Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№.............

Гр.Каварна 22.02.2019г.

 

В     И  М  Е  Т  О      Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Каварненският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

 

разгледа докладваното от съдията Гр.д.№532/2018год. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е образувано по подадена искова молба от адв.М.П.,***,като пълномощник на Е.А.Н. ЕГН ********** *** против „М.“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление с.***,община Шабла,област Добрич улица „***“ № 4,представлявана от Ж.С.К.-Управител с правно основание чл.200 ал.1 и ал.3 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Към исковата молба ищецът прилага писмени доказателства и прави доказателствени искания. 

Ответникът „М.“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление с.***,община Шабла,област Добрич улица „***“ № 4,представлявана от Ж.С.К.-Управител е получил исковата молба и приложенията на 17.07.2018г.В законоустановения срок, чрез пълномощника си адв.И.З. от САК с адрес ***, депозира писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който прави доказателствени искания.

В исковата молба се твърди, че ищецът работи на основание трудов договор № 35 от 30.08.2017г. в „М.“ЕООД,ЕИК *** като шлосер-монтьор с място на работа „обекти на дружеството“.Съгласно длъжностната му характеристика,трудовите му задължения включват:монтиране,регулиране,изпитване,поддръжка и ремонт на всички видове механични съоръжения и оборудване на работодателя.На 06.01.2018г. ищеца заедно с негови колеги са командировани от работодателя „М.“ЕООД на работа в завод „Баумит“ гр.Дорог, Унгария,по договор от 15.12.2017г., сключен между ответното дружество като изпълнител и фирма „***“Австрия като възложител,с предмет-монтаж и демонтаж на силози от различни стоманени компоненти.Преди заминаване за гр.Дорог, Унгария са уведомени от ответника,че ще извършват демонтаж-монтаж на машини за пакетиране на строителни материали.На 15.02.2018г. на ищеца и негови колеги е възложено да извършват подготовка за демонтаж на бетонен блок чрез отстраняване на свързващите го метални компоненти-развиване с гаечен ключ на болтовете,които държат бетонния блок. В исковата молба се твърди,че възложената работа е извън трудовите задължения и квалификация на ищеца по договор.Според обективираните в исковата молба твърдения,на ищеца и колегите му не е извършван конкретен инструктаж преди започване на работата,не са били разяснени конкретните опасности и рискове при този вид дейност,каквато до момента не са изпълнявали,според твърдяното в исковата молба.Бетонният блок се държи от метални болтове и метални планки.Блокът е трябвало да бъде обезопасен от П. П. П. чрез машина „Маниту“.Ищецът е започнал развиването на болтовете. Бетонният блок внезапно се свлича,пада върху него и го затиска.Усетил е тежък удар,след който не помни нищо. Идва в съзнание в „Здравен център на Унгарската армия“, Интензивно отделение, Военна болница, гр.Будапеща, Унгария, където е бил приет за лечение, веднага след инцидента на 15.02.2018г. Извършените прегледи и изследвания установяват множество тежки травми,изразяващи се в нараняване под общ натиск върху гръдния кош,корема и областта на кръста и таза,обуславящи състояние временно опасно за живота,а именно счупване на парчета хумерус/ горен край на раменната кост/,скапула//на лопатната кост/,акромион//на лопатката//,поредица  от счупвания на ребра от двете страни,тежка контузия на белия дроб,счупване, придружено с грубо изместване на таза.На 04.03.2018г. е изпратен в отделение по обща травмотология на същото здравно заведение за продължаване на лечението.На 20.03.2018г. е изписан и транспортиран до България за продължаване на лечението му със специализиран транспорт-линейка.След завръщането му в България,след преглед и по препоръка на лекуващия лекар постъпва в хоспис за следболнично лечение и рехабилитация,което продължава два месеца.В исковата молба се твърди,че след претърпяната трудова злополука в продължение на месеци ищецът се нуждае от постоянни грижи и помощ за извършване на ежедневни битови дейности,които получава от квалифициран медицински персонал по време на престоя му в болничното заведение,в хосписа,а след това,грижите в дома полага съпругата му.В исковата молба се твърди,че понастоящем ищеца продължава да изпитва болки в левия крак,кръста и таза,движи се трудно,движенията на дясната му ръка са ограничени,изпитва бърза умора при стоене в изправено положение и при движение,поради което е ограничен в елементарни ежедневни дейности.Появяват се болки в главата и намаление на обема на зрението на лявото му око,за което в момента провежда изследвания и ще бъде назначено лечение.След преглед при невролог и очен лекар,същите изразяват становище,че това е резултат от удара на главата му при падането по време на трудовата злополука.В исковата молба се твърди,че претърпяната трудова злополука променя изцяло живота на ищеца,ограничава социалните му контакти,поради невъзможност да се грижи сам за себе си,да се движи свободно,а преживените болки и страдания по време на медицинските интервенции и след това,както и липсата на положителна прогноза за бъдещо пълно възстановяване се отразяват и на психическото му състояние.До настоящия момент,според обективираните в исковата молба твърдения,работодателят  „М.“ЕООД е заплатил разходите по транспортирането на ищеца  от Унгария до България и престоя му в хосписа.

Съгласно подписаният с ответното дружество трудов договор основното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 580 лева.Видно от исковата молба понастоящем ищеца е в отпуск по болест и получава ежемесечно обезщетение от НОИ за временна нетрудоспособност в различен размер в зависимост от работните дни за всеки месец,като за периода 15.02.2018г.-30.06.2018г. е получавал средно по 460 лева месечно.В исковата молба се твърди,че общо претърпяната имуществена вреда от пропусната полза изразяваща се  в разликата между трудовото възнаграждение  и полученото от ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 15.02.2018г.-30.06.2018г. е в размер на 720 лева.

В исковата молба е обективирано искане,след като се докаже основателността на предявените искове,съдът да постанови решение,с което:1. На основание чл.200 ал.1 от КТ да осъди „М.“ЕООД ЕИК ***,със седалище и адрес на управление с.***,община Шабла,област Добрич улица „***“ № 4,представлявана от Ж.С.К.-Управител да заплати на Е.А.Н. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на претърпяната от него трудова злополука за периода от 15.02.2018г. до приключване на устните състезания пред първата инстанция в размер на 50 000 лева,ведно със законната лихва от датата на увреждането-15.02.2018г.  до окончателното им изплащане;2/ Да осъди „М.“ЕООД ЕИК *** да заплати на Е.А.Н. сумата от общо 720 лева,представляваща разликата между дължимото трудово възнаграждение и полученото от НОИ обезщетение за периода от 15.02.2018г. до 30.06.2018г.,ведно със законната лихва,считано от 15.02.2018г. до окончателното и изплащане;3/Да осъди „М.“ЕООД ЕИК *** да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Ответникът в писмения отговор даден по реда на чл.131 ал.1 от ГПК,счита исковата молба за допустима,но предявените с нея искове за неоснователни и недоказани,поради което ги оспорва изцяло по основание и размер.Ответника не оспорва факта,че ищеца е работил при него от 01.09.2017г. на длъжност „Шлосер-монтьор“ въз основа на трудов договор № 035/30.08.2017г.В отговора се признават  установените от ТД на НОИ-Добрич,обстоятелства относно трудовата злополука съгласно декларация за трудова злополука с вх.№ 5101-24-8 от 19.02.2018г.,досие № 2018240008.Не се оспорва твърдението на ищеца,че увреждането е причинено от срутване на бетонна плоча,в резултат на премахване на крепежни елементи/болтове/.

Ответника застъпва в отговора си становище,че това се е случило изцяло по вина на ищеца,вследствие на проявена от него груба небрежност,без да му е възложена тази работа,без да знае как да я изпълни,в грубо неизпълнение на дадените му указания по безопасност на труда,с първоначалния и последващите инструктажи по безопасност на труда.В отговора се твърди,че Е.Н. е изцяло обезщетен за понесените от него неимуществени вреди чрез обезщетения платени от ответника и такива получени по линия на общественото осигуряване.В отговора се твърди,че са заплатени 1600 лева за грижите на болен пациент към Хоспис М.П.,сумата в размер на 2600 лева за медицинско транспортиране от Будапеща до гр.Варна,1620 лева за хотел на съпругата М. Н.,260 лв. за преводач,330 лева за лекарства,300 лева за преводи на документи и лично са дадени 1000 лева.В отговора се твърди,че оперативната интервенция,болничния престой на ищеца и терапията на същия е заплатено от ответното дружество.В тази връзка до предявяване на иска,ответника е заплатил обща сума от 3855 евро-7710 лева.По твърдение на ответника обективирано в отговора,към ответното дружество не са отправяни никакви претенции за заплащане на още  суми за обезщетяване за каквито и да е вреди-имуществени и неимуществени,а директно се предявява иск за обезщетение,чиито размер ответника счита за изключително завишен.

Според ответника е налице основание за намаляване на отговорността му-основание по чл.201 ал.2 от КТ,тъй като ищецът  Е.Н. е допринесъл за трудовата злополука,като е допуснал груба небрежност.Видно от отговора при предприетите действия при изпълнение на работата,при която е пострадал,ищецът е бил предупреден от колегата си А. О. с цел предотвратяване на злополука,да не предприема необходимите действия,докато не дойде машината/крана,но въпреки предупреждението ищецът е предприел това действие,с което на практика е предизвикал злополуката-скъсване на крепежни елементи,при което е паднала бетонната плоча и го е затиснала.

В тази връзка ответника прави възражение за съпричиняване на трудовата злополука от ищеца,във връзка с приложението на разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ.Според ответника,ищецът е нарушил правилата и нормите за безопасност на труда.

В отговора се цитира разпоредбата на чл.200 ал.3 от КТ,според която работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда-неимуществена и имуществена,включително пропусната полза и обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване.В отговора си ответника твърди,че ищецът е получил немалка сума като обезщетение за временната си нетрудоспособност по линия на общественото осигуряване,с размера на което ще следва да се намали дължимото от работодателя обезщетение.Освен това,в отговора се изразява становище,че с нормата на чл.200 ал.4 от КТ дължимото от работодателя обезщетение по ал.3 се намалява с размер на получената сума по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.

