Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Каварна, 05.07.2019г.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Каварненски районен съд, в публично заседание на тринадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

при секретаря Елена Шопова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 726 по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по искова молба с вх.№2924/10.08.2017г., подадена от Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв.К.С.,***, представлявана от Кмета ***. С исковата молба е предявен иск за отмяна на Заповед №651/25.07.2017г. на Кмета на общината, с която й е наложено наказание „Забележка“. Претендира разноски.

При инстанционен контрол, Окръжен съд Добрич с Решение №213/26.10.2018г., е върнал делото за ново разглеждане, при конституиране на надлежен ответник в производството – Исторически музей Каварна.

В исковата молба ищцата излага, че заемала длъжността Директор на Исторически музей Каварна, на която длъжност била назначена със Заповед №55/13.12.2005г. и подписано допълнително споразумение №35/30.05.2015г. Излага още, че със Заповед №651/25.07.2017г. на Кмета на Община Каварна и е наложено наказание „Забележка“ на основание чл.188, чл.193, ал.1 и чл.194 от КТ. Счита процесната заповед за неправилна и незаконосъобразна. При налагане на наказанието работодателят не бил се произнесъл по всички факти и обстоятелства, които му били послужили за налагане на наказанието, както и не взел под внимание писмените й обяснения. От издадената заповед не ставало ясно какво нарушение била извършила, както и не били посочени конкретно нарушените трудови задължения. Счита заповедта за немотивирана и издадена въз основа на неверни обстоятелства, досежно времето и продължителността на оперативката.

С изложените мотиви моли за отмяна на атакуваната заповед и присъждане на разноски в производството.

В с.з. ищцата, редовно призована не се явява, представлява се от упълномощен адв.Кр.С., която поддържа иска.

Ответникът – Исторически музей гр.Каварна, в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор. Счита иска за неоснователен. Посочва, че кмета на общината бил сезиран на 11.07.2017г. за проведена оперативка през работно време, вследствие на което посетители на музея придобили неприятни впечатления за работата му. Твърди, че били спазени разпоредбите на чл.194, 195 и чл.193 от КТ при налагане на дисциплинарното наказание.

На следващо място посочва, че от служителя били изискани писмени обяснения преди да й бъде наложено дисциплинарното наказанието. Отделно от това сочи, че ищцата не била установила кой от нейните служители не бил поставил табела за провеждана оперативка, което пък създавало лош имидж за институцията. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В с.з., ответника се представлява от адв.Г. – АК Варна, който поддържа отговора на исковата молба и оспорва иска.

Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е работела на трудов договор, сключен с горестоящия орган на длъжност Директор на исторически музей гр.Каварна, съгласно заповед № 55/13.12.2005 г. и подписано допълнително споразумение № 35/30.06.2015 г. Със заповед № 62/24.10.2017 г. на Кмета на общ. Каварна е прекратено трудовото правоотношение с ищцата. От представената Заповед № 651/25.07.2017 г. издадена от Кмета на община Каварна и връчена на ищцата срещу подпис на 25.07.2017 г. се установява, че със същата на Д.Й.М.-Й. е наложено дисциплинарно наказание "забележка". В заповедта е посочено, че ищцата в качеството си на директор на исторически музей Каварна, на 10.07.2017 г. от 16:00 ч. до 17:05 ч. /продължителност един час и пет минути/, по нейно устно разпореждане, без изрично издаване на указание за поставяне на информационна бележка на входовете на музейните обекти е прекъснала в рамките на един час и пет минути от осигурените часове за посещение, като е отзовала служители от работните им места, за да присъстват на провеждане на оперативка, в нейния кабинет, намиращ се в сградата на исторически музей гр. Каварна, ул. „Черноморска” 1Б по неизяснени теми. В заповедта е посочено, че горепосоченото представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187,  т. 10 от КТ: „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение” и неспазване на раздел IV, чл. 14, ал. 1 от действащия правилник за устройството и дейността на Исторически музей гр. Каварна, съгласно който: „Музеят осигурява  дни и часове за посещение, съобразени със свободното време на различните видове и категории посетители и ги обявява на входа на музейните обекти и на интернет страницата си”, изразяващо се в отзоваване на служители от работните им места в работно време, за да присъстват на оперативка по неизяснени теми, в сградата на исторически музей гр. Каварна, ул. „Черноморска” 1Б, на 10.07.2017 г. от 16:00 ч. до 17:05 ч., по нейно устно разпореждане, без изрично издаване на указание за поставяне на информационна бележка на входовете на музейните обекти за прекъсване в рамките на един час и пет минути от осигурените часове за посещение, като затварянето на туристически обекти „Хамама”, Етнографска къща Нос „Калиакра” е довело до неинформираност, затруднения и поставяне в невъзможност гости и туристи на града да посетят и разгледат горепосочените туристически обекти. В заповедта е вписано още, че за посочените нарушения на осн. чл. 188 от КТ, при спазване изискванията на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и чл. 194 от КТ, на ищцата се налага наказание „Забележка”.

