Р Е Ш Е Н И Е
№108
гр.Каварна 25.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в публично заседание на
единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при
участието на секретаря Анастасия Митева и в присъствието на прокурора …………………,
като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 532 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 440, ал. 1 ГПК.
Ищците С.Д.Л. и С.К.Л. излагат в исковата си молба, че
са съпрузи от 09.08.1981 г. Твърдят, че на 09.11.2012 г. са придобили в
съпружеска имуществена общност, чрез покупка самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****.1.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Каварна, община Каварна, област Добрич, одобрени със Заповед №
РД-18-32/27.02.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед №
КД-14-08-599/15.09.2010 г. на Началник СГКК-Добрич, с административен адрес гр.
Каварна, ул.“****“ бл.1, ет.3, ап.15, находящ се в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение: жилище, апартамент, със
застроена площ от 57.92 кв. метра, брой нива на обекта: 1 /едно/, състоящ се от:
стая /трапезария/ с кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна, тераса, при граници:
на същия етаж: с идентификатор
****.1.16, с идентификатор ****.1.14, под обекта: с иденфикатор ****.1.8, с идентификатор ****.1.7, над
обекта: с идентификатор ****.1.21, с идентификатор ****.1.22, ведно с изба №15 с
площ от 2.80 кв. метра, без посочени граници по документ за собственост, както и
с припадащите му се 4.1962%, равняващи се на 9.82 кв. метра, идеални части от
общите части на сградата, и 4.1962% от
правото на строеж върху посочения поземлен имот. Сделката е обективирана
в нотариален акт 60, том 3, рег.№2612,
дело №418/09112012г. на нотариус П****, гр.Каварна, вписан в СВ-Каварна
вх.рег.№3001/09.11.2012г., акт №92 , том Х, дело № 1624.
Твърдят, че към момента на придобиване на имота същият
е представлявал незавършено строителство – завършен груб строеж, като
конструкцията на сградата блок 1, е приета с акт от 10.11.2008 г. И към
настоящия момент строителството не е завършено. Строежът е спрян и продължава
да е в груб строеж. Твърдят също, че поради незавършеното строителство обекта
не им е предаден и те никога не са били във владение на имота. Горното
обстоятелство било обективирано и в документа им за
собственост, с вписването че обекта е в „груб строеж“.
Твърдят,
че са получили покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №**** на ЧСИ
****, с район на действие ОС – Добрич, в която са поканени да погасят доброволно
задължение в размер на 71 788.18
евро, представляваща главница по договор за кредит за
покупка на имот в чуждестранна валута от 15.07.2005 г.; 15 784.91 евро
договорна лихва за периода 15.03.2010 г. – 15.12.2011 г.; 338.98 евро
наказателна лихва за периода 28.10.2011 г. – 15.11.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.11.2011 г. до окончателното й изплащане;
3438.82 лв. разноски за държавна такса и 2169.41 лв. разноски за процесуално
представителство. Към поканата за доброволно изпълнение им била изпратена
Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.12.2011 г. по Ч.гр.дело №
54051/2011 г. на Районен съд-София, ведно с изпълнителен лист от същата дата, по силата на които С.И.К. и
К.М.К. са осъдени солидарно да заплатят на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София, описаните
по-горе суми. С приложено към поканата Постановление от 13.05.2016 г. на ЧСИ ***
ищците били конституирани като ипотекарни длъжници
по изпълнителното дело. Възразили в законоустановения срок, че не дължат сумите,
като СРС е дал срок на банката да предяви иск. След възражение на банката,
че ищците не са длъжници по Ч. гр.
дело №54051/2011 г. на Районен съд-София съдът е отменил определението си. При
справка в СВ Каварна установили, че частният съдебен изпълнител на 26.05.2016
г. е наложил възбрана върху собствения им
апартамент № 15, а при справка в деловодството на ЧСИ им било съобщено,
че е изготвен опис и оценка на недвижимия имот, за които не им е връчено
съобщение за принудителното
изпълнение, за насрочване на дата за опис и оценка, и връчване на описа и
оценката на имота.
Считат,
че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск, за да установят в отношенията си с ответниците, че имуществото, върху
което е насочено изпълнението за
парично вземане не принадлежи на длъжниците
С.К. и К.К.. С изложените мотиви молят съда да
постановите решение, с което да
приемете за установено по отношение на ответниците С.К., К.К. и
„Банка ДСК“ ЕАД гр.София, че имуществото представляващо самостоятелен обект с
идентификатор ****.1.15 по КККЗ на гр.Каварна, с административен адрес гр.
Каварна, ул. “****“ бл. 1, ет. 3, ап. 15, находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение: жилище, апартамент, със
застроена площ от 57.92 кв. метра, върху което е насочено изпълнението за
парично вземане по изпълнително дело №**** на ЧСИ ****, с район на действие ОС
Добрич, не принадлежи на длъжниците С.К. и К.К..
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител,
пледират за уважаване на иска, като основателен и доказан.
Ответниците С.И.К. и К.М.К. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не
подават писмен отговор. В съдебно заседание, чрез назначения им процесуален
представител заявяват, че не оспорват твърденията в исковата молба, като считат
иска за основателен.
Ответникът „Банка ДСК” ЕАД, чрез процесуалния си
представител юрк. М.Б., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, подава писмен
отговор, с който оспорва иска като недопустим, а в условията на евентуалност,
като неоснователен. Счита, че ищците не разполагат с правна легитимация да се
ползват от нормата на чл. 440, ал. 1 от ГПК, т.к. придобивайки правото на
собственост върху процесния имот са придобили и
владението върху същия, при което защитата на нарушените си права следва да
реализират чрез жалба по реда на
чл. 435, ал. 4 ГПК. Излагат съображения за неоснователност, необоснованост и
недоказаност на предявения иск. Възражението на ищците за неправилност на
предприетите изпълнителни действия считат за неоснователни, т.к. ипотечното
право, учредено върху земята, се разпростира и върху сградите, построени в имота
след учредяване на ипотеката. С изложените мотиви моли съда да върне исковата
молба като недопустима, а в условията на евентуалност да отхвърли изцяло
предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител,
заявява, че не оспорват правото на собственост на ищците върху процесния
имот, а единствено твърденията им, че ипотечното право, учредено върху земята,
не се разпростира и върху сградите построени в имота след учредяване на
ипотеката, както и правото им като взискатели по
изп.дело да насочат изпълнени върху
имота.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от
представените писмени доказателства, че с договор за кредит за покупка на
недвижим имот сключен на 15.07.2005 г., „Банка ДСК” ЕАД гр. Варна е отпуснала
на С.И.К. и К.М.К. кредит в размер на 100 000 евро, за покупка на недвижим
имот – Дворно място с площ от 1084 кв.м., находящо се в гр. Каварна, ул.
Крайбрежна зона, съставляващо УПИ ***по ЗРП и Дворно място с площ 1 089
кв.м., представляващо УПИ ***по ЗРП на гр.Каварна.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
чрез заем отпуснат от Банка ДСК ЕАД София, чрез регионален център Варна, вписан
в СВ Каварна с акт 118, том VII, дело 2721/2005 г., „****” АД е продало на
С.И.К. и К.М.К., Дворно място с площ 1084 кв. м., представляващо УПИ ***по ЗРП
на гр. Каварна и Дворно място с площ 1 089 кв.м., представляващо УПИ ***по
ЗРП на гр.Каварна, за сумата от 263 380 лв., от които сумата от
100 000 евро купувачите е следвало да заплатят на продавачите чрез заем
отпуснат им от Банка ДСК ЕАД, съгласно поет банков ангажимент, за което банката
е следвало да впише законна ипотека върху продаваните имоти за размера на заема,
лихвите и разноските.
Установява се от представената молба /л. 48 и л. 148 от
делото/, че на 19.07.2005 г. в СВ гр.Каварна е вписана под № 18, том 1, вх. рег.
4169 от 19.07.2005 г. законна ипотека върху описаните по-горе имоти, подновена с
акт № 135, том 1 на 04.06.2015 г. на осн. чл. 172
ЗЗД, вр. с чл. 18, ал. 1 ПВ по молба на кредитора
вх. рег. №1170/04.06.2015 г. От
съдържанието на молбата се установява, че ипотеката е вписана върху недвижим
имот собственост на С. и К. К., представляващ Дворно място с площ 1084 кв. м.,
представляващо УПИ ***по ЗРП на гр. Каварна и Дворно място с площ 1 089
кв.м., представляващо УПИ ***по ЗРП на гр.Каварна, за сума в размер на
100 000 евро, на основание сключен договор за кредит от 15.07.2005 г.,
който кредит е предоставен за закупуване на описаните дворни места, като липсва
вписване досежно обстоятелството, че ипотеката ще
разпростира действието си и върху бъдещите постройки в имота.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
вписан в СВ Каварна вх. рег. № 3001/09.11.2012 г., акт № 92 , том Х, дело №
1624, ищците са придобили право на собственост върху недвижим имот изграден на
груб строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
****.1.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Каварна, община
Каварна, област Добрич, одобрени със Заповед № РД-18-32/27.02.2008г. на ИД на
АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-08-599/15.09.2010г. на Началник
СГКК-Добрич, с административен адрес гр.Каварна, ул.“****“ бл.1, ет.3, ап.15,
находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с
предназначение: жилище, апартамент, със застроена площ от 57.92 кв. метра, брой
нива на обекта: 1 /едно/, състоящ се от: стая /трапезария/ с кухненски бокс,
спалня, баня-тоалетна, тераса, при граници: на същия
етаж: с идентификатор ****.1.16, с идентификатор ****.1.14, под обекта: с
иденфикатор ****.1.8, с идентификатор ****.1.7, над
обекта: с идентификатор ****.1.21, с идентификатор ****.1.22, ведно с изба №15 с
площ от 2.80 кв. метра, без посочени граници по документ за собственост, както и
с припадащите му се 4.1962%, равняващи се на 9.82 кв. метра, идеални части от
общите части на сградата, и 4.1962% от
правото на строеж върху посочения поземлен имот.
Няма спор, а и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че при ЧСИ ***, с район на действие ДОС, е образувано ИД
№ 2012737040041, за изпълнение на парични вземания. Изпълнителното дело е
образувано по молба на взискателя „Банка ДСК” ЕАД
гр. София срещу длъжници - ответниците С.И.К. и К.М.К.. По делото са предприемани и
извършвани действия за принудително осъществяване вземанията на взискателя.
С Постановление от 13.05.2016 г. на ЧСИ ***, ищците са конституирани на осн. чл. 429, ал. 3 от ГПК като ипотекарни длъжници в производството по изпълнителното
дело и спрямо техния имот е насочено принудително изпълнение за събиране
вземанията на взискателя.
От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се
установява, че към настоящият момент сградата е завършена, като освен груб
строеж са изпълнени външните мазилки, покривна конструкция, поставена е
дограма. Не са довършени външните стълбища и околното пространство. За
изграждане на сградата има одобрени инвестиционни проекти, видно от записването
в разрешението за строеж № 329 от 18.12.2006 г. Сградата не е въведена в
експлоатация, но е подписан образец 14 за степен на завършеност „груб строеж”
от 10.11.2008 г. В ПИ с идентификатор **** е включен единствено ***. Със Заповед
№ 124 от 18.01.2006 г. е допуснато изменение на действащия план преди влизане в
сила на кадастралната карта, като са обединени ***и част от улица, образуващи
новия ***. Вещото лице е установило, че е налице идентичност между закупения
имот от ищците и имота върху който е насочено принудителното изпълнение, за
задължения на ответниците.
От така изнесената фактическа обстановка съдът стигна
до следните правни изводи:
По допустимостта на
иска:
Въпросът за допустимостта на иска по чл. 440 от ГПК,
когато третото лице се намира във владение на имота, върху който е насочено
принудителното изпълнение, както и дали възможността му да обжалва действията
на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 4 от ГПК изключва правния интерес от
иска по чл. 440 от ГПК е бил предмет на тълкувателно дело № 3 от 2015 г. на
ОСГТК на ВКС. Съобразно даденото разрешение на въпроса в соченото Тълкувателно
решение, настоящият състав на съда счита, че независимо от владението върху
имота и от правото на жалба и дали то е било упражнено, е налице интерес на
третите лица да предявят иск срещу длъжниците и взискателя по чл. 440 от ГПК. Установяването на
собствеността върху имота не може да се развие пълноценно в производство по
жалба срещу действията на съдебния изпълнител, а само в едно исково
производство, което ще обвърже страните по спора със сила на присъдено нещо и ще
обезпечи по-широки по обем процесуални права на страните за сочене на
доказателства и въвеждане на възражения. В същото време разпоредбата на чл. 440
от ГПК не изисква други предпоставки, освен засегнато от изпълнението право на
третото лице. Производствата по чл. 435, ал. 4 и чл. 440 от ГПК дават различна
по вид и обем защита на третото лице, като с предявяването на иска се защитава
засегнато от изпълнението право и се реализира искова защита, а с жалбата се
брани упражняваната от третото лице фактическа власт и преценката се фиксира
върху законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. Третото лице,
което твърди, че е собственик на имота и го владее, може да брани правото си
както чрез жалба, така и чрез предявяването на иска по чл. 440 от ГПК. Поради
изложеното у ищците е налице интерес да предяви отрицателния установителен
иск за собствеността на спорния имот.
По основателността на иска
:
Съгласно разпоредбата на чл. 440, ал. 1 от ГПК, всяко
трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да
установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично
вземане, не принадлежи на длъжника, т.е. целта на този отрицателен установителен
иск е да се установи, че вещта, върху която е насочено изпълнението за парично
вземане, не принадлежи на длъжника и спрямо нея не следва да се насочва
принудителното изпълнение за погасяване на парични задължения на длъжника по
образуваното изпълнително производство. В настоящия казус няма спор, че
принудителното изпълнение е насочено върху недвижим имот собственост на ищците,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****.1.15 по КККР на
гр.Каварна, с предназначение: жилище, апартамент, със застроена площ от 57.92
кв. метра, за удовлетворяване на парични вземания на взискателя „Банка ДСК” ЕАД. Няма спор, че ответниците
С.И.К. и К.М.К. - длъжници по образуваното и висящо
ИД № ****, са прехвърлили на 09.11.2012 г., с нотариален акт за покупко-продажба
процесния недвижим имот, посочен по-горе на ищците.
С оглед твърденията на страните съдът приема за безспорно установено между
страните обстоятелството, че ищците са собственици на процесния имот, както и че спрямо същия са предприети
действия по принудително осъществяване на вземанията на взискателя по горецитираното
изпълнително дело.
Спорният между страните въпрос е разпростира ли
действието си вписаната върху дворното място ипотека и върху изградените след
учредяването й сгради, при липса на изрично договаряне за това. По посочения
въпрос задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК е
изследвала въпроса, в хипотеза, в която е налице договор за ипотека, като е
приела, че когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, тя
разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени по време
на действието на ипотеката сгради, ако при сключване на договора е постигнато
съгласие от страните ипотеката да има действие и спрямо бъдещите приращения,като се приема, че изискването за
индивидуализация по чл. 166, ал. 2 от ЗЗД е спазено, в случай, че е налице
надлежно одобрен инвестиционен проект за застрояването на терена, по който е
възможно да бъде извършена индивидуализацията на обектите, които ще бъдат
построени /така решение № 250 от 18.11.2014 г. по гр. дело № 854/2014 г. на
ВКС, III г. о.; решение № 111 от 25.07.2014 г. по гр. дело № 4005/2013 г. на ВКС, III г. о.; решение № 113 от
25.07.2014 г. по гр.дело № 4514/2013 г. на ВКС, III г. о.; решение № 188 от
24.10.2014 г. по гр. дело № 424/2014 г. на ВКС, III г. о. и решение № 143 от
10.11.2014 г. по гр.дело № 646/2014 г. на ВКС, II г. о./ От цитираните решения
следва, че в зависимост от постигнатото между страните съгласие собственикът
може да ипотекира само земята, или само построеното върху нея, или земята ведно
с изградените вече постройки, или земята и сградите, които ще бъдат построени.
За да обхване ипотеката бъдещите постройки в имота, това трябва да е уговорено в
договора за учредяването й. В този случай е налице изменение на ипотекирания
имот чрез приращение, построеното е свързано
физически с него, представлява част от него и поради това може да се включи в
предмета й. Ипотеката ще обхване бъдещата вещ след създаването й, т.е. тя ще
бъде учредена под условията, че сградата ще бъде построена и ще бъде притежание
на собственика на земята. В процесния случай
изследвайки акта за учредяване на ипотеката съдът стига до извода, че не е
налице уговорка между страните при сключване на ипотеката, същата да разпростира
действието си и върху бъдещите постройки в имота. Горното означава, че върху
процесният имот, собственост на ищците ипотеката
вписана в полза на ответника „Банка ДСК” ЕАД, няма действие и спрямо него не
могат да бъдат извършвани изпълнителни действия за удовлетворяване на взискателя по изпълнителното дело. С оглед изложеното
предявеният иск с правно осн. чл. 440 ГПК, се явява
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в неговата цялост.
Процесуалният представител на ищците е
поискал присъждане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция,
като е представил списък по чл. 80 ГПК. В исковото производство са направени
следните разноски от ищците: 270,00 лева за внесена държавна такса, 200,00 лева
за депозит за вещо лице, 24,00 лв. такса за заверени копия от ЧСИ, съгл. т. 8 от
ТТР към ЗЧСИ, 667,50 лв. депозит за възнаграждение на особения процесуален
представител на ответниците и 1 550,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. В договор № 238 от 05.12.2016 г. за правна защита и съдействие е
вписано, че договореното възнаграждение е заплатено в брой. Процесуалният
представител на ответника „Банка ДСК” ЕАД е направил възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на така заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.
Съгласно посочената разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36 от ЗА
препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия съдебен съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата
за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела при
интерес от 5000 лева до 10 000 лева възнаграждението е в размер на 580 лв. плюс
5 % за горницата над 5000 лева. Следователно, минималното възнаграждение за
защита по настоящото дело възлиза на 667,50 лева. Съдът, като съобрази
обстоятелството, че по настоящото производство исковата молба съдържаше и искане
на осн. чл. 389, ал. 1 от ГПК за допускане
обезпечение на предявения иск, както и че по делото бяха проведени четири
съдебни заседания, но реално третото такова не беше по същество, а отложено за
изслушване на съдебно-техническа експертиза и без събиране на други допълнителни
доказателства и доказателствени средства, и като взе предвид, действителната
правна и фактическа сложност на делото, намира, че на ищците следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, вместо
поисканите 1550 лева. Следователно, с оглед изхода на настоящия
спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
С.И.К., К.М.К., и „Банка ДСК” ЕАД, следва да
заплатят на ищците направените в настоящото производство разноски в общ размер
на 2161,50 лева за внесени държавни такси, депозит за вещо лице и особен
процесуален представител и заплатено адвокатско възнаграждение. По отношение на
вида отговорност за разноските, настоящият съдебен състав намира, че същите се
дължат разделно - по 1/3 част от всеки от ответниците. Отговорността за разноски
не е отговорност за вреди, защото обхваща само конкретно направените разходи. По
своята правна същност тя е санкция за неоснователно причинен спор и цели
обезщетяване на конкретно понесените от съответната страна материални вреди,
които са направени във връзка с него. Тя е безвиновна, обективна отговорност. За нея нормата на 53
ЗЗД е неприложима, защото последната изисква причинено непозволено увреждане,
изискващо установяване на вреда, вина и причинна връзка между тях, каквито в
случая не се търсят (вж. Определение № 720 от 22.06.2015 г. по гр. д. №
2642/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС). За задължението за разноски, независимо че е
възникнало от един факт, всяка от страните, загубили делото, отговаря разделно.
Ето защо всеки от ответниците следва да плати на ищците по 720,50 лева разноски
по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 440, ал.
1 от ГПК по отношение на С.И.К., ЕГН **********,***, К.М.К., ЕГН **********,***
и „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 12183061, със седалище и адрес на управление гр. София,
1036, район Оборище, ул. „Московска” № 19, че недвижим имот представляващ:
самостоятелен обект с идентификатор ****.1.15 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Каварна, община Каварна, област Добрич, одобрени
със Заповед № РД-18-32/27.02.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със
Заповед № КД-14-08-599/15.09.2010 г. на Началник СГКК-Добрич, с административен
адрес гр.Каварна, ул.“****“ бл.1, ет.3, ап.15, находящ се в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение: жилище,
апартамент, със застроена площ от 57.92 кв. метра, брой нива на обекта: 1
/едно/, състоящ се от: стая /трапезария/ с кухненски бокс, спалня,
баня-тоалетна, тераса, при граници: на същия етаж: с идентификатор ****.1.16, с
идентификатор ****.1.14, под обекта: с иденфикатор
****.1.8, с идентификатор ****.1.7, над обекта: с идентификатор ****.1.21, с
идентификатор ****.1.22, ведно с изба №15 с площ от 2.80 кв. метра, без
посочени граници по документ за собственост, както и с припадащите му се
4.1962%, равняващи се на 9.82 кв. метра, идеални части от общите части на
сградата, и 4.1962% от правото на
строеж върху посочения поземлен имот, по отношение на който е насочено
изпълнение за парично вземане по изпълнително дело №**** на ЧСИ ****, с район на
действие ОС Добрич, не принадлежи на длъжниците
С.И.К. и К.М.К..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.И.К., ЕГН
**********,***, да заплати на С.Д.Л., ЕГН ********** и С.К.Л., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, сумата от 720,50 лв. /седемстотин и двадесет лева и
петдесет стотинки/, представляваща направените разноски по
делото.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К.М.К., ЕГН **********,***, да заплати на
С.Д.Л., ЕГН ********** и С.К.Л., ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата от
720,50 лв. /седемстотин и двадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща
направените разноски по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК 12183061, със седалище и адрес на управление гр. София, 1036, район
Оборище, ул. „Московска” № 19, да заплати на С.Д.Л., ЕГН ********** и С.К.Л.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата от 720,50 лв. /седемстотин и
двадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща направените
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: …………………