О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Каварна 04.07.2018 г.

Каварненският районен съд в публично заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

при участието на секретаря А.М.и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 614 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 54, ал. 1 ЗН.

Ищецът Е.Д.Х. твърди, че в Районен съд Каварна по заявление на ответницата Е.О.Р., е вписан под № *, том * от ***.2000 г. отказ от наследството оставено й от О.А.Г.– бивш жител ***, починал на **.1978 г. Твърди, че отказа е нищожен, поради противоречието му на закона. Излага, че в заявлението с което е направен отказа, ответницата е вписала, че се отказва от наследството само в полза на двама от наследниците – А.О. и М.О.. Освен това отказът е заявен и е вписан в книгите не на съда по местооткриване на наследството – РС Варна, а в РС Каварна. Правният си интерес от предявяване на иска обуславя с извършения в последствие договор за доброволна делба на наследството на О.Г., само между наследниците в чиято полза е направен отказа, с което той е ощетен. С изложените мотиви моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен отказа от наследство направен от ответницата Е.О.Р., който отказ е вписан в книгите на РС Каварна под № *, том * от ***.2000 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не подава писмен отговор и не взема становище по иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Установи се от представената преписка по вписване на отказ от наследство, че на ***.2000 г. Е.О.Р. *** молба с приложено към нея заявление по чл. 52, вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН, с което е заявила, че се отказва от наследството оставено й от наследодателя О.А.Г., в полза на останалите наследници – А.О. Л. и М.О. В.. Към заявлението е приложила удостоверение за наследници № III-1691/04.10.2000 г., изд. от общ. Варна, район „Младост”, доказващо качеството й на наследник на О.А.Г., б.ж. на гр. Варна, починал на ***.1978 г., оставил за наследници освен заявителката и още две деца – А.О. Л. и М.О. В..

С разпореждане от същата дата районният съдия е разпоредил да се впише отказа и да се издаде удостоверение. Видно от удостоверение № 873/25.10.2000 г. на СВ Каварна, отказът от наследство направен от Е.Р., в полза на наследниците на О.Г. - А.О. Л. и М.О. В. е вписан в специалната книга за откази от наследство на РС Каварна под № *, том * от 25.10.2000 г.

Установява се от представения от ищеца договор за доброволна делба на земеделска земя, вписан под № ***/***.2000 г., том ***, вх. рег. ** на СВ Девня, че на ***.2000 г., А.О. Л. и М.О. В., са разделили оставените им в наследство от О.А.Г., земеделски земи, находящи се в землището на с. В., Варненска област.

От приложеното към исковата молба удостоверение за наследници № АУ017323МЛ/22.03.2017 г. изд. от общ. Варна, район Младост, се установява, че наследник на О.А.Г., освен А. и М.О.и е и ищецът – М.О.А./по НБД -Е.Д.Х., по рег.на нас.- Е.О.А./, негов син.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 54, ал. 1 ЗН. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.

По правната си природа иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е установителен и насочен към проглясяване нищожността на извършената сделка. Отказът от наследство представлява едностранна сделка по смисъла на чл. 44 от ЗЗД. Процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на правен интерес, какъвто в процесния случай липсва.

Съгласно разясненията дадени в Постановление № 7/73 г. на Пленума на Върховния съд, т. 3 „д”, самостоятелен иск за установяване нищожността на направен отказ от наследство няма, защото нищожният отказ не произвежда действие. Иск за обявяване на нищожност на заявен отказ от наследство не може да се предявява отделно, в самостоятелно производство, освен ако наследникът не разполага с друг иск, към който да присъедини този си иск. Това е така, тъй като нищожният отказ от наследство не произвежда никакво правно действие. Отказалият се от наследство, както и всеки от сънаследниците му, който има интерес от обявяване нищожността на заявения отказ от наследство, може да предяви иск за делба на наследството, както и всеки друг иск - вещен или облигационен, основан на наследяването, в който да се позове на нищожността на отказа. Само когато наследникът не разполага с никакъв друг иск, той може да предяви самостоятелно иска си за обявяване нищожността на отказа.

Горното не важи в два случая: първо, когато се иска унищожаване на заявения отказ поради пороци на волята на отказалия се наследник (насилие, заплаха, измама, грешка) и второ, в случаите на чл. 56 ЗН. В първия случай отказалият се от наследство може както в делбения процес, така и в отделно производство да иска унищожаването на отказа поради пороци на волята, когато законът не изключва изрично тази възможност. А във втория случай искът на неудовлетворения кредитор от наследството се предявява извън делбения процес - в самостоятелно производство.

В процесният случай ищецът, който твърди нищожност на вписания отказ от наследство, разполага с право на иска за делба на наследството оставено от общия на страните наследодател, в което производство следва да упражни правата си като наследник, позовавайки се на нищожността на отказа. В делбеното производство, като особено исково такова, съдът е длъжен да установи действителните права на съсобственост и при тях да допусне делбата, като съобрази и направен отказ от наследство от някой от наследниците, включително и твърденията, респективно възраженията и доказателствата за недействителността му.

Съобразно изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният установителен иск е процесуално недопустим, поради липса на интерес от воденето му и като такъв следва да бъде прекратен.

Поради това, че определението за прекратяване прегражда по-нататъшния ход на делото, то съгл. чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК подлежи на обжалване в срока по чл. 275 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 253, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколното определение от 09.05.2018 г. по гражданско дело № 614/2017 г. по описа на РС Каварна, с което са приключени устните състезания по делото и същото е обявено за решаване.

 ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 614/2017 г. по описа на РС Каварна, образувано по предявения от Е.Д.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв. Д.А. ***, срещу Е.О.Р., ЕГН **********, с адрес ***, иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 54, ал. 1 ЗН, за обявяване нищожността на отказа от наследство направен от Е.О.Р.,***, том * от ***.2000 г.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в едноседмичен срок от съобщаването му на страната, съгласно чл. 275, ал. 1 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ...................................