Р Е Ш Е Н И Е

№ /13.04.20187 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

при участието на съдебен секретар А.М., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 13/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „***” ООД, ЕИК ***, срещу наказателно постановление /НП/ № 08-000352/178 от 04.07.2017 г., издадено от К.Г.С.– Директор на дирекция „Инспекция по труда” Добрич, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.128, т.2, вр. с чл. 270, ал. 3 от КТ.

НП е обжалвано от наказаното дружество в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано. Релевират се доводи, че НП не е издадено надлежно и в установените от закона срокове, а при издаването му са допуснати съществени нарушения, довели до ограничаване правото му на защита. В акта не бил посочен точния момент на извършване на нарушението. С изложените мотиви, моли съда да отмени изцяло НП като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се представлява. Депозира писмени бележки, с които поддържа изложените в жалбата съображения и настоява за цялостна отмяна на НП.

Въззиваемата страна Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Добрич, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата, като счита, че не са налице сочените от жалбоподателя нарушения, поради което моли съда да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения в тази насока.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице имащо правен интерес от обжалването, против подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което като допустима следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна:

На 25.05.2017 г. свидетелите М.К. и Г.В. – инспектори в Дирекция „ИТ” Добрич извършили проверка на обект „****” находящ се в гр.***. По време на проверката на обекта бил установен да работи М.Н.Д.– работник на „***” ЕООД. Тъй като в обекта не се съхранявали документите свързани с трудовите правоотношения на наетите работници, били дадени указания за представянето им в дирекцията. На 02.06.2017г. упълномощен представител на дружеството представил в Д „ИТ” поисканите документи, между които и ведомости за заплати. При извършената проверка контролните органи установили, че дружеството в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не изплатило трудовото възнаграждение на посоченото по-горе лице за месец април 2017г.

За констатираното нарушение в деня на проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 08-000352/02.06.2017 г. на „***” ЕООД за нарушение по чл. 128, т. 2, във вр. с чл. 270, ал. 3 от КТ, връчен на упълномощеното лице В.К., без възражения.

Въз основа на така съставения акт Директора на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Добрич, издал НП № 08-000352/178 от 04.07.2017г., с което на „***” ЕООД за нарушение по чл. 128, т. 2, вр. с чл. 270, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ. В административно наказателната преписка представена от АНО липсват доказателства за отстраняване на констатираното административно нарушение към датата на издаване на НП. Въпреки горното в наказателното постановление АНО е посочил, че след извършена преценка на доказателствата приема, че нарушението може да бъде квалифицирано като маловажен случай, т.к. нарушението е отстранено и от него не са произтекли вредни последици за работника, и дружеството е санкционирано на осн. чл. 415в, ал. от КТ. За така квалифицираното от АНО нарушение, на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лв. /предвидената в посочената норма санкция е в размер от 100 лв. до 300 лв./

Описаната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетеля М.Р.К. - актосъставител, както и от приобщените писмените доказателства. Съдът счита, че показанията на свидетеля са обективни, последователни, кореспондиращи със събраните писмени доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Същите потвърждават изложеното в акта, поради което съдържащата се в АУАН информация следва да бъде ценена като част от показанията й. Писмените доказателства се кредитират като относими.

От правна страна съдът намира следното:

 АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в кръга на правомощия им. В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му. Актът е надлежно връчен на упълномощено лице, съгласно предоставената му представителна власт, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Не са допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като е нарушен чл. 52, ал. 1 ЗАНН. Действително, цитираната разпоредба предвижда, че наказващият орган е длъжен да се произнесе по административно наказателната преписка в месечен срок от получаването й. Неспазването на този срок обаче не води до прекратяване на административното производство, нито до незаконосъобразност на наказателното постановление. Този срок не е преклузивен, а инструктивен и осигурява само бързото произнасяне на административните органи по преписките. От друга страна по делото не е установено, кога е получил административнонаказващия орган преписката, за да започне да тече посочения срок, но това обстоятелство е без значение за реализиране правото на защита на жалбоподателя по посочените по-горе съображения. Налице е съответствие между фактическите констатации и правна квалификация в АУАН и НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Според чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. По силата на чл. 414, ал. 1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно деянието, за което е наложена имуществена санкция на „***” ЕООД, за което липсва съмнение, че има качеството "работодател", е обявено от закона за наказуемо с административна санкция. Безспорно се установи, че страните са били обвързани от трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор, а положеният труд по него е възмезден и за предоставената работна сила, работодателят дължи насрещна престация - трудово възнаграждение.

Установи се от събраните в хода на административното производство доказателства, че жалбоподателят е начислил, но не е изплатил трудовото възнаграждение на лицето М.Н.Д.за месец април 2017г. в срока уговорен в трудовия договор, както и към датата на констатиране на нарушението, а и към датата на издаване на НП. Съгласно разпоредбите на чл. 270, ал. 1-3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. Същото се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки.

Съгласно Директива на Съвета 80/987/Е. от 20 октомври 1980 г., ратифицираната от РБългария и Конвенция № 173 на Международната организация на труда от 1992 г. предвиждат международни задължения на страната да осигури своевременно изплащане на трудовите възнаграждения на работника и служителя от работодателя. Редовното му и своевременно изплащане е от жизнено значение за неговото и на семейството му равнище и начин на живот, тъй като е основен източник на доходи. Няма трудово-правна норма, която да позволява на работодателя със свое едностранно волеизявление или по съвместно изразена заедно с работника воля да се освободи от задължението по чл. 128, т. 2 КТ да заплаща в установените срокове станалото изискуемо трудово възнаграждение при добросъвестно престиране на труд от страна на работника. В този смисъл, работодателят неизплащайки полагащото се трудово възнаграждение на посочения по-горе работник, включително до съставяне на акта, е нарушил императивните норми, регулиращи трудовоправните отношения. Така вмененото нарушение на дружеството- жалбоподател неминуемо влече санкционните последици визирани в чл. 414, ал. 1 КТ - имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лева.

В нарушение на материалноправните разпоредби АНО е приел, че в случая се касае за маловажен случай и е приложил санкционната разпоредба на чл. 415в, ал.1 от КТ. По делото бе установено – от показанията на разпитания свидетел, от твърденията на процесуалния представител на АНО както и от липсата на нарочни доказателства за това, че както към датата на съставяне на АУАН, така и към момента на издаване на НП, от страна на работодателя не е било отстранено допуснатото нарушение.

Разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ гласи: "За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.". Нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ е озаглавена "Отговорност за маловажно нарушение", но по съществото си тя очертава привилегировани състави на всички нарушения на КТ, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им и от които не са произлезли вредни последици за работници и служители. В този смисъл, за да е налице отстраняване на нарушението по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва работодателят да е изплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец април 2017 г. на работника М.Д., както и това да е станало непосредствено след установяване на нарушението. В случая по делото не бе установено това да е било сторено непосредствено след установяване на нарушението. В представените едва в съдебно заседание ведомости липсва посочена дата на която е изплатено трудовото възнаграждение на работника и е положен подпис от последния.

Освен посочената по-горе предпоставка, за да е налице маловажност на нарушението по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ следва да не са произлезли вредни последици за работника. Съдът намира, че в случая са настъпили такива, тъй като той е бил лишен от уговореното трудово възнаграждение като насрещна престация за предоставената и използвана от работодателя му работна сила. Предвид изложеното съдът намира, че в случая не са налице основанията за квалифициране на деянието по чл. 415в, ал. 1 от КТ, както неправилно е процедирал АНО.

Предвид гореизложеното настоящият състав на съда намира обжалваното наказателно постановление за неправилно, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Каварненският районен съд,

Р Е Ш И:

 ОТМЕНЯ наказателно постановление № 08-000352/178 от 04.07.2017 г. издадено от К.Г.С.на длъжност Директор на дирекция "Инспекция по труда" със седалище Добрич, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 415в, ал.1 от КТ на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, общ. ***, бул. ***, № **, вх. *, ет. *, офис *, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин / лева за нарушение на чл. 128, т. 2, вр. с чл. 270, ал. 3 от КТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Добрич, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..