Р   Е  Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр.Каварна, 26.07.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на тридесети юни,  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №575/2015г. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от  „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника Н.Д.М. – юрисконсулт, съдебен адрес:***, офис 6, срещу Д.С.Д. с ЕГН ********** ***.

Ищецът излага, че на 12.08.2013г. между „БНП Париба Файненс“ЕАД като кредитор и Д.С.Д. като кредитополучател е сключен договор за потребителски заем при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно договора кредитополучателят се задължил да върне на кредитора дължимата сума, заедно със съответната договорена лихва. Кредита следвало да се върне заедно с лихвата на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 202 лева, съгласно погасителния план към договора, или обща сума в размер на 2424 лева. Срокът на договора бил изтекъл с последната погасителна вноска и не бил обявен за предсрочно изискуем. А съгласно общите условия към договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноска, кредитополучателя дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, като на длъжника била начислена лихва в размер на 171.37 лева, която е съвкупност от лихвите за забава върху неплатените вноски.

Излага още, че към настоящия момент ответникът е заплатил сумата от 454 лева. Междувременно на 21.07.2014г. кредиторът „БНП Париба Фейненс“ЕАД е прехвърлило вземането си по договора на „Изи Асет Мениджмънт“АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и лихви. От своя страна „Изи Асет Мениджмънт“АД на 28.07.2014г. е прехвърлило вземането си на „Агенция за събиране на вземания“ООД. Твърди, че до длъжникът са изпращани уведомления за извършените цесии. Поради това и ищецът „Агенция за събиране на вземания“АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, издадена била заповед, срещу която длъжникът е възразил и, което е наложило образуване на настоящото производство.

Моли съда, да признае за установено, че Д.С.Д. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ АД сумата от 1099.87 лева главница, 920.13 лева договорна лихва за периода 04.11.2013г./падеж на първата неплатена вноска/ до 05.08.2014г. /падеж на последната погасителна вноска/, 171.37 лева, обезщетение за забава от 01.11.2014г. до датата на подаване на заявлението пред съда, законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на задължението. Претендира разноски в размер на 387 лева. В с. не се явява представител на ищцовото дружество, но с писмена молба депозирана на 25.06.2016г. поддържа исковата молба.

Ответникът Д.С.Д. в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор. При явяване в І с.з. посочва, че дължимата сума не е вярна и, че не дължи пари на тази фирма. Отделно от това посочва, че е получил уведомление, че вземането му към БНП Париба е прехвърлено на друга фирма.

Каварненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно е от приложеното Ч.Гр.д.№427/2015г., по описа на Районен съд Каварна, че на 06.10.2015г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника Д.С.Д. за сумата от 1 099.87 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и сумата от 747.72 лева разноски в заповедното производство. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът е депозирал писмено възражение.

На 12.08.2013г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, от една страна като кредитодател, и Д.С.Д., от друга страна като кредитополучател, е сключен договор за потребителски заем  за сумата от 1200 лв. Страните по договора са постигнали съгласие посочената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва  и годишния процент разходи да бъдат заплатени на 12 вноски от 202.00 лева или обща стойност на плащанията в размер на 2424.00 лева.

В обсъжданата хипотеза от данните по делото /представените писмени доказателства/ се налага извод, че договорът за потребителски паричен кредит, сключен на 12.08.2013г. е действителен.

Сочи се, че кредитополучателят не е извършил погашения по процесния договор като е изпаднал в забава, поради което кредиторът претендира и обезщетение за забавено плащане на главното задължение.

 

На 21.07.2014г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, от една страна като продавач, и „Изи Асет Мениджмънт“АД, от друга като купувач, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). По силата на този договор „Изи Асет Мениджмънт“АД е придобил вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД към ответника, предмет на процесния договор за кредит. Същото е обективирано в Приложение 1към договора. На 28.07.2014г. е сключен втори договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт“АД като продавач и „Агенция за събиране на вземания“ООД, като купувач, като съгласно приложение 1 е прехвърлено вземането срещу ответника.

