Р Е Ш Е Н И Е

№12

гр.Каварна, 22.02.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание проведено на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

                                 

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията Гр.Д. №68 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС.

Ищецът Й.М. излага в исковата си молба, че с ответника Р.Я. са притежавали в съсобственост триетажна каменна постройка – мелница „***”, представляваща сграда с идентификатор №***335.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Каварна, обл.Добрич, одобрени със заповед РД-18-32/27.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, състояща се  от полуподземен и три надземни етажа, със застроена площ на всеки от надземните етажи от 271,70 кв.м., с изграден силоз в нея със същата височина, ведно с каменна сграда на един етаж, долепена до северната стана на мелницата, със застроена площ от 64,35 кв.м. и масивна сграда със застроена площ от 17,50 кв.м., представляваща топла връзка между мелницата и сграда /склад/ с идентификатор ***458.1, построен в съседния имот № ***458, както и каменна сграда – склад на един етаж със застроена площ от 212,22 кв.м., представляващ сграда с идентификатор № ***335.2, масивна тухлена сграда – каптаж, със застроена площ от 12,25 кв.м., без прозорци, разположена в най-югозападната част на парцела, сграда с идентификатор ***335.3, представляваща масивна тухлена сграда, включваща лаборатория и пристроена умивалня с обща застроена площ от 82 кв.м. и масивна сграда, граничеща с лабораторията, ведно с пристроени санитарни помещения /душове/ с обща площ от 105 кв.м., както и дворното място, в което са изградени сградите, с обща площ от 2442 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор ***335, стар УПИ I-***, кв.***, с площ от 2467 кв.м., в който собствениците участват с 2392 кв.м. и поземлен имот, стар УПИ II-***, кв.***, в който собствениците участват с 50 кв.м. Имота притежавали в съсобственост при следните квоти: за Й.П.М. – 2/6 ид.ч., за Р.Х.Я. – 2/6 ид.ч., за Л. Г. М. – 1/6 ид.ч. и за М. Г. М. – 1/6 ид.ч. Поради непостигнато съгласие за доброволна делба на имота водели съдебни дела, приключили с изнасянето му на публична продан, реализирана през месец октомври 2014 година.

Твърди, че през последните пет години единствено той се грижел и отговарял за поддържането на имота – охрана, консумативи, необходими ремонти. Многократно се опитвал да получи съдействие и да му бъдат предоставени средства от останалите съделители  за тези разходи, но нито един от съсобствениците не пожелал да вземе участие в същите. С оглед обстоятелството, че всеки съсобственик следва да участва, както в ползите така и в тежестите произлизащи от общата вещ съразмерно с частта си, счита, че ответницата Я. му дължи сума в размер на 6 364,80 лева за извършени от него разходи. Твърди, че след проданта на съсобствения имот за пореден път направил опит, с изпращане на нотариална покана чрез нотариус *** да получи дължимата сума, отново без успех.

С изложените мотиви моли съда да постанови решение с което да осъди ответника Р.Х.Я. като собственик на 2/6 идеални части от описания имот да му заплати сумата от 6 364,80  представляваща 751,12 лева платена ел.енергия, 383,29 лева платен телефон, 163,73 лева други разходи, 5066,67 лева платено възнаграждение за охрана за периода от 01.01.2010г. до 03.10.2014г. ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска, до окончателното й изплащане. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът подава писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че от представените от ищеца доказателства се установява, че той е плащал суми на БТК, Енерго про Продажби АД и Е-ОН България Продажби АД, по сключени лично от него договори и по партиди, които се водят на негово име. Тъй като той е получател на посочените услуги той лично е определял и приемал условията на договорите, еднолично е вземал решения за разходите, както и е единствения съсобственик, ползвал се от тези услуги. По лично желание и нужда е възстановил телефонният пост в сградата, поради което разходите по заплатената абонаментна такса и телефонни разговори нямат характер на поети тежести за общата вещ по смисъла на чл.30, ал.3 ЗС.

Твърди, че липсва съгласие от съсобствениците обикновените разходи за ел.енергия да бъдат заплащани от всички. Консумираната ел.енергия е изцяло потребена от и за нуждите на ищеца, поради което и той дължи заплащането й. Тъй като липсва решение от всички съсобственици за извършване на разходи за ел.енергия, то тези разходи не следва да се считат като тежест на общата вещ.

Оспорва и исковата претенция за заплащане на извършени разходи по опазване на общата вещ, т.к. обекта не е охраняван през сочения в исковата молба период, а приложените към исковата молба разходни касови ордери са изготвени изцяло за нуждите на процеса. Липсва договор за охрана с указани страни, предмет и договорена цена за услугата. Твърди, че за процесния период имота не се е нуждаел от охрана и не е бил охраняван, а претендираните с исковата молба суми са изразходвани за консумативи и осигуряване на добри условия за обитаване на съсобствения имот единствено от ищеца. Твърди, че ищецът не е съгласувал с нея, като собственик на 2/6 ид.ч. от имота, кои са необходимите разходи –„тежести” по смисъла на чл.30, ал.3 ЗС, както и че всички посочени в исковата молба разходни документи се отнасят изцяло за собствени нужди на ищеца. С изложените мотиви моли иска да бъде изцяло отхвърлен.

В съдебно заседание и в депозираните писмени защити страните поддържат изразените в хода на процеса тези. Претендират разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното решение №111/21.09.2006г., постановено по Гр.д.№154/2005г. по описа на РС Каварна, е допусната съдебна делба на наследството на Й. Х. М. включващо и процесния имот –триетажна каменна постройка мелница „***”, при делбени квоти: 2/6 ид.ч. за Й.М., 1/6 ид.ч. за Л. М., 1/6 ид.ч. за М. М., 1/6 ид.ч. за Р. М. и 1/6 ид.ч за Р.Я.. С посоченото решение е прогласена относителната недействителност на разпоредителната правна сделка-дарение на 2/6 ид.ч. от недвижимия имот извършена между Р. М. и Р.Я. в качеството им на прехвърлители и Р. Я. в качеството на приобретател. В хода на делбеното производство Р. М. е починала, като е заместена от наследника си по закон Р.Я., чиято делбена квота се е увеличила на 2/6 ид.ч. С решение №114/12.08.2010г. на КРС /отменено само в частта на единия от предявените искове по сметки с Решение №130/11.04.2011г. на ДОС/, допуснатия до делба имот - триетажна каменна постройка мелница „***” е изнесен на публична продан. Видно е от сочените решения, че във втората фаза на делбеното производство Й.М. е предявил срещу останалите съделители искове по сметки, за заплащане на извършени от него разходи за поддръжка на имота – платени ел.енергия, телекомуникационни услуги и охрана, през периода 2004г.-2007г. С постановеното решение съдът е отхвърлил исковете за присъждане на претендираните суми за абонамент, изразходвана ел.енергия и комисионни за електромера, както и за абонаментна такса и телекомуникационни услуги за телефонният пост монтиран в имота, като е приел, че разходите за тези услуги не могат да се окачествят като „тежести на общата вещ”. Искът за заплащане на извършените разходи за възнаграждение на охрана-пазач на делбения имот през периода м.12.2004г. до 03.12.2007г. е уважен като са осъдени останалите съделители да възстановят на ищеца сторените само от него разходи. Съдът е приел, че заплатеното възнаграждение за назначена охрана е свързано със запазването и съхраняването на вещта в нейното добро състояние и е от значение за нейното поддържане, което е в тежест на всички собственици длъжни да полагат грижа като добри стопани.

Установява се от представените с исковата молба: фактури, приложения А към тях и документи за извършени плащания /преводни нареждания, фискални бонове, разписки от Изипей АД/, че през процесния период 01.01.2010г. – 03.10.2014г. Й.М. е извършил плащания на сума в общ размер 2253.36 лева, за потребена електрическа енергия в обект №0751048 - Мелница „***” Каварна. През същия период ищецът е извършил месечни плащания за гласови телефонни услуги предоставени му от Вивател-бтк, чрез телефонен номер ***, в общ размер 1092.26 лева. От представената фактура №808/12.06.2013г. се установява, че ищецът е заплатил на „Итера-Г” ООД в брой сумата от 192 лв. за извършена услуга трасиране на ПИ ***335, УПИ I – ***, кв.***1 по КК на гр.Каварна. Останалите представени фактури от ищеца за закупени консумативи /кабели, въже, скоби, крушки, видии, помпи и пр./ не могат по никакъв начин да се свържат с процесния имот и исковата претенция, поради което съдът ги намира за ирелевантни за спора и не следва да ги обсъжда.

От представените 31 бр. разходни касови ордери се установява следното: На 10.01.2011г. ищецът е заплатил на К.А. сумата от 2400 лева - за охрана за 2008г., а на 07.03.2011г. сумата от 1800 лева - за охрана за 2009г. – двете суми са платени за извършени услуги извън исковия период, поради което се явяват ирелевантни за спора. На 09.01.2012г. ищецът е заплатил на А. сумата 2400 лева за охрана за 2010г., на 30.01.2012г. сумата 2400 лв. за охрана за 2011г., на 01.03.2012г. сумата 600 лева за охрана през периода м.01.2012г. – м.03.2012г., а на 17.05.2012г. сумата 600 лева за охрана през периода м.04.2012г. – м.06.2012г. Останалите разходни ордери установяват извършени ежемесечни плащания за охрана в размер на 200 лева, от ищеца Й.М. на К.А., през периода м.07.2012г. – м.07.2014г., в общ размер на 5000 лева.

Установява се от представените три броя ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ №0800И0062375/30.04.2012г., №0800И0040571/26.04.2013г. и №0800И0022756/02.05.2014г., че за данъчните 2011г. и 2012г. К.Н.А. е декларирал доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения в размер по 4800 лева на година, а за данъчната 2013г. в размер на 2400 лева, изплатени от Й.П.М..

С писмен договор сключен на 01.09.2001г. В.М.Ж. – собственик на имот №233, кв.6 по плана на гр.Каварна, П.Й. М., Л. и М. Г. М. и Р.Х.Я., като собственици на  мелница ***, с цел запазването и съхранението на собствеността си са наели заедно К.Н.А. за охрана на имотите им. Страните са се договорили на а. да бъде изплащано месечно възнаграждение в размер на 50 лв.и да му се предостави безвъзмездното ползване на къщата на В.Ж. и две помещения от битовата сграда – лаборатория.

На 01.05.2005г. е сключено споразумение между Р.Х.Я. и В.А.Д.-М., като представители на собствениците притежаващи 2/3 ид.ч. от мелница „***” и К.Н.А., по силата на което, с цел опазване съхраняване и стопанисване на мелницата страните са се споразумели К.А. да охранява имота, със задължението да прави всичко необходимо, свързано с опазването му от разрушение и посегателство,  като са му предоставили правото да живее в стая и кухня находящи се в помощна сграда-лаборатория, намираща се в двора на имота. Страните са договорили при обективна промяна на обстоятелствата да съгласуват с А. и определят допълнителни права и задължения.

От представената от ищеца писмена кореспонденция с Община Каварна и РДНС Добрич водена през периода м.06.2013г. – м.08.2014г., се установява, че същият полагайки грижи за процесния имот е сезирал различните институции за действия на трети лица водещи до разрушаване и неправомерно въздействие върху имота. В кореспонденцията се съдържат данни, че за цитираните нарушения ищецът е бил уведомяван от назначения охранител на имота.   

От разпита на свидетеля К.А. се установява, че познава страните от 2000 години, когато бил нает за пазач на съсобственият им имот – мелница „***”.  При наемането му страните се договорили да заплащат на свидетеля определена сума пари, да му предоставят помещения за живеене, както и възможността да работи допълнително, за да осигурява издръжката си. Свидетелят разказа, че първоначално договорената сума му били заплащани от ответницата Р.Я., а в последствие от ищеца Й.М., като сумите не били изплащани на определен ден, а за няколко месеца наведнъж, когато ищецът посещавал имота. Свидетелят заяви, че до 2007г. му заплащали по 150 лв. на месец, но т.к. сумата била много малка я увеличили на 200 лева. Заяви още, че не е разходвал ел.енергия за отопление, т.к. се топлел на дърва, а си готвел на газ. Разходите за електричество били само за осветление и за един хладилник. Телефона в имота ползвал само за служебни обаждания – на полицията и на ищеца. Свидетелят заяви още, че се е наложило да работи и на други места, т.к. не е разполагал с други доходи. Намирал си работа сезонно – предимно есенно време, когато хората в общината си получавали парите от рентите и го наемали да извършва някакви ремонти. През по-голямата част от времето не е работел и е бил предимно в имота, като освен охраната му се е занимавал с поддръжката и налагащите се ремонти. Във връзка със заплащането на сумите свидетелят обясни, че т.к. са си имали доверие с ищеца понякога парите са му пращани по пощата или пък е получавал пари за напред, като при следващите им срещи е подписвал документите. Свидетелят заяви още, че сумите вписани в представените по делото разписки са получени от него, както и че няма разписка която да е подписал, без да е получил парите. Във връзка с охраната на имота свидетелят заяви, че когато заживял в него, той нямал ограда и бил обект на чести посегателства. След като свидетелят направил ограда и започнал да го обитава постоянно, вече се знаело, че има пазач и набезите спрели. Освен оградата свидетелят извършил много ремонти в имота, направил на всички съсобственици по една стая годна за обитаване, изградил навес и пр., като материалите вземал от разрушавани сгради в района.

Свидетелят заяви още, че бил в имота до месец март 2014г., когато го напуснал окончателно, т.к. се ядосал на постоянните разправии и неразбирателство между съсобствениците. Съдът кредитира показанията на свидетеля А., като ги намира за обективни, непосредствени, последователни, логични и кореспондиращи със събраните писмени доказателства по делото.

От свидетелските показания на Р. Я. – дъщеря на ответницата се установява, че тя познава свидетеля А. и знае, че той е живял в мелница „***” със съгласието на съсобствениците. Според показанията на свидетелката, А. бил приютен в имота от съсобствениците, т.к. нямало къде да живее. Спрямо имота А. нямал никакви задължения освен да нощува там. През времето когато е живял в имота свидетелят ходел на работа. Свидетелката знаела от майка си, че тя пари за охрана не му е давала. Във връзка с охраната на имота Я. обясни, че е виждала през 2015г. поставени стикери на Албена СОТ, като предполага, че са във връзка с назначена охрана от ЧСИ ***. Свидетелката заяви още, че преди първото съдебно заседание е провела телефонен разговор със свидетеля А., при който той категорично отрекъл да е получавал парите вписани в представените по делото разписки. Казал й още, че е подписал разписките, т.к. му били обещали, че ще получи някакви суми след приключване на делото. Във връзка с подписаното споразумение през 2005г. свидетелката заяви, че знае за същото, както и че поводът за сключването му е било искането на съсобственика Л. М., свидетелят А. да напусне имота. Единствената цел на споразумението според свидетелката е била да се осигури покрив на св.А.. Свидетелката заяви още, че от А. знае, че около 2-3 години е работел във фирма „Вая”, поправял покриви, копаел канали и извършвал други строителни работи. А. бил сърцат човек, грижел се като добър стопанин за имота и охранявал всичко наоколо. Свидетелката заяви, че никога през годините не е ставало въпрос, че на него са му плащани пари, за да пази имота. Показанията на свидетелката Я., относно възлагането и извършването на охрана на имота от свидетеля А., преценени по реда на чл.172 ГПК – с оглед заинтересоваността й от изхода на спора, съдът намира за необективни, противоречиви и опровергани от останалите писмени и гласни доказателства събрани в процеса - кредитирани от съда.

На основата на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Релевираните в исковата молба фактически твърдения следва да бъдат подведени под нормата на чл.30, ал.3, пр.2-ро от ЗС, доколкото като правопораждащ юридически факт на правото на ищеца, респективно на задължението на ответника е реализирането на разходи /тежести/ във връзка с обща /съсобствена/ вещ само от един от съсобствениците /ищец/. Осъдителната искова претенция се основава на припадащата се част от тежестите във връзка с общата вещ на ответника, съобразно притежаваната от последния идеална част от правото на собственост върху общата вещ.

Съгласно нормата на чл.30, ал.3 ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Под "тежести" в посочената норма следва да се разбират разноските за съсобствената вещ. Безспорно е, че всеки съсобственик следва да участва съразмерно с дела си в извършване на направените за съсобствената вещ разноски, които се отнасят за нейното запазване. Това правило е предвидено с оглед необходимостта да направи възможно по-нататъшното съществуване на съсобствената вещ, както и за да обезпечи възможността да бъде използвана за непосредствено служене и за извличане и разпределение на доходи от нея.

В понятието "тежести" се включват освен необходимите разноски за запазване на общия имот, така и дължимите данъци, такси, застрахователни вноски за имота, други разходи, свързани с обременяване на имота, като в тези случаи няма значение дали всички или само някой от съсобствениците си служи с целия имот.

Необходимите разноски са тези, които се извършват, за да се запази вещта и без които тя би погинала или би се повредила съществено т.е., това са разноски, които са били наложителни за запазване и поддържане на общата вещ. Всеки съсобственик, съгл. чл.30, ал.3 ЗС, е длъжен да участва в тези разноски, съразмерно на частта си. Ако един съсобственик извърши необходими разноски за общата вещ, за да предотврати погиването/повреждането й, той има право да претендира, на основание чл.30, ал.3 ЗС, от другите съсобственици припадащата се на частите им в съсобствеността част от извършените разходи /платени суми/. Без значение в случая е дали съсобственикът, извършил разноските, сам си служи с общата вещ или тя се използва и от другите съсобственици, тъй като разноските произтичат от действия по управление на вещта. Необходимите разноски не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на направените разноски. Ако работата по запазване на вещта е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му заплати необходимите разноски, изразходвани за запазване на вещта.

В случая от събраните по делото доказателства се установи, че за съхраняване на съсобствената вещ през исковия период грижи е полагал преимуществено ищецът /посещавал имота, ангажирал и упражнявал контрол над назнечиня охранител, заплащал му възнаграждение, сезирал различните институции за неправомерни действия върху имота извършвани от трети лица и пр./ Процесният имот се е нуждаел от охрана, т.к. е бил необитаем, намирал се е извън населеното място /в курортната зона на гр.Каварна/, в район в който извън туристическия сезон посегателствата  върху недвижимата собственост са често срещани. Затова че имота се е нуждаел от охрана говори и факта че още през 2001г. съсобствениците съвместно са наели свидетеля А. за двадесет и четири часова охрана на същия. Такава свидетелят е осъществявал до месец март 2014г. Липсват доказателства по делото ответницата, въпреки знанието й че А. живее и охранява по този начин имота, да се е противопоставила на това фактическо положение. Горното идва да покаже, че тя е съзнавала нуждата от охрана, с цел запазване на общата вещ от погиване и разрушаване. С оглед така установеното съдът намира, че извършените разноски за запазване /охрана/ на съсобствената вещ, следва да се понесат от всички съсобственици съобразно дяловете им в съсобствеността.

Предявеният от ищеца иск в размер на 5066.67 лева, съдът намира за частично основателен. Установи се от свидетелските показания на К.А., че той е охранявал имота до м.март. 2014г., с оглед на което претенцията на ищеца за периода след 01.03.2014г. до 03.10.2014г. се явява лишена от основание и подлежи на отхвърляне. От обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено, че ищецът е заплащал на ответника възнаграждение за извършваната охрана на имота в размер на 200 лева месечно, или за целия период 01.01.2010г. – 01.03.2014г. му е заплатил сума в общ размер 10 000 лева. Ищецът се явява активно материално легитимиран и притежава качеството кредитор по спорното вземане. Той е носител на вземането, т.к. реално е заплатил дължимите разноски. Разпределена съобразно правата и в съсобствеността, в тежест на ответницата следва  да се присъди сумата в размер на 3 333.33 лева, представляваща 2/6 от целия разход. По тези съображения претенцията следва да бъде уважена в доказания размер, а за горницата до пълно предявения размер от 5 066.67 лева отхвърлена.

Предявения иска за заплащане на консумирана ел.енергия, предоставени телефонни услуги и други разходи в общ размер на 1298.14 лева, съдът намира за неоснователен, по следните съображения:

Действията по поддържане състоянието на общата вещ са управителни и останалите съсобственици дължат възстановяване на направените разноски. Докато вземанията за необходими разноски могат да се упражняват от съсобственика срещу всички останали съсобственици, участвали в съпритежанието на общия имот по времето, когато са извършени необходимите разходи, то вземанията за разноски за текущо поддържане на общия имот, с цел да се осъществи непосредствено служене с него /които не спадат към необходимите разноски/ могат да се упражняват от направилия ги съсобственик само срещу друг съсобственик, който също лично е ползвал имота. Следователно, за да се ангажира отговорността на ответника по реда на чл.30, ал.3 от ЗС за направени консумативни разноски във връзка с ползване на имота е необходимо ищецът да установи кумулативното наличие на следните правопораждащи факти: че процесния имот е съсобствен, че през исковия  период 01.01.2010г. до 03.10.2014г. ответникът е ползвал лично имота; че ищецът е заплатил изцяло консумативните разноски за електрическа енергия, телекомуникационни услуги и др.разходи за имота, както и техния размер. В процесния случай от събраните писмени и гласни доказателства се установи по безспорен начин, че ответницата Р.Я. не е ползвала лично имота, поради което и не може да бъде ангажирана отговорността й на осн.чл.30, ал.3 ЗС, за заплащане на претендираните разноски за текущо поддържане на общия имот. Искът като неоснователен подлежи на отхвърляне.

По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на направените разноски по делото - 254.60 лева представляващи заплатена държавна такса, която сума според уважената част от осъдителните искове следва да бъде намалена до размера от 133.34 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК, с оглед заявеното искане на ответника също следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът доказва да е направил разноски в размер на сумата от 10.00 лева /първоначално внесен депозит за призоваване на свидетеля А., изплатен на същия с РКО №14/01.12.2015г./, като тази сума според отхвърлената част от искове следва да бъде намалена до размера от 4.76 лева. Сумата от 65.00 лева, представляваща внесен депозит за призоваване на свидетеля А. не е изплатена и подлежи на връщане при поискване от страната.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.30, ал.3 от ЗС, Р.Х.Я. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на Й.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, сума в общ размер от 3 333.33 лв. /три хиляди триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща заплатено възнаграждение за охрана-пазач на общия имот /200 лева месечно/, за периода 01.01.2010г. – 01.03.2014г., ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от 27.02.2015г. до окончателното изплащане, сума съответна на припадащата се част на ответника от съсобствеността – 2/6 идеални части върху триетажна каменна постройка – мелница „***”, представляваща сграда с идентификатор №***335.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Каварна, обл.Добрич, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 3 333.33 лв. до претендирания размер от 5 066.67 лева, а именно за сумата от 1 733.34 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.П.М., ЕГН **********, с адрес *** срещу Р.Х.Я. ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, за заплащане сумата от 1 298.14 лв. /хиляда двеста деветдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща заплатени от ищеца разноски във връзка с ползване на имота: 751.12лв. платена ел.енергия, 383.29лв. телекомуникационни услуги и 163.73 лева други разходи, за периода от 01.01.2010г. до 03.10.2014г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.Х.Я. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Й.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 133.34лв. /сто тридесет и три лева и тридесет и четири стотинки/, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Й.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Р.Х.Я. ЕГН **********, с адрес ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 4.76 лв. /четири лева и седемдесет и шест стотинки/, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: