Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна 30.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 111 по описа на КРС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         С Наказателно постановление № 08-000242/124 от  01.06.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда  на  „К. ПРО“ЕООД с ЕИК ****  седалище и адрес на управление гр.София,район „Лозенец“ улица „Д.Х. ***,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда.

         Недоволен от наказателното постановление останал въззивника „К. ПРО“ЕООД с ЕИК ****  седалище и адрес на управление гр.София,район „Лозенец“ улица „Д.Х. ***,представлявано от управителя  В.Н.Б. и моли съда да го отмени изцяло като незаконосъобразно и необосновано.В съдебно заседание въззивника редовно призован,не се явява,представлява се от упълномощен процесуален  представител който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

         Въззиваемата страна се представлява от ст.ю.к. Д.П. която по съществото на делото моли потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.Чрез събраните доказателства се установявало по категоричен начин извършеното нарушение.Процесуалния представител на въззиваемата страна изразява становище,че ответната страна не е представила документи,доказващи изплащането на трудовите възнаграждения.Намира за неоснователни възраженията обективирани в жалбата.Счита,че допуснатото нарушение е доказано по категоричен начин,поради което моли да бъде потвърдено наказателното постановление ведно с наложената имуществена санкция,която е в минимален размер.

         От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите  Г.В.В.,К.Н.К. и Е.К.И.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

         Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № 08-000242/09.03.2017г. на “К. про“ЕООД с ЕИК ****  седалище и адрес на управление гр.София,район „Лозенец“ улица „Д.Х. ***,в качеството му на работодател.Извършена е проверка от Дирекция „Инспекция по труда” на 11.01.2017г.  от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда” гр.Добрич на “К. про“ЕООД ,занимаваща се с обработка на земеделска земя в землището на Община Шабла.По време на проверката е установено,че лицето И.А. И. с ЕГН ********** е с прекратено трудово правоотношение и от представената в Д“ИТ“ гр.Добрич ведомост за заплати за месец юли 2016г. се установява,че „К. про“ЕООД в качеството си на работодател не е начислило и изплатило трудовото възнаграждение за месец юли 2016г. на И.А. И.,дължимо до 20.08.2016г.Нарушението се потвърждава от данните,обективирани в Протокол изх.№ 1701440 от 14.02.2017г. за извършена проверка,ведомости за заплати за месец юли 2016 година и присъствена форма за месец юли 2016 година.Актосъставителят е приел,че работодателят е нарушил чл.128 т.2 от Кодекса на труда.Акта е съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН.С писмо изх.№ 17020050/16.02.2017г. на Д“ИТ“ гр.Добрич е изпратена покана до управителя на „К. про“ ЕООД за съставяне на актове за установяване на административни нарушения.Видно от известие за обратно доставяне поканата за съставяне на актове за установяване на административни нарушения е получена лично от управителя на дружеството на 20.02.2017г.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е депозирано възражение в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич.

         Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление,в което е възприета изложената в акта фактическа обстановка с което на „К. ПРО“ЕООД с ЕИК ****  седалище и адрес на управление гр.София,район „Лозенец“ улица „Д.Х. ***,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда.

         Гореизложената фактическа обстановка  се установява безспорно от събраните в хода на делото доказателства: показанията на свидетелите Г.В.В.,Е.К.И. и К.Н.К.,както и от следните писмени доказателства: НП № 08-000242/124  от 01.06.2017г.,АУАН № 08—000242/09.03.2017г.,протокол за извършена проверка с изх.№ ПР 1701440,ведомост за заплати месец юли 2016 година,ведомост за заплати месец август 2016 година,таблица за отчитане,явяване/неявяване на работа за месец юли 2016 година, таблица за отчитане,явяване/неявяване на работа за месец август 2016 година,Заповед за прекратяване на трудов договор с И.А. И.,Решение за отмяна на ПАМ,възражение срещу АУАН № 08-000243/09.03.2017г.,становище относно възражение срещу АУАН № 08-000243/09.03.2017г.

         Видно от приетата като писмено доказателство по делото Покана,изпратена по „Български пощи“АД чрез услугата „Телепоща“ до служителя И.А. И. получена лично от него,същият е бил канен от дружеството работодател да посети счетоводството му,за да получи трудовото си възнаграждение за месеците юли и и август 2016 година,както и обезщетение за отпуск.

         При така установеното от фактическа страна,съдът намира за установено от правна страна следното:

         Жалбата против наказателното постановление е допустима,като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП,от легитимирано лице и в законоустановения срок.В тази връзка настоящия съдебен състав споделя изложените от процесуалния представител на въззивника аргументи,че жалбата не е просрочена и срокът за обжалване на Наказателно постановление № 08-000242/124 от 01.06.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич започва да тече от момента в който на представляващия дружеството е било връчено горепосоченото наказателно постановление,т.е на 28.03.2018г. заедно с връчването на Съобщение за доброволно изпълнение с изх.№ С180022-048-0103838/24.03.2018г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С180022-0018956/24.03.2018г. на Публичен изпълнител към НАП-ТД гр.София,като на 02.04.2018г.,т.е в срокът по чл.59 ал.2 от ЗАНН е входирана в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич  жалба срещу Наказателно постановление № 08-000242/124 от  01.06.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич.

         В административно-наказателното производство не са допуснати съществени  нарушения на процесуалните правила,които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице.АУАН е съставен от компетентен орган,при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН,в отсъствие на нарушителя,тъй като същият след покана не се явил за съставяне на акта.АУАН съдържа всички реквизити,установени в чл.42 от ЗАНН.За така установеното нарушение на КТ против въззивника е издадено НП от компетентен орган,видно от Заповед № З-0035/29.01.2014г. и Заповед № З-0058/11.02.2014г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и в законоустановения срок,без то да съдържа нови фактически обстоятелства против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

         По същество съдът намира,че въззивника е нарушил разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ-в качеството си на работодател „К. про“ЕООД не е начислило и не е изплатило трудовото възнаграждение за месец юли 2016г. на И.А. И.,дължимо до 20.08.2016г.,като не само липсва положен подпис в представената ведомост за месец юли 2016 година от страна на И.А. И. и не е начислено трудовото му възнаграждение за посочения месец,но и в самата ведомост за месец юли 2016 година не фигурира името на И.А. И. и не са представени други документи,удостоверяващи изплащането.

         Установява се,че работодателят не е начислил във ведомостта за заплати за месец юли 2016 година трудово възнаграждение на И.А. И. ЕГН **********.Този извод следва не само от липсата на подпис за получено възнаграждение във ведомостта за заплати,но и от факта,че в самата ведомост за месец юли 2016 година не фигурира името на И.А. И.,както и от липсата на други доказателства за изплащането на начисленото трудово възнаграждение.Нарушението се потвърждава от данните,обективирани в Протокол  изх.№ 1701440 от 14.02.2017г. за извършена проверка,ведомости за заплати за месец юли 2016 година и присъствена форма за месец юли 2016 година.Обстоятелството,че към 30.01.2017 година/датата на  която работодателят е представил изисканите от страна на Дирекция „Инспекция по труда“гр.Добрич документи/ трудовото възнаграждение на И.А. И. ЕГН **********,за месец юли 2016г. не е било изплатено,не се оспорва от въззивника.Тези обстоятелства обосновават категоричния извод,че това трудово възнаграждение към  30.01.2017 година е било дължимо,но в нарушение на 128 т.2 от КТ не е изплатено от работодателя.

         Имуществената отговорност на търговското дружество е обективна,поради което въпросът относно виновното извършване на нарушението не се обсъжда от съда.

         Нарушаването на разпоредба на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд изпълва с конкретно съдържание бланкетната разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ.Поради това с обжалваното наказателно постановление административно-наказващият орган законосъобразно е ангажирал имуществената отговорност на жалбоподателя-работодател с предвидената в тази разпоредба имуществена санкция.

         Не са налице предпоставките за квалификация на нарушението като маловажен случай по смисъла на специалната разпоредба на чл.415в от КТ.Тези предпоставки са:1/.нарушението да може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2/. От нарушението да не са произтекли вредни последици за работници и служители.В случая нито една от кумулативно необходимите предпоставки за прилагане на чл.415в от КТ не е налице.Нарушението не е отстранено веднага след отстраняването му,като въззивника не е представил документи доказващи изплащането на трудовите възнаграждения и към настоящия момент.Неплащането на дължимо трудово възнаграждение на работника винаги води до вредни последици за него,независимо от периода на забава,а в конкретния случай,както се отбеляза по-горе в настоящото решение въззивника не е представил документи доказващи изплащането на трудовото възнаграждение на И.А. И. ЕГН **********,за месец юли 2017г. и към настоящия момент,т.е периода на забава продължава да тече.

         За безспорно установеното по делото нарушение на чл.128 т.2 от КТ,въззивника е наказан с имуществена санкция в минималния размер,предвиден в чл.414 ал.1 от КТ,поради което не следва да се обсъжда въпроса за индивидуализацията на наложеното наказание.

         По горните съображения атакуваното наказателно  постановление следва да бъде потвърдено.

         По отношение на искането за присъждане на разноски в случай на отмяна на наказателното постановление,направено от жалбоподателя,чрез процесуалния му представител,същото се явява неоснователно по следните съображения:

         Първоинстанционното производство пред районния съд по обжалване на наказателни постановления е по Закона за административните нарушения и наказания и е със смесен характер,образуват се административнонаказателни дела.

         В ЗАНН не е уредена отговорността за разноските на страните и съгласно чл.84 от ЗАНН,доколкото в този закон няма особени правила,за призоваване и връчване на призовки и съобщения,извършване на опис и изземване на вещи,определяне разноски на свидетели и вещи лица,изчисляване на срокове,както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване,се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.

         В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,при субсидиарно прилагане на НПК,когато наказателното постановление е отменено,не се присъждат разноски в полза на нарушителя,както когато подсъдимият бъде оправдан в  наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата.Разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК съгласно която ,когато подсъдимият бъде признат за невинен,разноските остават за сметка на държавата,се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица посрещнати от сумите,предвидени в бюджета на съда.Приложимият процесуален закон  изобщо не признава на жалбоподателя по административнонаказателно дело право на разноски за воденето му.

         Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът 

                                          Р    Е    Ш   И :

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-000242/124 от  01.06.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич,с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда  на  „К. ПРО“ЕООД с ЕИК ****  седалище и адрес на управление гр.София,район „Лозенец“ улица „Д.Х. ***,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда,като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО  и ОБОСНОВАНО.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Б.И.Т. ***,редовно преупълномощен от адв.М.Б.-процесуален представител на жалбоподателя по АНХД № 111/2018г. по описа на Каварненски Районен съд- „К. ПРО“ЕООД с ЕИК ****  седалище и адрес на управление гр.София,район „Лозенец“ улица „Д.Х. *** за присъждане на направените по делото разноски.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.                                          

                                                           

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: