Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Каварна, 11.07.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

при секретаря А. Митева, разгледа Гр.д. № 727 по описа за 2018 г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството е предявен от Д.Й.М.-Й. против Исторически музей - Каварна иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. с чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 188, т. 2, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 от КТ, за отмяна на Заповед № 868/14.08.2017 г. на Кмета на Община Каварна, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

Ищцата излага в исковата молба, че заема длъжността Директор на Исторически музей Каварна, на която длъжност е назначена със заповед № 55/13.12.2005 г. и подписано допълнително споразумение № 35/30.06.2015 г. Твърди, че със заповед № 868/14.08.2017 г. на Кмета на община Каварна и е наложено наказание „предупреждение за уволнение” на осн. чл. 188, т. 2 от КТ, за извършено нарушение на трудовата дисциплина изразяващо се в „злоупотреба с доверието на работодателя”. Ищцата счита, процесната заповед за неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че при налагане на наказанието работодателят е действал тенденциозно, необективно и при превратно интерпретиране на действителните обстоятелства.  В заповедта липсва посочване на обстоятелства, касаещи нарушение на трудовата дисциплина извършено от ищцата и по-конкретно, в какво се състои твърдяната злоупотреба с доверието на работодателя. Твърди, че от оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не става ясно какво точно „непозволено съгласно КТ, ПВТР в ИМ Каварна, Етичния кодекс на служителите на ИМ Каварна и Длъжностната си характеристика” поведение спрямо конкретната служителка – А. П. е имала ищцата и защо работодателят е приел, че това поведение съставлява „злоупотреба с доверието на работодателя”. С изложените мотиви моли за отмяна на атакуваната заповед и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание и в депозираната по делото писмена защита, ищцата, чрез процесуалния си представител адв. К.С. пледира за уважаване на иска, като основателен и доказан с оглед събраните в процеса писмени и гласни доказателства. Излага подробни аргументи.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор от ответника Исторически музей Каварна, чрез представляващия П.Н.Г. се оспорва изцяло предявения иск с твърдения, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение" е законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на императивните разпоредби на КТ и при правилно подвеждане на нарушението под правната норма на чл. 187, т. 8 от КТ – „злоупотреба с доверието на работодателя”. Спазен е срока за налагане на наказанието по чл. 194 КТ, поискани са обяснения от служителя, съгласно чл. 193 от КТ и са спазени реквизитите на чл. 195 КТ, в заповедта подробно е описана ситуацията, в която ищцата в качеството си на директор на ИМ Каварна е обидила служителя на музея А. П. и с това я е поставила в стресова ситуация, и е нарушила етичния кодекс на служителите в музея. С изложените мотиви пледира за отхвърляне на ищцовата претенция като неоснователна и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. П.Г., ответникът моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна, с оглед правилността и законосъобразността на процесната заповед. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е работела по трудово правоотношение с ответника на длъжност директор на исторически музей гр.Каварна, съгласно заповед № 55/13.12.2005 г. и подписано допълнително споразумение № 35/30.06.2015 г. Със Заповед № 868/14.08.2017 г. издадена от Кмета на община Каварна и връчена на ищцата срещу подпис на 14.08.2017 г. на Д.Й.М.-Й. е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". В заповедта е посочено, че ищцата в качеството си на директор на исторически музей Каварна, е проявила непозволено съгласно КТ, ПВТР в ИМ Каварна, ЕКС и длъжностната си характеристика, поведение спрямо А. Я. П. – уредник в ИМ Каварна, на 27.07.2017 г., в коридора на Централната експозиция на музея, пред свидетелите П. В. и Т. Т. – уредници в ИМ Каварна, по повод отчитането на паричните средства от предходния ден, като с това си поведение е демонстрирала недопустимо неуважително отношение към А. П., използвайки обидни квалификации и нападки към подчинената си служителка, с изразите: „за нищо не ставаш”, „ти ще си тръгнеш преди мен”, както и отправени закани към А. П. за отстраняването й от длъжност.   Ответникът в качеството си на работодател е приел, че горепосоченото представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187,  т. 8, пр. 1 от КТ: „злоупотреба с доверието на работодателя”. В заповедта е вписано още, че за посочените нарушения на осн. чл. 188, т. 2 от КТ, при спазване изискванията на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и чл. 194 от КТ, на ищцата се налага наказание „предупреждение за уволнение”. 

Установи се от събраните в процеса доказателства, че с две покани от 01.08.2017 г. и от 08.08.2017 г. от ищцата са изискани обяснения преди налагане на наказанието, на осн. чл. 193, ал. 1 КТ, връчени й на същите дати срещу подпис /л.73-74 и 76 от делото/.

В указания й срок ищцата е депозирала пред работодателя писмените си обяснения, с които е оспорила вмененото й нарушения на трудовата дисциплина. Посочила е, че на 27.07.2017 г. служителката на ИМ Каварна А. П., в коридора на музея е започнала да й вика, заради забележка направена й от касиерката по отчитане на оборотните средства от предния ден. Изложила е още, че нежеланието на П. да се вижда с някого, не означава, че тя не трябва да изпълнява служебните се задължения и да спазва общоприетите норми на поведение спрямо прекия си ръководител. Посочила е, че от 10.07.2017 г. до 27.07.2019 г. не е имала някакви чести вербални контакти с П. и почти не е разговаряла с нея.

В допълнителните писмени обяснения ищцата е изложила, че на 27.07.17 г. А.П. сама е предизвикала конфликта, заради поредните й претенции по отношение изпълнение на служебните й задължения. Пресрещайки я в коридора на музея, на висок тон я поставила в обяснителен режим по повод задължението й да отчита оборота от предния ден, и с това си поведение я е провокирала също да повиши тон. Отбелязала е, че правилният ред при възникнал проблем във връзка с работния процес е служителят да поиска и проведе разговор в кабинета на прекия си ръководител, а не да му „търси сметка” в коридора на институцията. 

От показанията на разпитаните по делото свидетелите С.Н.М., М.Л.М. и П. В. В. – се установи, че 27.07.2017 г. между директора на музея Д.М. и служителя А. П. е възникнал конфликт, свързан с направена забележка от св.М., към св. В., относно отчитането на средствата от предходния ден. Тъй като през предходната седмица П. не ходела да отчита генерирания оборот, а това правели другите двама уредници В. и  Т.ов, М. му указала, че средствата следва да се отчитат от отговорника на експозицията А. П.. След като В. уведомил П. за забележката, същата решила да попита директора М., защо и откога е вменено единствено в нейно задължение да отчита средствата. Излизайки от кабинета си П. срещнала М. в коридора на музея и я попитала защо само тя трябва да отчита генерирания оборот. М. се подразнила от тона и мястото на което й се искат обяснения от служителя, като с повишен тон и обяснила, че след като тя е отговорник на експозицията, само тя трябва да отчита оборота. След това влезли в стаята на уредниците, където тона и на двете бил повишен, като М. казала на П. „ Аз ще си отида, но ти ще си отидеш преди мен”, „От теб нищо не става”.  П. също и отвърнала но не я е обиждала. След приключване на словесния конфликт П. се подала жалба до кмета на община Каварна, въз осова на която била разпоредена проверка, а в последствие наложено и процесното наказание.  

Според свидетелските показания на А. П. конфликта между нея и Д.М. започнал от 10.07.2017 г., във връзка с отказа й да се подпише в инициираната в нейна подкрепа подписка. След този ден отношенията между двете били обтегнати, поради което П. спряла да  ходи в счетоводството, за да отчита генерирания оборот, с цел избягване на среща с М.. След като П. разбрала, че на 26.07.17 г. М. е разпоредила на другите двама уредници П. В. и Т. Т.ов да не работят с посетите на музея, а това да върши само тя, а на 27.07. разпоредила на В., средствата от оборота от касовия апарат да се отчитат само от нея, решила да поиска обяснения от М. защо и от кога са тези правила и защо само тя трябва да отчита касовия апарат. Срещнали се в коридора, като на въпроса на П. „госпожо М. от кога аз трябва да отчитам парите?”, директорката започнала да й крещи „от теб нищо не става, аз съм го доказала вече, толкова години те търпя на работа”, „бъди благодарна на колегите си, че те носеха на гръб, толкова време”. П. заяви още, че тя също „не и премълчала”, но не я е обиждала, „просто й подчертала нейните грешки в годините, които е правила.” Свидетели на конфликта станали другите двама уредници В. и Т.  След приключване на конфликта П. се „оплакала на кмета”.

По делото е представена длъжностната характеристика за длъжността „Директор” на исторически музей гр.Каварна /л. 110 от делото/, утвърдена от Кмета на община Каварна, от която е видно, че директора на ИМ Каварна организира и ръководи цялостната дейност на историческия музей в рамките на определените му пълномощия и го представлява. Създава условия за ефективно функциониране на музея, осъществява контрол над работата на отделите и полага грижи за повишаване на квалификацията им. Отговаря, организира и контролира спазването на вътрешния ред на музея, опазването и отчетността на собствеността, музейното имущество и музейните фондови. Организира ефективно и целесъобразно изразходване на финансовите средства и следи за спазването на финансовата дисциплина. В длъжностната характеристика са разписани и други правомощия и задължения на директора, които поради неотносимоста им към настоящия спор не следва да бъдат посочвани.

Видно от заповед № 37/02.05.2011 г. /л.47-48 от делото/ А. Я. П. е назначена на длъжността уредник, фондохранител в ИМ Каварна и за МОЛ на фонд „История”, а със заповед № 41/03.05.2011 г. /л.49-50 от делото/ е назначена за отговорник на експозициите: Централна експозиция – Исторически музей и Мемориал в чест на загиналите руски войни за свободата на България.

Съгласно представената длъжностна характеристика за длъжността  „Уредник История, Фондохранител /л.41-46 от делото/ - длъжността е пряко подчинена на директора на Исторически музей Каварна. Уредникът изнася специализирани обзорни и тематични беседи в експозицията на музея и музейните обекти и временните изложби. Извършва дейности, свързани с приемането, съхраняването и предаването на парични средства на музея. Извършва продажба на билети, рекламни материали и сувенири и издава фактури. Материално отговорно лице е. Изпълнява и други конкретни задачи, възложени от директора, свързани с изпълнение на длъжността. Отговаря за своевременното информиране на директора на музея за нередности и проблеми, свързани с работата и носи отговорност за допуснати вреди от неправилното изпълнение на служебните задължения.  

По делото са представени и други писмени доказателства, които поради неотносимостта им конкретния правен спор е безпредметно да бъдат обсъждани. 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните правни изводи:

Предявеният конститутивен иск е с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. с чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 188, т. 2, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 от КТ, за отмяна на наложеното със Заповед № 868/14.08.2017 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест, по предявения иск за отмяна на заповедта за налагане на посоченото дисциплинарното наказание като незаконосъобразна, в тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника на посочената в исковата молба длъжност, и че с оспорената заповед му е наложено посоченото дисциплинарно наказание. В тежест на ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно: че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, респ. на дисциплинарната власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото в оспорената заповед нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че ищецът е имал конкретни задължения при изпълнение на трудовите му функции, които виновно е нарушил, че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - че на ищеца са били искани обяснения във връзка с нарушението преди налагане на наказанието, и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

Налагането на дисциплинарното наказание съдът счита, че е станало по предвидената в КТ процедура. Посоченото в заповедта дисциплинарното нарушение е извършено 27.07.2017 г. и е установено от работодателя на 28.07.2017 г., след сезирането му с жалба от служителя на ИМ Каварна, А. П.. Дисциплинарното наказание е наложено от работодателя на 14.08.2017 г., като заповедта за налагането му е връчена същият ден – следователно преклузивните сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ са спазени. Представиха се доказателства за това, че работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 193 КТ - преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени доказателствата: ответникът е изискал обяснения от ищеца, като му е определил срок от два 2 работни дни /л. 15 и 18 от делото/. Ищецът от своя страна на 03.08. и 10.08.2017 г. е дал пред работодателя си писмени обяснения /л. 17 и л. 19 от делото/, в които е изложил своите съображения относно извършеното.

Обжалваната Заповед № 868/14.08.2017 г., с която на ищеца е наложено наказание "предупреждение за уволнение" е в писмена форма и е мотивирана - съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ съдържа описание на фактите, при които е било извършено нарушението, времето на извършване на нарушението, вида на наказанието и правното основание, като работодателят е посочил, че е преценил и законовите критерии по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника.

Когато се претендира незаконност на дисциплинарно уволнение, съдът е длъжен да установи извършено ли е претендираното деяние (действие или бездействие), съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и съответства ли му по тежест наложеното дисциплинарно наказание.

В процесния случай съдът намира, че описаното в заповедта поведение на ищцата, не може да се подведе под хипотезата на т. 8 от чл. 187 КТ -  "злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието”. Доктринално нарушението по тази разпоредба съставлява съзнателно отклонение от страна на служителя, от целта на възложената му дейност, която работодателят желае да постигне чрез изпълнението й, което отклонение има за резултат или уронване престижа и доброто име на работодателя, или разпространяване на служебна информация, или нанасяне на материални щети на работодателя. Касае за специфичен вид нарушение на трудовата дисциплина, различно от тези, описани в чл. 187, т. 1- 7 КТ, с оглед на систематичното му място. В съдебната практика тази теоретична постановка е допълнена в следния смисъл: Злоупотребата с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността по смисъла чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 КТ, може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с нагласа извличане на имотна облага за себе си или за трето лице. Доброто име на предприятието е нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това достоверно се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и авторитета на предприятието.

За посоченото в заповедта нарушение по чл. 187, т.8 КТ - "злоупотреба с доверието на работодателя", следва да се има предвид, че личния характер на трудовото правоотношение по необходимост предполага установяване на отношения на доверие между работника или служителя и работодателя. Злоупотреба с доверието означава използването на оказаното от работодателя доверие на работника или служителя за неправомерно извличане на определена облага за него или за другиго, с което се накърнява доверието на работодателя. Характерна за това нарушение е неговата субективна страна. То е съставомерно само когато е извършено умишлено. Неправомерното извличане на определена изгода от работника или служителя, когато е извършено по небрежност, на общо основание съставлява нарушение на трудовата дисциплина, но то не може да се квалифицира като злоупотреба с доверието.

Доколкото нарушението на трудовата дисциплина е вид правонарушение, то притежава всички общи негови признаци и в частност, от субективна страна се характеризира с признака вина на дееца. Ето защо в предмета на доказване се включва обстоятелството извършено ли е дисциплинарното нарушение виновно от ищеца (умишлено или непредпазливо). Ответникът, като носител на преобразуващото право да наложи дисциплинарно наказание, следва да установи, че законосъобразно е упражнил това свое право. В този смисъл негова е доказателствената тежест да докаже при условията на пълно, главно доказване осъществяването на нарушението на трудовата дисциплина посредством обективните му и субективни признаци. В настоящия случай, ответникът не проведе доказване, че ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя, не се установи умисъл от страна на ищцата за неправомерно извличане на определена облага за нея или за другиго, с което да се накърни доверието на работодателя и поради което не може да се вмени на ищцата извършване на това дисциплинарно нарушение.

Съдът счита, че независимо какво е било поведението на ищцата при възникналия спор със св. А. П., това поведение не може да се квалифицира като уронване доброто име на предприятието. Разпоредбата на чл. 187, ал.8 от КТ, изисква наличието на две кумулативни предпоставки – злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на предприятието, които са в причинно-следствена връзка. Злоупотребата с доверие се изразява в използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за работника или за трето лице, и в резултат на тези действия следва да е настъпило уронването на доброто име на работодателя. В случая обстоятелства за такова нарушение не се установиха.

При така изложените съображения съдът намира, че не е изпълнен фактическия състав на разпоредбата на чл. 187, т. 8 КТ, както и че работодателят не е упражнил законосъобразно дисциплинарната си власт поради което заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" на ищцата следва да бъде отменена,

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на направените по делото разноски, които възлизат на сумата от 600 лева - платено адвокатско възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест на ответната страна. Съобразявайки характера и сложността на конкретния правен спор и извършената от процесуалния представител на ищеца работа, съдът намира, че договореното и заплатено от ищеца възнаграждение за един адвокат не се явява прекомерно, поради което не следва да бъда намалено.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Каварна държавна такса върху уважения иск в размер на 50,00 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № 868/14.08.2017 г. на Кмета на Община Каварна, с която на Д.Й.М. - Й., с ЕГН **********, на длъжност Директор на Исторически музей Каварна, е наложено дисциплинарното наказание "ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ", като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ КАВАРНА, ЕИК 124700599, с адрес гр. Каварна, ул. „Черноморска” № 1Б, представляван от П.Н.Г., да заплати на Д.Й.М. – Й., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600,00 лева /шестстотин лева/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ КАВАРНА, ЕИК 124700599, с адрес гр. Каварна, ул. „Черноморска” № 1Б, представляван от П.Н.Г., да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Каварненски районен съд в размер на 50,00 /петдесет/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….