2016г.,  с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца – кредитор сумата 2 970,83 лева (две хиляди деветстотин и седемдесет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща главница за незаплатена електроенергия по фактури издадени за периода от 12.08.2014г. до 15.10.2014г. за обект с аб.№32Z4200007490055. ***-Добрич, с.***, 209, 152 и клиентски № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 03.10.2016г. до окончателно изплащане на вземането; сумата 606,93 лева (шестстотин и шест лева и деветдесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата изчислена за периода от падежа на всяко едно задължение по издадените фактури до 12.01.2016г., както и сумата 419,53 лева (четиристотин и деветнадесет  лева и петдесет  и три  стотинки), представляваща направените по делото разноски, от които 71,56 лева (седемдесет и един лева и петдесет и шест  стотинки) внесена държавна такса и 347,97 лева (триста четиридесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки)  юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът е подал възражение, като е оспорил дължимостта на вземането, което е обусловило предявяването на настоящия иск. С изложените мотиви ищецът моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумите предмет на заповед № 165 от 05.10.2016г.  

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на исковете. Твърди, че сдружението не е изразходвало електрическа енергия през исковия период, както и че аб. № 32Z4200007490055 не се води на името на сдружението, а на трето лице. Процесните фактури за потребена електрическа енергия, никога не са били връчвани на представител на сдружението, поради което са били лишени от възможността да изразят становище по тях, или да ги заплатят. Оспорва  изцяло верността на посочените в исковата молба фактури, като счита, че са съставени едностранно, без да е била извършена проверка за реалното отчитане на електромера и без да са били взети в предвид показанията му.

  Ответникът твърди, че не е надлежна страна в процеса т.к. на 30.05.2014г. в изпълнение на заповед № РД-11-80/20.05.2014г. и на  основание Наредбата за придобиване и отнемане от сдруженията за напояване правото да ползват обектите от хидромелиоративната инфраструктура и обслужващата техника на територията на сдружението, СН „*** ***“ е предал на представители на „Напоителни  системи“ ЕАД град София, всички дълготрайни материални активи на сдружението, които се намират на територията на напоително поле „***“ с.***. От момента на предаването сдружението не е ползвало съоръженията и електрическа енергия. Съгласно изготвен констативен протокол от „Напоителни системи“ ЕАД, клон Черно море, считано от 23.01.2015г., дружеството е поело задължението да извърши плащане за ползваната ел.енергия в периода след 30.05.2014г. С изложените мотиви моли за цялостно отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание в хода на делото по същество представляващия ответното сдружение – председателя на управителния съвет Й.И.М. заявява, че признава иска. Не оспорва, че СН Кр.*** има задължение към ищеца, в размера който е претендиран с исковата молба, което задължение фигурира и в счетоводството на ответника.

С оглед заявеното признание на иска ищецът чрез процесуалния си представител прави искане за постановяване на решение съобразно признанието.

 Съгласно чл.237, ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Налице са условията за постановяване на решение в хипотезата на чл.237, ал.1 от ГПК. Предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, от ЗЗД и  чл.86, ал.1 от ЗЗД, с оглед признаването им от ответника, следва да бъдат уважени.

Към решението си съдът не излага мотиви, като изрично указва, че то се основава на признанието на иска от страна на ответника.

По присъждане на направените разноски:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 71.56 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер от 347.97 лева, или общо 419.53 лева. В исковото производство ищецът доказа реално заплатени разноски в общ размер от 407.28 лв. /97.28 лв. - държавна такса за подаване на исковата молба, 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 210.00 лв. - депозит за вещо лице. Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е 826.81 лева, който следва да бъде присъден изцяло в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕООД, ЕИК 131512672, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс Г, представлявано от Б.К., П.С.и Я. Д., чрез юрисконсулт Я.Н., против „***“, ЕИК 124611086, със седалище и адрес на управление: с.***, общ.Каварна, област Добрич, представлявано от Председателя на УС Й.И.М.,*** дължи на „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД, сума в общ размер на 2 970,83 лева (две хиляди деветстотин и седемдесет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща общ сбор от неизплатени суми за ползвана електроенергия по фактури  №0220010305/12.08.2014г., №0223006398/15.08.2014г., №0220011422/ 08.09.2014г., №0223007155/15.09.2014г. и №0223007850/15.10.2014г.,  за обект с аб.№32Z4200007490055, ***-Добрич, с.***, 209, 152 и клиентски № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.10.2016г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата 606,93 лева (шестстотин и шест лева и деветдесет и три стотинки), представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 19.09.2016г., за които суми е издадена Заповед № 165 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.10.2016 г. по частно гр. дело № 381/2016г. на Каварненски районен съд.

ОСЪЖДА „***“, ЕИК 124611086, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕООД, ЕИК 131512672, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 826.81 лв. /осемстотин двадесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/, от които 419.53 лева представляваща разноски по заповедното производство и 407.28 лв., представляваща разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………….