Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Каварна 30.06.2017г.

 

В   ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

Каварненският районен съд в публично заседание на тридесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА      

 

при участието на секретаря Анастасия М. и в присъствието на прокурора ………………………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 560 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК 103533691, с адрес град Варна, “Варна Тауърс-Г”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, с която против Д.Г.Ч., с адрес ***, е предявен по реда на чл.415, ал.1 от ГПК иск за установяване вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с № 228 от 23.10.2015г., по Ч.гр.д №448/2015г. по описа на РС Каварна, а именно: сумата 7 628,76 лева, представляваща  главница за незаплатена  ел.енергия по фактури, издадени за периода 14.08.2015г. – 28.09.2015г. за обект с аб.№*** *** о.Пивница и аб.№*** *** о.Магазин, с клиентски №***; сумата 69,29 лева,  представляваща мораторна лихва, представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 07.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.10.2015г. до окончателно изплащане на вземането, ведно с направените съдебни разноски по заповедното и исковото производство.

В исковата молба и допълнителна молба вх.№ 84/14.01.2016г. са изложени следните обстоятелства: ответникът е клиент на „Енерго-Про Продажби” АД с клиентски № ***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен № ***, находящ се в *** 0.Магазин и за обект с абонатен № ***, находящ се в *** 0.Пивница. Облигационните отношения се регламентирали от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия (ОУДПЕЕ) на Е.ОН България Продажби АД, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката, одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл.17, т.2 от ОУДПЕЕ, потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без покана. Твърди се, че от приложените към исковата молба фактури е видно, че ответникът е консумирал ел.енергия за посочения период, чиято стойност не е заплатил.

По образувано Ч.гр.д. № 448/2015г. по описа на РС Каварна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №228 от 23.10.2015,  с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца – кредитор сумата 7 628.76 лева, представляваща общ сбор на главниците - цена на незаплатена потребена електрическа енергия по фактури издадени за периода 14.08.2015г. – 28.09.2015г., за обект с абонатен номер *** и адрес на потребление *** о.Пивница и абонатен № *** с адрес на потребление *** о.Магазин, с клиентски № ***; сумата 69.29 лева, представляваща мораторна лихва изчислена като сбор от мораторните лихви на всяка една от претендираните фактури от падежа й до 07.10.2015г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.10.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по заповедното производство. С изложените мотиви моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумите предмет на заповед №228 от 23.10.2015г.  

В съдебно заседание не се явява представител на ищеца. С подадени писмени становища се поддържа иска, така както е предявен и се моли за цялостното му уважаване.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът подава писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на исковете. Твърди, че правоотношението между страните по доставка на електроенергия до двата процесни обекта е възникнало на 22.07.2015г., когато между него и „Енерго Про Мрежи” АД са сключени два договора за достъп и пренос на електрическа енергия до всеки от обектите, поради което и преди тази дата не е било възможно той да е ползвал твърдяните количества ел.енергия. Счита, че твърденията на ищеца в исковата молба противоречат на представените от него като писмени доказателства – четири броя фактури. Три от фактурите се отнасяли за доставка на ел.енергия, но за период предхождащ исковия, а едната от фактурите се отнасяла за услуга по възстановяване на ел.захранването. Горното противоречие обосновавало неоснователност на исковата претенция, поради което моли за нейното отхвърляне.

В съдебно заседание и в хода по същество, чрез процесуалния си представител пледира за отхвърляне на исковете с оглед тяхната недоказаност от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест в процеса. Излага подробни писмени бележки. Претендира за присъждане на сторените в процеса разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч. гр. дело № 448/2015 г. на Районен съд Каварна по подадено от ищеца срещу ответника на 22.10.2015г. заявление по чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение № 228/23.10.2015 г. за неизплатени задължения в общ размер на 7 628.76 лева, представляваща общ сбор на главниците - цена на незаплатена потребена електрическа енергия по фактури издадени за периода 14.08.2015г. – 28.09.2015г., за обект с абонатен номер *** и адрес на потребление *** о.Пивница и абонатен № *** с адрес на потребление *** о.Магазин, с клиентски № ***; сумата 69.29 лева, представляваща мораторна лихва изчислена като сбор от мораторните лихви на всяка една от претендираните фактури от падежа й до 07.10.2015г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.10.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по заповедното производство. По издадената заповед за изпълнение длъжникът и ответник в настоящото производство е направил възражение в срока по чл.414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил настоящия иск.

Установява се от представения по делото констативен протокол № 0491024, че на 04.07.2013г. е извършена  техническа проверка на Аб.№/Кл.№ ***/***, с ползвател ЕТ „***”, с място на потребление ***, при която е демонтирано СИ с цел предоставянето му за експертиза. Видно от Констативен протокол № 29095/22.08.2013г. за метрологична експертиза на средство за измерване №0836/20.08.2013г., извършена в БИМ е установено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера – в корпуса е добавено устройство за дистанционно въздействие, чуждо на схемата. Електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при незадействано дистанционно устройство.  

Със справка № 29095 от 22.08.2013г. на Енерго про мрежи АД е извършена корекция в съответствие с чл.38, ал.3, т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ –при наличие на СТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението, по отношение на кл.№ 1***, аб.№ ***, клиент ЕТ „***, с период на корекция 19.01.2013г. – 04.07.2013г.

На 30.08.2013г. от Енерго Про Продажби АД е издадено дебитно известие № 0100730027, към фактура № 0099793817/26.07.2013г., с основание за издаване - КП № 836/20.08.2013г., с получател ЕТ „***”, за консумирана ел.енергия за периода 19.01.2013г. – 04.07.2013г. на обща стойност 7 164.87 лв., с вкл.ДДС.

С писма изх. № 2059250/02.09.2013г. и изх. № 2059250/03.09.2013г. ищцовото дружество е уведомило ЕТ ***, за извършената проверка на СТИ, съставения КП № 0491024 и направеното преизчисляване на количеството потребена ел.енергия, като е изпратило и издадената фактура за корекция на сметка за потребена енергия в резултат на констатирано неточно измерване на ел.енергия, уведомило е търговеца, че срока на плащане на същата е 23.09.2013г., с възможност за разсрочено плащане.  

Поради неплащане на дължимите суми с искова молба вх.№151/27.12.2013г. Енерго Про Мрежи АД и Енерго Про Продажби АД са сезирали Арбитражен съд Варна, с искане да бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването в полза на  Енерго Про Продажби АД, на вземане против В.М.К., М.В.М.и С.В.М., в размер на 7 164.87 лева с вкл. ДДС, представляващо стойността на доставена, неотчетена с техническо средство – електромер № 1114081150574464, при място на потребление – ***, снек-бар „***” и потребители ответниците, за незаплатена ел.енергия в размер на 28257 квтч за периода от 19.01.2013г. до 04.07.2013г., установена с КП № 836 от 20.08.2013г. и справка № 29095 от 22.08.2013г. и за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца посочените по-горе суми. С молба от 21.03.2014г. ищците са оттеглили предявените искове по отношение на ответниците М.В.М.и С.В.М. и са поискали производството по отношение на тях да бъде прекратено. С молба от 24.03.2014г. са поискали да бъде допуснато изменение на иска, който вместо за сумата от 7 164.87 лв. се счита предявен за дължима от В.М.К. сума в размер на 2 388.29 лева.

С решение постановено на 22.10.2014г. по АД №78/2013г. АС Варна е признал за установено по отношение на Енерго Про Мрежи АД и Енерго Про Продажби АД, че ответникът В.М.К. дължи на втория ищец  сума в размер на 2 388.29 лева с вкл. в нея ДДС, представляваща 1/3 от стойността на доставена, потребена и неотчетена с техническо средство електромер с № 1114081150574464 и незаплатена електрическа енергия в размер на 28257 кВтч, при място на потребление с.***, снек-бар „***” и е осъдил ответника да заплати на ищеца същата. В мотивите на решението решаващият орган е приел, че въпреки прехвърлянето на имота – обект на извършената проверка, от наследодателя на ответника на друго лице, легитимиран по предявените искове е именно ответникът, т.к. при извършената служебна справка е установено, че ЕТ „***” е регистрирана като ползвател на обекта в регистрите на „БАБХ”.

Със заявления № 3853278/13.07.2015г. и № 3853267/13.07.2015г., Д.Г.Ч. е заявил, че желае Енерго Про Продажди АД да снабдява с електрическа енергия съществуващ обект с кл.№ 1***, аб.№ ***/***, които досега са използвани от ЕТ „***”. Към заявлението е приложил нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119, том IV, рег. № 5239, дело № 616/2005г. от който се установява, че на 31.08.2005г. ЕТ „***” е продал на Д.Г.Ч. недвижими имоти намиращи се в с.***, общ.***, КК „***”, а именно - пивница „***” и сладкарница, плод-зеленчук.

На 22.07.2015г. между Енерго Про мрежи АД и Д.Г.Ч. са подписани два договора № 3853278/20.07.2015г. и № 3853275/20.07.2015г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Енерго Про мрежи АД при общи условия, за обекти сладкарница, плод зеленчук и пивница в с.Шкорпиловщи, общ.***, мест.***, аб.№ *** и аб.№ ***.

 На 14.08.2015г. ищцовото дружество е издало три фактури с получател Д.Г.Ч.: №0237636379, с вписано осн. за издаването й КП № 836/20.08.2013г., за обект № ***, за потребена енергия през периода 19.01.2013г. – 04.07.2013г., на стойност 7 164.87 лв.; №0237636236, за обект № ***, за потребена енергия през периода 02.07.2015г. – 27.07.2015г., на стойност 82.90 лв.; №0237636235, за обект № ***, за потребена енергия през периода 02.07.2015г. – 27.07.2015г., на стойност 361.99 лв.; № 3301128577 от дата 28.09.2015г., с вписано осн. за издаването й възстановяване захранването на обект № ***, на стойност 19.00 лв.

От заключението на вещото лице Г.Н., по извършената СИЕ, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно извършено се установява, че по данни от действащата към момента информационна система на „Енерго-про Продажби” АД с начална дата и с титуляри фигурират клиенти както следва: за абонатен № ***, обект – магазин с място на потребление ***: ЕТ „*** с ЕИК 103140841 за периода 17.10.2006г. до 01.07.2015г. и Д.Г.Ч. с ЕГН ********** за периода от 02.07.2015г. и към настоящия момент, за абонатен № ***, обект – пивница с място на потребление ***: ЕТ „*** с ЕИК 103140841 за периода 17.10.2006г. до 01.07.2015г. и Д.Г.Ч. с ЕГН ********** за периода от 02.07.2015г. и към настоящия момент. По данни от изследвани регистри на дружеството като потребител/клиент ЕТ „***” е вписан с кл.№ 1***, а Д.Г.Ч. е вписан с кл.№ ***. Вещото лице е установило още, че въз основа на документи по заявление № 3853267/13.07.2015г. за встъпване в договорни отношения с „Енерго-про Продажби” АД и нот.акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 2005г., от датата посочена в нотариалния акт е префактурирано задължението, обективирано в ДИ № 0100730027/30.08.2013г. с основание за издаване: КП № 836/20.08.2013г., общо 28257 кВтч ел.енергия за периода от 19.01.2013г. до 4.07.2013г. на обща стойност с ДДС 7 164.87 лв. и падеж на плащане 23.09.2013г. С оглед горното вещото лице е стигнало до извода, че с фактура 0237636379/14.08.2015г. е прехвърлено задължението начислено с дебитно известие № 0100730027/30.08.2013г., от потребителя  ЕТ „*** с кл.№ № 1*** на потребителя Д.Г.Ч. с кл.№ ***, с едно и също основание за издаване: КП № 836/20.08.2013г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По допустимостта на установителния иск:

Правният интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е налице спор досежно дължимостта на процесната сума. Наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на сумите, обосновава процесуалната допустимост на иска, поради което същият  следва да бъде разгледан по същество. Исковата молба е постъпила в съда на 21.12.2015 г. в предвидения от чл.415, ал.1 ГПК срок.

 По основателността на иска:

 В тежест на ищеца по предявения положителен установителен иск бе да установи, при условията на пълно и главно доказване наличието на паричното задължение, както и неговия размер, наличието на облигационна връзка между страните, и основанието на което правото е възникнало, също така и количеството на реално доставена, потребена и надлежно отчетена от ответника електроенергия и че същата е потребена именно от ответника, а в тежест на ответника бе да установи релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.

Съгласно § 1, т.42 от ЗЕ, потребител на ел. енергия е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Със сходно съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, т.1 и т.9 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго Про Продажби АД, съгласно която "битов клиент" е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а „небитов клиент” е клиент, който купува електрическа енергия за небитови нужди.  В т.12 на чл.2 от ОУ се съдържа дефиниция на понятието "обект на потребление". Съгласно посочената разпоредба на ОУ "обект" е всеки обособен по отношение на измерването на електрическа енергия имот на клиент, в който се консумира електрическа енергия.

В настоящото производство страните не спорят, че обектите описани в исковата молба са били електроснабдени от ищцовото дружество. Спора се свежда до въпроса кой е бил в договорни отношения с ищцовото дружество през процесния период, респект. е ползвал процесното количество ел.енергия и съответно е задължен за нейното заплащане.

Съдът намира, че от събраните в процеса многобройни писмени доказателства, обсъдени по-горе се установи по безспорен начин, че през процесния период ползвател на имотите, респективно потребител на доставяната от ищеца в същите ел.енергия е бил не ответникът, а друго трето на спора лице ЕТ „***”.

Представеният по делото нотариален акт в действителност доказва прехвърляне на собствеността на електроснабдените обекти от ЕТ „***” на ответника Д.Г.Ч. на дата 31.08.2005г., но не бяха представени доказателства след тази дата да е била променена партидата на имотите, или ЕТ да е престанал да ползва същите, както и ответникът да е започнал ползването им, респ. да е потребявал доставеното до тях количество ел.енергия. Нещо повече от всички събрани в процеса доказателства се установява, че до дата 22.07.2015г. – датата на сключване на договорите за достъп и пренос на ел.енергия, като ползвател/потребител във всички документи издавани от ищцовото дружество фигурира ЕТ „***”. При извършената проверка на 04.07.2013г., като ползвател на имотите в констативния протокол е вписан ЕТ „***”, т.е. това е било лицето, което е установено на място от служителите на „Енерго Про Мрежи” АД, да ползва имотите, впоследствие от страна на ищцовото дружество са предприети действия за уведомяването му, че СТИ е манипулирано, че е коригирана сметката му, отново на ЕТ е издадена фактура за преизчислената дължима сума за използавана ел.енергия в обектите. Също така, поради неплащане на дължимитие суми и след установяване настъпилата смърт на Николинка Куликова, ищцовото дружество е предявило иск пред АС Варна за осъждане на наследниците на ЕТ за задълженията на последния. Всичко това говори недвусмислено, че потребител на процесното количество ел.енергия е не ответникът, а ЕТ „***”, с когото ищцовото дружество е било в договорни отношения по повод ползване на ел.енерги. Не бяха представени каквито и да е доказателства за установяване на твърдението на ищеца, че ответникът е ползвал собствените си имоти и по този начин е изразходвал процесното количество ел.енергия.

В обобщение следва да се посочи, че ищецът не доказа по безспорен начин, че за спорния период ответникът е бил ползвател (купувач) на електроенергия в обектите, с оглед което не следва да се ангажира отговорността му за неплащане задължения, които не са в тежест на лице, което няма качеството "потребител" на електрическа енергия.

Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на направените от него разноски в хода на производството в размер на 1010 лв. съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства. От страна на ищеца е направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответника. Съдът намира същото за неоснователно съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, като  намира, че хонорарът на процесуалния представител на ищеца в размер на 750 лв. не се явява прекомерен съобразно материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде намален.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

  

ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК 103533691, с адрес на управление град Варна, “Варна Тауърс-Г”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, със законни представители ***, срещу Д.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес *** 15, иск за приемане за установено, че Д.Г.Ч. дължи на "Енерго Про Продажби" АД по заповед за изпълнение на парично задължение № 228/23.10.2015 г. издадена по ч.гр.д. № 448 по описа на РС Каварна за 2015г., сумата от 7 628,76 лева, представляваща  главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 14.08.2015г. – 28.09.2015г., както и такса за възстановяване на електрозахранването, за обект с аб.№*** *** о.Пивница и аб.№*** *** о.Магазин, с клиентски №***; сумата 69,29 лева,  представляваща мораторна лихва, представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 07.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.10.2015г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.422 от ГПК.

ОСЪЖДА  "ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК 103533691, да заплати на Д.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес *** 15, сумата в размер на 1010.00 /хиляда и десет лева/, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.

   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………….