Р Е Ш Е Н И Е

    

гр. Каварна  31.05.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

            при секретаря А.м., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 102 по описа на КРС за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на С.Р.П. – ЕГН:**********, адрес ***, против НП № 23/28.03.2016 год. на Началника на РУМВР гр. Каварна, с което му е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева, на осн. чл. 45, ал.3 от Закона за закрила на детето.

            В жалбата си въззивникът оспорва фактическата обстановка възприета от АНО, излага становище, че са налице съществени противоречия между описаната в АУАН и НП фактически обстановки и реалната такава. Оспорва приетата в АУАН и НП правна квалификация.

            В съдебно заседание въззивникът се явява лично. Поддържа жалбата изцяло.

            Въззиваемата страна редовно призована за с.з., не се представлява.

            След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

            На 16.02.2016 год. е съставен акт за установяване на административно нарушение фабричен №826431, в който е отразено, че на 13.02.2016г. около 23,10 часа в гр.Каварна, в бар „Лайв Корнер“ като лице, което полага грижи за Г.Ж.П. с ЕГН********** ***/непълнолетен/ не е изпълнил задължението си да го придружава на обществено място след 22 часа и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществено място след 22 часа. Гореописаното било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на разпоредбите на чл.8, ал.3 и 4 от Закона за закрила на детето.

            Въз основа на съставения акт, административно наказващия орган е издал НП №23/28.03.2016 год. на Началника на РУМВР гр. Каварна, като е възприел изцяло констатациите, описани в него. В същото време не е приел изцяло правната квалификация на актосъставителя, като е решил, че е нарушена разпоредбата единствено на чл. 8, ал.3 от ЗЗД, като на основание чл. 45, ал.3 от ЗЗД е наложил на въззивника административно наказание глоба в размер на 300 лева.

            В съдебно заседание са депозирали показания актосъставителят А.Н.А. и свидетелите Н.П.К. и К.Ж.К.. Видно от показанията на актосъставителя и св.К., на посочената дата са извършвали специализирана полицейска акция, съвместно с представители на Общинска комисия за закрила на детето. След 23 часа били проверени множество питейни заведения. Целта била да се установи дали в тях присъстват непълнолетни лица без придружител. При проверка в заведение „Лайв Корнер“, в зала за пушачи били установени четири лица на една маса. Пред всеки от тях имало бутилки с бира. В хода на проверката на самоличността им, в заведението влязъл св.К., който заявил, че придружава тези лица и е бил излязъл, за да си купи цигари. Сред лицата на масата бил Г.Ж.П. с ЕГН**********. Тъй като бил непълнолтен полицейските служители го отвели в РУМВР, от където да бъде прибран от близките си. С него в РУМВР отишъл и придружаващия го св.К.. Жалбоподателят се явила в РУМВР и прибрала внука си. Няколко дни по-късно била призована за съставяне на АУАН, който й бил връчен лично. В него тя отбелязала, че няма възражения.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: материалите в приетата от съда административно-наказателна преписка, показанията на свидетелите. В събрания доказателствен материал не се установяват съществени противоречия. Показанията на свидетелите А.Н.А. и свидетелите Н.П.К. и К.Ж.К. последователно представят идентична фактическа обстановка, поради което съдът счита, че следва да бъдат кредитирани. Съдът приема, че не е налице противоречие в показанията на свидетелите относно заявлението на св.К., че придружава непълнолетните лица. В показанията си св.К. твърди, че не е чула св.К. да заявява, че придружава непълнолетните лица. В същото време актосъставителят А. и самия св.К. заявяват, че той е обяснил, че придружава лицата, вкл. непълнолетния П.. Факта, че св.К. не е чула тези думи не означава, че св.К. не ги е изрекъл, още повече, че самия актосъставител ги е чул.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните съображения: 

Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени от оправомощени лица, в сферата на тяхната компетентност, според разпоредбата на чл.46 ал.2 от Закона за закрила на детето.

С цитираната разпоредба на чл. 45, ал. 3 от ЗЗД се санкционира неизпълнението на задължението по чл. 8, ал. 3 или ал. 4 от ЗЗД. Използването на съюза "или" е проява на законодателна непрецизност, тъй като задълженията по чл. 8, ал. 3 и 4 от ЗЗД не се намират в отношение на алтернативност, а на отрицателна връзка на евентуалност. Основното задължение на родителя, настойника е това по чл. 8, ал. 3 от ЗЗД да придружат малолетния/непълнолетния съответно след 20.00 ч. за малолетния или след 22.00 ч. за непълнолетния на обществени места. Ако изпълнението на това задължение по отношение на непълнолетно лице е невъзможно /законодателят не ограничава източника на невъзможността до обективни причини/, негов сурогат е задължението по чл. 8, ал. 4 от ЗЗД за осигуряване на пълнолетен дееспособен придружител на детето, т. е. предпоставка за отговорността на родителя на непълнолетния е неизпълнението на задълженията по ал. 3 и 4 на чл. 8 от ЗЗД. Позитивното право не предвижда правомерна възможност за придружаване на обществени места на малолетния от дееспособно пълнолетно лице различно от родител, настойник или друго лице полагащо грижа за него. В разглеждания казус "предмет " на нарушението е непълнолетно дете. С оглед предмета на нарушението сурогатното задължение по чл. 8, ал. 4 от ЗЗД може да възникне, поради което необходимо и достатъчно за отговорността на родителя е да не е придружил детето след 22.00 ч. на обществено място и да не е осигурил пълнолетно дееспособно лице - придружител на детето, т.е. предпоставка за отговорността на родителя на непълнолетния е неизпълнението на задълженията по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДетето . В приложимия в случая подзаконов нормативен акт, именно Наредбата за специализирана закрила на децата на обществени места /това е наредбата по чл. 5б, ал. 2 от ЗЗД/ не е предвиден изричен ред за удостоверяване на това обстоятелство за удостоверяване на специалното качество на придружител по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗЗД. Възможно е било преодоляването и е преодоляно по реда на чл. 8, ал. 4 от ЗЗД на последиците от бездействието по ал. 3 на същия текст, като непосочването в обстоятелствената част на АУАН и НП и във връзка с изпълнението на задължението по ал. 4, същото засяга правото на защита на нарушителя. Видно от показанията на свидетелите, К. е бил пълнолетно дееспособно лице, придружаващо непълнолетния П..

На следващо място наказващия орган е посочил, че въззивника е нарушила чл. 45, ал.3 от ЗЗДет., според който се наказва родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал.3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал.4 от същия закон. Нито в АУАН, нито в НП не е посочено качеството на жалбоподателя, т.е. както става ясно от допълнителните доказателства, събрани пред съда, тя е баба на детето и като такава вероятно е прието, че е извършила нарушение. Посоченото обстоятелство обаче следва да бъде отбелязано в АУАН и НП, а не да се предполага.

Съдът приема, че извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на П. не се установява по безспорен начин от доказателствата по делото. Напротив по делото са събрани множество доказателства, които опровергават твърдението на наказващия орган, че изобщо такова нарушение е извършено. В тази връзка са показанията на свид. К., който всъщност е пълнолетният придружител, който е осигурен именно от бабата на непълнолетното лице, както и от разпитания в с.з. актосъставител се установява, че непълнолетния П. не е бил сам около 23,10 часа на обществено място, а с още няколко други лица, част от които са били пълнолетни. Установено е също така, че бабата е изпълнила задължението си на лице, което полага грижи за дете и му е осигурила пълнолетен придружител. При това положение се оказва, че извършването на нарушението не е безспорно доказано, както от обективна, така и от субективна страна.

При издаването, както на АУАН, така и на НП, наказващият орган не се е съобразил с всички събрани и представени доказателства по преписката, включително и с наличието или липсата на доказателства за вината на нарушителя.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 3 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е    Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление 23/28.03.2016 год. на Началника на РУМВР гр. Каварна, с което на С.Р.П. – ЕГН:**********, адрес *** е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева, на осн. чл. 45, ал.3 от Закона за закрила на детето.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ДАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: