Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№73

гр.Каварна, 29.05.2019г.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Каварненски районен съд, в публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

при секретаря Елена Шопова  като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 588 по описа за 2018год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по делото е образувано по искова молба с вх.№2788/08.08.2018г., подадена от А.К.А. с ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес ***, ст.301, адв.А.Д.А. ***, против К.М.С. с ЕГН ********** с адрес ***. Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот.

В молбата си ищцата излага, че страните са бивши съпрузи,като бракът им е прекратен с Решение №12/09.02.2012г.  на КвРС. По време на брака си страните били оземлени със земя, намираща се в землището на с.***, общ.Каварна. Не могли доброволно да я поделят, поради което моли съда да постанови решение, с което да допусне извършването на делба на съсобствения недвижим имот при квоти по ½ ид.ч. за всяка от страните. В с.з. ищцата се явява лично и с упълномощения адв.А., който поддържа иска за делба.

Ответникът К.М.С. е депозирал писмен отговор чрез упълномощения адв.Ю.О. ***. С него счита ска за недопустим, а по същество за неоснователен. Твърди, че съгласно решение №8084 от 01.06.2010г. на ОС „Земеделие“ гр.Каварна той бил оземлен със земя, която съгласно нормативните уредби ЗСПЗЗ и НОБМГ  нямал право да се разпорежда с тази земя в продължение на 10 години. Твърди, че не била налице съсобственост между страните. От решението на ОСЗ и другите писмени доказателства се установявало, че той като безимотен и малоимотен, първоначално му била отдадена под наем проецсната земя, а след това той я бил изкупил. Отделно от това посочва, че сумите за изкупуване на земята били изключително негова собственост, дадени му от близки, единствено за него. Счита имота за индивидуална собственост. Моли съда да отхвърли иска за делба. В с.з. ответникът се явява лично и с адв.О., която оспорва иска и поддържа отговора.

Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от приложеното Решение № 12/09.02.2012г. на КвРС, че сключеният между страните граждански брак е прекратен с развод.

С Решение №8084 на ОС Земеделие гр.Каварна, К.М.С. е оземлен с 15.000 дка земи от ДПФ, имот №***по КК на с.***, общ.Каварна. За процесната земя е представена скица №15-680773-21.09.2018г. и данъчна оценка №5805001510/26.09.2018г.

С писмения отговор ответникът е представил молба до ОСЗ за придобиване право на собственост на земята, която ползва на основание сключен договор за оземляване, Решение №45 от 10.09.2002г. на ОСЗ за признаване на К.С. правото на оземляване с предимство по чл.21, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, чрез отдаване под наем върху поземлен имот от 15.000 дка., договор №ДО-06-18 от 30.10.2002г. за оземляване на безимотни и малоимотни граждани чрез отдаване под наем на земи от държавния поземлен фонд, Протокол-опис към договора, Запис на заповед, преводни нареждания за заплащане на суми за наем оземляване и оземляване.

От Общинска служба „Земеделие“ гр.Каварна е изискана и приложена цялата преписка за оземляване по заявление №70.

В с.з. са разпитани свидетели на двете страни.

Свидетелката С. А. Д., водена от ответника твърди, че познава добре  семейството на ответника и неговите родители. Тъй като нямал наследствена земя от родителите си, решил да се оземли, а майката му при пенсиониране получила 12000 лева и му дала част от тях да изплати земята. Свидетелката твърди, че е присъствала при предаването на парите и дори ги била съхранявала в дома си.

Свидетеля П. А. С., близък на семейството на ответника твърди, че чувал от бащата на К., че  решил да му даде някой лев да си вземе земя там, като парите били от майка му и баща му.

Противоположни са показанията на свидетелите на ищцовата страна. Така свидетелката С. Т. Д. твърди, че познава добре страните, когато са били семейство. Били в отделно домакинство и двамата работили, а по време на брака си били оземлени с 15 дка земя. Сходни са показанията и на свидетелката Й. А.а И., която твърди, че двамата съпрузи са осигурявали нужните средства за семейството и двамата са изплатили и земята, с която били оземлени.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот. С отговора на исковата молба ответникът е въвел възражение за изключителна собственост върху процесната земя.

Според чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството – ал. 2. Видно от разпоредбата, основание за възникването на съпружеска имуществена общност е наличието на съвместен принос на двамата съпрузи при придобиването. Липсата на такъв съвместен принос означава, че индивидуален собственик на придобитото е станал съпругът, на чието име е придобито имуществото. Израз на тази идея са и разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 СК, уреждащи частни хипотези на лично имущество на единия съпруг, но които не изчерпват всички случаи на липсата на съвместен принос. Според чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, като в чл. 22 СК е посочено какво представлява това лично имущество, а когато те са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна – ал. 2 на чл. 23 СК. В ал. 3 на чл. 21 е установена разместваща доказателствената тежест презумпция за наличието на съвместен принос, която може да бъде оборвана с всякакви допустими от закона доказателствени средства. Съобразно установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция в тежест на ответника е да докаже твърдението си за трансформация и за липсата на принос на другата страна в придобиването на процесния недвижим имот, което съдът намира, че не е направено.

Съдът намира, че процесният недвижим имот, находящ се в землището на с.***, общ.Каварна е придобит при условията на съпружеска имуществена общност, доколкото са налице предпоставките на чл. 21, ал. 1 СК.

Отделно от това следва да се посочи, че земеделският имот е придобит по време на брака на съпрузите по възмезден начин в процедура по оземляване чрез отдаване под наем на земеделски земи от ОПД по реда на Наредба за оземляване на безимотни и малоимотни граждани. Наведените от ответника възражения, че имота е негова лична собственост, защото той е подал молба за оземляване и той е сключил договора за отдаване под наем са ирелевантни за спора. От значение за включване на земеделския имот в съпружеската имуществена общност са единствено постановките на СК относно придобивния момент и възмездния характер на придобвния способ, които не са и не могат да бъдат дерогирани от нормативен акт от по-ниска степен, каквато е НОМБГ (В този смисъл Решение №281/26.06.2013.г. на ДОС).

Ето защо, предвид необорването на установената в чл. 21, ал. 3 СК презумция за съвместен принос и предвид на недоказването на предпоставките на чл. 23 СК, следва да се приеме, че процесният недвижим е бил изцяло придобит от двете страни при условията на съпружеска имуществена общност, която е била прекратена по силата на цитираното по - горе бракоразводно решение. След прекратяването на СИО и съобразно чл. 28 СК върху имота е възникнала обикновена съсобственост между страните при равни дялове – по ½  идеална част, при които квоти следва да се допусне делбата.

Водим от гореизложеното Каварненският районен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между А.К.А. с ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес ***, ст.301, адв.А.Д.А. *** и К.М.С. с ЕГН ********** с адрес ***, на следния недвижим имот: земеделска земя – нива с площ от 15 000 кв.м., имот с идентификатор ***по КККР на с.***, общ.Каварна, при съседи: ***.24; ***.407; ***.22; ***.19, при квоти:

- за А.К.А. – ½  идеална част;

- за К.М.С. – ½  идеална част.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….