В о.з. ищеца,чрез процесуалният си представител поддържа исковете в размерите в които са предявени с исковата молба ,като се излагат подробни съображения в писмена защита.

В о.з. ответникът,редовно призован,не се явява не се представлява.

         Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните,намира за установено следното:

Злополуката е станала на 15.02.2018г. около 09.30ч. в завод „Баумит“ находящ се в гр.Дорог Унгария във връзка с монтаж и демонтаж на силози от различни стоманени компоненти по договор за работа сключен между „М.“ЕООДкато изпълнител и „***“Австрия като възложител.Ищецът Е.А.Н. е назначен на длъжност „Шлосер-Монтьор“,НКПД 72332032 с трудов договор на основание чл.67 ал.1 № 035 от 30.08.2017г. при осигурителя „М.“ЕООД-с.***. При постъпване на работа на лицето е връчена длъжностна характеристика, с основни трудови задължения,свързани с монтиране,регулиране, изпитване, поддръжка и ремонт в съответствие с техническите условия на всички видове механични съоръжения,машини и оборудване във фирмата.Е.А.Н. заедно с П. П. П. и А.К. О. извършват подготовка за демонтаж на бетонен блок,което включва отстраняване на свързващите ги метални компоненти,като преди това е трябвало блока да се захване чрез колани с машина „Маниту“ с цел да се осигури против падане.Е.А.Н. започва да развива с гаечен ключ болтовете,които държат бетонния блок.В Протокол № 5103244 от 054.04.2018г. за резултатите от извършено разследване на злополуката,станала на 15.02.2018г. е отбелязано,че Е.А.Н. започва да развива с гаечен ключ болтовете,които държат бетонния блок.А.К. П.,според обективираното в Протокол № 5103244 от 054.04.2018г. за резултатите от извършено разследване на злополуката,станала на 15.02.2018г. предупреждава пострадалото лице да изчака П. К. П. да се върне,за да „подхванат“ блока с машината,но Е.А.Н. е продължил да развива болтовете,при което бетонния блок започва да се свлича и пада върху него.А. О. успява да се отдръпне,но Е.Н. е затиснат.А. О. веднага му оказва първа помощ,идва мотокар,с който махат блока.Пристигналият медицински екип му оказва спешна медицинска помощ и го откарва в болница.На 15.02.2018г. в 11.40ч. е приет в „Център по здравеопазване при унгарската армия“ в гр.Будапеща,където е проведено лечение.Съгласно Епикриза в превод от унгарски пострадалото лице при пристигналата на място линейка на бърза помощ не е било контактно.Бил е интубиран,след това е извършена торакомия от лявата страна.След компютърна томография в болничното заведение се установява счупване на парчета на хумерус/горния край на раменната кост/,скапула/лопатъчна кост/ и акромион/лопатката/,от двете страни поредица от счупвания на ребра,от лявата страна на гърдите,тежка контузия на белия дроб и счупване,придружено от грубо изместване на таза.Злополуката с Е.А.Н. е станала внезапно през време на извършваната работа и в пряка връзка с извършваната работа,възложена и от „М.“ЕООД-с.***.

От заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза се установява,че уврежданията са причинени с притискане на тялото предно-задно от голяма тежест,притиснати са гърдите,корема и таза.Продължителността на лечението е около 6-8 месеца и е завършило със срастване на тазовия пръстен,раменната кост и счупените ребра. По отношение на възможността за възстановяване от заключението на вещото лице по изготвената СМЕ се установява,че срастването на тазовия пръстен води до загуба на подвижността в областта на симфизата и сакро илиячните стави.Походката става по скована и по-твърда.Това се отразява в по-голямо натоварване на поясните прешлени.Ограничени са движенията в дясна раменна става поради естеството на счупването на раменната кост и лопатката.Според вещото лице много малка е вероятността да се получи значително подобрение във времето.Видно от заключението на вещото лице по СМЕ,след травмата ищеца е изпаднал в безсъзнателно състояние,бил е интубиран и  на изкуствена вентилация до 01.03.2018г.След изваждането от изкуствена кома е дишал чрез трахеостомна канюла и след 09.03.2018г.Според заключението по СМЕ болките при движение и физическо натоварване биха могли да се намалят,да се подобри обема на движения в раменната става,след прилагане на фитнес и лечебна физкултура,но не значително. Според вещото лице изготвило СМЕ срастването на таза е дефинитивно,това налага големи ограничения в прилагането на фитнес и лечебна физкултура.

