Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Каварна, 28.03.2019г.

 

В   И М Е Т О Н А   Н А Р О Д А

 

Каварненски районен съд, в публично заседание на двадесет и осми февруари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията  Гр.д. №533 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по делото е образувано по искова молба с вх.№3933/09.11.2016г., подадена от „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Света Неделя”, №7, чрез адв.В.Б.Б., преупълномощен от адв.дружество „П. и партньори”, ЕИК ****, срещу М.Д.М. с ЕГН ********** ***, Д.Д.М.-Р. с ЕГН ********** ***, Р.А.Р. с ЕГН ********** ***, Д.М.М.-Д. с ЕГН ********** *** и Д.М.М. с ЕГН *********** ***.

С молба с вх.№2619/17.07.2017г. ищецът е поискал да бъде конституиран като ответник в процеса съпругът на Д.М.М.-Д. – Д.Ц.Д. с ЕГН **********, с адрес ***.

В молбата си ищецът „УниКредит Булбанк”АД, излага, че на 04.09.2007г. е сключил договор за банков кредит №1405/05201/615 с ответника М.Д.М., за сумата от 20000 евро. За обезпечаване на кредита, кредитополучателят учредил ипотека върху недвижим имот в с.У.. Тъй като кредита не бил погасен, ищеца подал заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед и на 31.01.2011г., съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците М.Д.М. и „МДМ”ЕООД.

Твърди още, че въз основа на издадените документи било образувано изпълнително дело на 08.03.2011г.при ЧСИ Д.Д.. Длъжникът бил уведомен за иницираното срещу него изпълнително дело с връчване на покана за доброволно изпълнение, чрез С.В.К. – тъща и били предприети действия за изпълнение върху ипотекирания имот, който бил продаден за сумата от 39850.00 лева от ЧСИ. Било извършено разпределение на сумите, но тъй като ипотеката била втора по ред, а дължимата сума по първата ипотека била вече разпределена, за ищеца не останало сума за погасяване на задължението по кредита.

Сочи, че задължението на М.Д.М. към ищеца е както следва: 18919.77 евро, левова равностойност в размер на 37003.85 лева; 2100.19 евро, 4107.61 лева – договорна лихва; 11048.85 евро законна лихва към настоящ момент или 21609 лева; 1855.56 лева разноски по гражданското производство и 78 лева разноски по изпълнителното производство, като дълга въпреки изпълнителното дело не бил погасен.

Твърди още, че на 21.12.2011г.с НА за покупко-продажба на недвижим имот ********* на СВ Каварна, М.Д.М. продал на Д.Д.М.-Р. ½ ид.ч. от следните имоти: поземлен имот с начин на трайно ползване – нива с площ от 8 000 кв.м., с идентификатор **** и поземлен имат – нива с площ от 55 168.000 кв.м., имот с идентификатор **** На 21.12.2011г. Същия продавач продал на Д.М.-Р. ¼ ид.ч. от поземлен имот – дворно място с площ от 312 кв.м., съставляващо имот с идентификатор ****

В молбата се излага, че на 28.10.2016г. купувача Д.М.Р. и съпругът й Р.Р. продали на Д.М.М.-Д. и Д.М.М. горните имоти, които били обект на договори за покупко-продажби.

Съгласно приложената справка от НБД ищеца сочи, че продавача по първата сделка М.М. и купувача Д.М.-Р. са брат и сестра. А от справката било видно, че Д.М.-Р. е продала имотите на Д.М.-Д. и Д.М.М., които са й племенници и деца на продавача М.Д.М..

Ищеца твърди, че сделките са извършени след задължението на М.Д.М.  към банката - кредитор и същия е намалил имуществото си, като е увредил кредитора по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД. Счита, че извършените от ответниците сделки са осъществили фактическия състав на чл.135 от ЗЗД, като към момента на продажбата е било налице просрочено непогасено задължение от ответника М.М., но въпреки това той е продал свое недвижимо имущество на сестра си, знаейки за непогасеното задължение, като по този начин е намалил възможността кредитора да удовлетвори вземането си. Същевременно сестрата на длъжника Д.Р. и съпругът й продали на децата на длъжника М.М. недвижимите имотите предмет на първата сделка, от което следвало, че всички действия са с цел да се намали имуществото, собственост на длъжника М.М.. Било налице увреждане на ищеца, тъй като имало издаден изпълнителен лист и удовлетворението му било максимално затруднено. Продажбите довели до намаляване на имущественото състояние на длъжника  и до невъзможност за пълно и своевременно удовлетворяване на вземането на ищеца.

Счита, че е налице правен интерес да поиска по реда на чл. 135 от ЗЗД сделките да бъдат прогласени за недействителни спрямо него като посочва, че е налице увреждане на кредитора, налице е знание у всички ответници за увреждащия характер на сделките и единствено като резултат от тези сделки сочи, че е невъзможността ищеца по принудителен ред да събере вземането си.

Моли съда да обяви за недействителни спрямо ищеца „УниКредит Булбанк” АД описаните  по-горе сделки.

В с.з. не се явява представител на ищеца, но е представено писмено становище, с приложено Решение на Окръжен съд Разград по идентичен казус  и между същите страни. Поддържа искането си за прекратяване на производството по исковете на главно встъпилото лице Й.Я.М. и настоява за уважаване на главните искове.

Ответниците са депозирали писмени отговори по реда на чл.131 от ГПК

Ответниците Д.М.М.-Д. и Д.М.М. са представили писмен отговор, с който считат исковите спрямо тях за допустими, но неоснователни. Двамата не оспорват твърденията на ищеца, че са придобили процесните недвижими имоти от леля си Д.М.-Р. и съпруга й Р.Р. чрез пълномощника си М.М., но твърдят че към онзи момент не са можели да пътуват до Каварна поради ангажименти и затова са упълномощили баща си за сделката. Не оспорват й, че М.М. е техен баща, а Д.М.-Р. е тяхна леля и сестра на баща им, но оспорват, че извършените продажби са били с цел да се намали имуществото на М.М. и да се увреди ищеца като кредитор. Твърдят, че не са знаели баща им да е теглил кредит през 2007г., не знаели, че кредита е непогасен, че срещу него е била издадена заповед за незабавно изпълнение  и изпълнителен лист и, че срещу него е било образувано изпълнително дело от ЧСИ и не са знаели, че към момента на изповядване на сделките дълга е бил непогасен.

Оспорват твърденията на ищеца, че сделките предмет на исковата молба са били извършени след задлъжняването на М.М. към „УниКредит Булбанк”АД, както и, че длъжника е намалил своето имущество и по този начин е увредил кредитора, както и знание у всички ответници за твърдението за увреждащия характер на сделките.

Считат, че спрямо тях е неприложима презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД.

Посочват, че причина за прехвърляне на имотите от техния баща през 2011г. на леля им е било обстоятелството че същия се нуждаел от парични средства във връзка с предприемаческа дейност и тя му помогнала като изкупила ид.ч. от имотите. Твърдят, че не поддържат връзка с баща си, тъй като през  2003г. той и майка им – Н.Н.М. се развели. През 2011г. на майка им открили онкологично заболяване и грижи за нея полагал Д.М.. През м.септември 2016г. открили онкологично заболяване и на леля им Д.Р. и тя също имала нужда от финансови средства. Тогава предложила да им продаде имотите, за да се възвърне равновесието в дяловете и така придобили собствеността върху процесните имоти.

Ответниците посочват още, че Д. ***, омъжена е от 2015г. и в момента е в отпуск по майчинство. В периода м.юли 2009г.- м.октомври 2013г. е учила редовно в ХТИ Бургас, като през ваканциите е работила основано в Бургас. След това в периода октомври 2013г. до юли 2015г. е учила задочно магистратура в гр.Шумен, работейки на повече от едно място, за да се издържа.

Д.М. ***. Междувременно е учил в ТУ Русе.

И двамата ответници твърдят, че не са знаели, че баща им теглил кредит и, че срещу него има образувано изпълнително дело. Посочват, че изпълнителното дело било образувано на 08.03.2011г., а сделката е извършена на 21.12.2011г., т.е след 10 месеца, като ищеца е имал възможност да наложи възбрана на имотите. Сделката била възмездна и нямало данни да е на цена по-ниска от пазарната.

Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.

Ответника М.Д.М. е депозирал писмен отговор чрез адв.Й.К. – ВАК. Счита исковете за допустими, но неоснователни. Не оспорва, че с НА е прехвърлил през 2011г. на сестра си ид.ч. от недвижимите имоти, както и, че Д. е била в брак с Р.Р., както и, че по-късно през 2016г. тя и съпруга й са прехвърлили на децата му процесните имоти. Оспорва обаче, всички останали обстоятелства: че сделките са извършени с цел намаляване имуществото му и увреждане на ищеца като негов кредитор, че сестра му, съпругът й и децата му са знаели за неговите задължения, за издадената заповед и за образуваното изпълнително дело.

Счита, че презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД е неприложима към Р.Р. и ищеца носи доказателствената тежест за този факт. Освен това счита и, че същата е неприложима и по отношение на сестра му, тъй като същата не е знаела, че той има задължения към ищеца.

На следващото място посочва, че сделките са възмездни и не е налице увреждане на кредитора.

Излага, че през 2011г. е имал нужда от парични средства и се обърнал за помощ към сестра си, за подпомагане обучението на децата си и завършване на започнат предприемачески проект. В същия период бил без работа и без доходи. Сестра му въпреки, че провеждала лечение му предоставила сумата от 7300 лева, срещу което той й прехвърлил процесните имоти. Твърди, че не е споделял със сестра си за кредитните си задължения, тъй като през 2009г. й открили онкозаболяване. За тези задължения тя разбрала едва на 30.11.2016г., когато получила съобщение по гр.д.№2012/2016г.по описа на РС Разград. Посочва, че самата Д.Р. е имала кредитни задължения и притесненията около тях свързвала с онкологичното си заболяване. Поради тази причина и никой не смеел да я товари със своите проблеми около кредитните си задължения.

По отношение на сделките от 2016г. – твърди, че не са сключени с него и спрямо участниците по тях е неприложима презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че децата му не са знаели за кредитните му задължения, през този период те учели и той не ги ангажирал с тези проблеми. Опитвал се да им помага финансово. Когато сестра му през 2016г. изпаднала във финансово затруднение и предложила на децата му да й помогнат финансово. Договорили се да и предоставят сумата от 10 600 лева, а тя от своя страна да им продаде ид.ч. от процесните имоти. Твърди, че децата му са заплатили на Д.Р. цялата сума по сделките. Сочи, че изпълнителното дело е образувано през 2011г. и ищеца е имал възможност да възбрани имотите.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Ответниците Д.М.-Р. и Р.А.Р. в писмения отговор, депозиран чрез адв.Й.К., считат исковете за допустими, но неоснователни.

Твърдят, че не са знаели, че длъжника по изпълнителното дело е бил уведомен за иницираното срещу него изп.дело и, че са предприети принудителни действия спрямо ипотекирания от банката недвижими имот, както и че същия е останал неудовлетворен. Всичко това не са знаели към датата на закупуване на имотите през 2011г. Оспорват твърденията: че сделките предмет на ИМ са били извършени след задлъжняването на М.М. към ищеца, че същия е намалил имуществото си и увредил кредитора, че е било налице знание у всички ответници за твърдения увреждащ характер на сделките, че единствено било ищеца да се постави в невъзможност да събере по принудителен ред вземането си, както и представителната власт на К.С.Д..

Двамата ответници твърдят, че презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД е неприложима по отношение на Р.Р., тъй като не е участник по сделката, не е извършвал действия по увреждане на кредитора. По отношение на сделките от 2016г. твърдят, че са сключени с Д. М.-Д. и Д.М., които не попадали в обхвата на презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД. По отношение на Д.Р. презумпцията имала действие само по отношение на сделките от 2011г.

И тези ответници излагат сходни обстоятелства като останалите.  Молят за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Новоконституирания ответник Д.Ц.Д.  в депозирания писмен отговор. С него счита иска за допустим, но изцяло неоснователен. Не оспорва твърденията, че с нот.актове  съпругата му Д.М.-Д. и брат и Д.М.М. са закупили от Д.М.-Р. и съпруга й Р.А.Р. посочените в актовете идеални части от описаните недвижими имоти.  Не оспорва и, че  М.М. е баща на съпругата му и на нейния брат, както и че Д.М.-Р. е сестра на техния баща М.М., респективно, че те са племенници на Д.Р. и Р.Р.. Оспорва, твърдението, че тези покупко-продажби са извършени от  страна на съпругата му и нейния брат, с цел намаляване имуществото на М.Д.М. и увреждане на ищеца като негов кредитор. Нито съпругата му, нито нейния брат, нито той са знаели, че на 04.09.2007г.  между  „УниКредит Булбанк“ АД като кредитор от една страна   и  от друга страна  М.Д.М., като кредитополучател, със солидарен длъжник   „МДМ“ ЕООД  е бил сключен договор за банков кредит 1405/05201/615 за сумата от 20  хил.евро. Твърди, че са знаели, че кредита не е бил погасен в уговорения срок. Освен това твърди, че е издадена заповед незабавно изпълнение, изпълнителен лист срещу длъжника М.Д.М., както и че срещу него е било образувано изпълнително дело  №* от 2011г. по описа на ЧСИ  с район на действие ОС гр.Разград, както и че дълга не е бил погасен към датата на изповядване на прехвърлителните сделки, в които са участвали съпругата му и нейния брат.

Оспорва твърденията, че сделките предмет на исковата молба  са извършени след задлъжняването  на М.Д.М. към „УниКредит Булбанк“.  Оспорва твърдението, че с процесните сделки длъжникът е намалил имуществото си и е увредил кредитора. Оспорва твърдението, че сделките са увреждащи ищеца и у всички ответници  е било налице знание за увреждащия характер на сделките. Оспорва и твърдението, че единственият резултат от процесните сделки бил да се постави ищеца в невъзможност да осъществи принудително изпълнение върху цялото имущество на длъжника. Ответникът прави възражение , че по отношение на него  презумпцията по чл.135, алз2 от ЗЗД е неприложима, доколкото не попада в кръга от лица, да е сключвал сделка с длъжника М.Д.М.. Единствено, което са знаели, той и съпругата му, че през 2011г. М.М. е прехвърлил притежаваните от него идеални части на тези имоти на лелята на съпругата ми , негова сестра Д.М.-Р. и съпруга й Р.Р.. Причина за прехвърлянето е предприемаческите действия на М. и необходимост от парични средства. Твърди, че не поддържат връзка с М.М., а през 2004г. той се развел със съпругата си Н.Н.М..

Ответникът излага, че М.М. бил затворен човек и никога не е споделял за финансовите си проблеми. В края на м.септември 2016г. разбрали от Д.М.-Р., че през 2011г. М.М. и е прехвърлил притежаваните идеални части от процесните имоти, като тя му помогнала с финансови средства. През 2016г. Д.М.-Р. предложила на съпругата  му и на нейния брат да им продаде идеалните части, които била придобила през 2011г. от баща им, тъй като имала нужда  от финансови средства за лечение на онкологично заболяване.

Ответникът отново твърди, че той и съпругата му не са знаели за задълженията на М.М.. Посочва, че изпълнителното дело е било образувано на 08.03.2011г., а сделката, с която праводателите им  са придобили собствеността на  процесните имоти  е била извършена на 21.12.2011г.,  т.е. 10 месеца след образуване на изпълнителното дело, като посочва, че взискателят е имал възможност през този период да поиска  възбрана и принудително изпълнение върху имотите. Твърди, че за придобиването на продадените идеални части  от процесните имоти съпругата му и брат й заплатили договорената с продавачите продажна цена. Сделката била извършена  възмездно. Нямало данни да е продадена на цена по-ниска от пазарната. Следователно не доказано било твърдението, че длъжника е намалил имуществото си  и е увредил кредитора. По делото няма данни ищеца  да е предявил искане за предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, поради което счита на това основание иска за недоказан.

В с.з., част от ответниците се представляват от адв.Й.К., която поддържа отговорите и оспорва иска на ищеца „Уни Кредит Булбанк“ АД.

По отношение на исковата молба на Й.Я.М..

С Определение №265 от 23.06.2017г. в процеса е конституирана Й.Я.М. с ЕГН ********** ***, като главно встъпила страна, която предявява искове срещу първоначалните страни, за прогласяване симулативността на сделките, предмет на исковете по чл.135 от ЗЗД и за собственост на недвижимите имоти, описани по-горе.

Ищцата твърди, че през 1996 година решила да закупи къща с дворно място по Българското Черноморие, за  да изненада съпруга си Д.М. П. с новината, че ще има къде да летуват и евентуално да прекарат старините си  край морето. Спряла се на едноетажна къща находяща се в гр.Каварна,  тъй като цената била много изгодна, мястото комуникативно, а къщата хубава и уютна, поради което решила да я закупи.  Излага, че  по това време често се говорело за измама на възрастни хора, а тя щяла да вложи всичките си спестявания. От друга страна дъщеря й Д.Д.М.-Р. имала неоползовторени жилищни лихвоточки от ДСК, които можела да оползотвори. Консултирала се с адвокат и той ги уверил, че това е възможно, стига да съставят по между си обратно писмо, така наречения контралетр.

Така на 16.06.1996 г. ищцата и дъщеря й подписали обратно писмо,  по силата на което ищцата се съгласила да предостави собствените си средства в размер на 145 хил.лева, като с тези пари да закупи на свое име избраното дворно място с урегулирана повърхност 315  кв.м. находящо се в гр.Каварна представляващо парцел ***, ведно с построената в това дворно място къща за живеене. Договорили се дъщеря й Д.Р. да бъде записана формално като собственик на имота, а действителния собственик да е ищцата и съпруга й Д.М.  П.. Обратното писмо било подписано в дома им гр.Разград, ул.***** от ищцата и дъщеря й Д.Р. и било преподписано от  съпруга на дъщеря й Р.А.Р., който отбелязал, че няма никакви претенции към имота. Свидетел на това били близки приятели на семейството Й. А.Ю. и В.С. Ю., за което се подписали.  След подписването на обратното писмо с нот.акт ****  по описа на РС Каварна бил закупен  гореописания имот.

Ищцата твърди, че по-късно за тези действия научил и синът й М.Д.М., който се разтревожил, че сестра му е индивидуален  собственик на имота и той ще бъде лишен от наследство върху същия.  И така на 11.09.1996г. подписали анекс към обратното писмо.  В него било декларирано, че действителен собственик на имота е Й.Я.М., която го е закупила със свои спестявания, като М.Д.М. и Д.Д.М.-Р. ще фигурират само формално, като негови собственици. Анекса бил сключен отново в дома на ищцата, в присъствието на съпругата на сина й Н.Н. М. и съпруга на дъщеря й Р.  А.Р.. Така на 12.09.1996г.  с нот.акт **** по описа на РС Каварна дъщеря й  Д.Д.М.-Р. и съпругът й Р.А.Р. прехвърлили привидно на М.Д.М. с договор за покупко-продажба  ½ ид.ч. от дворното място в гр.Каварна, ведно с построената в него къща за живеене. За тези действия информирала и съпруга си Д.М. П..  Същият починал неочаквано на 27.04.2002г.

В предвид наследственото правоприемство ищцата получила 4/6 ид.ч. от имота в Каварна, а децата й М.  М. и Д.М.-Р. по 1/6 ид.ч. След смъртта на съпруга си ищцата написала писмо на децата си на 05.05.2002г.,  което им връчила лично на 10.05.2002г. и с което ги уведомила, че счита придобитото в режим на СИО две жилища в гр.Разград и процесния имот в гр.Каварна за своя индивидуална собственост. Освен това с писмото ги поканила,  ако имат някакви претенции да ги заявят писмено. Условията й били приети от децата й в писмен вид, като никой от двамата не оспорил претенциите й за едноличен собственик на имотите. В предвид на това,  счита към 10.05.2012г. в нейна полза е настъпил  ефекта  на придобивната давност по чл.79, ал.1 от ЗС по отношение на наследствените имоти,  които ищцата владяла явно, несъмнено, непрекъснато и необезпокоявана в период от 10  години. 

На 15.05.2012г. ищцата се разпоредила с имота в полза на своите внуци Д.М.М., Д.М.М. и Андрей  Р.Р. с нот.акт ********** по описа на нот.Петър Марковски.   Макар да не са били действителни собственици, а само привидни  синът й М.Д.М. и бившата му съпруга Н.Н.М. прехвърлили чрез покупко-продажба на дъщеря й Д.Д.М.-Р. тяхната ½ ид.ч. от имота, представляващ поз.имот с идентификатор *****  гр.Каварна, по КК КР одобрени със заповед №РД-18-32 от 27.02.2008г. на ИД на АГКК с административен адрес гр.Каварна, ул.“Х.Б.“ ** с площ от 312 кв.м.  трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен план *****, при съседи *********, заедно с построените в поземления имот: жилищна сграда еднофамилна  с идентификатор ***** със застроена площ 49 кв.м. брой етажи – 1; селскостопанска сграда ***** със застроена площ 11  кв.м., брой етажи 1;  селскостопанска сграда с идентификатор *****  със застроена площ 8 кв.м., брой етажи – 1.

Сочи, че с нот. акт ********* по описа на нот.Петър Марковски,   дъщеря й Д.Д.М.-Р. и Р.А.Р. прехвърлили, чрез покупко-продажба ½ ид.ч. от гореописания имот на децата на М.Д.М. и Н.Н.М., а именно Д.М.М. и Д.М.М.-Д.. Тези два нот.акта от 2011г. и 2016г. ищцата счита, че са й  непротивопоставими, тъй като  счита, че тя е действителен собственик на процесния имот, поради което ги оспорва.  С оглед на това и на основание чл.76 от ЗН,  нот.акт ********* и нот.акт ********* и двата на нот.Петър Марковски, счита за относително недействителни спрямо нея, тъй като  останалите наследници се разпоредили  с имотите, преди да е извършена делба помежду им.  С оглед на това и при условията на евентуалност, ако не бъде уважена претенцията й по чл.79 по ЗС прави възражение за недействителност на основание чл.76 от ЗН.

Ищцата сочи, че на 03.11.1997г. със сестра й Д.Я.Г. и С.Я.М. сключили договор за доброволна делба от 03.11.1997г. вписан в Служба по вписванията към РС  Каварна под  ****за подялба на наследството останало от баща им Я.Т.П.. По силата на тази делба ищцата придобила индивидуална собственост върху следните земеделски имоти:

1.Нива, с площ от 55,168 дка, трета категория, представляваща имот с кад.№ **** по плана за земеразделяне  на землището на с.Българево, общ.Каварна, при граници: *** – нива  на Д.Я.Г., **** – полски път на Кметство Българево , ****– нива С.Я.М., **** – нива на наследници на  П.Й. Д., *** – нива на Д.Я.С., **** – нива на А.Я.Ж., *** – нива на насл.на А.Д.Р., представляваща по сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри – поземлен имот с идентификатор ****, с.Българево,  общ.Каварна, обл.Добрич по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-7/19.02.2008 на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на поземления имот: с.Българево, площ 55 169 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на  трайно ползване: нива, номер по предходен план: ****, със съседи: ********* и

2.Нива, с площ от 8,000 дка, пета  категория, представляваща имот с кад.№ ****по плана за земеразделяне  на землището на с.Българево, общ.Каварна, при граници: **** – нива  на Я.Я.П., **** – нива на В.А.П., **** – нива  на И.А.А., ***– нива на наследници на  Г.Н.К., **** – нива на Д.Я.Г., **** – нива на С.Я.М., с право на премираване през имот №**** – на площ от 0.440 дка и  имот  №**** на площ  от 0.440 дка с широчина 2.00 м.,представляваща по сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри  – поземлен имот с идентификатор ****, с.Българево,  общ.Каварна, обл.Добрич по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със  Заповед №РД-18-7/19.02.2008 на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на поземления имот: с.Българево, площ 8, 000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на  трайно ползване: нива, номер по предходен план: ****, със съседи: ****.

Тези имоти, макар и придобити по време на брака й с Д.М. ищцата твърди, че са нейна индивидуална собственост.

Същевременно решила да предостави имотите на децата си  Д.Д.М.-Р.  и М.Д.М. по начин,  който да им донася допълнителни доходи и след консултация с адвокат решили да сключат симулативна сделка. Ищцата решила да прехвърли на децата си чрез дарение описаните имоти. А помежду си подписали обратно писмо контралетр от 02.11.1997г., съгласно което сделката за дарение щяла да бъде симулативна  и уговаряли, че горното се прави с цел улесняване на децата й да получават  плодовете от имотите. Обратното писмо било подписано от ищцата Й.Я.М., от децата й Д.Д.М.-Р. и М.Д.М. и от присъствалите свидетели Й. А.Ю. и В.С. Ю..

Така с нот.акт ****по описа на РС Каварна извършили договорената симулативна сделка за дарение на описаните ниви между ищцата и децата й Д.М.-Р. и М.М..

С нот. акт **** по описа на нот.Петър Марковски  синът й М.М. без да е действителен собственик  прехвърлил на дъщеря й Д.М.-Р.  водещата се за негова собственост от ½ ид.част от описаните ниви.

С нот.акт № 54 от 28.10.2016г., том ІІ, рег.№ 2049, дело №186  от 2016г. по описа на нот.Петър Марковски  дъщеря й Д.М.-Р. и съпругът й Р.А.Р.  без да са действителни собственици прехвърлили, чрез покупко-продажба ½ от описаните ниви  на децата на М.М. и Н.М. – Д.М.М. и Д.М.М.-Д.. Тези два акта  ищцата счита, че са й непротивопоставими, тъй като действителен собственик на процесните ниви била тя, поради което ги оспорва.

Ищцата сочи, че настоящото гражданско дело било образувано по искова молба на „УниКредит Булбанк“ АД срещу М.Д.М., Д.Д.М.-Р., Р.А.Р., Д.М.М.-Д. и Д.М.М., за признаване на основание чл.135 от ЗЗД за относително недействителни спрямо ищеца „УниКредит Булбанк“ АД  на сделките по нот.актове №*****,  дело *****; нот.акт *********; нот.акт ***** и нот.акт *****, всички на нотариус Петър Марковски,  с които са прехвърлени процесните ниви и дворното място в гр.Каварна.

Ищцата твърди, че действителен собственик на тези имоти е тя, а сочените нотариални актове са й непротивопоставими в предвид  правилото, че никой не може да прехвърля повече права, отколкото сам  притежава.

Твърди, че имотите,  както към 21.12.2011г., така и към 28.10.2016г. са нейна индивидуална собственост, тъй като сключените през 1996г. и 1997г. сделки били симулативни, съгласно договореното между нея и децата й.  От  друга страна твърди, че  владее имотите  в периода 1996г.-1997г. до настоящия  момент и ги е придобила и по давност.  По отношение на дворното място и къща в гр.Каварна  при условията на евентуалност,  ако не бъде уважена претенцията по чл.79 от ЗС прави възражение за относителна недействителност  спрямо нея на разпоредителните сделки от 21.12.2011 г. и 28.10.2016г. на основание чл.76 от ЗН.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен първоначално предявения иск от „УниКредит Булбанк“ АД против  М.Д.М., Д.Д.М.-Р., Р.А.Р., Д.М.М.-Д. и Д.М.М. с правно основание чл.135 от ЗЗД, като прогласи симулативността на нот.акт ****  по описа на РС Каварна, с който Д.Д.М.-Р.  и съпругът й Р.А.  Р. са придобили правото на собственост върху  дворно място с идентификатор ***** гр.Каварна, по КК КР одобрени със заповед №РД-18-32 от 27.02.2008г. на ИД на АГКК с административен адрес гр.Каварна, ул.“Х.Б.“ ** с площ от 312 кв.м.  трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен  план *****, при съседи *********, заедно с построените в поземления имот: жилищна сграда еднофамилна  с идентификатор ***** със застроена площ 49 кв.м.  брой етажи – 1; селскостопанска сграда ***** със застроена площ 11  кв.м., брой етажи 1;  селскостопанска сграда с идентификатор *****  със застроена площ 8 кв.м., брой етажи – 1; на  нот.акт *****на РС Каварна, с който Д.Д.М.-Р.  и съпругът й Р.А.Р. са прехвърлили на М.Д.М. с договор за покупко-продажба ½ ид.част от  дворно място с идентификатор ***** гр.Каварна, по КК КР одобрени със заповед №РД-18-32 от 27.02.2008г. на ИД на АГКК с административен адрес гр.Каварна, ул.“Х.Б.“ ** с площ от 312 кв.м.  трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен  план *****, при съседи *********, заедно с построените в поземления имот: жилищна сграда еднофамилна  с идентификатор ***** със застроена площ 49 кв.м.  брой етажи – 1; селскостопанска сграда ***** със застроена площ 11  кв.м., брой етажи 1;  селскостопанска сграда с идентификатор *****  със застроена площ 8 кв.м., брой етажи – 1; на  нот.акт ***** по описа на РС Каварна, с който привидно е дарила на децата си Д.Д.М.-Р. и М.Д.М.  следните недвижими имоти:

1.Нива, с площ от 55,168 дка, трета категория, представляваща имот с кад.№**** по плана за земеразделяне  на землището на с.Българево, общ.Каварна, при граници: *** – нива  на Д.Я.Г., **** – полски път на Кметство Българево , ****– нива С.Я.М., **** – нива на наследници на  П.Й. Д., *** – нива на Д.Я.С., **** – нива на А.Я.Ж., *** – нива на насл.на А.Д.Р., представляваща по сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистро – поземлен имот с идентификатор ****, с.Българево,  общ.Каварна, обл.Добрич по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-7/19.02.2008 на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на поземления имот: с.Българево, площ 55 169 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на  трайно ползване: нива, номер по предходен план: ****, със съседи: ********* и

2.Нива, с площ от 8,000 дка, пета  категория, представляваща имот с кад.№****по плана за земеразделяне  на землището на с.Българево, общ.Каварна, при граници: **** – нива  на Я.Я.П., **** – нива на В.А.П., **** – нива  на И.А.А., ***– нива на наследници на  Г.Н.К., **** – нива на Д.Я.Г., **** – нива на С.Я.М., с право на премираване през имот №**** – на площ от 0.440 дка и  имот  №**** на площ  от 0.440 дка с широчина 2.00 м.,представляваща по сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри  – поземлен имот с идентификатор ****, с.Българево,  общ.Каварна, обл.Добрич по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със  Заповед №РД-18-7/19.02.2008 на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на поземления имот: с.Българево, площ 8, 000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на  трайно ползване: нива, номер по предходен план: ****, със съседи: ****,

и признае за установено по отношение на първоначалния ищец по делото „УниКредит Булбанк“ АД и отвениците   М.Д.М., Д.Д.М.-Р., Р.А.Р., Д.М.М.-Д. и Д.М.М.,  че на основание чл.124, ал.1 от ГПК, ищцата Й.Я.М. е собственик на следните имоти:

1.¼ ид.част от поземлен имот   дворно място с идентификатор ***** гр.Каварна, по КК КР одобрени със заповед №РД-18-32 от 27.02.2008г. на ИД на АГКК с административен адрес гр.Каварна, ул.“Х.Б.“ ** с площ от 312 кв.м.  трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен  план *****, при съседи *********, заедно с построените в поземления имот: жилищна сграда еднофамилна  с идентификатор ***** със застроена площ 49 кв.м.  брой етажи – 1; селскостопанска сграда ***** със застроена площ 11  кв.м., брой етажи 1;  селскостопанска сграда с идентификатор *****  със застроена площ 8 кв.м., брой етажи – 1;

2.½ ид.част от нива, с площ от 55,168 дка, трета категория, представляваща имот с кад.№**** по плана за земеразделяне  на землището на с.Българево, общ.Каварна, при граници: *** – нива  на Д.Я.Г., **** – полски път на Кметство Българево , ****– нива С.Я.М., **** – нива на наследници на  П.Й. Д., *** – нива на Д.Я.С., **** – нива на А.Я.Ж., *** – нива на насл.на А.Д.Р., представляваща по сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистро – поземлен имот с идентификатор ****, с.Българево,  общ.Каварна, обл.Добрич по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-7/19.02.2008 на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на поземления имот: с.Българево, площ 55 169 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на  трайно ползване: нива, номер по предходен план: ****, със съседи: ********3;

3. ½ ид.част от нива, с площ от 8,000 дка, пета  категория, представляваща имот с кад.№****по плана за земеразделяне  на землището на с.Българево, общ.Каварна, при граници: **** – нива  на Я.Я.П., **** – нива на В.А.П., **** – нива  на И.А.А., ***– нива на наследници на  Г.Н.К., **** – нива на Д.Я.Г., **** – нива на С.Я.М., с право на премираване през имот №**** – на площ от 0.440 дка и  имот №**** на площ  от 0.440 дка с широчина 2.00 м.,представляваща по сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри  – поземлен имот с идентификатор ****, с.Българево,  общ.Каварна, обл.Добрич по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със  Заповед №РД-18-7/19.02.2008 на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на поземления имот: с.Българево, площ 8, 000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на  трайно ползване: нива, номер по предходен план: ****, със съседи: ****.

В с.з. ищцата се представлява от упълномощения адв.И.Ю., който поддържа исковата молба.

Ответниците по тази искова молба са депозирали писмени отговори.

Ответникът УниКредит Булбанк“ е подаден  срещу иска от Й.Я.М.. Първо счита за недопустимо главното встъпване на трето лице в производството по чл.135 от ЗЗД. На следващо място оспорва твърдението на ищеца, че е станал собственик на процесните недвижими имоти на основание придобивна давност. Оспорва  и счита за недействителни представените обратни писма до М.Д.М. и Д.Д.М.-Р.. Счита, че същите са съставени  единствено за целите на настоящия процес. На следващо място  изтъква, че  съгласно чл.120 от ЗЗД давността не се прилагала служебно. Не се твърдяло, а и не били представени  констативен нотариален акт или конститутивно съдебно решение  с които да се удостовери,  че ищецът  се е позовал по-рано на изтеклата погасителна давност. Единствено действия били предприети след приемане на настоящата искова молба. На следващо място ответникът посочва, че децата на ищцата  са имали възможност да се откажат от наследството оставено от техния баща и по този начин майка им да стане единствен наследник на имотите. Именно бездействието им  подкрепяло  твърдението, че обратните писма са съставени,  именно за целите на настоящия процес.

Моли съда да отхвърли предявените искове от страна на Й.Я.М. като неоснователни и недоказани.

Писмен отговор е постъпил от Д.Д.М.-Р. и Р.А.Р..  Те не оспорват предявените искове. Считат Й.М. за пълноправен собственик на процесните имоти. Твърдят, че всички посочени в исковата молба обстоятелства отговаряли на действителността. Всички писмени документи носещи техните имена били подписани лично от тях и правилно отразявали волята им. По отношение на имота в гр.Каварна  твърдят, че е закупен изцяло със средства на Й.М., а Д.М.-Р., представлявала така наречения „сламен   човек“ за което било съставено и обратно писмо от 16.06.1996г. С цел да запази добрите си отношения с брат си М.М. на 11.09.1996г. подписали анекс към посоченото обратно писмо. По силата на този анекс Д.М.-Р. и Р.Р.  следвало да прехвърлят на М.Д.М. ½ ид.част от имота, като прехвърлителната сделка  не правела М.М. собственик, а той също ставал „сламен човек“. След смъртта на баща им Д.М.-Р. и М.М. заявили в писмен вид на майка си, че нямат никакви претенции към имота.  По отношение на земеделските имоти, тъй като Й.М. нямала възможност да ги управлява предоставила това на децата си Д.М.-Р. и М.М. с уговорката те да реализират  допълнителни доходи, но тя да остане собственик на имотите. С тази цел била сключена и симулативната сделка по силата на която Й.М.  дарила на децата си процесните ниви. За договорената привидност на сделката било съставено обратно писмо от 02.11.1997г. 

По отношение на прехвърлителните сделки от 2011г. и 2016г.  ответниците сочат, че не са целили да оспорват правата на Й.М..

В  писмения отговор Д.М.М.-Д. и Д.М.М. оспорват предявените искове и считат баба си за пълноправен собственик на процесните имоти.

В края на м.септември 2016г. ответниците разбрали от леля си Д.М.-Р., че през 2011г. баща им М.М. и е прехвърлил притежаваните от него идеални части от процесните имоти, тъй като имал финансови затруднения, а тя му помогнала с предоставения му заем. Заемът е следвало да върне в тригодишния срок, но тъй като той не успял, уговорката била  имотите да останат на леля им и съпругът й. От леля си разбрали, че баба им Й. имала абсолютното право на собственост върху целите имоти. В края на м.септември 2016г. ответниците твърдят, че леля им Д.М.-Р.  предложила да им прехвърли идеалните части, придобити през 2011г. от баща им, тъй като имала нужда от финансови средства за лечение на онкологично заболяване. Ответниците се съгласи срещу сумата от 10600 лева. Поради невъзможността ответниците да присъстват при изповядване на сделката помолили баща им да присъства вместо тях с пълномощно. Твърдят, че с извършените на 28.10.2016г. сделки не са целяли да оспорят правата си на баба си Й.М.. Напротив знаели, че тя е единствен собственик на имотите.

Писмен отговор е постъпил и от ответника Д.Ц.Д.. Не оспорва предявените искове. Счита,  ищцата за пълноправен собственик на имотите. Не оспорва обстоятелствата изложени в исковата молба на Й.М.. Сочи, че в края на м.септември  от 2016г. от Д.М.-Р. разбрали, че през 2011г. бащата на съпругата му М.М. и е прехвърлил идеални части от процесните имоти срещу паричен заем. Уговорката била да го върне в тригодишен срок,  но той не успял. Уговорено било прехвърлените части да останат за Д.М.-Р. и нейния съпруг. В края на м.септември 2016г. Д.М.-Р. предложила на съпругата му Д.М.-Д. и нейния брат Д.М.М. да им прехвърли идеалните части от имотите срещу финансови средства, тъй като й предстояло лечение на онкологично заболяване. Съпругата му Д.М. и брат й се съгласили да й предоставят сумата от 10600 лева, като в замяна имотите били прехвърлени  отново на тях. Тъй като отново били натоварени по изповядване на сделките  ги представляват техния баща М.Д.М.. Ответникът  сочи, че  с извършване на сделките на 28.10.2016г. съпругата му Д.М.М.-Д.  и брат й Д.М.М. не са целяли да оспорват правата на баба си Й.Я.М.. Знаели са, че баба им владее имотите лично, като дори ключа от вилата в гр.Каварна държала тя и всеки,  който ходил  там предварително искал нейното разрешение.

Писмен отговор е постъпил и от ответника М.Д.М.. Той също не оспорва предявените искове. По отношение на имота в гр.Каварна твърди, че е разбрал от майка си Й.М. и сестра си Д.Д.М.-Р. за извършеното прехвърляне. Но твърди, че тя представлявала т.нар.“сламен човек“, за което било съставено и обратно писмо. Твърди, че се почувствал пренебрегнат от тяхната договорка и затова майка му настояла ½ ид.ч. от имота да му бъде прехвърлена от сестра му, а действителен собственик да се смята майка му. Сделката била извършена на 12.09.1996г., а на 11.09.1996г. подписали анекс към обратното писмо.

След смъртта на баща им, майка им повикала него и сестра му и им връчила писмото от 05.05.2002г., с което ги уведомявала, че смята имота за нейна индивидуална собственост, въпреки придобитите по ½ ид.ч. от него и сестра му. Още същия ден той отговорил, че няма претенции спрямо имота. Твърди, че до сега имота се владее единствено и само от майка му Й.Я.М..

По отношение на процесните земеделски земи твърди, че двете са наследствени на неговата майка, но тъй като тя била много ангажирана, за да ги експлоатира и затова той и сестра му изявили желание да ги стопанисват  и да реализират доходи, а тя да си остане собственик. Затова и подписали обратното писмо от 02.11.1997г.

Твърди, че с прехвърлителните сделки не са целели да оспорят правата на Й.Я.М..

Сочи, че на 21.12.2011г. сестра му Д.М.-Р. му предоставила паричен заем в размер на 7300 лева, които му били необходими за обучението на двете му деца и за предприемачески бизнес. Но тъй като сестра му имала онкологично заболяване, а майка му не предприемала никакви действия във връзка с имотите, той решил да прехвърли на сестра си неговата ½ ид.ч. от имотите. Така сделките били сключени на 21.12.2011г. като се договорили, че ако майка им реши да предяви претенции и ако той не успее да върне заетата сума, прехвърлените земи ще останат на сестра му.

След време обаче сестра му изпаднала във финансово затруднение и нужда от средства за лечение и в края на м.септември 2016г. предложила на неговите деца – Д. и Д. Мирчеви да й помогнат финансово със сумата от 10600 лева, а тя и съпругът й Р.Р. да им прехвърлят имотите. Сделките били изповядани на 28.10.2016г., като децата му били представлявани от него пред нотариуса, тъй като били ангажирани. Според ответника тези сделки целели обезпечаване на заема, но не и оспорване правата на Й.М., предвид подписаните писма.

Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Във връзка със заявената с иска защита по чл.135 ЗЗД, ищецът „УниКредит Булбанк“АД доказва по безспорен начин качеството си на кредитор по договор за банков кредит, сключен на 4.09.2007г. с ответникът М.Д.М. в качеството му на кредитополучател, съзадължил се солидарно с представляваното от него „МДМ“ЕООД  с погасяване на отпуснатите му в кредит 20 000,00 евро на месечни анюитетни вноски в срок до 21.VІІІ.2026г.

Като доказателство е приложена преписка по ч.гр.д №138/2011 по опис на РРС, от която е видно, че поради настъпване на предвидените в чл.16 от ОУ към кредитния договор  предпоставки, банката – кредитодател  е упражнила  правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. В образуваното по реда на чл.417 ГПК производство се е снабдила със Заповед №363/31.І.2011г. за незабавно изпълнение и изп. лист  срещу кредитополучателя М.М. за вземане  в размера на  48 290,17лв., от които  - 37 003,85лв. дължима в изпълнение на кредитния договор главница, 649,06лв. законова лихва за  периода от 20.01.2011 до 23.03.2011г.,                      4 107,61лв. договорена в обезщетение мораторна лихва за забава и разноски.

Въз основа на издадения в заповедното производство изп. лист, банката е инициирала изпълнително производство. Срещу ответника М.М. е образувано изп.д.№20117620400151 по опис на ЧСИ Д.Драганов, рег.№764 КЧСИ и р-н на действие при РОС. От материалите по делото се следва за установено, че за воденото срещу него заповедно  и изпълнително производство, М.М. е бил надлежно уведомен с връчената му на 10.03.2011г. покана за доброволно изпълнение.

В резултат на предприетите в хода на изп. дело действия на принудително  изпълнение по отношение на  притежаван в собственост от съзадължилото се по кредита „МДМ“ЕООД недвижим имот, върху който, в полза на ищцовата банка е била учредена втора по реда  си ипотека,   е извършена публична продан.  Получените  от продажбата средства, при спазване на предвидения за това ред, ЧСИ е разпределил за удовлетворяване на обезпечения с първата по реда си ипотека. В резултат, видно от приложеното като доказателство у-ние изх.№13065/7.10. 2016г. относимо към днещна дата вземането на ищеца по изп. лист от 31.01.2011г. остава неудовлетворено до размера на 37 003,85лв. за главница; 21  609,68лв. законна лихва за времето от 20.01.2011 до 7.10.2016; мораторна лихва в размер на 4 107,61лв. и разноски.

В обобщение на изложеното дотук, от фактическа страна съдът приема за безспорно установено, че ищецът е кредитор с изискуемо и неудовлетворено към днешна вземане. По делото се следва за безспорно установено и обстоятелството, че ответникът М.М. е доказано неизправен длъжник по това вземане.

Видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *********, вписан в СВ Каварна под акт *****, М.М. е продал на сестра си Д.Д.М.-Р. собствената си ½ ид.ч. от следните недвижими имоти: поземлен имот с начин на трайно ползване – нива с площ от 8 000 кв.м., находящ се в землището на с.Българево, общ.Каварна, съставляващо имот с идентификатор **** и поземлен имот с начин на трайно ползване – нива с площ от 55 168 кв.м., находящ се в землището на с.Българево, общ.Каварна, съставляващо имот с идентификатор **** За закупуване на двата имота Д.М.-Р. е заплатила сумата от 3300 лева. Същите два имота с нотариален акт *****, вписан в СВ Каварна под акт *****., Д.Д.М.-Р. и съпругът й Р.А.Р., продали на Д.М.М. и Д.М.М.-Д. /деца на М.М./, за сумата от 4100 лева.

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *****, дело *****, вписан в СВ Каварна под акт *****., М.Д.М. и Н.Н.М. продали на Д.Д.М.-Р. собствената си ½ ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот – дворно място с площ от 312 кв.м., находящо се в гр.Каварна, улул.“Х.Б.“ **, имот с идентификатор *****, както и от построените в същия имот сграда с идентификатор ***** със застроена площ от 49,00 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – жилищна сграда. Имота е закупен за сумата от 3500,00 лева. С нотариален акт *****, вписан в СВ Каварна под акт ***** , Д.Д.М.-Р. и съпругът й Р.А.Р., продали на Д.М.М. и Д.М.М.-Д., ½ ид.ч. от имота н гр.Каварна, за сумата от 6500 лева.

Обобщавайки изложеното дотук, съдът намира за безспорно, че имайки качеството на длъжник в образуваното по молба на ищеца изп. производство, разпореждайки се възмездно в полза на сестра си с имущество, което би могло да послужи за удовлетворяване вземането на ищеца-кредитор,  ответникът М.М.  е  извършил действие в увреда интереса на кредитора си. Възмездния характер на сделката презумира по см. на чл.135, ал.2 ЗЗД и знанието на купувача по сделката, доказано сестра на прехвърлителя по същата.        

Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда. Това право произтича от установеното в чл. 133 от ЗЗД правило, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Ето защо всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора и за последния възниква правото да иска отмяната му.

Правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора не са предмет на делото по Павловия иск, поради което ищецът не е длъжен да провежда пълно и главно доказване на правата си като кредитор. Достатъчно е да се установи наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо то да е ликвидно и изискуемо. 

Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на "увреждащата" сделка в отношенията между страните, които са я сключили. Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на такъв иск. Самият иск по чл.135 ЗЗД има облигационен, а не вещно правен характер. "Увреждащата" сделка се смята несъществуваща (непротивопоставима) единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това му качество. Ако впоследствие това негово качество отпадне или бъде отречено, както и когато длъжникът изпълни задължението си чрез друго свое имущество, непротивопоставимостта губи смисъл. Затова е ирелевантно съществуването на "семейни споразумения", предшестващи сделката, както и мотивите за сключването й. 

Наред с посочените две обективни предпоставки, фактическият състав на чл. 135  ЗЗД съдържа и един субективен признак, а именно – знанието за увреждане. То се предполага винаги в хипотезите на  чл. 135, ал.2 от ЗЗД, а оборването на законовата презумпция е в тежест на ответната страна.

  В обобщение на казаното до тук от фактическа и правна страна, съдът приема, че ищецът  е доказал не само факта, че е титуляр на вземането и момента на неговото възникване, но и знанието за увреждане у длъжника и лицето, с което последният  е договарял, тъй като презумцията на  чл. 135, ал. 2 ЗЗД в случая не е опровергана. 

Казаното по горе относно облигационния характер на иска по чл.135 ЗЗД и  обстоятелството, че недействителността на „увреждащата „сделка рефлектира единствено  само в отношенията между кредитора и неговия длъжник, сочи конституирането на Й.М. като главно встъпило в производството лице като недопустимо действие, предпоставящо недопустимостта и на заявената в това производство искова защита  по чл.17 от ЗЗД за симулативността на сделките и  по чл.124 ГПК за установяване правото й на собственик по давност върху индивидуализираните в предмет на увреждащата сделка  ид..части от  процесните имоти.

Изрично нормата на чл. 225, ал. 1 ГПК въвежда като изискване за допустимост на молбата за главно встъпване наличието на тъждество между заявеното право на встъпващия и правото, претендирано по първоначалния иск. Липсата на тъждество на заявените от Й.М. права, които са предмет на защита по исковете срещу ищеца и ответниците във висящото производство, и правото, което се защитава с иска по чл. 135 ЗЗД, водят до извод за недопустимост на молбата по чл. 225, ал. 1 ГПК.

Въпросът дали продадените от длъжника ид.части  са негова собственост  или на трето лице, не е част от предмета на иска по чл.135 ЗЗД. Неговото уважаване или отхвърляне по никакъв начин не е обусловено от принадлежността на правото на собственост върху имота - ако се установи, че сделката страда от релевираните с исковата молба пороци, обуславящи нейната относителна недействителност, искът по чл. 135   ЗЗД ще бъде уважен независимо от това дали прехвърлянето им е извършено от собственик или от несобственик. В този смисъл изходът по спора за собственост, предявен от Й.М., не е от естество да повлияе върху резултата по първоначалния иск. 

Искът по  чл. 135, ал. 1 ЗЗД е конститутивен и при уважаването му атакуваното действие се обявява за недействително, като тази недействителност е относителна, ползваща само кредитора, упражнил правото по  чл. 135, ал. 1 ЗЗД . Дали имотът, предмет на тази сделка, може да бъде върнат в патримониума на длъжника не е предмет на исковото производство, а на изпълнителното такова. В изпълнителното производство, но при наличие на решение, уважаващо иск по  чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът преценява реализирането на правата си по решението, а третите лица, каквото по отношение на настоящото производство се явява и Й.М., разполагат със   защитата по специалния ред, предвиден за обжалване действията на съдия изпълнител (чл. 435, ал. 5 изр. 2-ро ГПК). При пропускане на сроковете за обжалване третото лице може да предяви владелчески иск (чл. 435, ал. 5 изр. 2-ро ГПК).

Т.е., и на двете основания-липса на тъждественост между защитимите с иска по чл.135 ЗЗД и с исковете по чл.17 от ЗЗД и чл.124 ГПК интереси, както и поради наличието на специален ред за защита на заявените от Й.М. права, както конституирането й като главно встъпило в производството лице, така и допуснатия до разглеждането му по същество иск за установяване правото й на придобита на оригинерно основание изключителна собственост върху процесните  идеални части, се преценяват от настоящия състав като недопустими по смисъла на чл.225 ГПК действия.

По изложените доводи съдът счита, че следва да прекрати производството в частта на предявените искове от Й.Я.М. срещу  първоначалния ищец „УниКредит Булбанк“ АД и ответниците М.Д.М., Д.Д.М.-Р.,  Р.А.Р.,  Д.М.М.-Д., Д.М.М. и Д.Ц.Д..

В предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците дължат на ищеца сторените по делото разноски, които съгласно приложен списък на стр.505 от делото са в размер на 1 532,95 лева.

Водим от горното КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р    Е    Ш    И :

 

 ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Света Неделя”, №7, чрез адв.В.Б.Б., преупълномощен от адв.дружество „П. и партньори”, ЕИК ****, договор за покупко продажба на ½ ид.ч. от следните недвижими имоти: поземлен имот с начин на трайно ползване – нива с площ от 8 000 кв.м., находящ се в землището на с.Българево, общ.Каварна, съставляващо имот с идентификатор **** и поземлен имот с начин на трайно ползване – нива с площ от 55 168 кв.м., находящ се в землището на с.Българево, общ.Каварна, съставляващо имот с идентификатор ****, сключен между М.Д.М. и Д.Д.М.-Р. с нотариален акт *********, вписан в СВ Каварна под акт *****

ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Света Неделя”, №7, чрез адв.В.Б.Б., преупълномощен от адв.дружество „П. и партньори”, ЕИК ****, договор за покупко продажба на ½ ид.ч. от следните недвижими имоти: поземлен имот с начин на трайно ползване – нива с площ от 8 000 кв.м., находящ се в землището на с.Българево, общ.Каварна, съставляващо имот с идентификатор **** и поземлен имот с начин на трайно ползване – нива с площ от 55 168 кв.м., находящ се в землището на с.Българево, общ.Каварна, съставляващо имот с идентификатор ****, сключен между Д.Д.М.-Р. и Р.А.Р. от една страна и Д.М.М. и Д.М.М.-Д. от друга, с нотариален акт *****, вписан в СВ Каварна под акт *****.

ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Света Неделя”, №7, чрез адв.В.Б.Б., преупълномощен от адв.дружество „П. и партньори”, ЕИК ****, договор за покупко продажба на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот – дворно място с площ от 312 кв.м., находящо се в гр.Каварна, улул.“Х.Б.“ **, имот с идентификатор *****, както и от построените в същия имот сграда с идентификатор ***** със застроена площ от 49,00 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – жилищна сграда, сключен между М.Д.М. и Д.Д.М.-Р. с нотариален акт*****, дело *****, вписан в СВ Каварна под акт *****.

ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Света Неделя”, №7, чрез адв.В.Б.Б., преупълномощен от адв.дружество „П. и партньори”, ЕИК ****, договор за покупко продажба на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот – дворно място с площ от 312 кв.м., находящо се в гр.Каварна, улул.“Х.Б.“ **, имот с идентификатор *****, както и от построените в същия имот сграда с идентификатор ****1 със застроена площ от 49,00 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – жилищна сграда, сключен между Д.Д.М.-Р. и съпругът й Р.А.Р. и Д.М.М. и Д.М.М.-Д. с нотариален акт*****, вписан в СВ Каварна под акт *****

ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Й.Я.М., с ЕГН **********, срещу „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК ****, М.Д.М. с ЕГН **********, Д.Д.М.-Р. с ЕГН **********, Р.А.Р. с ЕГН **********, Д.М.М.-Д. с ЕГН **********, Д.М.М. с ЕГН ***********, Д.Ц.Д. с ЕГН **********, искове в условията на чл.225 от ГПК като недопустими.

ОСЪЖДА М.Д.М. с ЕГН ********** ***, Д.Д.М.-Р. с ЕГН ********** ***, Р.А.Р. с ЕГН ********** ***, Д.М.М.-Д. с ЕГН ********** ***, Д.М.М. с ЕГН *********** ***, Д.Ц.Д. с ЕГН **********, с адрес *** И Й.Я.М. с ЕГН ********** ***, да заплатят на „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Света Неделя”, №7, чрез адв.В.Б.Б., преупълномощен от адв.дружество „П. и партньори”, ЕИК ****, сумата от 1 532,95 /хиляда петстотин тридесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….\