Р Е Ш Е Н И Е
№
/13.04.20187 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на съдебен секретар А.М.,
като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 14/2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „***” ООД, ЕИК ***, срещу наказателно
постановление /НП/ № 08-000351/177 от 04.07.2017 г., издадено от К.Г.С.–
Директор на дирекция „Инспекция по труда” Добрич, с което на основание чл. 416,
ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл. 128, т. 2,
във вр. с чл. 270, ал. 3 от КТ.
НП е обжалвано от наказаното дружество в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като
незаконосъобразно и необосновано. Релевират се доводи, че НП не е
издадено надлежно и в установените от закона срокове, а при издаването му са
допуснати съществени нарушения, довели до ограничаване правото му на защита. В акта
не бил посочен точния момент на извършване на нарушението. С изложените мотиви,
моли съда да отмени изцяло НП като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се
представлява. Депозира писмени бележки, с които поддържа изложените в жалбата съображения
и настоява за цялостна отмяна на НП.
Въззиваемата страна Дирекция
"Инспекция по труда" със седалище Добрич, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание оспорва жалбата, като счита, че не са налице
сочените от жалбоподателя нарушения, поради което моли съда да потвърди
наказателното постановление. Излага подробни съображения в тази насока.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на субсидиарно
приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице имащо правен
интерес от обжалването, против подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което като допустима следва да бъде разгледана по
същество.
На 25.05.2017 г. свидетелите М.К. и Г.В. – инспектори в Дирекция „ИТ”
Добрич извършили проверка на обект „***” находящ се в гр.***. По време на
проверката на обекта били установени да работят лицата А.Н.В., А.С.М., В.Г.М., В.Х.Б.,
В.Р.Г., И.П.И., К.С.К., К. В. Г., Р.М.Р., Р.М.Р., С.Б.Е., С.П.С.и Т.С.У.- всички работници на „***”
ЕООД. Тъй като в обекта не се съхранявали документите свързани с трудовите
правоотношения на наетите работници, били дадени указания за представянето им в
дирекцията. На 02.06.2017г. упълномощен представител на дружеството представил
в Д „ИТ” поисканите документи, между които и ведомости за заплати. При
извършената проверка контролните органи установили, че дружеството в качеството
на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не изплатил трудовите
възнаграждения на посочените по-горе лица за месец април 2017г.
За констатираното нарушение в
деня на проверката бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 08-000351/02.06.2017 г. на „***” ЕООД за нарушение по чл. 128, т. 2,
във вр. с чл. 270, ал. 3 от КТ, връчен на
упълномощеното лице В.К., без
възражения.
Въз основа на така съставения акт Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" със седалище Добрич, издал НП № 08-000351/177 от 04.07.2017г., с
което на „***” ЕООД за нарушение по чл.128, т.2, вр.
с чл. 270, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1 500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ.
Описаната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетеля М.Р.К.
- актосъставител, както и от приобщените писмените
доказателства. Съдът счита, че показанията на свидетеля са обективни,
последователни, кореспондиращи със събраните писмени доказателства, поради
което ги кредитира изцяло. Същите потвърждават изложеното в акта, поради което
съдържащата се в АУАН информация следва да бъде ценена като част от показанията
й. По делото не се твърдят и не са установени обстоятелства, от които да
следва, че свидетеля е заинтересован от изхода на административното
производство, които да пораждат основателни съмнения в тяхното безпристрастие.
Изявленията на свидетеля К. представляват годно доказателство относно
релевантните за делото обстоятелства. Писмените доказателства се кредитират
като относими.
От правна страна съдът намира
следното:
АУАН и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи в кръга на правомощия им. В производството по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и не са допуснати нарушения на чл. 40
от ЗАНН, във връзка със съставянето му. Актът е надлежно връчен на упълномощено
лице, съгласно предоставената му представителна власт, което обстоятелство не
се оспорва от жалбоподателя. Не са допуснати процесуални нарушения, водещи до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34
от ЗАНН.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че
наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като е нарушен чл. 52,
ал. 1 ЗАНН. Действително, цитираната разпоредба предвижда, че наказващият орган
е длъжен да се произнесе по административно наказателната преписка в месечен
срок от получаването й. Неспазването на този срок обаче не води до прекратяване
на административното производство, нито до незаконосъобразност на наказателното
постановление. Този срок не е преклузивен, а
инструктивен и осигурява само бързото произнасяне на административните органи
по преписките. От друга страна по делото не е установено, кога е получил административнонаказващия орган преписката, за да започне
да тече посочения срок, но това обстоятелство е без значение за реализиране
правото на защита на жалбоподателя по посочените по-горе съображения.
Налице е съответствие между фактическите
констатации и правна квалификация в АУАН и НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, работодателят е
длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Според чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по
писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане
на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в
посочената от него банка. По силата на чл. 414, ал. 1 от КТ, работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв., а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се
издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите.
Следователно деянието, за което е наложена имуществена санкция на „***” ЕООД, за
което липсва съмнение, че има качеството "работодател", е обявено от
закона за наказуемо с административна санкция. Безспорно се установи, че
страните са били обвързани от трудово правоотношение по силата на сключени
трудови договори, а положеният труд по тях е възмезден и за предоставената
работна сила, работодателят дължи насрещна престация
- трудово възнаграждение.
Описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт и възпроизведено в
атакуваното наказателно постановление съдържат всички признаци на
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществяват състава на
административно нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ от обективна страна. И тъй
като се касае за юридическо лице /ЮЛ/ не стои въпроса с изследване на
субективна страна, т.е. наличие на виновно поведение. За да приеме, че е налице
вмененото на жалбоподателя нарушение съдът съобрази, че сочената за нарушена материалноправна норма на чл. 128, т. 2 от КТ въвежда
задължение спрямо работодателят в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. В тази връзка следва да се има
предвид, че деянието се осъществява чрез бездействие, чрез неизпълнение на
вменено по силата на закона или друг източник /договор, административен акт/
задължение в предвидения за това срок и се счита за довършено в деня, следващ
датата, до която най - късно задължението е можело да бъде надлежно изпълнено.
Тоест макар и изпълнителното деяние да се изразява в бездействие, санкционира
се не продължаващото бездействие, а неизпълнението /изразяващо се само по себе
си отново в бездействие/ за изпълнение на основано задължение на работодателя в
установения срок.
Не се спори по делото, че жалбоподателят е начислил, но не е изплатил
трудовото възнаграждение на лицата А.Н.В., А.С.М., В.Г.М., В.Х.Б., В.Р.Г., И.П.И.,
К.С.К., К. В. Г., Р.М.Р., Р.М.Р.,
С.Б.Е., С.П.С.и Т.С.У., за месец април 2017г. в срок, както и към датата на
констатиране на нарушението. Съгласно разпоредбите на чл. 270, ал. 1-3 от КТ,
трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва
работата. Същото се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти
доколкото не е уговорено друго. Трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на
работника или служителя - на негови близки.
Съгласно Директива на Съвета
80/987/Е. от 20 октомври 1980 г., ратифицираната от РБългария
и Конвенция № 173 на Международната организация на труда от 1992 г. предвиждат
международни задължения на страната да осигури своевременно изплащане на
трудовите възнаграждения на работника и служителя от работодателя. Редовното му
и своевременно изплащане е от жизнено значение за неговото и на семейството му
равнище и начин на живот, тъй като е основен източник на доходи. Няма
трудово-правна норма, която да позволява на работодателя със свое едностранно
волеизявление или по съвместно изразена заедно с работника воля да се освободи
от задължението по чл. 128, т. 2 КТ да заплаща в установените срокове станалото
изискуемо трудово възнаграждение при добросъвестно престиране
на труд от страна на работника. В този смисъл, работодателят неизплащайки полагащото
се трудово възнаграждение на посочените по-горе работници, включително до
съставяне на акта, е нарушил императивните норми, регулиращи трудовоправните
отношения.
Така вмененото нарушение на дружеството- жалбоподател неминуемо влече
санкционните последици визирани в чл. 414, ал. 1 КТ - имуществена санкция в
размер от 1500 до 15000 лева. Обсъждайки размерът на наложената имуществена
санкция, съдът намира същия за правилно определен в размер на минималния,
предвид липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство от страна
на работодателя. Тъй като наложената имуществена санкция е в минималния
предвиден в закона размер, то в настоящото производство съдът не е в правомощия
за неговото изменение в посока намаляване.
Съдът констатира, че съобразно
изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване
на административно нарушение и по налагане на административно наказание не е
опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на
жалбоподателя е ангажирана правилно. Ето защо, намира, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран, на основание
чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Каварненският
районен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 08-000351/177 от 04.07.2017 г. издадено от К.Г.С.на длъжност Директор
на дирекция "Инспекция по труда" със седалище Добрич, с което на
основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ на
„***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, общ. ***, бул.
***, № **, вх. *, ет. *, в качеството му на работодател, е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин / лева за нарушение на чл. 128, т.
2, вр. с чл. 270, ал. 3 от КТ.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Добрич, на основанията предвидени
в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………..