По делото е изслушана и приета неоспорена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,която заключава,че ищецът Е.А.Н. след излизане от комата,която е настъпила след инцидента на 15.02.2018г. е бил в състояние на силна фрустрация-това се отразява негативно върху личността,предвид физическия дискомфорт, който Н. е имал и последвалата невъзможност за полагане на труд.Предвид факта,че от него се очаква да осигурява материалните блага за семейството, Е.Н. е изпитвал сериозни  негативни емоции.Непосредствено след трудовата злополука е изпитвал чувство за объркване,неадекватност,има загуба на спомени за времето непосредствено преди инцидента и времето на комата и кратко слез излизане от безсъзнателно състояние.Последвалият болничен престой и лечение в хоспис са нарушили обичайния му начин на живот-социалната комуникация е била силно нарушена. Към настоящия момент има нарушения в социалната и емоционалната сфера.В психологически аспект Е.Н. е възвърнал до известна степен своето функциониране,но все още се забелязват последствията от преживяното травматично събитие,които оказват влияние върху поведението на Н.-засилило се чувството на страх, страх от предстоящите събития, страх от бъдещето, чувство на безизходица. Оплаквания от тежест в гърдите,сърцебиене, усилено потене нощем.

Отделянето на Е.А.Н. в отделна среда/липса на работа и липса на социална и семейна среда/ още повече усилва усещането за вътрешна напрегнатост,а от тук се появяват и затрудненията в реалната оценка на ситуацията и общата картина на света.Като резултат на това се появява амбивалентност в отношенията с околните от очакване на внимание от тяхна страна,до страх от отххвърляне и наказание.В съдебно заседание вещите лица изготвили комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза изразяват становище,че в момента психичното здраве на Е.Н. е под много сериозен проблем за неговото овладяване.Според вещите лица,най-вероятно негативните последици от тази психотравма ще се мултиплицират с оглед на това,как ще се реализира по-нататък в социалната среда.Освен това изпадането в безсъзнателно състояние,продължителната изкуствена вентилация на белия дроб и изкуствената кома,в която лицето е било по време на първия месец от възстановяването,се отразяват върху психиката на индивида и много често води до така наречения пост кондиционен синдром на лицето,където с времето се развиват интелектуалнсо паметови проблеми, проблеми с фиксацията,запеметяването.Повишена е депресивността. В този контекст се правят много от неговите преценки, самокритики и самобвинения. Към настоящия момент Е.А.Н. функционира предимно във формалния кръг на семейството си и почти няма социални контакти,а този факт го задължава с необходимостта да се съобразява с норми и правила,които той не желае да приеме,което го прави тревожен и с намален фрустрационен толеранс.

При определяне размера на имуществените вреди изготвената, прието и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза се е съобразила с разпоредбите на чл.200 от КТ,съгласно който работодателят дължи обезщетение за разликата межгду-неимуществена и имуществена, включително пропусната полза и обезщетението и/ или пенсията по обществено осигуряване. Дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците. Съдебно-счетоводната експертиза изчислява размера на обезщетението за имуществени вреди, представляващо разлика между брутното трудово възнаграждение и полученото  обезщетение за временна нетрудоспособност поради трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО за периода от 15.02.2018г. до датата на предявяване на исковата молба в общ размер на 1671,18 лева=5350,00лв/БТВ – 3678,82 лева/ обезщетение НОИ.В съдебно заседание на 21.02.2019г. ищецът е поискал увеличение на предявения иск за имуществени вреди, което съдът е допуснал.

С оглед на така установената фактическа обстановка,Съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество,те са основателни.

Според чл.200 ал.1 от Кодекса на труда за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,трайно намалена неработоспособност 50% и над 50% или смърт на работника или служителя,работодателят отговаря имуществено  независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.Правната теория и съдебната практика са категорични,че отговорността по чл.200 от Кодекса на труда  е с много по-широк аспект  от тази по чл.49 от Закона за задълженията и договорите, има обективен характер и пострадалият работник или служител не е необходимо да доказва виновно поведение от страна на работодателя или друг негов работник или служител. Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е безвиновнна и гарационно-обезпечителна по своята правна характеристика.Работодателят отговаря за уврежданията причинени на работника или служителя при изпълнение на неговите трудови задължения,независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно лице,тъй като работодателят е длъжен да осигури безопасни условия на труд и предотврати настъпването на злополуки. В настоящия случай  предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество са налице,което не се оспорва от страните-между страните е имало сключен трудов договор № 35 от 30.08.2017г.;налице е трудова злополука, установена по надлежния ред от представения Протокол № 5103244 от 054.04.2018г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 15.02.2018г., Разпореждане № 51042418/23.04.2018г. на ТП НОИ-Добрич; Декларация за трудова злополука № 01/16.02.2018г.; Епикриза и Заключително становище от Здравен център при унгарската армия,Военна болница,отделение Обща травматология. В отговора на исковата си молба ответното дружество е признало тези обстоятелства,като е направило възражение за допускането на груба небрежност при злополуката от страна на ищеца,което е основание по смисъла на чл.201 ал.2 от Кодекса на труда за намаляването на отговорността на работодателя.Според постановените по реда на чл.290 от ГПК и представляващи задължителна съдебна ппрактика Решение № 977/14.01.2010г. по гр.д.№ 298/2009г. на IV г.о. на ВКС,Решение № 60/05.03.2014г. по гр.д.№ 5074/2013г. на IV г.о. на ВКС и Решение № 62/24.02.2015г. по гр.д.№ 2798/2014г. на IV г.о. на ВКС грубата небрежност по чл.201 ал.2 от Кодекса на труда,макар да е субективно отношение на пострадалия към неговите действия допринасящи  за настъпването на вредоносния резултат,не винаги е налице,защото не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване на настъпването на този резултат; след като работодателят допуска постоянна практика  при нарушаването на правилата за безопасна работа  и не осигурява всичко необходимо за нея,включително съоръжения и инструменти,не може да се говори за груба небрежност тогава,когато има трудова злополука; тогава работниците или служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява; работодателят следва да докаже настъпването на трудовата злополука  поради проявена от работника груба небрежност  при изпълнението на работата, т.е при условията на пълно и главно доказване работодателят трябва да установи не само , че работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда,но че е извършвал работата при липсата на елементарно старание и внимание и пренебрегването на основни технологични правила и правила за безопасност. В настоящата хипотеза ответното дружество по никакъв начин не е доказало проявата на груба небрежност от страна на ищеца при настъпването на трудовата злополука-не е успяло да осигури допуснатите му за установяване именно на това обстоятелство свидетели в две поредни съдебни заседания;от представения Протокол № 5103244 от 05.04.2018г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 15.02.2018г. също не се установява наличието на губа небрежност, тъй като в т.VIII и т.IX на стр.4 на горепосочения протокол се удостоверява,че ищецът в качеството си на работник в ответното дружество не е инструктиран по нормативно определения ред  и в нормативно определения обхват за работата в гр.Дорог Унгария, която е различна от посочената в  трудовия му договор длъжност „шлосер-монтьор“ и изпълняваните от него до момента трудови функции. Различните видове инструктаж и предпазно работно облекло са посочени в подписаната от управителя на ответното дружество Декларация за трудова злополука от 16.02.20918г., но като набелязани бъдещи мерки за предотвратяване подобни злополуки. Факта,че на ищеца не е възлагана  и той не е изпълнявал такъв вид дейности включени в обема на работата в Унгария,не е оспорен от ответното дружество. Това заедно с липсата на инструктаж за този вид дейност не могат да ангажират „вина“ на ищеца Е.А.Н. и „груба небрежност“,изразяваща се в пренебрегване на основни технологични правила, предвиждане и пренебрегване на евентуални вредоносни последици,които не са му разяснени. Ответното дружество, което при условията на пълно и главно доказване, в качеството си на  работодател трябва да установи не само,че работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда,но че е извършвал работата при липсата на елементарно старание и внимание и пренебрегването на основни технологични правила и правила за безопасност,не ангажира каквито и да е било доказателства с които да бъдат установени конкретни извършени  от пострадалия действия,които да бъда  окачествени като проява на груба небрежност.След като работодателят не е доказал  работникът да е съзнавал , че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно да се е надявал да ги предотврати, то основанието по чл.201 ал.2 от Кодекса на труда за намаляване на отговорността на работодателя не е осъществено.

По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД посочва,че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД,обаче не е абстрактно понятие.То е свързано с редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства,които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.Такива обстоятелства при телесни увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането,начинът на извършването му,обстоятелствата при които е извършено,причинените морални страдания,осакатяванията,загрозяванията и др.”.Тези обстоятелства следва да бъдат доказани по силата на чл.154 от ГПК от ищеца.Обезщетението следва да бъде определено по справедливост,което се отнася не само до размера на обезщетението, а и до естеството и характера на страданията,които подлежат на обезщетяване. Същото следва да възмезди действително претърпените от ищците страдания вследствие на причинените им телесни увреждания.Основание за присъждане на неимуществени вреди е не всяко неприятно усещане,не всеки дискомфорт или болка.Преценката при определяне на неимуществените вреди се основава на конкретните обстоятелства и има за цел да компенсира действително претърпени страдания на пострадалия.

За да се присъди обезщетение за неимуществени вреди следва да се направи обоснован извод,че незаконните действия на ответника са повлияли върху психическото и здравословно състояние на пострадалия,както и да бъде индивидуално определено това негативно отражение,за да бъде обезщетено справедливо.Ищеца следва да докаже претърпените имуществени вреди,които не могат да се предполагат от съда.

По отношение на претендираното от ищеца Е.А.Н. обезщетение за претърпени неимуществени вреди,същото може да се изведе от заключението на вещите лица по допуснатите и приети СМЕ и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства-Протокол № 5103244 от 054.04.2018г. за резултатите от извършено разследване на злополуката,станала на 15.02.2018г., Разпореждане № 51042418/23.04.2018г. на ТП НОИ-Добрич;Декларация за трудова злополука № 01/16.02.2018г.;Епикриза и Заключително становище от Здравен център при унгарската армия,Военна болница,отделение Обща травматология.

