Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

 

 

гр.Каварна, 04.01.2019год.

 

В      И М Е Т О    НА     Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и девети ноември,  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА  УЗУНОВА

                                                                                                                                при секретаря Елена Шопова  като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 600 по описа за 2018год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.240 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД, ЕИК 200644029, с адрес: гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“, №15, ет.7, представлявано от Александър Викторов Грилихес – Изпълнителен директор, чрез юрк.К.П.  е предявило срещу Д.Т.Т. с ЕГН ********** *** установителен иск, че към датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК ответника дължи сумата от 2321,67 лева от които 1773,73 лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и 547,94 лева договорено обезщетение за забава за периода от 16.1.02013г. до 13.04.2018г., както и разноски. 

В молбата си ищеца излага, че на 15.12.2011г. между ответника и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК 130697606 (с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл“) бил сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01619118 в размер на 3717.28 лева. Основното задължение на дружеството било да предоставя парични суми – предмет на кредита, като наличност по банковата сметка на Кредитополучателя, като същата сума била получена при подписване на договора от същия. Кредитополучателят бил удостоверил с подписа си получаването на сумата. От своя страна той се задължил да заплаща на кредитора 35 месечни вноски по кредита, включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Посочва още, че от 15.10.2013г. ответникът в производството преустановил плащания по кредита, а съгласно чл.5 от договора при забава на погасителна вноска се начислявало обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Падежът на цялото задължение по кредита настъпил на 15.10.2014г., с което станал изискуем целия неплатен остатък от кредита.

Ищецът сочи, че на 10.01.2017г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД бил сключен договор за прехвърляне на вземане, като по силата на този договор второто дружество ставало титуляр на вземанията по договора за потребителски паричен кредит. В изпълнение на задълженията си по чл.99, ал.3 от ЗЗД БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД упълномощило ищецът да уведоми длъжника за прехвърлянето, за което му било изпратено уведомление. Същото се върнало в цялост от „Български пощи“ ЕАД.

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорното му задължение, ищецът като цесионер по договор за цесия е подал заявление по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№479/2018г. по описа на РС Каварна и била издадена заповед за изпълнение. Препис от същата била връчена на длъжника, който подал възражение. След възражението на длъжника, на ищеца било указано да предяви иск за установяване на вземането си.

С оглед на горното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ответникът дължи сумата от 2321.67 лева, от които 1773.73 лева главница, 547.94 лева договорно обезщетение за забава за периода от 16.10.2013г. до 13.04.2018г., както и разноски в заповедното и исковото производство.

В с.з. не се явява представител на ищцовата страна. Депозирано е писмено становище относно хода на делото и основателността на предявения иск, с приложен списък за разноските.

Ответникът Д.Т. е депозирала писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК. С него счита, че предявения  иск е  недопустим и изцяло неоснователен и недоказан.  Твърди, че не е била  уведомена за сключения договор за цесия между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. На следващо място сочи, че кредитът не бил предсрочно изискуем, липсвало получено от нея надлежно волеизявление за обявена предсрочна изискуемост.

Счита, че договорът за потребителски паричен кредит PLUS-01619118  от 08.01.2011г. бил нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД, като противоречащ на закона и накърняващ добрите нрави. Отделно от това счита и част от клаузите на договора като нищожни и противоречащи на Закона за защита на потребителите, Директива 93/13/ЕИО и Закона за потребителския кредит. И на последно място твърди, че е изтекла погасителна давност по отношение на претенцията.

Моли съда да прекрати производството като недопустимо, а ако не бъде прекратено, да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана.

В с.з., поведено на 29.11.2018г., ответникът не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище от адв.В.В., пълномощник на Д.Т..

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от положеното ч.гр.д. № 479/2018г. на КвРС по заявление по чл. 410 от ГПК  подадено от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 203/25.06.2018г., с която длъжникът  Д.Т.Т.  е осъдена  да заплати на заявителя сумата 1773,73 лева (хиляда седемстотин седемдесет и три лева и седемдесет и три стотинки), представляваща главница по Договор за паричен заем с номер  PLUS – 01619118 от 15.12.2011г, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК 130697606 / с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл”/ и длъжникът Д.Т.Т.; сумата от 441,02лв. ( четиристотин четиридесет и един лева и две стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 15.10.2013г. до 15.10.2014г.; сумата от 547, 94лв.( петстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 16.10.2013г. до 13.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 105,25лв. (сто и пет лева и двадесет и пет стотинки), представляващи съдебно- деловодни разноски, от които 55,25лв.(петдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки) внесена държавна такса и 50,00(петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.26 от НЗПП.

В заповедното производство е подадено възражение от длъжника Д.Т.Т., която твърди, че не дължи сумите, тъй като не е уведомена, че кредита не се обслужва и, че е заведено дело срещу нея.

По делото е приложен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01619118 от 08.11.2011г, който е сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК 130697606 / с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл”/ и ответника Д.Т.Т.. Приложени са Общи условия на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД  към договор за кредит, писмо до Д.Т., Експертно решение № 9350, зас. № 015 от 28.01.2009 г., декларация за лични данни; договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г.; приложение № 1 към договора,  пълномощно № 3135/2017 г. и  уведомление за извършено прехвърляне на вземане.

Предявеният положителен установителен иск е с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Безспорно между страните е обстоятелството, че помежду им е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01619118 от 08.11.2011г.  Със същия (л.6 по делото) „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД  е предоставило на ответника  потребителски кредит в размер на 3717,28 лв. за срок от 35 месеца, при размер на месечната вноска 170,37лв., ГПР от 44,13% при годишен лихвен процент от 34,74 %,  и общо задължение за погасяване в размер на 5962,89лв.

Договорът е сключен при общи условия (приложени на л. 7 по делото). С договора са представени и декларация за лични данни.

Със отговора на исковата молба са направени възражения относно допустимостта на иска и относно неговата основателност. Ответникът Д.Т. твърди, че не е уведомена за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2017г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Освен това твърди, че липсва надлежно получено до нея волеизявление за обявена предсрочна изискуемост по см. на чл.60, ал.2 ЗКИ. Счита, че Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01619118 от 08.11.2011г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 и 2 на ЗЗД, като противоречащ на закона и накърняващ добрите нрави.

По силата на Договора за покупко-продажба на вземания /цесия/ от от 10.01.2017г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД/цедент/  и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД цесионер,  „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД придобило процесното вземане срещу кредитополучателя Д.Т., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности. Горното се потвърждава и от приложеното в заверено копие към исковата молба по делото извлечение от приемо-предавателен протокол към договора за цесия от 10.01.2017г.

        По делото не се доказа изпращане от името и за сметка на цедента уведомителни писма за извършената цесия до Д.Т. на адреса, посочен от длъжникът  в договора за кредит.  В този смисъл в хода на настоящото производство не се доказа ответникът по делото да е бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането, т.е. не са осъществени двете кумулативно дадени предпоставки, вземането не е станало изискуемо и съответно не е дължимо, поради което искът по чл.422 ГПК се явява неоснователен.

Отделно от това не са налице данни ответникът да е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014г по т.д.№ 3/2013г : „В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост…Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.”, т.е. изискуемостта на вземането и оттам – за уважаването на иск по чл.422 ГПК, е необходимо осъществяването на 2 кумулативно дадени предпоставки – първо, банката да е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и второ, преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да е обявила на длъжника предсрочната изискуемост на вземането.

С оглед на горното съдът счита, че  предявения иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

 Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има  право на разноски, които са в размер на 2000,00 лева, за защита  по настоящото производство от един адвокат. С писменото становище ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, чрез юрк.К.П. е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника, което налага по правилата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения да определи възнаграждение в размер на 430,00 лева, като същия размер бъде присъден и по заповедното производство, с оглед на депозиран списък и по ч.гр.д.№479/2018г.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ   предявеният от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК 200644029, с адрес: гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“, №15, ет.7, представлявано от Александър Викторов Грилихес – Изпълнителен директор, чрез юрк.К.П.  срещу Д.  Т.Т.  с ЕГН ********** ***  иск за установяване на съществуващо вземане по реда на чл.415 ал.1от ГПК за сумата от 1 773,73 лева (хиляда седемстотин седемдесет и три лева и седемдесет и три стотинки), представляваща главница по Договор за паричен заем с номер  PLUS – 01619118 от 08.11.2011г; сумата от 441,02лв. (четиристотин четиридесет и един лева и две стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 15.10.2013г. до 15.10.2014г.; сумата от 547,94лв. (петстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 16.10.2013г. до 13.04.2018г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН

 ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД, ЕИК 200644029, с адрес: гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“, №15, ет.7, представлявано от Александър Викторов Грилихес – Изпълнителен директор, чрез юрк.К.П. да заплати на Д.Т.Т. с ЕГН ********** ***,  направените по делото разноски   в размер на 430,00 (четиристотин и тридесет) лева за процесуално представителство по гр.д.№600/2018г. и 430,00 (четиристотин и тридесет) лева за заплатен адвокатски хонорар по ч.гр.д.№479/2018г..  

 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………