Установи се от събраните в процеса доказателства, че с покана от 11.07.2017 г. от ищцата са изискани обяснения преди налагане на наказанието, на осн. чл. 193, ал. 1 КТ, връчена й на същата дата срещу подпис /л.11-12 от делото/.

В указания й срок ищцата е депозира пред висшестоящия орган писмените си обяснения, с които е оспорила вменените й нарушения на трудовата дисциплина. Посочила е, че входът на нос Калиакра не е бил затворен, продължителността на оперативката е била между 15-20 мин., часът на оперативката е бил определен от служителите и съобразен с удобно за тяхната работа време. Посочила е още, че като директор и ръководител на музея няма от кого да иска писмено разрешение за провеждане на оперативка, принципно оперативките се провеждат в работно време, като липсва законово основание същите да се провеждан извън работно време, оперативките са свързани с текущата работа на институцията, като на тях могат да се поставят въпроси, които не е нужно да са предварително определени. Процесната оперативка била проведена в сградата на Исторически музей Каварна – работното място на служителите и директора. Обяснила е още, че в исторически музей Каварна не са подавани оплаквания по официален път от туристи и гости на града за невъзможност да посетят посочените в писмото обекти.

В с.з. са разпитани свидетели на страните.

Свидетелите Р.С.П. и С. Н.М., водени от ищцата свидетелстват, че в сочения ден е проведена оперативка, за която са били уведомени от г-жа А. П.. Оперативката се провела в следобедните часове между 16.00 часа и 17.00 часа в сградата на Историческия музей. На нея присъствали и юристките на общината.

Според показанията на свидетелите Д.Ч.  и Г.К., водени от ответника се установява, че насрочената оперативка била по повод подписката, която били организирана в подкрепа на директорката, тъй като в общината имало оплаквания от нея. При започване на оперативката обаче, директорката обявила, че тема на оперативката е предстоящата проверка от Министерството на културата. Свидетелката К. твърди, че дори тя се обадила и казала, че бил съобщен друг повод за оперативката, като дори директорката имала намерения да налага наказания на тези, които не били подкрепили подписката.

Според всички свидетели по време на оперативката в музея е имало посетители, които недоволствали, че експозициите на „Калиакра“ и „Хамама“ са затворени, а отговора на директорката бил: „Съжалявам, не сте уцелили деня“.

Установи се от представения протокол от 19.07.2017 г., че след извършена проверка на книгите за впечатления на обектите на ИМ Каварна в употреба до 18.07.2017 г., няма извършени вписвания на дата 10.07.2017 г.

По делото е представена длъжностната характеристика за длъжността „Директор” на исторически музей гр.Каварна /л. 60-61 от делото/, но същата не може да бъде обсъждана като доказателство и въз осн. на нея да бъдат правени правни изводи, т.к. същата не утвърдена по надлежния ред от Кмета на община Каварна.

Съгласно представените длъжностни характеристики за длъжностите „Уредник Етнография, Фондохранител /л.40-46 от делото/ и „Уредник, Фондохранител” /л.46-51 от делото/, в задължение но посочените длъжности е вменено отварянето и затварянето на обектите съгласно утвърденото работно време и организиране на дейностите по подържането и функционирането на същите, както и организирането на туристическата дейност.

По делото са представени и други писмени доказателства, които поради неотносимостта им конкретния правен спор е безпредметно да бъдат обсъждани.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест, по предявения  иск за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "Забележка" като незаконосъобразна, в тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника на посочената в исковата молба длъжност, и че с оспорената заповед му е наложено посоченото дисциплинарно наказание. В тежест на ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно: че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, респ. на дисциплинарната власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото в оспорената заповед нарушение на трудовата дисциплина и, че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - че на ищеца са били искани обяснения във връзка с нарушението преди налагане на наказанието, и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

По делото е безспорно установено, че работодателят – висшестоящия орган, като носител на дисциплинарна власт, е спазил процедурата по налагането на дисциплинарно наказание. Заповедта е връчена срещу подпис на лицето. Ответникът е изпълнил изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ, като е изискал и е приел от служителя дадени писмени обяснения. От ищеца са дадени на 14.07.2017 г. писмени обяснения за нарушенията описано в обжалваната заповед. Макар и спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, съдът намира, че писмената заповед, с която е наложено наказание не съдържа всички изискуеми от закона реквизити, а именно - не е посочено кои са разпоредбите, които според работодателя са нарушени, и какво точно нарушение на трудовата дисциплина представлява извършеното от ищцата.

Всяка заповед за налагане на дисциплинарно наказание трябва да отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ, предвиждаща определени изисквания към нейното съдържанието. Съгласно посочения текст дисциплинарно наказание се налага от работодателя с мотивирана писмена заповед, която следва да съдържа задължителни реквизити: сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Мотивите са фактически твърдения на работодателя, от които той прави извод за наличието на определен вид нарушение. Тяхното значение е да гарантира работника с възможността да изгради защитата си против дисциплинарната санкция, ако я счита за незаконна. За да е възможно това, нужно е работодателят да посочи конкретните факти, обстоятелства, при които са осъществени, времето на извършването им и всичко друго, което релевира определен дисциплинарен състав по чл. 187 КТ.

Заповедта привидно отговаря на тези изисквания, но при щателен прочит на същата се установява, че не е посочено какво точно нарушение на трудовата дисциплина е извършила ищцата, кое свое задължение не е изпълнила виновно и къде е регламентирано то. Действително посочена е нормата на чл. 187, т. 10 от КТ, която предвижда, че нарушение на трудовата дисциплина е и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Какви са обаче тези задължения, които се твърди да не е изпълнила ищцата и най-вече къде са регламентирани, в заповедта не се упоменава.

Недоказан в процеса остава от страна на ответника основен компонент, обуславящ правото му да търси отговорност от служителя за нарушение на трудовата дисциплина, а именно: виновно неизпълнение на трудови задължения от страна на ищцата. Задължение на висшестоящия орган , преди да наложи дисциплинарно наказание на служителя, в самия процес по налагането му е, не просто да установява извършване на деянието, което впоследствие да определи като нарушение на трудовата дисциплина, но и да установи всички факти и обстоятелства довели до него, и само когато установи, че деянието представлява нарушение на вменени на служителя задължения и е извършено от служителя, да му наложи наказание. Точно това не е направено от горестоящия орган. В случая по никакъв начин работодателят не установи, че описаното в Заповед № 651/25.07.2017 г., представлява неизпълнение на трудови задължения от страна на ищцата.

При така установеното съдът намира, че процесната Заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, а предявеният иск като доказан по основание следва да се уважи.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на направените по делото разноски, които възлизат на сумата от 620,00 лева, от които 600,00 лева платено адвокатско възнаграждение и 20,00 лева  - за призоваване на свидетел. В с.з., проц.представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата. При възражение за прекомерност, в контекста на приложното поле на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените процесуални действия. В случая искът е неоцененяем и Наредба №1/2004г., чл.7, ал.1, т.1 предвижда сума в размер на 200,00 лева. С оглед обема на извършената от процесуалния представител на ищцата работа по делото – изготвяне на искова молба, активно участие в проведените открити съдебни заседания, възнаграждението следва да бъде намалено до 400,00 лева, представляващо двойния размер на минималното възнаграждение по Наредбата.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Каварна държавна такса върху уважения иск в размер на 50,00 лева.

Водим от горното, КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № 651/25.07.2017 г. на Кмета на Община Каварна, с която на Д.Й.М.-Й.., с ЕГН **********, на длъжност Директор на Исторически музей Каварна, е наложено дисциплинарното наказание "ЗАБЕЛЕЖКА", като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ КАВАРНА, ЕИК 124700599, с адрес гр. Каварна, ул. „Черноморска” 1Б, представляван от П.Н.Г., да заплати на Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** ***, сумата от 420,00 лева /четиристотин и двадесет/ лева - разноски по делото.

ОСЪЖДА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ КАВАРНА, ЕИК 124700599, с адрес гр. Каварна, ул. „Черноморска” 1Б, представляван от П.Н.Г., да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Каварненски районен съд в размер на 50,00 /петдесет/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                 

 

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….