Според неоспорената и приета съдебно-медицинска експертиза продължителността на лечението е около 6-8 месеца и е завършило със срастване на тазовия пръстен,раменната кост и счупените ребра.По отношение на възможността за възстановяване от заключението на вещото лице по изготвената СМЕ се установява,че срастването на тазовия пръстен води до загуба на подвижността в областта на симфизата и сакроилиячните стави.Походката става по скована и по-твърда.Това се отразява в по-голямо натоварване на поясните прешлени.Ограничени са движенията в дясна раменна става поради естеството на счупването на раменната кост и лопатката.Според вещото лице много малка е вероятността да се получи значително подобрение във времето.Видно от заключението на вещото лице по СМЕ,след травмата ищеца е изпаднал в безсъзнателно състояние,бил е интубиран и  на изкуствена вентилация до 01.03.2018г.След изваждането от изкуствена кома е дишал чрез трахеостомна канюла и след 09.03.2018г.Според заключението по СМЕ болките при движение и физическо натоварване биха могли да се намалят,да се подобри обема на движения в раменната става,след прилагане на фитнес и лечебна физкултура,но не значително.Вещото лице изготвило СМЕ е обосновало извода си,че пълното възстановяване е невъзможно.

По делото е изслушана и приета неоспорена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която заключава,че ищецът Е.А.Н. след излизане от комата,която е настъпила след инцидента на 15.02.2018г. е бил в състояние на силна фрустрация-това се отразява негативно върху личността,предвид физическия дискомфорт, който Н. е имал и последвалата невъзможност за полагане на труд.Предвид факта,че от него се очаква да осигурява материалните блага за семейството,Е.Н. е изпитвал сериозни  негативни емоции.Непосредствено след трудовата злополука е изпитвал чувство за объркване,неадекватност,има загуба на спомени за времето непосредствено преди инцидента и времето на комата и кратко слез излизане от безсъзнателно състояние.Последвалият болничен престой и лечение в хоспис са нарушили обичайния му начин на живот-социалната комуникация е била силно нарушена.Към настоящия момент има нарушения в социалната и емоционалната сфера.В съдебно заседание вещите лица изготвили комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза изразяват становище,че в момента психичното здраве на Е.Н. е под много сериозен проблем за неговото овладяване.Според вещите лица,най-вероятно негативните последици от тази психотравма ще се мултиплицират с оглед на това,как ще се реализира по-нататък в социалната среда.Освен това изпадането в безсъзнателно състояние,продължителната изкуствена вентилация на белия дроб и изкуствената кома,в която лицето е било по време на първия месец от възстановяването,се отразяват върху психиката на индивида и много често води до така наречения пост кондиционен синдром на лицето,където с времето се развиват интелектуалнсо паметови проблеми, проблеми с фиксацията,запеметяването.Повишена е депресивността.

Целта на обезщетението за неимуществени вреди  е да компенсира в максимална степен причинените на ищеца неимуществени вреди /претърпените от него  блоки и страдания/ възникнали от деянието.Настоящия съдебен състав базирайки се на  заключението на вещите лица по допуснатите и приети СМЕ и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства-Протокол № 5103244 от 054.04.2018г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 15.02.2018г., Разпореждане № 51042418/23.04.2018г. на ТП НОИ-Добрич; Декларация за трудова злополука № 01/16.02.2018г.; Епикриза и Заключително становище от Здравен център при унгарската армия, Военна болница,отделение Обща травматология, намира последиците от посочените травми за обективно установени и доказани.Извършените прегледи и изследвания установяват  множество тежки травми изразяващи се в нараняване под общ натиск върху гръдния кош,корема и областта на кръста и таза,обуславящи състояние временно опасно за живота,а именно счупване на парчета хумерус/горен край на раменната кост/,скапула/на лопатъчна кост/,акромион/на лопатката/;поредица от счупвания на ребра от двете страни;тежка контузия на белия дроб,счупване придружено с грубо изместване на таза.Претърпяната трудова злополука променя изцяло живота му. Предвид факта,че от него се очаква да осигурява материалните блага за семейството, Е.Н. е изпитвал сериозни  негативни емоции.Непосредствено след трудовата злополука е изпитвал чувство за объркване,неадекватност,има загуба на спомени за времето непосредствено преди инцидента и времето на комата и кратко слез излизане от безсъзнателно състояние.Последвалият болничен престой и лечение в хоспис са нарушили обичайния му начин на живот-социалната комуникация е била силно нарушена.Към настоящия момент има нарушения в социалната и емоционалната сфера. Вещите лица изготвили комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза са диагностицирали разстройство в адаптацията и генерализирана тревожност,че психичното здраве на ищеца е в риск,че е възможно мултиплициране на последиците от преживяната психотравма и достигане до състояние определено като посттравматично стресово разстройство, което е сериозно психиатрично заболяване.

При съвкупната преценка на всички обстоятелства  следва да се отчете,че с оглед на възрастта си ищецът би търпял последствията от настъпилите травми в една активна и трудоспособна възраст,без да може да бъде пълноценен съпруг и баща.Съобразявайки указанията,дадени в Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд,а именно преценката за справедливост въз основа на обективно съществуващите обстоятелства-характер на увреждането,начин на извършването му,допълнително влошаване на състоянието на здравето,причинените морални страдания,настоящия съдебен състав счита,че сума в размер на 50 000/петдесет хиляди/ лева в пълен размер репарира  причинените на Е.А.Н. неимуществени вреди/претърпени болки и страдания/,поради което искът по чл.200 ал.1 от КТ  следва да бъде изцяло уважен в този размер,заедно със законната лихва върху нея от датата на увреждането/15.02.2018г./ до окончателното плащане/в такива размери са присъдените обезщетения за подобни увреждания с Решение № 5002/26.09.2011г. по гр.д.№ 4920/2008г. по описа на СГС;Решение № 4586/06.06.2016г. по гр.д.№ 11028/2014г. по описа на СГС и Решение № 4447/20.06.2017г. по гр.д.№ 6218/2015г. на СГС/.Съгласно трайната практика на ВКС /Определение № 188/05 от 16.03.2005г. по частно гр.д.№ 151/2005г. на IV г.о. на ВКС/ в съответствие с чл.84 ал.3 от Закона за задълженията и договорите при задължение,произтичащо от непозволено увреждане,длъжникът се счита в забава и без покана,т.е. от деня на увреждането Лихвата върху дължимото обезщетение за вреди,причинени от непозволено увреждане,има компенсаторен характер и не е необходимо да се посочва нейния размер от деня на изпадането на длъжнтика в забава,тъй като е определен в закона съгласно чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

С оглед на представеното по делото удостоверение от Хосхис „М.П.“ настоящия съдебен състав приема за доказано,че ищецът е изпълнил всички медицински предписания и рехабилитация необходими за неговото възстановяване,доколкото,това е възможно,поради което намира за неоснователно обективираното в отговора на исковата молба възражение  за съпричиняване поради неспазване на определения от лекарите в епикризите двигателен режим за по-пълно и по-бързо възстановяване.

Настоящия съдебен състав намира за неоснователно и недоказано обективираното в отговора на исковата молба твърдение,че ищецът е напълно обезщетен за понесените от него имуществени вреди чрез обезщетения платени от ответника и такива получени по линия на общественото осигуряване. Посочените в отговора на исковата молрба от страна на ответника плащания с които е поел разходите на ищеца по престой в Хоспис „М.П.“,за медицинско транспортиране от Будапеща до Варна,за хотел на съпругата на ищеца,за преводач и преводи на документи,за лекарства имат социален характер и не подлежат на приспадане от размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди/Р 125 от 30.06.2011г. по гр.-д.№ 1028 от 2010г. ВКС III г.о./Освен това при заявено от ищеца оспорване в тежест на ответното дружество е да докаже изплатени от същото суми за обезщетяване на неимуществени вреди,както и техния размер.По делото не са представени доказателства от страна на ответника които да формират категоричния извод,че на ищеца е изплатено обезщетение за неимуществени вреди.Липсва съгласие от страна на ищеца ,че заплатените от ответното дружество средства са такива за обезщетяване на претърпени от него болки и страдания.По отношение на сумите получени по линия на обществено осигуряване,настоящия съдебен състав споделя съдебната практика при сходни случаи/виж Решение по гр.д.№ 10515/2016 г. на РС Пловдив,Решение по гр.д.№ 437/23018г. на ОС Перник,Решение  по гр.д.№ 6337/2016г. на РС Пловдив/.В горецитираните съдебни решения е застъпено категоричното становище/което се споделя от настоящия съдебен състав/,че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е ирелевантно обстоятелството дали ищецът е получавал социални помощи или обезщетения от общественото осигуряване,тъй като те обезщетяват загубен доход,но не репарират причинени неимуществени вреди.За това и сумата от 3678,82 лева-обезщетение НОИ не следва да се приспадне от определения размер на обезщетението по чл.200 ал.1 от КТ.

Относно иска по чл.200 ал.3 от Кодекса на труда-обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната полза,а именно разликата между БТВ,което ищецът би получил за периода от 15.02.2018г. до датата на предявяване на исковата молба и полученото за същия период обезщетение от НОИ,съдът намира следното:

Основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения образуват БТВ и по силата на чл.245 от КТ именно то се дължи от работодателя на работника.Налице е задължителна съдебна практика,че чл.200 ал.3 от КТ има приложение свързано със задължението на работодателя да обезщети една имуществена вреда.Тази вреда се изразява в разликата между заплащаното преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и полученото след това обезщетение за временна нетрудоспособност или пенсия/Решение № 492/19.07.2010г. по гр.д.№ 114/2009г. на ВКС III г.о. и Решение № 548/06.12.2010г. по гр.д.№ 119/2009г. на ВКС III г.о./.Приема се,че вредата трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение,което работникът или служителят би получил ако беше здрав и работеше и полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване,тъй като само между тези величини има причинно-следствена връзка/виж Решение № 119 от 12.07.2013г. по гр.д.№ 675/2012г. на IV г.о. на ВКС/.  С оглед на това и определянето на обезщетението по чл.200 ал.3 от КТ за пропусната полза се извърша на базата на това възнаграждение,без приспаднат от него данък по ЗДФЛ.Това е така,тъй като тези данъци са в тежест на работника,определят се на базата на трудовото му възнаграждение и се удържат от него,но едва при плащането му.С оглед на изложеното и съгласно неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, размера на обезщетението за имуществени вреди,представляващо разлика между брутното трудово възнаграждение и полученото  обезщетение за временна нетрудоспособност поради трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО за периода от 15.02.2018г. до датата на предявяване на исковата молба е в общ размер на 1671,18 лева=5350,00лв/БТВ – 3678,82 лева/ обезщетение НОИ.С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав приема претенцията за обезщетяване на имуществените вреди за основателна и доказана в размер на 1671.18лв. и в този размер следва да бъде уважена,ведно със законната лихва,считано от 15.02.2018г. до окончателното и изплащане.

Безспорно е,че съгласно разпоредбата на чл.200 ал.4 от КТ дължимото от работодателя обезщетение по ал.3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.В процесния случай горепосочената правна разпоредба не намира приложение,тъй като ответното дружество не е представило доказателства за наличие на сключен договор за  застраховане на работниците и служителите,какъв вид са и какви рискове покриват.От  представения Протокол № 5103244 от 05.04.2018г. за резултатите от извършено разследване на злополуката,станала на 15.02.2018г.и по конкретно т.IX посл абзац на стр.4 на протокола се установява,че „М.“ЕООД с.*** към 15.02.2018г. не е застраховало за работа в Унгария наетите и командировани от него работници за своя сметка за риска „Трудова злополука“,което е нарушение на чл.52 ал.1 от ЗЗБУТ,във връзка с чл.2 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука и Заповед № РД-01-883 от 03.11.2017г. на Министъра на труда и социалната политика.

При този изход на делото,съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК,с оглед направеното в тази насока искане от страна на ищеца,чрез процесуалния му представител,направените от ищеца разноски по делото  следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.Ищеца Е.А.Н. е направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2000/две хиляди/ лева.На основание чл.78 ал.6 във връзка с чл.83 ал.3 във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ответното дружество  следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Каварненски Районен съд дължимата такса по уважените искове в размер на 2066,85/две хиляди шестдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/лева/в тгова число 2000 лева по иска за неимуществени вреди и в размер на 66,85лв. по иска за имуществени вреди/ и заплатените от бюджетните средства на съда 852,82/осемстотин петдесет и два лева и осемдесет и две стотинки/лева,както следва: за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза/234.82лв/,съдебно-медицинска експертиза/218лв./ и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза/400 лв./.

Водим от гореизложеното,съдът

 

                                        Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.200 ал.1 от КТ „М.“ЕООД ЕИК ***,със седалище и адрес на управление с.***,община Шабла,област Добрич улица „***“ № 4,представлявано от Ж.С.К.-Управител да ЗАПЛАТИ на Е.А.Н. ЕГН ********** *** следните суми:1.50 000/петдесет хиляди/ лева,представляваща стойността на причинените неимуществени вреди/претърпени болки и страдания/ в резултат на настъпилата на 15.02.2018г. около 09.30ч. в завод „Баумит“ находящ се в гр.Дорог Унгария във връзка с монтаж и демонтаж на силози от различни стоманени компоненти по договор за работа сключен между „М.“ЕООД като изпълнител и „***“ Австрия като възложител трудова злополука,при която Е.А.Н. ЕГН **********  при изпълнение на възложената му работа да извърши подготовка за демонтаж на бетонен блок чрез отстраняване на свързващите го метални компоненти-развиване с гаечен ключ на болтовете,които държат бетонния блок, е бил затиснат от бетонния блок в резултат на което е получил множество тежки травми изразяващи се в нараняване под общ натиск върху гръдния кош,корема и областта на кръста и таза,обуславящи състояние временно опасно за живота,а именно счупване на парчета хумерус/горен край на раменната кост/, скапула/на лопатъчна кост/,акромион/на лопатката/;поредица от счупвания на ребра от двете страни;тежка контузия на белия дроб, счупване придружено с грубо изместване на таза,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането/15.02.2018г./ до окончателното плащане.

2/  1671.18/хиляда шестстотин седемдесет и един лева и осемнадесет стотинки/лева,представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на посочената по-горе злополука,изразяващо се в разликата между брутното трудово възнаграждение на ищеца преди злополуката и получаваното от НОИ парично обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 15.02.2018г. до датата на подаване на исковата молба,заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба/12.07.2018г./ до окончателното плащане.

3/ 2 000/две хиляди/ лева представляваща направените разноски за запалащане на адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 532/2018г. по описа на Каварненски Районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 във връзка с чл.83 ал.3 във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК „М.“ЕООД ЕИК ***,със седалище и адрес на управление с.***,община Шабла,област Добрич улица „***“ № 4,представлявано от Ж.С.К.-Управител,да заплати по сметка на Каварненски Районен съд сумата от 2066,85/две хиляди шестдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/лева представляваща дължимата държавна такса по уважените искове, в това число 2000 лева по иска за неимуществени вреди и в размер на 66,85лв. по иска за имуществени вреди / и заплатените от бюджетните средства на съда 852,82/осемстотин петдесет и два лева и осемдесет и две стотинки/лева, както следва: за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза 234.82лв/, съдебно-медицинска експертиза/218лв./ и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза/400 лв./.

Решението подлежи на обжалване пред  Добрички Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                       

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: