Р  Е   Ш   Е  Н   И   Е

Гр.Каварна, 23.05.2017г.

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и пети април, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

при участието на секретаря Е.Ш., като разгледа АНД№138/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано след инстанционен контрол и дадени указания от АС Добрич относно материалната законосъобразност на наказателното постановление, с което на „****“ ЕООД е наложено имуществено наказание от 1000.00 лева.

В жалбата се изтъква, че наказателно постановление №166798/15.10.2015г. на Зам.директора на НАП Варна е незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Същото противоречало на материалния и процесуалния закон.

В с.з., жалбоподателя, чрез упълномощения порц.представител адв.С.В. поддържа жалбата и сочи, че са налице процесуални нарушения съобразно нормата на чл.57 от ЗАНН. Изтъква, че както в наказателното постановление, така и в акта следва да бъдат посочен законовите разпоредби, които са нарушени и следва да е налице съответствие между описаното изпълнително деяние, осъществяващо състава на нарушението и правната норма, която е посочена като нарушение. В случая в акта било записано, че е нарушена нормата на чл.25, ал.2 от Наредба №18/13.12.2006г. на МФ във вр с чл.3, ал.1 от същата наредба във вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС и чл.185, ал.1 от ЗДДС. Твърди, че описаното в наказателното постановление нарушение  и описаното в АУАН нарушение е различно, което също счита за процесуално нарушение. Моли за отмяна на наказателното постановление.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхвата на въззивната проверка и установи следното:

Жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН №F176900/01.09.2015г., съставен от гл.инсп.по приходите А.Д., и в присъствието на свидетеля Е.Г.С.  за това, че при извършена оперативна проверка на 26.08.2015г., обективирана в ПИП №0198937826.08.2015г. в търговски обект – плаж къмпинг „****“ част *, намиращ се в гр.****, къмпинг „****“, стопанисван от „****“ЕООД, е констатирана следната фактическа обстановка: обектът е плажна ивица, намираща се на централния плаж – къмпинг „****“, с разположени 12 бр.чадъри и 18бр. шезлонги. Обявени цени на продаваните услуги: шезлонг 5.00 лева, чадър – 5.00 лева. От орган по приходите преди легитимиране е извършена контролна покупка на услуги за ползване на 2бр.шезлонги и 1бр. чадър на обща стойност 15.00 лева. След заплащане на услугите на присъстващия приел плащането – Р.Г.Щ. с ЕГН ********** не е бил издаден фискален бон. В обекта е наличен ЕКАФП, който работи.

С това наказващия орган е приел, че е извършено нарушение на  чл.25, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС и чл.185, ал.1 от ЗДДС,  и чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за което на основание чл.53, ал.1, във вр. с чл.83, ал.1, чл.27 и чл.3, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева.

Като свидетели по делото са разпитани А.Д.А. и Е.Г.С., присъствали при проверката. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и се допълват от останалите доказателства по делото.

На страната на жалбоподателя е разпитан по делото и свидетеля Р.Г.Щ., който твърди, че всъщност „клиентите“ му дали едри пари и той казал, че ще отиде да ги развали и да им чукне касов бон. След, което проверяващите се представили  и казали, че ще съставят акт.

 

Като доказателства по делото съдът прие Заповед №ЗЦУ – 28/06.01.2010г. на ИД на НАП София и Пълномощни №526/14.06.2013г. на ИД на НАП София, с които се определят длъжностните лица, имащи компетентност да издават НП за нарушения, регламентирани в сочения в НП текст от закона, както и представляващия административно-наказващия орган в производството.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно.

Наказателното постановление е крайният акт на административно-наказателното производство и при неговото постановяване законът е предвидил строги правила, отнасящи се както до процедурата по издаването му така и до неговото съдържание.

Съгласно чл.57, т.6 и т.7 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, както и вида и размера на наказанието.

В конкретния случай има разминаване в двата административни акта на административно-наказващия орган относно законовите разпоредби, които е нарушил жалбоподателя. Така в АУАН е вписано, че е нарушен чл.25, ал.2 от Наредба Н-18, във вр. с чл.3, ал.1 от същата наредба, във вр. с чл.118, ал.4, т.1, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, докато в Наказателното постановление е вписано, че са нарушени чл.25, ал.1, т.1, във вр. с чл.3, ал.1 от на Наредба Н-18, във вр. с чл.118, ал.4, т.4, във вр. с. чл.185, ал.1 от ЗДДДС. Така според чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18 гласи, че за всяко плащане с изключение  на определени случаи се издава фискална касова бележка, докато чл.25, ал.2 от същата наредба гласи, че при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането.

От съдържанието на двата текста е видно, че хипотезите са различни при които се санкционира юридическото лице. Освен това съдът констатира разминаване и по отношение на описаната фактическа обстановка и нормата, за която ЮЛ  е подведено под отговорност. От описаната  фактическа обстановка, както в АУАН така и в наказателното постановление се установява, че проверяващите са закупили един бр. чадър и два бр.шезлонги, заплатили са опредена сума, за която не им е издадена касова бележка. От протокола за извършена проверка, който е доста нечетлив става ясно, че проверяващите са дали 20.00 лева на Р.Г.Щ., но не са изчакали да им върне ресто и да им даде касов бон. Според св.Щ. той е нямал в себе си налични банкноти, за да може да върне на клиентите, което наложило да отиде да развали парите и да върне определена сума, и да даде касова бележка. Т.е. проверяващите не са изчакали това да се случи, а се представили и казали, че ще пишат акт.

Константна е съдебната практика, че непосочването и/или неясното и не конкретно посочване на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице. Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

Касае за особено съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от административно наказващия орган, поради което не следва да се обсъждат и доводите по съществото на спора, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказание, но не и когато самото производство е опорочено.

С оглед на горните, съдът счита, че наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  като незаконосъобразно Наказателно постановление №166798/15.10.2015г. на зам.Директора на ТД на НАП – Варна, с което на „****“  ЕООД, Булстат ****, с адрес: гр.****, ул.“****“, №**, представлявано от М.К.С., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС  му е наложено наказание глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева за нарушение на чл.25, ал.1, т.1, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във вр. с  чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Добрич, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

               

 

                                  

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………