Договорът за цесия е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно действие. Същият е каузален, т.е. неговата валидност зависи от наличността на правно основание – цесията е нищожна, ако й липсва правно основание или ако основанието й е противно на закона, или ако е сключена в заобикаляне на закона /чл. 26 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В обсъждания случай безспорно е установено по делото, че ответникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания – изпратеното до ответника уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия) от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ООД от 15.09.2015 г. и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания от„Изи Асет Мениджмънт“АД, чрез „Агенция за събиране на вземания“АД /правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ООД/, които са получени от ответника на 24.09.2015г. „лично“. Освен това същия в с.з. потвърди, че е получил лично уведомленията за прехвърляне на вземанията, поради което съдът счита, че същия е уведомен за извършените цесии.

 

 

 

С оглед изясняване фактическата обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която дава заключение, че съобразно счетоводните записвания при „Агенция за събиране на вземания“АД остатъка на задължението на ответника по договора е в размер на 2357.00 лева, от които главница - в размер на 2020.00 лева и начислен разходи по кредита в размер на 337.00 лева и дължима мораторна лихва, която се дължи следствие на забавеното плащане в размер на 193.10 лева.

Съобразно данните по делото – събраните доказателства и процесуалната позиция на ответника, който според правилата за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес е следвало да докаже обстоятелствата, на които основава своите права, тъй като от тяхното настъпване се цели извличане на изгодни правни последици, а именно, че е изпълнил точно и в пълен обем договорните си задължения за връщане на заетата сума, води до извода, че същият е неизправна страна по договора, респективно, че дължи на ищеца процесните суми. Задължението на заемодателя е станало изцяло изискуемо с настъпването на падежа на последната погасителна вноска, а именно на 05.08.2014г.

Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414 от ГПК по отношение дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този смисъл предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, в качеството му на заемател по договор за потребителски заем CASH – 10298238 от 12.08.2013г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, и длъжник по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на Каварненски районен съд по ч. гр. дело № 575/2015 г., че дължи в полза на ищеца, в качеството му на цесионер по сключени договори за цесия от 21.07.2014г. и 27.07.2014г. г., с което е прехвърлено процесното вземане, следните суми: 1099.87 лева – главница по договор за кредит, договорна лихва в размер на 920.13 лева за периода 04.11.2013г. до 05.08.2014г. и мораторна лихва в размер на 171.37 лева, считано от 01.11.2014г. до подаване на заявлението в КРС, ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението – 06.10.2015г.

С оглед на изложеното следва да бъде признато за установено, че по силата на издадената заповед за изпълнение ответникът дължи на ищеца процесните суми. В настоящото производство и с оглед на изготвената съдебно-счетоводна експертиза бе установен друг размер на задълженията, но ищецът не е направил искане за изменение на иска, поради което съдът уважава първоначалното му искане.

На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени и сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 585.34 лв. /петстотин осемдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки/, от която: 60.34 лв., представляващи платена държавна такса, 425.00 лв. – възнаграждение за упълномощения юрисконсулт и 100.00 лв. – депозит за вещото лице.

По отношение на съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство, същите възлизат на сумата от 431.83 лв./четиристотин тридесет и един лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща направените съдебно-деловодни разноски, от които: 44.83 лв. – платена държавна такса, и 387.00 лв. – възнаграждение за упълномощения юрисконсулт.

С оглед изложените съображения, Каварненският районен съд

 

                                   

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, че Д.С.Д. с ЕГН ********** ***, като длъжник по договор за потребителски заем CASH – 10298238 от 12.08.2013г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ДЪЛЖИ по издадената от Каварненски  районен съд по ч. гр. дело № 427/2015 г. заповед № 212/06.10.2015 г. в полза на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника Н.Д.М. – юрисконсулт, съдебен адрес:***, офис 6, в качеството му на цесионер по сключени договори за цесия от 21.07.2014г. и 27.07.2014г., с които е прехвърлено процесното вземане, следните суми: 1) 1099.87 лв. /хиляда деветдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.10.2015 г. до окончателното плащане; 2) 920.13 лв. /деветстотин и двадесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща договорна лихва от 04.11.2013г. до 05.08.2014г.; 3) 171.37 лв. /сто седемдесет и един лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.11.2014г. до датата на подаване на заявлението – 06.10.2016г.

ОСЪЖДА Д.С.Д. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника Н.Д.М. – юрисконсулт, съдебен адрес:***, офис 6, сумите от: 585.34 лв. /петстотин осемдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки/,  представляваща сторените по настоящото делото съдебни разноски; 431.83 лв./четиристотин тридесет и един лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща сторените по заповедното производство съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                         

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….