Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Каварна, 28.07.2017 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД КАВАРНА в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на секретаря А.М. и в присъствието на прокурора .......................... разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 57 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са при условията на обективно съединяване искове, с правно основание чл.127, ал.2 СК и чл.127а, ал.2 СК.

В исковата молба ищецът Е.А. излага, че през периода 2003г. – 2006г. е живял на съпружески начала с ответницата К.А.. От това съжителство на 29.01.20**г. се родил синът им С.. През месец април 2006г. ответницата напуснала семейното жилище, установила се да живее в гр.Добрич, като оставила сина им изцяло на неговите грижи. Твърди, че от момента на фактическата раздяла ответницата изцяло се е дезинтересирала от детето, не го е виждала, не му се е обаждала и не е изпращала средства за издръжката му. Излага още, че от 2010 г. е заживял на семейни начала с друга жена, от което съжителство имат родени две деца. Всички заедно живеят в дома на неговата майка, като съвместно полагат грижи за децата. Тъй като с ответницата не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на лични отношения, моли съда да постанови решение с което да определи местоживеене на детето в неговия дом в с.Б., общ.К., ул.***, да му предостави упражняването на родителските права над детето, като определи режим на лични контакти с майката, всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00ч.  до 18.00 ч., както и 20 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

Поискал е още съдът да даде разрешение заместващо съгласие на майката за издаване на паспорт на детето и за пътуване в страните членки на Европейския съюз, за срок от пет години.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата не подава писмен отговор и не взема становище по исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

 

Видно от представените удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № 128/31.01.2006 г. на община гр.Добрич детето С. Т. е родено на *** год. от родители К.К.А. и Е.Т.А.. През учебната 2016г.-2017г. С. е бил ученик в 5 клас на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий” с.Б., общ.К.. Видно от представеното удостоверение за съпруг и родствени връзки, ищецът има още две малолетни деца – Л.Ю..

Установява се от представения трудов договор № 313/10.05.2017г. и справка за актуално състояние на действащи трудови договори, че ищецът Е.А. работи в „Електа 03” ООД, на длъжност вадач на рапани с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460.00 лв. През 2012г. с декларация по чл.54 от ЗМДТ е декларирал собственост върху едно МПС – товарен автомобил П.Е. – видно от представеното удостоверение по декларирани данни.

Установява се от представената от ТД НАП Варна справка и удостоверение по декларирани данни, че ответницата К.А. през периода 01.01.2014г. – 15.06.2017г. няма регистрирани трудови договори, както и няма декларирани данни за притежавани недвижими имоти и МПС. От представената справка за задгранични пътувания се установява, че през периода 2007г. – 2017г. А. многократно е напускала страната, като последно е излязла на 20.02.2015г. през ГКПП Малко Търново и няма отразени данни да се е завръщала в страната след тази дата.

От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Б.Б.С. и Р.Р. А. се установява, че след фактическата раздяла между родителите на детето С., грижите за неговото отглеждане са поети изцяло от бащата. След раздялата ответницата А. ***, а в последствие се установила да живее в чужбина. От датата на напускане на семейното жилище свидетелите не са я виждали и не са чували да е проявявала желание да полага грижи за детето. Не знаят и да е изпращала средства за неговата издръжка или да е контактувала по някакъв начин с детето. И двамата свидетели заявиха, че Е., заедно с жената, с която съжителства полагат много добри грижи за детето, осигуряват му всичко необходимо за нормалното му развитите. Детето е силно привързано към бащата и новото си семейство и  желае да живее с тях. И двамата свидетели са категорични, че ищецът е по-добрия родител и има не само желание, а и възможност да се грижи за детето и прави всичко по силите си то да расте и се развива нормално като всички други деца. 

От изготвения социален доклад от ДСП Каварна, се установява, че основните потребности на С. към момента се задоволяват адекватно в семейна среда от бащата с подкрепата на съжителстващата с него Р.М.. Същият се старае да осигурява всичко необходимо за нормалното израстване и  развитие на сина си – място за спане, игра, достатъчно храна, дрехи, внимание и не на последно място образование и здравеопазване. Социалният работник е установил още, че бащата създава условия за пълноценното израстване на сина си, насърчава го и го подкрепя при справяне с трудностите, интересува се от развитието му в училище. Между двамата има изградена силна емоционална връзка и отношения на взаимно доверие.   

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

В разпоредбата на чл.127, ал.2 СК е предвидена възможността за уреждането на въпросите във връзка с упражняването на родителските права, когато между съпрузите не може да бъде постигнато съгласие за това. По този начин по законоустановен ред се урежда спора между родителите съобразно разпоредбата на чл.59 СК, а именно относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, определянето на режим на личните отношения между родителите и децата, като при преценката водещо значение има интереса на детето. Основание за допустимост на искането по чл.127, ал.2 СК е да е налице правен интерес, обусловен от липсата на уреден по законоустановения ред режим на лични отношения и упражняване на родителски права по отношение на детето, както и липсата на постигнато между родителите съгласие в тази насока, съгласно ал.1 на същата разпоредба.

По делото не се спори, че малолетния С. е дете на страните, като същият е роден от връзката им при съжителството им на семейни начала. Не е спорно, а и видно от отразеното в социалния доклад и събраните гласни доказателства, родителските права по отношение на детето фактически се упражняват от бащата, който съдът намира, че е годен да осигури необходимите условия и да полага усилия за отглеждането му, като разполага и с необходимия родителски капацитет за това. Установи се, че ответницата е поверила грижите по отглеждането на детето изцяло на бащата и не е изложила претенция в обратен смисъл. От изготвения от Д"СП" Каварна социален доклад се установява, че към момента бащата задоволява адекватно потребности на детето в семейна среда, като между двамата има изградена здрава емоционална връзка, детето се чувства сигурно и спокойно и изразява желае да живее с баща си и в бъдеще.

От друга страна се установи, че майката трайно се е дезинтересирала от детето, не е предявявала претенции за предоставяне грижите по отглеждането на нея, както и да е предоставяла някакви средства за отглеждане на детето. Доказа се продължителното отсъствие на майката от страната, което прави обективно невъзможно полагането на ежедневни грижи от нейна страна за детето. При това положение, съдът намира, че родителските права по отношение на малолетния С. следва да бъдат предоставени за упражняване от бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето на детето. Това положение би отговаряло в най-пълна степен на интереса на детето, предвид установената му вече семейна среда при бащата. В тази насока е и становището на Д"СП" Каварна в изготвения по делото социален доклад.

По отношение на неотглеждащия родител следва да бъде определен подходящ режим на лични контакти. В разпоредбата на чл.124, ал.2 СК изрично е предвидено правото на детето на лични отношения с родителите си, освен ако е постановено друго, на което право съответства задължението на родителя да контактува с детето си, което е необходимо за правилното му психо-физическо и емоционално развитие. От друга страна, правото на децата да общуват с родителите се преценява с оглед на изградената връзка между дете и родител, както и начинът, по който се отразява на детето това общуване, като от съществено значение е да кореспондира с интереса на детето. В настоящия процес ответницата не ангажира доказателства относно родителския си капацитет и способността да полага грижи за малолетния С.. След раздялата майката преимуществено пребивава в чужбина, като не е установено наличието на жилище и възможности за отглеждане на детето. При това положение, съдът намира, че по отношение на неотглеждащия родител следва да бъде определен режим на лични отношения с малолетното дете, така како е предложен от бащата, а именно: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 до 18.00 часа, както и 20 дни през лятото, когато бащата не ползва платения годишен отпуск.

При разглеждане основателността на иска по чл.127, ал.2 СК, съдът дължи произнасяне и относно издръжката, която неотглеждащият родител дължи на детето. В разпоредбата на чл.143, ал.2 СК е предвидено задължението на родителите да осигуряват издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В исковата молба ищецът не е изразил конкретна претенция за заплащане на издръжка на малолетното дете, но съдът е задължен служебно да определи такава, с оглед защита интересите на детето. Ищецът е представил доказателства за своята трудова ангажираност и получавани доходи от труд, но за ответницата няма никаква информация не само къде живее в момента, но и дали полага труд и с какво имущество разполага. Не се установи също така ответницата да има задължение за издръжка и към други лица. С оглед установените факти по делото съдът определя размера на издръжката, която неотглеждащия родител да заплаща на малолетното дете, в размер на 130.00 лв., дължима от момента на депозиране на исковата молба в съда – 01.02.2017г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж всяко пето число от месеца за който се дължи.

В изпълнение на разпоредбата на чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

По отношение искането на ищеца по чл.127а, ал.2 от СК, във вр. с чл.76, т.9 от ЗБЛД, съдът намира от правна страна следното:

 

За осъществяване на задгранични пътувания законодателят изисква общото съгласие и на двамата родители, като при липса на съгласие на единия, единствената правна възможност да бъде преодоляно разногласието е решение на съда. При решаване на спора по чл.127а, ал.2 СК, съдът следва да прецени какъв е интереса на детето. Изискването на закона за съвместното решаване от родителите по този въпрос представлява по-висока степен на закрила на детето, поради по-високата степен на риск при пътуване в чужбина.

При спор между родителите и непостигане на съгласие за възможността детето им да напуска пределите на Република България, водещ следва да бъде интересът на детето, а в случая несъмнено в интерес на малолетния С. е да може да пътува неограничен брой пъти до посочения в исковата молба кръг от държави, придружаван от своя баща или упълномощено от него пълнолетно лице. По делото се установи, че роднините на детето по бащина линия  живеят преимуществено в Германия, където и работят.  Ищецът при възможност им гостува, но невъзможността детето да пътува с него ограничават възможностите на новото му семейство да пътува заедно, както и периода на престоя им там. Предвид факта, че според настоящият състав упражняването на родителските права спрямо детето следва да бъде предоставено на бащата, изхождайки от интереса на детето, съдът счита, че то трябва да има възможност да пътува в чужбина - в страните членки на Европейския съюз. Основно право на малолетния С. е като всеки български гражданин той да може да пътува извън пределите на страната си, като реализацията на това право неминуемо допринася за разширяване културата, познанията, социалните контакти и опита на всяко подрастващо дете. Напълно неоправдано е синът на страните по настоящото дело да бъде лишаван от възможността да пътува зад граница само заради липсващото съгласие на майката, която според твърденията на ищеца - неоспорени от ответницата, не се противопоставя на това, но няма физическа възможност да даде съгласието си, поради отсъствието й от страната.

С оглед изложеното съдът намира, че искът по чл.127а ал.2 СК е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като се разреши на детето С. Т. да напуска територията на Република България заедно с баща си Е.Т.А., или с изрично упълномощено от него пълнолетно лице, за осъществяване на пътувания до държавите членки на Европейския съюз многократно през годината, за срок от пет години, без да е необходимо за целта съгласието на майката К.К.А..

Тъй като безспорно детето няма издаден паспорт, следва да се уважи и искането на бащата за заместване съгласието на майката относно снабдяване на детето с този документ, защото пътуването в чужбина предполага наличие на паспорт, удостоверяващ самоличността на детето извън границите на Република България. Съгласно разпоредбите на ЗБЛД, българските граждани имат право да напускат страната и да се завръщат в нея с паспорт, като същият се издава от МВР на лица, които пътуват в чужбина за преминаване на държавната граница и пребиваване извън страната. В този смисъл несъмнено в интерес на малолетния С. е да му бъде издаден паспорт, който е призван единствено да обуслови реализацията на правото на детето да пътува извън страната.

Предвид изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС Каварна държавна такса в размер на 4% върху тригодишните платежи на определения размер издръжка, възлизаща на 187.20 лева.

С оглед своевременно направеното искане на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените и доказани в производството разноски в размер на 180.00 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат и платена държавна такса.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. Е. Т., ЕГН **********, на бащата Е.Т.А., ЕГН **********, с адрес ***, при когото се определя и местоживеенето на детето.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката К.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, с детето С. Е. Т., ЕГН **********, като майката има право да вижда и взема детето, както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00ч. до 18.00 часа, както и 20 дни през лятото, когато бащата не ползва платения годишен отпуск.

ОСЪЖДА майката К.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на детето С. Е. Т., ЕГН **********, действащо чрез своя баща и законен представител Е.Т.А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 130.00 лева (сто и тридесет лева), считано от датата на депозиране на исковата молба – 01.02.2017г., до настъпване на законно основание за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва при забавеното плащане и падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл.127а, ал.2 СК, заместващо съгласието на майката К.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, на малолетния С. Е. Т., ЕГН **********, да бъде издаден документ за самоличност по чл.38, ал.1, т.3 от ЗБЛД - паспорт, както и детето придружавано от своя баща Е.Т.А., ЕГН **********, или изрично упълномощено от него пълнолетно лице, да пътува без ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват в държавите членки на Европейския съюз, ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, К.К.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Каварненски районен съд сумата от 187.20 лв. /сто осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/ - държавна такса.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, К.К.А., ЕГН **********, да заплати на Е.Т.А., ЕГН **********, сумата от 180.00лв. /сто и осемдесет лева/ представляваща направените по делото разноски.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1, хип.І ГПК предварително изпълнение на решението, в частта за издръжката.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта му относно допуснатото предварително изпълнение, решението има характер на ОПРЕДЕЛЕНИЕ и може да се обжалва с частна жалба пред Добрички окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………