Р   Е   Ш  Е   Н   И   Е

№30

гр. Каварна, 21.04.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Каварненският районен съд - в публично заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година  в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДИМИТРОВ

 

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 14 по описа на КРС за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл. 59 и следващи от ЗАНН по жалба на С.Ф.К., с ЕГН ********** и с адрес ***, против НП №02-57/21.12.2015г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море” гр.Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас, с което са му наложени следните наказания: глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лв., на основаниечл. 56, ал. 1 от ЗРА, за извършено административно нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗРА, глоба в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 58а, ал. 1 от ЗРА, за извършено административно нарушение на чл. 18г, ал. 4 от ЗРА, глоба в размер на 600 (шестотин) лв., на основание чл. 75, ал. 1 от ЗРА, за извършено административно нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗРА, като освен това са отнети в полза на държавата, поради извършване на посочените административни нарушения на чл. 17, ал. 1, чл. 18г, ал. 4 и чл. 38, ал. 1 от ЗРА, за които са наложени административни наказания, съответно по чл. 56, ал. 1, чл. 58а, ал. 1 и чл. 75, ал. 1 от ЗРА, следното: 72,350 кг. риба от вид „калкан“ (TUR), която е предадена на Морски риболов Несебър за съхранение и унищожаване в екарисаж, съгласно приемо-предавателен протокол от дата 19.08.2015 г., по описа на ИАРА. На основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА, Постановил нарушителя С. Ф. К. да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в размер на общо 2215.50 лв. (две хиляди двеста и петнадесет лева и 50 ст.), което е изчислено: за 72.350 кг. риба от вида „калкан“, по 30 лв. за 1 кг., в размер на 2170.50 лв., съгласно т. 46 на Приложение към чл. 1, във връзка с чл. 2 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, в сила от 07.12.2001 г., в полза на републиканския бюджет по посочената банкова сметка ***. маломерни екземпляра риба от вида „калкан“, по 15 лв. за 1 бр., в размер на 45 лв., съгласно т. 46 на Приложение към чл. 1, във връзка с чл. 2 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, в сила от 07.12.2001 г., в полза на републиканския бюджет по посочената банкова сметка ***.

 

В жалбата въззивникът моли съда да отмени НП като неоснователно и незаконосъобразно, както и издадено при нарушение на материалния закон и при дъпуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените основания. Заявява, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в АУАН и НП са вписани различни имена на нарушител. Твърди, че НП е нищожно, тъй като е издадено от некомпетентен орган. Изтъква, че не е ясно в какво точно е обвинен въззивника. Оспорва описаната фактическа обстановка и доказателствата, на които се основава.

КРП - редовно призована - представител не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Приема, че в АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения. Моли съда да потвърди НП.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник отдел ’’Рибарство и контрол - Черно море” гр. Бургас към Главна дирекция ’’Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас. От приложената Заповед№ РД 09 -25 / 21.01.2014 г., издадена от министъра на земеделието и храните е видно, че същия е оправомощен да издава наказателни постановления на територията на съотгветния отдел. Съгласно структурата на ИАРА към момента на установяване на адм.нарушетние и издаване на обжалваното НП, в юрисдикцията на отдел ’’Рибарство и контрол - Черно море” гр. Бургас попада и обл.Добрич.

На 19.08.2015г. св. Д.П.П. – главен специалист при ИАРА ОКА ГДРК съставил Акт 0009001/19.08.2015г.Като адресат на акта било вписано лице с имена С.Ф.К. с ЕГН:**********. В Акта било отразено, че на 18.08.2015г. същия на лодкостоянка в Дуранкулак к-м.Космос, излиза от морето с 46 чувала хрилни мрежи х160м. тгристенни с фоли, немаркирани, с което е нарушил чл.18г., ал.4 и чл.17.1. Беше иззета риба 36бр. калкан общо 72,350кг., от които 3бр. маломерни риби, което е нарушение по чл.38 ал.1 от Закона за рибарство и аквакултури.

 

Въз основа на съставения акт, административно наказващия орган е издал НП №02-57/21.12.2015г., в което вписал, че на 18.08.2015 г., на лодкостоянка в с. Дуранкулак, къмпинг Космос, лицето С. Ф. К. излиза от Черно море, след като е уловил 72,350 кг. риба от вида „калкан“ (TUR), в нарушение на чл. 17, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), за което на нарушителя следва да се наложи административно наказание „глоба“ по чл. 56, ал. 1 от ЗРА, за което са използвани 46 чувала по 160 м. немаркирани тристенни хрилни мрежи, което е нарушение на чл. 18г, ал. 4 от ЗРА, за което на нарушителя следва да се наложи административно наказание „глоба“ по чл. 58а, ал. 1 от ЗРА. При изземване на уловената риба е установено, че количеството риба е 36 бр. калкан, чието общо тегло е 72,350 кг. (седемдесет и два кг. и 350 гр.), при което има уловени 3 бр. маломерни риби калкан, което е нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗРА, за което на нарушителя следва да се наложи административно наказание „глоба“ по чл. 75, ал. 1 от ЗРА. За извършената проверка по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗРА, е съставен Констативен протокол (КП) № 1771/002/18.08.2015 г.

Наказващият орган приел, че за това деяние С. Ф. К. следва да бъде санкциониран както следва: глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лв., на основаниечл. 56, ал. 1 от ЗРА, за извършено административно нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗРА, глоба в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 58а, ал. 1 от ЗРА, за извършено административно нарушение на чл. 18г, ал. 4 от ЗРА, глоба в размер на 600 (шестотин) лв., на основание чл. 75, ал. 1 от ЗРА, за извършено административно нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗРА, като освен това са отнети в полза на държавата, поради извършване на посочените административни нарушения на чл. 17, ал. 1, чл. 18г, ал. 4 и чл. 38, ал. 1 от ЗРА, за които са наложени административни наказания, съответно по чл. 56, ал. 1, чл. 58а, ал. 1 и чл. 75, ал. 1 от ЗРА, следното: 72,350 кг. риба от вид „калкан“ (TUR), която е предадена на Морски риболов Несебър за съхранение и унищожаване в екарисаж, съгласно приемо-предавателен протокол от дата 19.08.2015 г., по описа на ИАРА. На основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА, Постановил нарушителя С. Ф. К. да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в размер на общо 2215.50 лв. (две хиляди двеста и петнадесет лева и 50 ст.), което е изчислено: за 72.350 кг. риба от вида „калкан“, по 30 лв. за 1 кг., в размер на 2170.50 лв., съгласно т. 46 на Приложение към чл. 1, във връзка с чл. 2 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, в сила от 07.12.2001 г., в полза на републиканския бюджет по посочената банкова сметка ***. маломерни екземпляра риба от вида „калкан“, по 15 лв. за 1 бр., в размер на 45 лв., съгласно т. 46 на Приложение към чл. 1, във връзка с чл. 2 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, в сила от 07.12.2001 г., в полза на републиканския бюджет по посочената банкова сметка ***.

 

В съдебно заседание показания са депозирали актосъставителят Д.П.П., свидетеля по АУАН З.С.Г., както и св. И.Т.К.. Видно от показанията на актосъставителя и свидетелите, на посочената дата установили нарушителя, който излязъл с лодка от морето. В лодката били няколко човека. При извършената проверка било установено наличие на риба-калкан, част от които били маломерни. Служителите на ИАРА установили и мрежови уреди поставени в чували. Актосъставителят съставил Констативен протокол №1711-002/18.08.2015г., в който описал установеното количество риба, както и мрежените уреди. Като нарушител вписал лице на име Н.Б.Ю.. Вписал, че обект на проверката е била моторна лодка, собственост на ***“ ЕООД. В хода на проверката лицата, които били в лодката избягали, като взели и установените в лодката мрежи. На следващия ден в сградата на Кметство с.Дуранкулак полицейски служители довели жалбоподателя, на когото актосъставителят съставил АУАН № В0009001/19.08.2015г. Жалбоподателят отказал да подпише и получи АУАН, който му бил предявен и връчен с участието на свидетели.

