Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Каварна 25.07.2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

Каварненският районен съд в публично заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА      

при участието на секретаря А.М. и в присъствието на прокурора ………………………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 649 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК ***, с адрес град Варна, “Варна Тауърс-Г”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, с която против М.К.В., с адрес ***, е предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК иск за установяване вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с № 65 от 19.03.2018 г., по Ч. гр. д. № 15/2018 г. по описа на РС Каварна, а именно: сумата 1 466.30 лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода от 06.11.2017 г. до 13.02.2018 г., за обект с абонатен номер *** и адрес гр. Варна, ул. ***, къща, с клиентски номер ***; сумата 17.55 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане за периода от датата на падежа на всяка една от фактурите до 02.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.03.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, ведно с направените съдебни разноски по заповедното и исковото производство.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства: ответницата е клиент на дружеството с клиентски № ***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с адрес на потребление заведен с абонатен № ***, находящ се на адрес гр. Варна, ул. ***, къща. Твърди се, че облигационните отношения между страните се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега КЕВР). Вземането, конкретизирано по размер с фактури, издадени в периода 06.11.2017 г. – 13.02.2018 г., представлява цената на потребената електроенергия и такса възстановяване, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 17.55 лв., представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура за ел.енергия от падежа й до 02.03.2018 г.

Твърди се, че съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия, потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начина, определени в общите условия. Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член, изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. С оглед посоченото потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

В съдебно заседание и в депозираната писмена защита ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска, така както е предявен и моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумите предмет на заповед № 65 от 19.03.2018г.  

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения й процесуален представител, в който се оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва се наличието на валидна облигационна връзка между страните. В съдебно заседание и в хода по същество, пледира за отхвърляне на исковете с оглед тяхната недоказаност от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест в процеса. В представените подробни писмени бележки оспорва наличието на валидно възникнали договорни отношения между страните, както и доставянето от страна на ищеца и консумирането от страна на ответника на процесната ел.енергия.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 65 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.03.2018 г., КРС, по ч.гр.д. № 115/2018 г., е разпоредил длъжникът М.К.В. да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД сумите, както следва: сумата 1 466.30 лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода от 06.11.2017 г. до 13.02.2018 г., за обект с абонатен номер *** и адрес гр. Варна, ул. ***, къща, с клиентски номер ***; сумата 17.55 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане за периода от датата на падежа на всяка една от фактурите до 02.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.03.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, ведно с направените съдебни разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което на кредитора е указана възможността съгл. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.

Установява се от приложения на л. 89-91 от делото, нотариален акт ****, че на 26.02.2014 г. В.В.М. е продала на М.К.В. следния свой собствено недвижим имот : жилищна сграда еднофамилна с идент. **** по КК и КР на гр. Варна, находяща се в гр. Варна, район „Одесос”, ул. ***, както и 1/3 от поземления имот в който е построена.

Със заявление вх. № 4153964/12.05.2016 г. за продажба на електрическа енергия М.К.В., чрез пълномощника си Д.М.Д. /л. 85-88 от делото/ е заявила желание за снабдяване с електрическа енергия на съществуващ обект с кл. № **** и аб. № ***, използван до момента от В.В.М., като е посочила че електрическата енергия ще бъде използвана за битови нужди. Заявила е още, че от подписване на заявлението потвърждава, че считано от датата на придобиване на обекта - 26.02.2014 г., електрическата енергия е потребена от нея и е съгласна всички задължения да бъдат прехвърлени в клиентски номер за отчитане на консумирана електроенергия на нейно име.    

