НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

№ ……..

гр.Каварна, 23.11.2018 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание проведено на двадесет и трети октомври през двехиляди и осемнадесета година в състав

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при секретаря Анастасия Митева и в присъствието на прокурора ……….……….......… като разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 93 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление град Добрич, бул. ”Трети март” № 59, представлявано от изп. директор инж. Т.Г., чрез пълномощника юрк. Г.Х., срещу К.Д.О., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за установяване вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 383 от 14.12.2017 год.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът е ползвател на услуги предоставяни от В и К Добрич АД и като такъв има открита индивидуална партида с кл. № 10322 за обект находящ се на адрес с. ***, общ. Каварна, ул. „Четвърта” № 4. Твърди, че за периода от 27.09.2010 г. до 28.09.2017 г. ищецът изпълнил задълженията си за предоставяне на услуги, а ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните услуги по издадените фактури. Съгласно чл. 31 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД потребителите са длъжни да заплащат дължимите услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране на задължението. Поради това, че ответникът не е заплатил в срок предоставените му В и К услуги, за ищеца е налице правен интерес от търсената искова защита, доколкото връчването на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е извършено при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В исковата молба се претендира сумата от 2 798,17 лева, представляваща главница за неизплатени задължения към В и К ЕООД за периода 27.09.2010 г. до 28.09.2017 г. и обезщетение за забавено плащане на главното задължение в общ размер от 1 220,91 лева, определено по размер на законната лихва върху неплатените задължения, начиная от датата на забава на всяка една фактура, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

В срока по чл.131 от ГПК за отговор на исковата молба, ответникът не е подал такъв. В съдебно заседание редовно призован не се представлява от законен или процесуален представител, както и не прави искане делото да се разгледа в негово отсъствие.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца юрк. Х. е депозирал писмена молба с искане за постановяване на неприсъствено решение, с оглед наличието на предвидените в закона предпоставки.

След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК - ответникът е получил преписа от исковата молба и приложенията към нея (връчени му на 11.04.2018 г.), не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК - предявения иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи предявения иск. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 180.38 лв., от които 80.38 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Съобразно разрешението дадено в т. 11 от ТР по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният иск по чл. 414, респ. чл. 422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената искова претенция, то на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер на 80.38 лв. – платена държавна такса.

  Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че К.Д.О., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на абонат на открита партида за ползване на вода, дължи по издадената от Районен съд гр.Каварна заповед № 383/14.12.2017  г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 731/2017 г. в полза на кредитора му В и К оператор по сключен при Общия условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите – „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД, ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление град Добрич, бул. ”Трети март” № 59, представлявано от изп. директор инж. Т.Г., следните суми:

1) 2 798.17 лв. (две хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и седемнадесет стотинки), представляваща незаплатени В и К услуги,  предоставени през периода от 27.09.2010 г. до 28.09.2017 г.

2) 1 220.91 лв. (хиляда двеста и двадесет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законна лихва, считано от изискуемостта на всяко вземане, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услугата за съответния месец, до датата на подаване на заявлението – 12.12.2017 г.

ОСЪЖДА К.Д.О., ЕГН **********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД, ЕИК 204219357, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 180.38 лв. (сто и осемдесет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА К.Д.О., ЕГН **********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД, ЕИК 204219357, на основание чл. 81, във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 80.38 лв. (осемдесет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.12.2017 г. по Ч.Гр.д. № 731/2017 г. по описа на РС Каварна.

Препис от постановеното неприсъствено решение да се връчи на страните.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………….