 

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани и приложени по делото доказателства.

Съдът кредитира показанията на всички свидетели досежно обсткоятелството, че действително на 18.08.2015г. са били в района на къмпинг „Космос“ с.Дуранкулак и са иззели определено количество риба – калкан, както и, че на 19.08.2015г. в кметство с.Дуранкулак на жалбоподателя К. е бил съставен АУАН № В0009001/19.08.2015г. В същото време не кредитира показанията им относно фактите и обстоятелствата по извършване на самата проверка. Актосъставителят твърди, че при извършване на проверката на жалбоподателя е съставил Констативен протокол №1771/002/18.08.2015г., въз основа на който бил издаден АУАН № В0009001/19.08.2015г., в които подробно била описана лодката, с която е излязъл нарушителя. Заявява, че едно от лицата предоставило лична карта и му съставили Констативен протокол, а другите избягали. От приложения по делото Констативен протокол №1711/002/18.08.2015г. е видно, че същия е съставен на лицето Н.Б.Ю.. В същото време св.К./свидетел по представения по делото Констативен протокол №1711/002/18.08.2015г./ категорично заявява, че именно жалбоподеля, когото посочва по малко име – С. е бил проверяваното на 18.08.2015г. лице, а останалите са избягали. В показанията си св.З.Г. категорично заявява, че в момента на извършване на проверката са били съставени два Констативни протокола, на всеки от установените нарушители, като изрично в с.з. посочва с ръка жалбоподателя и заявява, че именно на него е бил съставен Констативен протокол. Заявява, че в момента на проверката не са установили чия собственост е лодката, но впоследствие установил, че е на жалбоподателя. Твърди, че в хода на проверката лице на име Нермин е избягал и не е подписал изготвения Констативен протокол. Актосъставителят зааявява, че макар да е било представено валидно Разрешително за извършване на стопански риболов на калкан за плавателното средство, което е било устатновено и от лице, което се е намирало на борда на плавателното средство, той преценил, че следва на жалбоподателя като физическо лице да бъде съставен АУАН. Макар и управителя на фирмата – собственик на плавателното средство и Разрешитнелното да е бил на борда, то тъй като жалбоподателят не бил собственик на лодката и нямал изрично Разрешително като физическо лице приел, че следва да бъде санкциониран за извършено нарушение. Заявява, че макар и да е било установено коя фирма е собственик на плавателното средство и съответно и получила разрешително за стопански риболов, на 19.08.2015г. са били съставени два броя АУАН на две физицески лица, едно от които жалбоподателя, а другото – собственика и управител на фирмата, но в качеството му на физицеско лице, но не и на фирмата.

Въпреки изричното настояване на съда, наказващият орган и неговия процесуален представител не представиха вписания като основно доказателство в НП №02-57/21.12.2015г. и в АУАН № В0009001/19.08.2015г., Констативен протокол №1771/002/18.08.2015г. Съдът не споделя становището на процесуалния представител на въззиваемата страна, че е била допусната техническа грешка, като в АУАН и НП вместо Констативен протокол №1711/002/18.08.2015г. е вписан Констативен протокол №1771/002/18.08.2015г. За Съда остава загадка защо юрисконсулт И. толкова настоятелно поддържа тезата, че е допусната техническа грешка и е бил съставен само един Констативен протокол, след като освен наказващия орган, който е вписал този протокол като доказателство и актосъставителят, който изрично заявява, че е съставил именно Констативен протокол с №1771/002/18.08.2015г, то и другите двама свидетели категорично заявяват, че именно на жалбоподателя е бил съставен Констативен протокол. До приключване на съдебното следствие Констативен протокол №1771/002/18.08.2015г. не бе представен по делото.