Представени от ищеца са и Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго Про Продажби” АД, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, /л. 18-26 от делото/. Според чл. 4, ал. 1 от същите потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдено и закупува същата от Енерго-Про Продажби” АД. В глава ІІІ от Общите условия са уредени условията за начало на продажбата на ел.енергия, като според чл. 11, продажбата на електрическа енергия от „Енерго Про Продажби” АД следва да започне в 7 (седем) дневен срок след подаване на писмено заявление и всички необходими придружаващи документи от страна на потребителя и след изпълнение на всички условия за присъединяване. За начало на продажбата се счита момента, в който „Енерго-Про Мрежи” АД по заявка на „Енерго-Про Продажби” АД постави под напрежение електрическите съоръжения до границата на собственост на потребителя.

Приети като доказателство по делото са издадени за електромер 1102010807661847, фактури: № 025920116/13.11.2017 г. за сумата от 349.08 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода 27.09.-26.10.2017 г.;  № 0260358345/13.12.2017 г. за сумата от 318.97 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода 27.10.-26.11.2017 г.; № 0261475961/15.01.2018 г. за сумата от 422.22 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода 27.11.-26.12.2017 г.; № 0262658231/13.02.2018 г. за сумата от 356.69 лева, представляваща стойност на ел.енергия за периода 27.12.-26.01.2018 г.

С фактура № 3301341290/16.01.2018 г., с получател М.К.В., ищцовото дружество е начислило сума в размер на 19.00 лева, с основание „възстановяване на захранването (електромер)“.

От заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена, се установява, че задълженията по фактури издадени в периода 6.11.2017 г. – 13.02.2018 г. включително, за консумирана ел.енергия за обект находящ се на адрес гр. Варна, ул. „***, къща, с кл. № ***, включително и начислената такса за възстановяване на ел.захранването, възлиза на общ размер 1466,30 лв. Вещото лице е изчислило размерът на мораторната лихва върху просречените задължения с период на забава от датата следваща датата на падежа за всяка една неплатена фактура до 02.03.2018 г. в общ размер на 17,55 лв.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от  ГПК, както и че искът е предявен в законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.

За успешното провеждане на предявените установителни искове, ищецът следва да установи наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за продажба на ел. енергия, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия в посоченото количество и на твърдяната стойност. Следва да установи също и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание /че ответникът е изпаднал в забава/ и размер. В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми или невиновна невъзможност за изпълнение.

Първият спорен по делото въпрос е имала ли е качеството потребител на електрическа енергия М.К.В. за периода 06.11.2017 г. – 13.02.2018 г., с оглед въведеното възражение страните да са в облигационна връзка, респ. дължи ли заплащане на цената на фактурираната за този период ел.енергия.

Нормативно тълкуване на разпоредбите на Закона за енергетиката /ЗЕ/ е дадено с тълкувателно решение № 2 от 17.02.2018 г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, когато за същия имот няма сключен договор. Макар и това тълкуване да се отнася до договорите за продажба на топлинна енергия, доколкото спорното правоотношение се регулира също от ЗЕ, то дадените разяснения с тълкувателния акт следва да намерят приложение и в настоящия случай /така и решение № 205 от 28.02.2019г. на ВКС по гр.д. № 439/2018г., ІІІ г.о./.

В настоящия случай между страните не е спорно, че праводателката на ответницата, В.В.М. е била в договорни отношение по повод доставка на ел.енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. ***, както и че същата е била собственик на този имот. След извършената на 26.02.2014 г. покупко-продажба, права върху недвижимия имот е придобила ответницата М.К.В., респ. върху нея лежи задължението за заплащане на доставеното количество ел.енергия. Със заявление от 12.05.2016 г. отправено до ищцовото дружество същата е заявила желанието си за снабдяване на собствения й имот с електрическа енергия. Със същото заявление В. е потвърдила, че от датата на придобиване на обекта, електрическата енергия е потребена от нея, както и съгласието си всички задължения да бъдат прехвърлени за отчитане по нейния кл. № 110031417.

Относно оспорването дали фактурираната цена на посочената като доставена във фактурите ел.енергия е потребена от ответника съдът намира следното: Според чл. 37 от ПИКЕЕ – 2013 г., операторът на съответната мрежа създава, поддържа и администрира база данни от измерването на всички клиенти и производители, присъединени към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Справката за потреблението на електрическа енергия по същество представлява извлечение именно от електронната база данни, която ответното дружество поддържа в изпълнение на задълженията си по чл. 37 от ПИКЕЕ. Тя отразява данните от СТИ, констатирани при отчитане на консумираната от процесния обект електрическа енергия съгласно чл. 120 ЗЕ, за съответния период на отчитане, които данни са възпроизведени и във фактурите, предвид задължителните реквизити на фактурата съгласно ОУДПЕЕ. В случая от представените фактури, неоспорени от ответната страна, се установи, че съдържат задължителните реквизити съгласно Общите условия – клиентски номер, идентификационен номер на средството за търговско измерване, старо показание и ново такова, количество електрическа енергия за отчетния период в кВтч, продължителност на периода, тарифната цена за електрическата енергия, мрежовите услуги към тарифата, дължимия данък върху добавената стойност, дължимата сума за плащане, срока за плащане, периода на следващо отчитане, срокът, след изтичането на който, при неплащане ще бъде преустановена ел.енергията. Така коментираните фактури са осчетоводени от ищцовото дружество /представеното извлечение от сметка/, поради което и съгласно чл. 182 ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат за доказателство на лицето, което ги е водило, според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото.

С оглед изложеното съдът приема, че ответникът М.В. отговаря пред ищцовото дружество за сумите по фактури № 025920116/13.11.2017 г. на стойност  349.08 лева,  № 0260358345/13.12.2017 г. на стойност  318.97 лева; № 0261475961/15.01.2018 г. на стойност  422.22 лева, и № 0262658231/13.02.2018 г. на стойност  356.69 лева, или общо за сумата от 1447,30 лева, за който общ размер ищецът има вземане към ответника.

С оглед основателност на предявения иск за главница, основателна се явява и претенцията за обезщетение за забава, до предявения размер от 17,55 лева.

 Що се отнася до сумата от 19.00 лева, начислена като такса за възстановяване на ел.захранване, по делото остана недоказано, че такава услуга е извършена, респ. как са определени разходите за същата. Поради това тази претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в хода на настоящото производство разноски съразмерно с уважената част от исковете, възлизащи в размер на 620,92 лева за заплатена държавна такса, възнаграждение за особен представител, депозит за вещо лице и  юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ в размер на 100.00 лева.

Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно с уважения размер на предявените искове възлизат общо в размер на 78,66 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията между страните, че М.К.В., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Варна, “Варна Тауърс-Г”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, следните суми:сумата 1447,30 лв. (хиляда четиристотин четиридесет и седем лева и тридесет стотинки), представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури: № 025920116/13.11.2017 г. на стойност 349.08 лева, за периода 27.09.-26.10.2017 г.;  № 0260358345/13.12.2017 г. на стойност 318.97 лева, за периода 27.10.-26.11.2017 г.; № 0261475961/15.01.2018 г. на стойност 422.22 лева, за периода 27.11.-26.12.2017 г. и № 0262658231/13.02.2018 г. на стойност 356.69 лева, за периода 27.12.2017 г.-26.01.2018 г., издадени за обект с абонатен номер *** и адрес гр. Варна, ул. ***, къща, с клиентски номер ***; сумата 17.55 лв. (седемнадесет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва за забавено плащане за периода от датата на падежа на всяка една от фактурите до 02.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.03.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 65 от 19.03.2018 г., по Ч. гр. д. № 115/2018 г. по описа на РС Каварна, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 19.00 лева, представляваща претендирана такса възстановяване по ТП № 3301341290/16.01.2018 г.,

ОСЪЖДА М.К.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Варна, “Варна Тауърс-Г”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, сумата от 78,66лв. (седемдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство, както и сумата от 620,92лв. (шестстотин и двадесет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.

   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………….