Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна 28.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание  на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

при секретаря А.М.,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 112  по описа на КРС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

         Образувано е по жалба на Е.Я. роден на ***г.,гражданин на У.,с паспорт № ****,валиден до 01.06.2027г.,чрез адв.Х.Д.К.,съдебен адрес *** офис 8  срещу Наказателно постановление № 34/17.05.2019г. издадено от Началник  на Гранично полицейско управление-Генерал Тошево при Регионална дирекция „Гранична полиция“-Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800/осемстотин/ лева на основание чл.53 от ЗАНН и чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ за извършено административно нарушение на чл.34 от ЗЧРБ.

         В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,доколкото жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение.Сочи се,че лицето Е.Я. ,гражданин на У. пребивава в Република България на основание Разрешение за пребиваване в страната.Правото на това разрешение е получил на основание издадена виза „Д“ като командирован специалист на територията на страната.Подал е документи за продължаване на разрешението му за работа в Министерство на труда и социалната политика-Агенция по заетост.В жалбата се твърди още,че Е.Я.,гражданин на У. е входирал и документи в Дирекция Миграция на 01.03.2019г. за продължаване на правото му на пребиваване в Република България на основание Разрешение за работа.В жалбата се твърди,че към момента на излизането на Е.Я.  от страната се е намирал в процедура по получаване на право на продължително пребиваване в Република България,тъй като документите свързани с разрешението му за работа още  не са били получени.

         В съдебно заседание въззивникът редовно призован,не се явява ,представлява се от адв.Х.К.,който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП на сочените в жалбата основания.

         Въззиваемата страна се представлява от издателя на атакуваното наказателно постановление-Началник на ГПУ гр.Ген Тошево,който оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаване  на атакуваното НП,като мотивирано,правилно и законосъобразно.

         След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Жалбата е  допустима-подадена е в срок и от надлежното лице,чрез упълномощен защитник.Съдът приема жалбата за подадена в срок,т.к. не са спазени разпоредбите на чл.58 от ЗАНН.Съгласно чл.58 ал.1 от ЗАНН-mрепис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение.Алинея втора сочи,че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес,а новият му адрес е неизвестен,наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.По делото има приложена разписка за връчване на обжалвания акт,но липсва подпис на нарушителя,т.е.  препис от наказателното постановление не е връчено срещу подпис на нарушителя,респ.  на упълномощено за връчване на препис от наказателното постановление лице.Обективираното в разписката  за връчване на наказателно постановление твърдение на административно-наказващият орган,че нарушителят няма посочен адрес в Р.България се опровергава от приложеното и прието като писмено доказателство по делото разрешение за работа № 8200063,на което срокът е продължен до 16.03.2020г.,от което се установява,че Е.Я. роден на ***г.,гражданин на У. има адрес по месторабота в гр.Варна Южна промишлена зона Б.К.И. АД.Фактът,че НП не е изпратено на адреса,посочен в разрешението за работа № 8200063,на което срокът е продължен до 16.03.2020г.,от което се установява,че Е.Я. роден на ***г.,гражданин на У. има адрес по месторабота в гр.Варна Южна промишлена зона Б.К.И. АД е достатъчен за да обоснове нередовното връчване на НП.

         В този смисъл настоящия състав намира,че не са били налице предпоставки за връчване по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН,съответно извършеното по този ред връчване се явява нередовно,а депозираната пред районния съд жалба-подадена в срок и процесуално допустима.Независимо от това,доколкото наказателното постановление изобщо не е било връчвано  на санкционираното лице,то моментът на подаване на жалбата е без правно значение,тъй като срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН започва да тече от връчването на наказателното постановление,което в случая не е било направено.Ето защо ,съдът следва да разгледа жалбата като процесуално допустима.

         Разгледана по същество жалбата е основателна.

         На 17.05.2019г. около 10.00ч. на съвместен ГКПП Дуранкулак-Вама веке при извършване на гранична проверка на излизане от страната е установено,че украинският гражданин Е.Я. роден на ***г.,гражданин на У.,с паспорт № ****,валиден до 01.06.2027г., е пребивавал в страната на основание виза „Д“ № 004958706 валидна от 27.09.2018г. до 27.03.2019г.,към 17.05.2019г. не е спазил срока на визата и е превишил престоя си в Р.България с 54/петдесет и четири/дни,с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.34 от ЗЧРБ.За установеното административно нарушение служител на ГКПП Дуранкулак в присъствието на нарушителя и свидетел е съставил АУАН № 4417а-34/17.05.2019г. по описа на ГПУ Ген.Тошево.При съставянето и предявяването на АУАН Е.Я. е запознат със съдържанието на език,който разбира-руски.

         Въз основа на така съставения АУАН Началника на ГПУ-Ген.Тошево,оправомощен да издава наказателни постановления въз основа на Заповед рег.№ 8121з-817/09.07.2015г. на министъра на вътрешните работи издал наказателно постановление № 34/17.05.2019г. за това,че на 17.05.2019г. около 10.00ч. на ГКПП Дуранкулак,при извършване на гранична проверка на излизане от страната е установено,че украинският гражданин Е.Я. роден на ***г.,гражданин на У.,с паспорт № ****,валиден до 01.06.2027г., не е спазил срока за пребиваване в Р.България,като го е превишил с 54 дни,с което виновно са нарушени разпоредбите на чл.34 от ЗЧРБ,поради което и на основание  чл.53 от ЗАНН и чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 800/осемстотин/ лева.

         От приложеното и прието като писмено доказателство по делото разрешение за работа № 8200063 издадено на Е.Я. роден на ***г.,гражданин на У.,с паспорт № ****,валиден до 01.06.2027г.се установява,че същото е със срок на валидност до 16.03.2019г.,като под формата на забележка е отразено,че срокът е продължен до 16.03.2020г.

         От приложеното и прието като писмено доказателство по делото електронно писмо от Агенция по заетостта от 28.02.2019г. се установява,че заявлението на Е.Я. за достъп до пазара на труда на граждани от трети държави е входирано в деловодната система на Агенция по заетостта от 28.02.2019г. под № 10-00-3044.

         От приложеното и прието като писмено доказателство по делото решение № 680018 от 27.06.2019г. за предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Р.България издадено от ОД МВР Варна се установява,че на украинският гражданин Е.Я. роден на ***г.,гражданин на У.,ЛНЧ: ********** е разрешено право на продължително пребиваване на чужденец в Република България за срок до 16.03.2020г. след разглеждане и обсъждане на Заявление за предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в Република България № 623  от 01.03.2019г. и приложените към него документи.

         От приложеното и прието като писмено доказателство по делото писмо с рег. № 10-00-12852/2 от 30.09.2019г. на Агенция по заетостта се установява,че на основание чл.7 ал.3 във връзка с чл.40 ал.1,ал.2,т.1 и чл.41 ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и заявление рег.№ 10-00-3044 от 28.02.2019г. на Джи Ти България ЕООД с решение № РД-08-1581/13.06.2019г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта е продължено разрешението за работа на украинския гражданин  Е.Я. роден на ***г.,като командирован специалист за срок до 16.03.2020г. на обект Б.К.И. АД,гр.Варна.

         Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства,а именно:писмените доказателства-АУАН № 4417а-34/17.05.2019г.,становище рег.№ 441700-367/10.06.2019г.,Заповед рег.№ 8121з-817/09.07.2015г. на министъра на вътрешните работи,разрешение за работа № 8200063 издадено на украинският гражданин Е.Я. роден на ***г.,гражданин на У.,с паспорт № ****,валиден до 01.06.2027г.,решение № 680018 от 27.06.2019г. за предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Р.България издадено от ОД МВР Варна, електронно писмо от Агенция по заетостта от 28.02.2019г. ,писмо с рег. № 10-00-12852/2 от 30.09.2019г. на Агенция по заетостта,както и от гласните доказателствени средства-показанията на свидетеля  Й.Т.П..

         Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,приобщени от съда на основание чл.84 ЗАНН,вр. с чл.283 от НПК,тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и са издадени от длъжностни лица в кръга на функциите им.

         Съдът се позова и на показанията на свидетеля  Й.Т.П. ,доколкото същият изложи последователно вътрешно непротиворечиво възприетите от него факти.

         При така установеното от фактическа страна,съдът достигна до следните изводи от правна страна:

         Административнонаказателното производство е строго формален процес,засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридическите лица.Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност.От тази гледна точка,съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление,а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по делото закон,като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

         В настоящия случай съдът намира,че наказателното постановление е незаконосъобразно,тъй като в производството по установяване на административно нарушение,а също и в стадия по издаване на наказателното постановление,са допуснати съществени процесуални нарушения,които са ограничили в значителна степен правото на нарушителя да разбере,защо е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

         На първо място,съдът намира,че при издаване на АУАН и НП е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН,доколкото,както в АУАН,така и в НП липсва надлежно описание на извършеното от жалбоподателя нарушение.От АУАН и НП не става ясно кога и къде е било извършено констатираното едва на 17.05.2019г. нарушение.Даденото описание/в което липсват фактически твърдения за времето и мястото на извършване на деянието,а се съдържат само такива за времето и мястото на установяване на извършеното нарушение/ е бланкетно и в този си вид прегражда  възможността на жалбоподателя да разбере защо именно е била ангажирана административнонаказателната му  отговорност.Освен това следва да се посочи,че даденото в АУАН и НП описание на нарушението не съответства и на посочената като нарушена материалноправна норма на чл.34 ЗЧРБ предвиждаща задължението на чужденеца да напусне страната до изтичане на разрешения срок за пребиваване,която предполага да бъдат въведени и съответни фактически твърдения,че лицето не е напуснало страната до изтичане на разрешения срок,а не че същият е бил превишен,доколкото само такова описание на нарушението би било съответно и на санкционната норма на чл.48 ал.1 т.3 ЗЧРБ,предвиждаща санкция за чужденците останали в страната след изтичане на срока за пребиваване.Надлежното описание на нарушението предполага АНО да посочи от фактическа страна,че на лицето е бил разрешен съответен срок на пребиваване,респ,че лицето пребивава краткосрочно на територията на Р.България,считано от определена дата,като в рамките на разрешения му срок не е напуснало страната ,а е останало на територията на Република България дори и след изтичане на срока за пребиваване,като в този смисъл нарушението,което е формално такова,се явява извършено в първия ден след изтичане на разрешения срок за пребиваване и ненапускането на територията на Р.България,който ден е различен от деня на установяване,че лицето е нарушило разпоредбата на чл.34 ЗЧРБ.В АУАН и НП липсват такива фактически твърдения,което от своя страна води и до нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН,което от своя страна се явява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

         Посочените нарушения на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН водят до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление,като обстоятелството,че в периода от 27.03.2019г. до 17.05.2019г. жалбоподателят е престоял на територията на Р.България общо 54 дни е ирелевантно,първо защото е недопустимо едва въззивната инстанция да въвежда фактите,касаещи извършеното административно нарушение и второ,защото допуснатите процесуални нарушения осуетяват напълно ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

         С оглед на всичко изложено до тук,съдът намира,че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде изцяло отменено

         По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 предл.3,съдът

                                                Р    Е    Ш    И:

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 34/17.05.2019г. издадено от Началник  на Гранично полицейско управление-Генерал Тошево при Регионална дирекция „Гранична полиция“-Русе, с което на Е.Я. роден на ***г.,гражданин на У.,с паспорт № ****,валиден до 01.06.2027г., е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800/осемстотин/ лева на основание чл.53 от ЗАНН и чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ за извършено административно нарушение на чл.34 от ЗЧРБ.

         Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Каварненски районен съд пред Административен съд Добрич, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..