О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………

 

Каварненският районен съд, в закритото заседание проведено на осми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

като разгледа Гр. Дело №121 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, образувано по молба на И.Й.К., чрез пълномощника му адв.И.П. от ДАК, срещу Й.А.Ч. и В.А.В.,

В исковата молба ищецът излага, че заедно с ответниците са наследници на В.А.Ч., б.ж. на гр.***, починала на 03.03.1963г. Твърди, че наследодателката им е била собственик на нива от 10 дка. в землището на гр.*** придобита по наследство. Освен това с протокол №5 от 15.09.1941г. общинската комисия за т.з.с. е оземлила Й. П. Ч.-втори съпруг на наследодателката им с 40дка. в с.***, съставляващи парцели 4 в кв.7. Твърди още, че по заявление на Й.А.Ч. *** е възстановила по преписка №01994 от 17.12.1991г. правото на собственост на наследниците на Й. П. Ч., с плана за земеразделяне в землището на гр.***, на следните имоти: лозе от 1.000 дка., в местността „/***”, съставляващо имот №/*** по плана за земеразделяне и нива от 48.673 дка., в местност „***” съставляваща имот №0/*** по плана за земеразделяне. С второ решение №4374/06.09.1994г. постановено по същата преписка, ОС”З” *** е възстановила на наследниците на Й. П. Ч., правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху лозе от 0,625 дка., в  местността „***”, съставляващо имот №046705 по картата на землището на гр.***.

С твърдението, че възстановените на наследниците на Й. П. Ч. земеделски земи, по преписка №01994/17.12.1991г. на ОС”З” *** към момента на обобществяването им са били собственост на общия на страните наследодател В.А.Ч., придобити от нея по наследство и чрез оземляване, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че правото на възстановяване на собствеността върху имотите възстановени с решения №43743 и №4374 от 06.09.1994г. на ОС”З” *** принадлежи на всички наследници на В.Ч..

Ответниците, чрез процесуалния си представител адв.П.П. в срока по чл.131 ГПК подават писмен отговор, с който оспорват иска като недопустим, алтернативно като неоснователен. Молят делото да бъде прекратено поради липсата на правен интерес за ищеца, т.к. земеделската земя не е била заявена на името на лицето, на което се твърди, че е принадлежала към момента на колективизацията. Алтернативно молят иска да бъде отхвърлен като неоснователен, предвид обстоятелството, че имотите са лична собственост на Й.Ч., който е нямал сключен граждански брак с В.Ч., поради което наследниците на нейната дъщеря, родена от друг баща нямат право на наследствен дял. В случай, че съдът приеме наличието на валидно сключен граждански брак между Й.Ч. и В.Ч., молят да бъде прието, че имотите са били лична собственост на Й.Ч., съгласно Закона за лицата и семейството. Твърдят, че към настоящия момент  са придобили процесните недвижими имоти по давност.

С протоколно определение от 08.03.2016 г. съдът е дал ход на устните състезания и ги е обявил за приключени.

С оглед заявеното от страните по делото и събраните доказателства съдът намира от правна страна следното:

Абсолютна процесуална предпоставка при предявяването на установителните искове е наличието на правен интерес, за който съдът следи служебно и при липсата на такъв следва да прекрати производството по делото. При установителния иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, правния интерес се обуславя от наличието на висящо административно производство инициирано по искане на ищеца за възстановяване от административен орган собствеността върху спорния имот, по реда на  чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ или от възможността то да бъде образувано. Липсата на висяща административна и съдебна процедура, както и липсата на възможност, предвид изтеклите преклузивни срокове за това, води до липса на правен интерес от предявяването на установителния иск на това правно основание. При всички случаи, съдът дължи произнасяне относно наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка, при предявяването на установителния иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

Съгласно задължителната съдебна практика обективирана в Тълкувателно решение №4 от 14.03.2016г. по т. д. №4/2014г., ОСГК на ВКС, условие за допустимостта на иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ /както при всеки установителен иск/ е наличието на правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. В случай че ищецът по иска с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не е подал заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е предявил иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ до изтичане на крайния преклузивен срок, посочен в § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, публ. в ДВ, бр.13 от 2007г./ до 12.05.2007г./, правото му да иска от поземлената комисия /сега общинска служба по земеделие - ОСЗ/ издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални граници ще е погасено. В този случай, дори и искът с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да бъде уважен, не би могло да се стигне нито до постановяване на решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на земеделската земя в полза на ищеца, нито до възможност за образуване в бъдеще на административно производство по чл.14, ал.1 - 3 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на ищеца върху спорната земеделска земя. Поради това в тази хипотеза ищецът няма правен интерес от предявяването на установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с оглед на което този иск е недопустим.

В процесния случай не е спорно между страните, а и от изричното изявление на процесуалния представител на ищеца в първо съдебно заседание се установи, че И.К. не е подавал заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ и не е предявил иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ до изтичане на крайния преклузивен срок, посочен в § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. 

С оглед на горното настоящият състав на съда намира, че предявеният иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ се явява недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника Й.Ч., ищецът следва да бъде осъдена да му заплати на осн. чл.78, ал.4 ГПК сумата от 720.00 лева /седемстотин и двадесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.253 от ГПК, протоколно определение от 08.03.2016г. за даване ход на устните състезания по делото и обявяването им за приключени.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим, поради липса на правен интерес, предявения от И.Й.К., ЕГН ********** с адрес ***, против Й.А.Ч., ЕГН ********** и В.А.В., ЕГН *********, двамата с адрес ***, иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ответниците, че възстановените земеделски имоти с Решения №43743 и №4374 от 06.09.1994г., по преписка №01994 от 17.12.1991г. на Общинска служба по земеделие ***, а именно: ЛОЗЕ от 1.000 дка., в местността „/***”, съставляващо имот №/*** по плана за земеразделяне, НИВА от 48.673 дка., в местност „***” съставляваща имот №0/*** по плана за земеразделяне и ЛОЗЕ от 0,625 дка., в  местността „***”, съставляващо имот №046705 по картата на землището на гр.***,  към момента на внасянето им за кооперативно земеползване в ТКЗС са били собственост на общия на страните наследодател В.А.Ч., починала на 03.03.1963г. придобити от нея по наследство и чрез оземляване и ПРЕКРАТЯВА производството по Гр. дело №121/2015 г. по описа на РС Каварна.

ОСЪЖДА И.Й.К. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Й.А.Ч. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 720.00 лева /седемстотин и двадесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

Определението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………..