Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Каварна 30.04.2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

Каварненският районен съд в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА     

 

при участието на секретаря А.М. и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 81 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 и чл. 33 ЗПК, вр. чл. 92, ал. 1, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, срещу В.С.С., ЕГН **********, по реда на чл. 415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № 290 от 02.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 591/2017 г. по описа на РС Каварна за следните суми: 400,00 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем „VivaCredit” № 5046252/31.07.2013 г.; 247,04 лева представляваща договорна лихва за периода от 30.08.2013 г. (падежа на първата неплатена вноска) до 27.01.2014 г. (падежа на последната вноска); 266,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2013 г. до датата на подаване на заявлението в съда; 140,00 лв. представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 29.11.2013 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит“ ООД  и „Агенция за събиране на вземания” ООД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на който е прехвърлено вземането на „Вива кредит“ ООД  срещу В.С.С., произтичащо от договор за паричен заем № 5046252/31.07.2013 г. На длъжника било изпратено уведомление за извършената цесия на адреса, посочен в договора за кредит, но същият не бил намерен за връчване на уведомителното писмо, поради промяна на адреса си. Твърди се, че длъжникът следвало да се счита уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба. Съгласно сключения договор заемодателя се е задължил да предаде в собственост на заемателя сума в размер на 400,00 лв., а заемателя се е задължил да върне същата на  заемодателя ведно с договорната лихва, която е в размер на 247,04 лв. на 6 равни месечни погасителни вноски, в размер на 107,84 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 30.08.2013 г., а падежът на последната погасителна вноска е 27.01.2014 г. Страните са договорили общ размер на плащанията 647,04 лева. Твърди се, че с подписване на договора за заем, заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло заемната сума, като договорът изпълнявал ролята на разписка за предадената, съответно получената заемна сума.  Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно – 27.01.2014 г. Твърди се, че кредитополучателят не е извършвал плащания по предоставения паричен заем.

На осн. чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от договора на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 140,00 лв. Начислена е и лихва за забава за периода от 31.08.2013 г. /датата на която е станала изискуема първата неплатена погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда, като общият размер на начислената лихва е 266,61 лв. и представлява съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

В законоустановения срок ответникът чрез назначеният му особен процесуален представител оспорва частично исковете, с твърдението, че ответницата не е била надлежно уведомена за извършената цесия, т.к. не е търсена на посочения в договора настоящ адрес, както и не е установено има ли извършени плащания по посочения в поканата за доброволно изпълнение кредит.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 591/2017 г. по описа на РС Каварна, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което до кредитора са изпратени указания за предявяване на искове за установяване на вземането му, които същият е предявил в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

От приетия по делото договор за предоставяне на паричен заем № 5046252 /л. 5/, сключен на 31.07.2013 г. между ответника и "Вива кредит" ООД, се установява наличието на съглашение за предоставяне на парична сума в размер на 400 лева. Договорът за заем е реален /чл. 240 ЗЗД/, счита се сключен от момента на предаването й. В случая - получаването на сумата се установява по несъмнен начин от отразеното в чл. 3, т. 8 от договора /имащ характер на разписка/ и удостовереното в приложения по делото РКО № 310/31.07.2013 г., подписан от ответника като получател. Документите носят негов подпис, като не са оспорени откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/.

 Следователно, по делото се доказва наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и първоначалния кредитор "Вива кредит" ООД. Последният е изправна страна в правоотношението, предвид предоставяне на уговорената парична сума. Съобразно чл. 3, ал.1,  същата следвало да бъде върната, ведно с уговорената договорна лихва в размер на общо 247,04 лева, на шест месечни вноски, всяка от по 107,84 лева, на уговорените падежи, фиксирани в погасителния плат /чл. 3, ал. 1 , т. 3 от договора/. Спазена е предвидената в чл. 240, ал. 2 ЗЗД форма на уговорката за лихви, поради което следва да се приеме, че същата е действителна и валидно е обвързала заемателя.

От ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията са станали изискуеми на краен падеж, а именно 27.01.2014 г., до когато е следвало да бъдат погасени.

От представените по делото доказателства - договор за цесия от 22.01.2013 г. и приложение към него /л. 8 – 15, в което под № 405 фигурира вземането към ответника/ се установява, че между "Вива Кредит" ООД и "Агенция за събиране на вземания" ООД /чийто правоприемник е "АСВ" ЕАД/ е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от договора за заем. Такава възможност е предвидена изрично в чл. 2, т. 3 от раздел II на Общите условия, за което е налице изрично съгласие на насрещната страна, дадено с подписване на контракта.

Съобразно чл. 2.3 от договора за цесия, цесионерът е придобил вземанията за главници, ведно с натрупаните към момента на прехвърлянето лихви, привилегии и обезпечения. Следователно, установява се, че ищецът е кредитор на ответника относно непогасените задължения по договора за заем.

По делото са представени уведомителни писма от цедента "Вива кредит" ООД за извършената цесия /л. 17 и л.19/, адресирани до длъжника, които не са получени поради преместването на получателя на друг адрес /вж. известие за доставяне - л. 8 и л. 20/. Въпреки това неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането ( в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.). В настоящия случай длъжникът не е изпълнил в полза на стария кредитор. Освен това съобразно константната практика на ВКС за цесията длъжникът се счита за уведомен и с получаване на преписа от исковата молба.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност - наличието на сключен договор за паричен заем, по който на ответника е предоставена парична сума; валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемите процесни вземания за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, а и неоспорено от страните. От заключението се установява, че вноски по кредита не са правени от ответника. Всички вноски са с определен в погасителния план падеж, който е настъпил. Предвид обстоятелството, че вноските не са внасяни на падежа, ответникът е изпаднал в забава и следователно дължи законна лихва за забава върху неплатените погасителни вноски. Съгласно заключението на ССчЕ законната лихва, изчислена върху всяка погасителна вноска в рамките на общия период 31.08.2013 г. до 28.09.2017 г. е в размер на 267,03  лева, от които ищецът претендира заплащане на 266,61 лв.

По гореизложените съображения съдът намира, че предявените установителни искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени в претендирания размер.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца поисканите и направени по делото разноски.  Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът е направил разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лева; 150 лева депозит за вещо лице; 303,76 лева за депозит за особен представител и 350 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че съобразно фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, които които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.

Мотивиран от горното, Каварненският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.С.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****, представлявано от Н.С. и М.Д., следните суми: 400,00 (четиристотин) лева - представляваща неплатена главница, дължима по договор за паричен заем VivaCredit” № 5046252/31.07.2013 г., сключен между В.С.С. и "Вива кредит" ООД, вземанията по който са прехвърлени на "Агенция за събиране на вземания" ООД /чийто правоприемник е "Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ с приложение № 1/29.11.2013 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.09.2017 г. до окончателното погасяване; 247,04 лева (двеста четиридесет и седем лева и четири стотинки) - договорна лихва за периода 30.08.2013 г. – 27.01.2014 г.; 266,61 лева (двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки) - обезщетение за забава за периода 31.08.2013 г. – 29.09.2017 г.; 140,00 (сто и четиридесет) лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания, за които суми е издадена Заповед № 290/02.10.2017 г.  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 591/2017 г. по описа на РС Каварна.

ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на "Агенция за събиране на вземания" EАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *****, следните суми: общо 75, 00 лева (седемдесет и пет лева) - разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 591/2017 г. по описа на КРС и сумата от общо 628,76 лева (шестстотин двадесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки) - разноски по настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..