Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№81

 

гр.Каварна, 06.10.2016год.

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Каварненски районен съд в открито съдебно заседание на осми септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

и  при  секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№564/2014г. по описа на КРС  и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба с вх.№4058/29.12.2014., подадена от С.К.М. с ЕГН **********,***, чрез проц.представител адв.С.Л.,***, срещу „****”СД, ЕИК ****, с адрес на управление: с.***, общ.Каварна, ул.”****”, №8, представлявано от Г.И.К. и П.И.К. и Г.И.К. с ЕГН ********** – неограничено отговорен съдружник в СД „****”, с постоянен адрес:***.

В молбата се излага, че на 22.12.2011г. в гр.Варна между ищцата, сестра й от една страна и ответника СД„****” било сключено споразумение с нотариална заверка на подписите, рег.№4325/22.12.2011г. на нотариус ***, с което страните са приели, че СД е ползвало ниви, собственост на ищцата и сестра й, за периода 01.09.2002г. – 22.12.2011г. и, че дължи заплащане на възнаграждение за ползваните от него земи за стопанските 2008-2009г.; 2009-2010г; 2010-2011г., както и незаплатени ренти за периода 2003-2006г., ведно с лихви за забава. Със същото споразумение ищцата твърди, че ответникът се задължил да заплати на С.М. и Д. С. следните суми: 1. Останали неплатени суми към 31.12.2008. – 3653 лева; за стопанската 2008-2009г. -14275 лева; за стопанската 2009-2010г. – 10203 лева и за стопанската 2010-2011г. - 11 130 лева. Излага, че първия ответник не бил изпълнил задължението си да заплати сумата от 39 261 лева в срок до 31.01.2012г., поради което двете сестри подали заявление за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Било образувано ч.гр.д.№98/2012г., издадена била заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу двамата длъжници. Срещу заповедта било подадено възражение от двамата длъжници, което наложило образуване на исково производство за установяване на вземането на ищцата и сестра й. Производството било образувано пред ОС Добрич, който с Определение №544/21.08.2012г. оставил без разглеждане претенцията на С.К.М. за осъждане на ответниците да й заплатят сумата от 5749.75 лева, представляваща разликата между предявения иск от 25 380.25 лева до размера на вземането предмет на заповедното производство в размер на 19630.50 лева. Сочи, че с Определение №211/10.04.2013г. , постановено по ч.гр.д.№98/2012г. по описа на КРС, била обезсилена и заповедта за изпълнение за сума от  5749.75 лева.

Поради горното ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят сумата от 5749.75 лева, представляваща неизплатена стойност на възнаграждение за възмездно ползване на земеделска земя, представляваща сбор: от сумата 2749.75 лева /разликата между дължимата сума от 7851.25 лева за 2009-2010г. и претендираната по чл.422 от ГПКС от 5101.50 лева за 2009-2010г/, сумата от 3000.00 лева /разликата между дължимата сума от 8565 лева за 2010-2011г и претендираната по чл.422 ГПК от 5565.00 лева за 2010-2011г./, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 22.12.2011г./споразумението/ до 22.12.2014г. /предявяване на иска/ в размер на 1 764.73 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане на задължението, на основание чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД.

Ответникът „****“ счита исковете за недопустими, тъй като между страните бил налице висящ правен спор. Навежда твърдения, че ищцата се домогва да й бъдат признати права по правоотношение преди подписване на спогодбата. Освен това твърди, че в споразумението няма договорка за изплащане на суми на С.М., а дружеството се било договорило с двамата си кредитори да им заплати главница в общ размер на 39261.00 лева, при условията на разделност за двамата кредитори. Не оспорва, че ответното дружество е обработвало земеделските земи, собственост на ищцата и без нарочен договор, като ангажимента е бил в края на годината да заплаща арендно възнаграждение за това. С оглед на това счита, че възнагражденията за ползване на земеделска земя се погасяват с тригодишна давност по смисъла на чл.111 от ЗЗД. И тъй като ищцата претендирала плащания за периода 2009-2010г и 2010-2011г., то счита че те са погасени по давност. Освен това счита, че е погасен по давност и акцесорния иск за лихви. Моли за оставяне на исковата молба без разглеждане, респективно за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Ответникът Г.И.К. оспорва процесуалната дееспособноост на ищцата, като счита, че тя не е разбирала свойството и значението на подписаното от нея пълномощно от 22.12.2014г. за представителство на адв.Л..

Ответникът не оспорва, че за визирания период, дружеството чийто представител е, е обработвало земи на ищцата. При справка в счетоводството за периода 2004-2011г. на ищцата били изплатени 32000 лева, т.е. всички нейни вземания. Освен това ответникът счита споразумението за недействително, тъй като е подписано под натиск и преди предстоящите коледни празници. Счита, че споразумението е подписано при грешка и като нищожно, такова което накърнява добрите нрави и сключено при явно неизгодни условия. Също прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111 от ЗЗД. Моли исковата молба да бъде оставена без разглеждане, съответно исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Безспорно между страните в производството са били налице облигационни отношения, породени от наем на земеделска земя. Собствеността си върху процесните земи ищцата е доказала с приложените писмени доказателства. Така от представените към исковата молба нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ ****4г. на КРС, Договор за доброволна делба на наследствен и съсобствен недвижим имот, акт №****. и Договор за доброволна делба, вписан под №****. на КРС, е видно, че ищцата С.К.М. е собственик на недвижими имоти – нива с площ от 99.998 дка в местността „Балчишки път“1, в землището на с.Г., общ.Шабла, имот с №****; нива с площ от 33.499 дка в местността „Байрами“, в землището на с.Г., имот с №**** и нива с площ от 9.250 дка, представляващ имот с №*** по плана за земеразделяне на с.***, общ.Каварна.

На 22.12.2011г. между ищцата С.К.М., сестра й Д. К. и ответника „***“СД е  било сключено споразумение, по силата на което страните приели, че дружеството се задължава да изплати на кредторите следните суми: останали неизплатени суми към 31.12.2008г. – 3653.00 лева; за стопанската 2008-2009г. – 14275.00 лева; за стопанската 2009-2010г. – 10 203.00 лева; за стопанската 2010-2011г. – 11 130.00 лева. Освен това със споразумението, дружеството се задължило да заплати на С. и Д. обезщетение за забава.

Към исковата молба ищцата е представила разходни касови ордери, издадени от събирателното дружество, с които на двете сестри са заплащани суми. Така на 21.12.2007г. е изплатена сумата от 8565.00 лева; на 21.12.2007г. е изплатена сумата от 2935.00 лева; на 1711.2011г. е изплатена на С.К. сумата от 5000.00 лева и същата сума и на Д. К. С. на същата дата; на 30.03.2012г. на двете е изплатена сумата от 12000.00 лева.

Ответника с отговора на исковата молба е представил разходни касови ордери за направени плащания към ищцата и сестра й за обработваните от него земеделски земи, а именно: на 21.12.2007г. – сумата от 2935 лева, на 03.04.2007г. на С.М. сумата от 2145.00 лева, на 03.04.2007г. сумата от 2855.00 лева, на 21.12.2007г. сумата от 8565.00 лева, на 31.12.2008г. сумата от 5000 лева, на 17.11.2011г. сумата от 5000 лева, на 30.03.2012г. сумата от 12000 лева платени на пълномощника на С.М. и Д. С., К.В..

От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът счита за компетентно изготвена и от която се установява, че в счетоводните регистри на събирателното дружество-ответник същото е начислявало задължения и отразявало плащания за наем на земеделска земя на ищцата С.М. по години и основание. Така за процесния период - съответно стопанска 2009-2010г. на С.М. са начислени 7 140.00 лева и толкова са й изплатени. А за стопанската 2010-2011г. са й начислени 8565.00 лева, а са й изплатени 2720.00 лева. Според записванията в счетоводството на ответника има остатък от 5845.00 лева, които са неизплатени.

Всички останали плащания, за които ответника е представил доказателства на неотносими към настоящия спор. Те се отнасят до плащанията извършени към ищцата С.М. и сестра й Д. С., но предмет на друго производство по което е било образувано изпълнителното дело.

За успешното провеждане на осъдителния иск по чл.228 и сл. от ЗЗД и чл.79 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на вземанията си за наемна цена срещу ответника, включително основанието за възникването на тези вземания – наличие на сключен между страните договор за наем, по който той е изпълнил поетите задължения. Ответникът от своя страна следва да докаже наличието на изпълнение на договорните задължения /което да е пълно и точно в количествено, качествено и времево изражение/ или да докаже наличието на причини и основания, които да му дават правото да се въздържа от изпълнение.

По договорът за наем наемателят има право временно да ползва наетата вещ, да събира естествените й плодове, като може да придобива и гражданските плодове. Земеделската земя също може да бъде предмет на договор за наем. Формата и валидността на договора е свободна /писмена, устна или конклудентни действия/.

В настоящия случай между страните не е налице спор относно възникналото наемно правоотношение на земеделската земя, доколкото страните са направили признания в тази връзка. Единствено спорен е въпроса е относно дължимостта на сумите предмет на настоящото дело, и които са обусловени от сключеното между страните споразумение. С изследване въпроса за дължимостта на претендираната сума и по искане на ищцата беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, която отговори на въпроса съобразно счетоводните записвания на дружеството ответник и от тях стана ясно,че то дължи на ищцата сумата от 5 845.00 лева. Доколкото същата е заявила претенция в размер на 5749.75 лева и към приключване на устните състезания не е направила изменение на иска си, като да го увеличи то съдът счита, че иска й е основател до заявения в исковата молба размер. В претендирания размер от 1764.73 лева е основателен и иска за лихва по чл.86 от ЗЗД, т.е. обезщетение за забава за периода 22.12.2011г. до 22.12.2014г.

За пълнота на изложението съдът следва да коментира направеното възражение за изтекла давност. Тъй като претенцията на ищцата почива на договорни отношения с ответника, преуредени със споразумението от 22.12.2013г., което задължение възниква от този момент, то съдът счита направеното възражение за неоснователно.

С оглед изхода на спора, ответниците дължат на ищцата сторените по делото разноски, които съгласно приложен списък са в размер на 1250.60 лева.

Водим от горното, съдът

                                                         Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „****”СД, ЕИК ****, с адрес на управление: с.***, общ.Каварна, ул.”****”, №8, представлявано от Г.И.К. и П.И.К. и Г.И.К. с ЕГН ********** – неограничено отговорен съдружник в СД „****”, с постоянен адрес:***, да заплатят на С.К.М. с ЕГН **********,***, сумата от 5749.75 /пет хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща неизплатена стойност на възнаграждение за възмездно ползване на земеделска земя, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2014г., до окончателното плащане и сумата от 1764.73 /хиляда седемстотин шестдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ лева лихва за периода от 22.12.2011г. до 22.12.2014г.

ОСЪЖДА „****”СД, ЕИК ****, с адрес на управление: с.***, общ.Каварна, ул.”****”, №8, представлявано от Г.И.К. и П.И.К. и Г.И.К. с ЕГН ********** – неограничено отговорен съдружник в СД „****”, с постоянен адрес:***, да заплатят на С.К.М. с ЕГН **********,***, на основание чл.80, във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 1250.60 /хиляда двеста и петдесет лева и шестдесет стотинки/ лева, разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщаването за изготвянето му, пред Окръжен съд Добрич.

                                          

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………