Р Е Ш Е Н И Е

 

№............./02.08.2017 г.,

гр. Каварна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

с участието на секретаря А.М., след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 115 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на ЕТ "ТИТ-Т.Ч.", с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.“С.Г.“ №*, срещу Наказателно постановление № В-034594 от 01.09.2015г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр.Варна към Главна дирекция "Контрол на пазара" към Комисия за защита на потребителите, с което на жалбоподателя, на основание чл.198 от Закона за защита на потребителите, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева (хиляда и петстотин лева) за извършено нарушение на разпоредбата на чл.9, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителите.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като нищожно и незаконосъобразно, издадено при допуснати нарушения на материалните и процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита. Оспорва компетентността на издателя на наказателното постановление /НП/. Твърди, че нарушението за което е подведен под наказателна отговорност не е  описано с достатъчна яснота, а е посочена единствено нарушената правна норма. ЕТ е санкциониран за нарушение, което не е извършил. Проверяващите са влезли в обекта извън работното му време, за което са били предупредени, като независимо от това са предприели действия, въз основа на които са направили неверни изводи. За нарушение счита и необсъждането от административно наказващия орган /АНО/ на въпроса за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С тези доводи моли НП да бъде отменено.

В проведеното открито съдебно заседание, ЕТ "Тит-Т.Ч.", се представлява от своя законен представител Т.Ц.Ч. и адв.Ю.О., които поддържат жалбата и молят за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност за неговото изменение, с налагане на минималната предвидена в закона санкция. Процесуалният представител акцентира в пледоарията си по същество на делото, върху нередовността на извършената проверка – извън работното време на обекта, формално и тенденциозно, както и че свидетелските показания на служителите на Комисията за защита на потребителите са крайно противоречиви и не могат да обосноват извод за осъществяване на вмененото нарушение. Твърди, че както акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, така и НП са нередовно връчени на наказаното лице. Настоява за отмяна на наказателното постановление с доводите, че инкриминираното нарушение не е доказано по безспорен начин от административно наказващия орган /АНО/, както и че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено нарушение на чл.40 от ЗАНН, т.к. акта не е подписан от двама свидетели.

В съдебно заседание въззиваемата страна Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция "Контрол на пазара" към Комисия за защита на потребителите, се представлява от своя процесуален представител ст.юрисконсулт Н.Н., която оспорва жалбата като недопустима , поради подаването й извън срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 24.04.2015г. служителите на КЗП РД Варна - Г.Т.Г. и М.А.А. по време на извършване на тематична кампания „Право на информация”, посетили търговски обект магазин за промишлени стоки, находящ се в гр.Каварна, ул.“Д“ №*, стопанисван от ЕТ "ТИТ–Т.Ч.". Около 14.00 часа двете свидетелки влезли в търговския обект, където в момента били свидетелите Т. и Ц.Ч., и ги попитали магазина работи ли и може ли да разгледат стоката. Свидетелката Ч. им казала, че могат да разгледат. След като погледнали етикетите на няколко дрехи и установили, че не съдържат необходимата информация на български език свидетелките се представили, като служители на КЗП и заявили, че ще извършат проверка. Тогава св.Ч. им казала, че магазинът не работи и ги помолила да напуснат. Синът й също настоял да напуснат обекта и след като те не го сторили започнал да ги снема с телефона си. Въпреки създалата се конфликтна ситуация, свидетелките извършили проверката, като отразили констатациите в съставения от Г.Г. констативен протокол № К-0198782/24.04.2015г. Междувременно в обекта пристигнал и собственикът на фирмата Т.Ц.Ч., на когото бил връчен констативния протокол, с указания на 27.04.2015г. да се яви в сградата на община Каварна за приключване на проверката. Всички свидетели посочиха, че по време на проверката в обекта е нямало потребители и не е била извършвана продажба на стоки.

На 05.05.2015г. в гр.Варна, Г.Т.Г. в присъствието на М.А.А. съставила АУАН № К – 0345594, против ЕТ „ТИТ Т.Ч.” затова, че на 24.04.2015г. в магазин за промишлени стоки в гр.Каварна, ул.“Д“ №*, извършва търговска дейност, като в обекта за продажба се предлагат дамски и мъжки облекла, парфюми и др. Всички стоки са изложени в търговската зала на рафтове и щендери с цени в лева. За част от стоките в обекта има информация на български език за вид артикул, производител, вносител, съществени характеристики. За  друга част липсва информация на български език за вид артикул, производител, вносител, вида на текстилното влакно и неговото процентно съдържание, като са описани тези стоки. В акта е посочено още, че ЕТ „ТИТ-Т. Ч.” не е изпълнил административното си задължение да продава стоки с информация на български език за вид артикул, производител, вносител /за стоките от внос/, съществени характеристики на стоките, с което е нарушил разпоредбата на чл.9, ал.1 и ал.3 от ЗЗП.

Съставения АУАН е връчен на едноличния търговец на 23.07.2015г.  При връчването същият собственоръчно вписал в акта своите възражения, затова, че проверката е извършена по време на ремонт на охранителната щора и зареждане на магазина със стока, както и че не е съгласен с отразените в акта констатации.     

Въз основа на така съставения акт на 01.09.2015г. е издадено и обжалваното наказателно постановление № В-034594, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатирано нарушение на чл.9, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, като на основание чл.198 от ЗЗП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. В НП е направена отметка, че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, новият адрес е неизвестен, поради което на осн. чл.58, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление следва да се счита връчено на 07.06.2016г.

Установява се от представените от Български пощи копия от описи за разнос, копия от доставна книга и показанията на разпитаната свидетелка С.Г., че наказателното постановление е изпращано за връчване на жалбоподателя три пъти – два пъти на адрес гр.Каварна, ул. „С.Г.“ №* и един път на адрес гр.Каварна, ул.“Д“ №*, с препоръчани кореспондентски пратки ИД № PS000 024G64M; ИД № PS9000 02696HU и ИД № PS9000 027ZOI4, като и трите пъти след извършвани двукратни опити за връчване и ненамиране на адресата пратките са връщани на подателя, като непотърсени.

От представените два броя заповеди № 288/22.04.2015 г. и № 365 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, се установява, че Директорът на Регионална дирекция - Варна към ГД "Контрол на пазара" при КЗП И.С. е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения на Закона за защита на потребителите /л.30/, а на Г.Т.Г. е възложено да съставя актове за извършени нарушения по законовите и подзаконови нормативни актове, контрола по приложението на които е възложен на КЗП или на Председателя на КЗП /л.29/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение № К-034594 от 05.05.2015г., констативен протокол № К-0198782/24.04.2015г., писма и покани за доброволно изпълнение изпращани до ЕТ и протоколи за поставяне и сваляне на съобщение, писмо до НАП ТД Варна с приложено подлежащо на изпълнение НП, писмо с приложени копия от описи за разнос и копия от доставна книга обр.242, свидетелските показания на актосъставителя Г.Т.Г. и свидетеля по акта и при установяване на нарушението М.А.А., пощенския служител С.Б.Г., и свидетелите Т.К.Ч. и Ц.Т. Ч. – присъствали при установяване на нарушението.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, като съображенията за това са следните:

Установеният от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления- чл.58 от ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила - чл.64 от ЗАНН, като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към прилагане на НПК, доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и за съдебното производство по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН императивно урежда начина на връчване на наказателните постановления, а именно - срещу подпис, което в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира правото на нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде осигурена възможност да обжалва наказателното постановление, ако счита същото за незаконосъобразно. Освен срещу подпис в разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на НП - ако нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Съгласно чл.84 ЗАНН, вр. чл.180 от НПК призовките, съобщенията и книжата се връчват лично срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени или на пълнолетен член от семейството, а ако няма такъв на домоуправителя, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде, в случай, че лицето, за което са предназначени отсъства. Съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Тези предпоставки са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви фактическия състав по чл.58, ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. Следователно за да се приложи чл.58, ал.2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не пребивава на този адрес. В процесния случай са изпратени три известия за изготвеното НП, като от показанията на разпитания в качеството на свидетел пощенски служител се установява, че посещенията на посочените адреси са извършени в почивното време на търговския обект, поради което са оставяни съобщения за наличието на адресирана до търговеца пощенска пратка. По делото липсват данни каква информация се е съдържала в евентуално оставените уведомления, и по-конкретно дали от същите е ставало ясно, че се касае за издадено спрямо лицето НП. При това положение не може да се приеме, че лицето е било надлежно уведомено от служители, че следва да "потърси" коментираната пощенска пратка.

В този смисъл, настоящият състав намира, че не са били налице предпоставки за връчване реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, съответно извършеното по този ред връчване се явява нередовно, а депозираната пред районния съд жалба - подадена в срок и процесуално допустима. Независимо от това, доколкото наказателното постановление изобщо не е било връчено на санкционираното лице, то моментът на подаване на жалбата е без правно значение, тъй като срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН започва да тече от връчването на наказателното постановление, което в случая не е било направено. Ето защо, съдът следва да разгледа жалбата като процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по част от изложените в нея съображения.

По отношение възражението за нарушения при съставяне на АУАН, свързани с броя на свидетелите, съдът намира следното: абсолютното изискване за участие на двама свидетели се отнася единствено до хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН "При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него". Вписването в АУАН само на един свидетел, присъствал при извършване на нарушението или при неговото констатиране /какъвто е процесния случай/ не е основание за отмяна на издадено въз основа на него НП, тъй като когато е необходим определен брой свидетели (както е по чл.40, ал.3 от ЗАНН), то законът изрично посочва този брой. Допълнителен аргумент е и разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН "Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него" т.е. след като е достатъчен подписът само на един от свидетелите, то порцесуалната годност на АУАН зависи именно от един свидетел (в процесния случай, не в изключението по чл.40, ал.3 от ЗАНН). На следващо място чл.40, ал.1 от ЗАНН посочва препоръчителната поредност на участие на свидетелите, а именно първо ако има такива, които са присъствали при извършване на нарушението се посочват те, после тези, присъствали на установяване на нарушението, като при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него т.е. ако на извършването/ установяване на нарушението е присъствал само един свидетел, който е посочен в АУАН и го е подписал, тогава не е налице порок на АУАН.

Спорни между страните са както обстоятелството, че върху описаните в НП стоки са липсвали етикети с информация на български език за вид артикул, производител, вносител, вида на текстилното влакно и неговото процентно съдържание, така и обстоятелството, че проверката е извършена във време, в което магазинът не е работел.

Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства не може да се направи обоснован извод, че на посочената в НП дата ЕТ е извършил визираното в НП нарушение. Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение на административно задължение по чл.9, ал.2 от ЗЗП. Според цитираната разпоредба търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети, съдържащи информация за производител, вносител, вид на стоката, съществени характеристики и др. За осъществяване на изпълнителното деяние е необходимо да се установи "предлагане на стоките за продажба". В процесния случай по безспорен начин се установи, че проверката е извършена извън работното време на магазин /през обедната почивка/, от 14.10 ч. до 14.48 ч. /съгл. вписването в КП/, през което време в търговския обект не е имало посетители, на които да бъдат предлагани за продажба описаните стоки.

От друга страна от показанията на свидетелите Т. и Ц.Ч., подкрепени от представения снимков материал се установява, че в  действителност по време на проверката охранителната щора на магазина е била спусната наполовина, което е препятствало достъпа до същия. Горното опровергава показанията на свидетелите Г. и А., че магазина е работел и предлагал да продажба описаните в КП и АУАН стоки. Тези доказателства потвърждават също така твърденията на жалбоподателя, /вписани като възражения в АУАН/, че в магазина е извършван ремонт на охранителната щора и е подреждана получената в деня стока. Логично и нормално е последното да бъде извършвано именно през неработното време на магазина – обедната почивка.

Така обсъдените доказателства навеждат на извода, че събраните доказателства са недостатъчни и не може да се установи по категоричен и безспорен начин наличие на инкреминираното административно нарушение, съответно да се приеме по категоричен начин наличие на виновно поведение от страна на ЕТ. Административнонаказващият орган е този, който следва да докаже извършването на нарушение, а съдът само да извърши анализ за законосъобразност и проверка на представените от органа доказателства. Налага се изводът, че административнонаказващият орган се е позовал на КП, като е съставил АУАН, без да извърши надлежна проверка, без да събере относимите факти и обстоятелства, без да направи задълбочен анализ на същите и едва тогава да постанови своя акт. Като е издал НП в нарушение на чл.52, ал. 4 от ЗАНН, който изисква преди да се произнесе по преписката, наказващият орган да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство, наказващия орган е издал порочен акт, което налага отмяната му.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № В-034594 от 01.09.2015 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр. Варна към Главна дирекция "Контрол на пазара" към Комисия за защита на потребителите, с което на ЕТ "ТИТ-Т.Ч.", с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: гр.Каварна, ул.“С.Г.“ №*, на основание чл. 198 от Закона за защита на потребителите, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева (хиляда и петстотин лева) за това, че на 24.04.2015г. в гр.Каварна, ул.“Д“ №*, при извършена проверка на обект – магазин за промишлени стоки е установено, че търговецът не е изпълнил административното си задължение да продава стоки с информация на български език за вид артикул, производител, вносител /за стоки от внос/, съществени характеристики на стоките - нарушение на разпоредбата на чл.9, ал.1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите.

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд - Добрич.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….