НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

№ ……..

гр. Каварна, 23.10.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при секретаря Анастасия Митева и в присъствието на прокурора ……….………......, като разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 58 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „***” ООД, ЕИК ***, срещу И.К.Д., ЕГН **********, по реда на чл. 415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № 123 от 12.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 224/2018 г. по описа на РС Каварна за сумата 2 064,00 лева, представляваща главница по Запис на заповед издаден на 16.06.2017 г. в гр. Каварна, предявен за плащане на 20.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди в подадената искова молба, че на 16.06.2017 г. в гр. Каварна е издаден запис на заповед, по който И.К.Д. безусловно и неотменяемо се е задължила да плати на „***” ООД сума в размер на 3029,95 лева. Записът на заповед е предявен на издателя за плащане на 20.09.2017 г. Тъй като длъжникът не е изплатил изцяло задължението си към кредитора, с подадено до РС Каварна заявление по чл. 417 ГПК, ищецът е претендирал заплащане на сума в размер 2064,00 лева. В срока по чл. 415 ГПК, длъжникът е подал възражение срещу издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение, което е обусловило правния интерес от завеждане на иск.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК във вр. чл. 535 от ТЗ. Предявен е след успешно провеждане на производство по чл. 417 от ГПК и връчване на заповедта на длъжника и е процесуално допустим.

Oтветникът не е изразил становище по иска, като не е депозирал  писмен отговор в законоустановения срок, не е изпратил представител, който да се яви в първото по делото съдебно заседание, и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

На ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.

С оглед изложените в исковата молба твърдения и предвид представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че предявения иск е вероятно основателен. Ищецът е представил в оригинал издаден на 16.06.2017 г. запис на заповед, предявен за плащане на ответника на 20.09.2017 г., като истинността на представения документ не е оспорена в срока по чл. 131 ГПК.

Предвид приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че предявения иск е вероятно основателен.

При наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предявеният иск следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 141,50 лв., от които 41,50 лева платена държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Съобразно разрешението дадено в т. 11 от ТР по Тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният иск по чл. 414, респ. чл. 422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената искова претенция, то на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер на 91,50 лв. – 41,50.00 лева платена такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, Каварненският районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията между страните, че И.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на "***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район „Изгрев”, ул. „***” № 25, ет. 5, със законни представители ***, сумата 2064,00 лв. (две хиляди шестдесет и четири лева), за която е издадена Заповед № 123/12.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 224/2018 г. по описа на РС Каварна, ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.04.2018 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА И.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на "***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район „Изгрев”, ул. „***” № 25, ет. 5, сумата от 141,50 лв. (сто четиридесет и един лева и петдесет стотинки), представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 91,50 лв. (деветдесет и един лева и петдесет стотинки), представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 224/2018 г. по описа на РС Каварна съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от Добрички окръжен съд в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл. 240, ал. 1 от ГПК.

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………..