Р     Е     Ш     Е    Н    И    Е

 

№181

 

гр.Каварна, 12.10.2018 год.

 

В      И М Е Т О    НА     Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесети септември,  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА  УЗУНОВА

                                                                                                                                при секретаря Елена Шопова  като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 781 по описа за 2017год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „Водоснабдяване  и канализация Добрич“ АД, ЕИК 204219357, с адрес: гр.Добрич, бл.“Трети март“, №59, представлявано от Т.Г. излага, че въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК, в негова полза била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по образуваното заповедно производство №539/2017г. срещу ответника И.П.В. с ЕГН ********** ***. Със заповедта било разпредено ответника да заплати на заявителя сумата от 668.23 лева, представляваща стойността на предоставените ВиК услуги – за ползвана, пречистена и отведна вода, за периода от 29.08.2012г. до 09.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, до окончателното погасяване, сумата от 215.88 лева обезщетение за забава, както и сторените по делото разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът възразил, което наложило образуването на настоящото исково производство.

В молбата се посочва още, че ответникът е ползвател на услугите на ищцовото дружество и като такъв имал открита партида – кл.№***, за обект, находящ се на адрес: гр.***, ул.“***“, №24. Ищецът изпълнявал точно задължението си да водоснабди, отведе и пречисти отпадните води от имота на ответника в качеството му на абонат. Така задълженията на длъжника към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода от 29.08.2012г. до 10.05.2017г. били в размер на 668.23 лева, по фактури, подробно изброени в исковата молба. В предвид, че ответникът не бил заплатил в срок издадените от ищеца фактури – в тридесетдневен срок от издаването им, то той дължал и обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД, което било в размер на 215.88 лева.

С оглед на изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът И.П.В. *** АД, сумата от 668.23 лева, представляваща неплатена цена за предоставени ВиК услуги за ползвана, пречистена и отведна вода за периода от 29.08.2012г. до 09.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното погасяване; 215.88 лева – представляваща обезщетение за забава, изчислено в размер на законната лихва, считано от датата на всяко едно непогасено главно парично задължение до датата на подаване на заявлението или дата от която започва начисляването на обезщетението за забава 21.10.2014г., направените в заповедното производство разноски.

В с.з., ищецът се представлява от юрк.Г. Х., поддържа исковата молба и претендира разноски в исковото производство.

Ответникът И.П.В. в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор чрез назначения особен представител адв.С.С. ***. Счита иска за допустим и частично основателен. Прави възражение за погасителна давност, на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД и съгласно Тълкувателно решение №3/2011г. на ВКС.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е допустима, поради което същата подлежи на преценка по основателността й.

Видно от положеното ч. гр. д. №539/2017г.. на КвРС по заявление по чл. 410 от ГПК  подадено от „Водоснабдяване  и канализация Добрич“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 268/05.09.2017г., с която длъжникът И.П. Маринова е осъдена да заплати на заявителя сумата 668.23 лева дължима главница, представляваща неизплатени ВиК услуги, предоставени от кредитора на длъжника през периода от 29.08.2012г. до 09.05.2017г., за обект в гр.***, ул.“***“, №24, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.09.2017г., до окончателното изплащане на вземането; сумата 215.88 лева – обезщетение за забава, представляващо сбор от обезщетенията за забава в изплащането на всяка една предоставена и неизплатена ВиК услуга, изчислени в размер на законната лихва, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услугата, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение, до датата на подаване на заявлението, както и обезщетение за забава върху вече заплатени, но просрочени главници,, начиная от 18.04.2011г., както и сумата от 25.00 лева, представляваща внесена държавна такса. Тъй като длъжникът не е намерен на постоянния си адрес, на заявителя при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.47, ал.5 от ГПК, е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Заявителят е предявил настоящия иск.

Ответникът е потребител на услуги, доставени от ищеца, в обект на адрес: гр.***, ул.“***“, №24. Този факт не е оспорен по делото, установява се и от представения от ищеца карнет, в който за клиент е записан именно ответника.  Облигационното отношение е възникнало при действието на Общи условия (ОУ), по аргумент от чл.8, ал.1-4 от Наредба №4 от 14.09.2004г., които са влезли в сила, без необходимост да бъде сключен писмен договор със заварените потребители и е регламентирано в Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба №4 от 14.09.2004г. и чл.318 и сл. от Търговския закон.

ВиК операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадните води. Потребителят е следвало да заплаща стойността на услугите в 30-дневен срок от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия. Налице е неизпълнение по 55 броя, издадени за периода 28.09.2012г. до 10.05.2017г., на обща стойност 668.23 лева. Задължението за обезщетение за забава е в размер на 215.88 лева.

С писмения отговор служебния защитник на ответника е заявил, че счита иска за частично основателен и е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията на ответника. Съгласно разрешението дадено с ТР 03/2011г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на водоснабдителните дружества представляват „периодично плащане“ по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, поради което същите се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Заявлението въз основа, на което е образувано ч.гр.д.№539/2017г.  по описа на КвРС е подадено на 04.09.2017г., поради което част от задължението на ответника, с изискуемост настъпила преди  04.09.2014г. е погасено по давност.

Основателен е иска за главница до сумата от 308.60  лева, като за горницата до предявения в размер на 668.23 лева следва да се отхвърли като неоснователен и погасен по давност. Основателен е иска за обезщетение в размер на 215.88 лева.

В съгласие с т.12 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС, съдът който разглежда иска предявен по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Съразмерно на уважения иск, след отхвърляне частично на  главния иск, на заявителя се следват 14.83 лева от направените от него в заповедното производство разноски за внесена държавна такса в тази част съдът следва да постанови осъдителен диспозитив.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 281.78 лева.

Водим от гореизложеното, Каварненският районен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, че И.П.В. с ЕГН ********** ***, дължи на „Водоснабдяване  и канализация Добрич“ АД, ЕИК 204219357, с адрес: гр.Добрич, бл.“Трети март“, №59, представлявано от Т.Г., следните суми, за които е издадена заповед №268 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.09.2017г. по ч.гр.д.0539/2017г. по описа на КвРС, а именно:

- 308.60 (триста и осем лева и шестдесет стотинки) лева, неплатена цена за предоставени ВиК услуги за обект в гр.***, ул.“***“, №24, за фактури издадени в периода29.08.2012г. – 09.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.09.2017г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендираните 668.23 (шестстотин шестдесет и осем лева и двадесет и три стотинки) лева, като погасени по давност;

- 215.88 (двеста и петнадесет лева и осемдесет и осем стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава, изчислено в размер на законна лихва, считано от датата на забавата на всяко едно непогасено главно парично задължение, до датата на подаване на заявлението или датата от която начисляването на обезщетението за забава – 21.10.2014г.

ОСЪЖДА И.П.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Водоснабдяване  и канализация Добрич“ АД, ЕИК 204219357, с адрес: гр.Добрич, бл.“Трети март“, №59, представлявано от Т.Г., разноски  в размер на 14.83 (четиринадесет лева и осемдесет и три стотинки) лева, по заповедното производство по ч.гр.д.№539/2017г. по описа на КвРС.

ОСЪЖДА И.П.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Водоснабдяване  и канализация Добрич“ АД, ЕИК 204219357, с адрес: гр.Добрич, бл.“Трети март“, №59, представлявано от Т.Г., разноски в исковото производство в размер на 281.78 (двеста осемдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………