 

При цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.312 и чл.313 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, съдът установи следното:

Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно-наказателното производство установи, че при съставяне както на Акта за установено административно нарушение, така и при съставяне на Наказателното постановление въз основа на него са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила, а именно:

При цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.312 и чл.313 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, съдът установи следното: В изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно-наказателното производство установи, че при съставяне както на Акта за установено административно нарушение, така и при съставяне на Наказателното постановление въз основа на него са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила, а именно нарушения на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 42, т.4 от ЗАНН: Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа:…..4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено…” Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Вписаните в АУАН като нарушени разпоредби на ЗРА, а именно чл.17, чл.18г и чл.38, касаят извършването на риболов, като първите две се отнасят изрично за „стопански риболов“. Нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него Наказателно постановление не е било установено и съответно квалифицирано извършването от страна на нарушителя на „стопански риболов“. При съставяне на  АУАН актосъставителят дори не е възприел изобщо да е бил извършван риболов. Описаното в АУАН изпълнително деяние ни пресъздава митологична и дори библейска фактическа обстановка, при която жалбоподателят „…излиза от морето с 46 чувала хрилни мрежи х160м. тристенни с фоли, немаркирани…“. Подобно изпълнително деяние в Закона за риборство и аквакултури не е е регламентирано и квалифицирано като нарушение. В АУАН и НП не е описано как излиза, дали ходейки, плувайки, или с някакво плавателно средство. Не става ясно как е успял едновременно да носи 46 чувала хрилни мрежи. Не става ясно как на брега на морето при проверката се е появила риба - 36бр. калкан общо 72,350кг., от които 3бр. маломерни риби и какво е общото на въззивника с тях. Параграф 1, т.26 от ЗРА съдържа четири хипотези на изпълнителното деяние "Риболов", а именно е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване, което налага да се конкретизира в коя от четирите алтернативно дадени хипотези се изразява извършеното нарушение. Същественото в административно-наказателното производство е да се установи има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител, дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост). А за да бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три предпоставки, съгласно нормата на чл. 6 от ЗАНН - това деяние да нарушава установения ред на държавно управление; да е извършено виновно и да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки, означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно. Същевременно обаче, следва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по съставяне на акта и издаване на наказателно постановление. Неспазването на съответните процесуални изисквания би довело до отмяна на НП, като незаконосъобразно. В АУАН актосъствителят е квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал.1 от ЗРА. От разпоредбата на чл.17, ал.1 е видно, че основен елемент от фактическия му състав е извършването на „стопански риболов“, т.е. всички изпълнителни състави на законовата разпоредба касаят единствено задължения при извършване именно на стопански риболов. В същото време актосъставителят не е приел, че жалбоподателя е извършвал стопански риболов. Подобна квалификация в АУАН и НП липсва. Извършването на стопански риболов и констатирането му от страна на актосъставителя е основен задължителен елемент за привеждане на установена фактическа обстановка под правната квалификация на изълнителните деяния на чл. 17 от ЗРА. Самия закон регламентира различни видове риболов, както стопански, така и любителски. След като не е приел и вписал в АУАН, че жалбоподателя е извършвал стопански риболов, актосъставителят го е лишил от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен и съответно срещу какво нарушение да се защитава.

От своя страна наказващият орган избирателно е възприел констатациите на актосъставителя, като само част от тях е вписал в НП. Той обаче не се е задоволил само с вменените от актосъставителят нарушения, но е решил да обогати конкретно установената от актосъставителя фактическа обстановка, без да е ясно по какъв начин е придобил преки впечатления от нея. Наказващият орган е приел, че жалбоподателя е „уловил“ 72,350кг.- риба от вида калка обстоятелство, което липсва в АУАН. Наказващия орган е възприел вменената от актосъставителя правна квалификация на деянието по чл.17, ал.1 от ЗРА, като в същото време не е приел, че жалбоподателя е извършвал стопански риболов, макар и това да е основен елемент от цитираната правна норма.

Подобно нарушение е допуснато и при квалифициране на друго изпълнително деяние, а именно това по чл.18г, ал.4 от ЗРА. Тази правна норма отново касае извършването на стопански риболов. От разпоредбата на основния състав на чл.17 и чл.18г е видно, че основен елемент от фактическия им състав е извършването на „стопански риболов“, т.е. всички изпълнителни състави на законовата разпоредба касаят единствено задължения при извършване именно на стопански риболов. Извършването на стопански риболов и констатирането му от страна на актосъставителя е основен задължителен елемент за привеждане на установена фактическа обстановка под правната квалификация на което и да е от изълнителните деяния на различните разпоредби на чл.17 и чл.18г  от ЗРА. Самия закон регламентира различни видове риболов, както стопански, така и любителски. По смисъла на§ 1. т.28. от Допълнителните разпоредби на ЗРА: Риболов - стопански е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества. Нито в АУАН, нито в НП е посочено какво е наложило да се приеме, че жалбоподателя е извършвал именно стопански риболов и установеното деяние да бъде квалифицирано като такова при извършване на стопански риболов. По делото бе представене Специално разрешително за извършване на стопански риболов на калкан в Черно море през 2015г. издадено на „***“ЕООД, собственост и управлявана от С.Ф.К.. Въпреки това обаче АУАН и НП не са съставени на юридическото лице, а на собственика на фирмата като физическо лице. Актосъставителят подробно разказа, че според него фирма не може да извършва риболов, а единствено човек, затова следва и физическото лице да притежава специално разрешително, т.е. за актосъставителя е без значение факта, че установеното лице е управител и собственик на фирма, която притежава разрешително за улов именно на калкан през въпросната 2015г. След като не е приел и вписал в АУАН, че жалбоподателя е извършвал стопански риболов, а и изобщо риболов, актосъставителят го е лишил от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен и съответно срещу какво нарушение да се защитава. От показанията на свидетелите става ясно, че те не са извършили никаква проверка на документацията на лодката. Не са проверили кой е собственика й и дали той притежава подобно разрешително, не са проверили дали е бил надлежно попълнен риболовния дневник. Не са извършили проверка и на притежаваните от жалбоподателя документи в качеството му на собственик и представляващ дружество, което по занятие се занимава със стопански риболов.

Освен това съдът приема, че обвинението за извършено одминистративно нарушение по чл.18г, ал.4 от ЗРА е и недоказано. По делото липсват категорични доказателства, на първо място, че именно жалбоподателя е извършвал риболов. Факта, че евентуално се е намирал на борда на плавателно средство, което е собственост и се управлява от друго лице, което също е било на борда, а освен това е притежавало специално разрешително за улов на калкан, изключва вината на жалбоподателя като част от екипажа за установеното нарушение. Освен това липсват категорични доказателства както за броя на установените мрежени уреди, така и за това дали същите са били маркирани, както и за техните технически характеристики. В с.з. св.З.Г. заявява, че именно той е направил оглед на мрежите. Първоначално категорично заявява, че във всеки от вписаните чували се намирали по 2бр. мрежи с дължина по 100м. или общо мрежи с дължина от 200м. във всеки чувал. Заявява, че не е вадил мрежите и е гледал само това което се вижда през отвора на чувала, но от опит знаел, че в такива чували се събират по две мрежи от по 100м. и затова били вписани като обща дължина за всеки чувал. По-късно в същото с.з. след предявяване на изготвения АУАН започва да твърди, че мрежите били на практика по 160м. и общо били по 320м. в чувал. Признава, че не е вадил и измервал дължината на нито една мрежа от нито един чувал, както и не бил измервал големината на отворите/окото/ на всяка една мрежа, а така „на око“ определил размер и приел, че не съответства на разрешения. Така „на око“ преценил и че всички мрежи са немаркирани, макар да не е проверил какво точно се съдържа в нито един от чувалите. Собствеността на мрежите също не била категорично установена, но след като жалбоподателя бил на лодката, то инспекторите приели, че и той трябва да носи отговорност за мрежите и тяхното използване.

Предвид липсата и непредставянето на цитирания в НП №02-57/21.12.2015г. и  АУАН № В0009001/19.08.2015г. въз основа на който е издадено, Констативен протокол №1771/002/18.08.2015г., съдът приема, че описаната в НП и АУАН фактическа обстановка не е подкрепена с убедителни доказателства, а в събраните гласни доказателства са налице съществени противоречия.

Съдът не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице процелуално нарушение, тъй като името в НП не съответствало на самоличността на въззивника. По делото безспорно бе установено, че именно срещу жалбоподателя е било издадено обжавланото НП, а разликата в презиметому в НП по-скоро се дължи на техническа грешка..

Смисълът на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН е в НП да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Това, от една страна, е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото НП - дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на административно-наказаното лице, се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение - т. е за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. На следващо място, чрез конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна, се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Неправилната индивидуализация на състава на извършеното нарушение в АУАН и в самото НП е съществено процесуално нарушение, което от една страна съществено накърнява правото на защита на нарушителя поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга поставя съдът в невъзможност да направи преценка и относно законосъобразността на акта по същество на спора.

Съдът не притежава процесуална компетентност да промени неправилната материалноправна квалификация на нарушението, факт, който не може да се санира в хода на съдебното производство. Последното на практика води до промяна на основанието за издаване на наказателното постановление, до нарушаване правото на защита на извършителя и е винаги основание за отмяна на акта, като издаден в нарушение на  чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

В конкретния случай, нормите, които са нарушени от страна на административно-наказващия орган, са императивни и допуснатите процесуални нарушения са толкова съществени, че опорочават целия административно-наказателен процес и правят атакуваното пред съда наказателно постановление изцяло незаконосъобразно.

 

 

            Водим от горното, Каварненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №02-57/21.12.2015г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море” гр.Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас, с което на С.Ф.К., с ЕГН ********** и с адрес *** са наложени следните наказания: глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лв., на основаниечл. 56, ал. 1 от ЗРА, за извършено административно нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗРА, глоба в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 58а, ал. 1 от ЗРА, за извършено административно нарушение на чл. 18г, ал. 4 от ЗРА, глоба в размер на 600 (шестотин) лв., на основание чл. 75, ал. 1 от ЗРА, за извършено административно нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗРА, като освен това са отнети в полза на държавата, поради извършване на посочените административни нарушения на чл. 17, ал. 1, чл. 18г, ал. 4 и чл. 38, ал. 1 от ЗРА, за които са наложени административни наказания, съответно по чл. 56, ал. 1, чл. 58а, ал. 1 и чл. 75, ал. 1 от ЗРА, следното: 72,350 кг. риба от вид „калкан“ (TUR), която е предадена на Морски риболов Несебър за съхранение и унищожаване в екарисаж, съгласно приемо-предавателен протокол от дата 19.08.2015 г., по описа на ИАРА. На основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА, Постановил нарушителя С. Ф. К. да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в размер на общо 2215.50 лв. (две хиляди двеста и петнадесет лева и 50 ст.), което е изчислено: за 72.350 кг. риба от вида „калкан“, по 30 лв. за 1 кг., в размер на 2170.50 лв., съгласно т. 46 на Приложение към чл. 1, във връзка с чл. 2 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, в сила от 07.12.2001 г., в полза на републиканския бюджет по посочената банкова сметка ***. маломерни екземпляра риба от вида „калкан“, по 15 лв. за 1 бр., в размер на 45 лв., съгласно т. 46 на Приложение към чл. 1, във връзка с чл. 2 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, в сила от 07.12.2001 г., в полза на републиканския бюджет по посочената банкова сметка ***.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр.Добрич в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: