Р Е Ш Е Н И Е
№ /08.11.2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на съдебен секретар А.М.,
като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 146/2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Д.Д.”
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул“С.з.“ №**,
чрез управителя Г.К.Д., срещу Наказателно постановление № В-0042813 от
20.04.2017г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр.Варна, към
Комисия за защита на потребителите, с което на юридическото лице на основание
разпоредбата на чл.222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева (петстотин лева) за това, че на
10.08.2016 г. в с.Т., общ.Ш., обл.Добрич при извършване на туристическа дейност
– ресторантьорство в стопанисвания от него обект Снек-бар „Д.к.“”, находящ се в
с.Т., общ.Ш., ул.“П.“ №**, не е изпълнил административното си задължение да
поддържа регистър на предявените рекламации - нарушение на разпоредбата на
чл.127, ал.2 ЗЗП.
В жалбата на санкционирания правен субект се твърди неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление. Не се оспорва обстоятелството, че по
време на проверката в стопанисвания от дружеството търговски обект не е имало регистъра
на предявените рекламации, но се излага, че веднага след констатациите на
проверяващите, такъв е закупен и поставен на съответното място, съгласно
указанията им. Излагат се подробни съображения, че случаят изцяло попада в
обхвата на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, което не е съобразено от наказващия
орган при санкционирането на дружеството. С изложените аргументи, се моли за отмяна
на наказателното постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа изцяло изложените в
жалбата оплаквания и настоява за цялостна отмяна на НП.
Въззиваемата страна Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със
седалище гр.Варна към Комисия за защита на потребителите не се представлява в
съдебно заседание нито от законен, нито от процесуален представител, който да
изрази становището на институцията в дадения ход на делото по същество.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 10.08.2016 г. Н.В.А. - инспектор в Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр.Варна към
Комисия за защита на потребителите и Е.Н.Д. – гл.инспектор в също местното
териториално подразделение на КЗП в гр. Варна извършили проверка по спазване на
законодателството в сферата на защита на правата на потребителите в търговски
обект Снек-бар „Д.к.“”, находящ се в с.Т., общ.Ш., стопанисван от „Д.Д.” ЕООД. По време на проверката в обекта се намирал управителят
на дружеството Г.К.Д., който оказал пълно съдействие на проверяващите
инспектори от Комисията за защита на потребителите. В съставения на място
констативен протокол № 0231595/10.08.2016г., инспекторите отразили констатираното
спазване на изискванията на ЗЗП, с изключение на непредставянето на регистър на
предявените рекламации. На представляващия дружеството били дадени в писмен вид
указания, да се яви на 12.08.2016 г. в 10.00 ч. в община Каварна и да представи
регистър за рекламациите.
От разпита на свидетелката Н.А.
се установи, че на посочената дата четирима служители на РД към КЗП, които са
извършвали проверки през предходната седмица в района са били в предоставена им
от общ.Каварна зала, в която са приемали търговци, с издадени предписания за
представяне на документи. Свидетелката твърди, че в посочения ден за времето от
09.00 ч. до 14.00 ч. в залата е имало непрекъснато служители на комисията, но
представител на жалбоподателя не се е явявал при тях. Във връзка с извършената
проверка на 10.08.2016г. свидетелката А. изложи, че същата е била планова, а не
по сигнал на граждани, както и че други нарушения освен посоченото в акта не са
установени.
От разпита на свидетелката Х.Д.
– съпруга на представляващия санкционираното дружество, се установи, че е
присъствала при извършване на процесната проверка. По време на същата
инспекторите от КЗП поискали да им представят регистър за предявените
рекламации, какъвто те не притежавали към датата на проверката, т.к. не били
запознати с това изискване на закона. Съгласно дадените им предписания още на
12.08.2016 г. свидетелката лично закупила от книжарница в гр.Каварна посочения
регистър, а съпругът и отишъл в сградата на общ.Каварна, за да го представи на
проверяващите. Не след дълго връщайки се в колата при нея съпругът й споделил,
че не е открил проверяващите на посоченото от охраната място. Тъй като
свидетелката и съпругът й сами обслужвали туристическия обект, който имал
хотелска и ресторантска час и било нужно да приготвят обяда, да настаняват и
изпращат гости на обектите, се прибрали в с.Т.. Още същия ден поставил
регистъра на указаното им място, като и до сега се съхранява в обекта.
Свидетелката заяви още, че както преди проверката, така и към настоящия момент не
са имали рекламации от клиенти на туристическите обекти, а само позитивни
оценки.
След изпратени две покани до
дружеството на адреса на неговото седалище и връщането им като невръчени,
поради отсъствие на получателя, на 04.11.2016г. Н.В.А. *** на КЗП, съставила
Акт за установяване на административно нарушение на „Д.Д.” ЕООД, за извършено
нарушение разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП, за неизпълнение на задължението
да подържа регистър на предявените пред него и пред упълномощени от него лица
рекламации в туристически обект Снек-бар „Д.к.“”. Актът бил връчен лично на
управителя на дружеството на 27.03.2017 г.
В предвидения в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН срок, управителят та „Д.Д.”
ЕООД депозирал писмено възражение срещу съставения му АУАН, в което не е
оспорил констатациите на проверяващите, а е посочил, че след дадените му
предписания от инспекторите на КЗП, веднага е закупил такъв и е направил опит
да им го представи, но не е успял да открие служителите в указания му ден на
посоченото в КП място.
На 20.04.2017г. Директорът на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра, със седалище гр.Варна, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази описана в АУАН, издал Наказателно постановление В-0042813, с което на
основание разпоредбата на чл.222 от ЗЗП, наложил на „Д.Д.” ЕООД имуществена
санкция в размер на 500 лева (петстотин лева) за извършено нарушение на чл.127,
ал.2 от ЗЗП.
Изложената фактическа обстановка се установява изцяло от събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите Н.А.
и Х.Д. и писмените доказателства - приобщената административнонаказателна
преписка. Доказателствената съвкупност се
отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради което и per
argumentum a contrario от разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК, подробен анализ и
съпоставка на доказателствата не е наложителен.
От правна страна съдът счита,
че субективното потестативно право на жалба е упражнено срочно при съблюдаване на
законоустановения 7-дневен срок от съобщаването на НП, тъй като същото е
връчено на 04.05.2017 г., а жалбата до съда е подадена на 12.05.2017 г., чрез
административно наказващия орган. Подателят на жалбата е адресат на атакуваното
НП, поради което притежава активна процесуална легитимация. Сезиран е надлежния
съд по местоизвършване на нарушението.
В хода на протеклото
административнонаказателно производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Издадените АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН и даденото описание на нарушение е в достатъчна степен
пълно, точно и ясно, за да позволи на жалбоподателя да узнае признаците на
допуснатото от него нарушение.
Съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото съдебно производство съдът следва да провери
законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.314, ал.1 НПК, вр. с чл.84
от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че акта
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН
преклузивни срокове, но при допуснато нарушение на материалния закон.
Императивната разпоредба на чл.127, ал.2 от
ЗЗП предвижда, че търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред
него и пред упълномощените от него лица рекламации. От събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено по безспорен начин, че жалбоподателят на 10.08.2016 г. не е
представил на инспекторите от КЗП извършващи проверка в стопанисвания от него
обект, регистър за предявените рекламации. Това, че търговецът не е знаел за
задължението си да притежава такъв регистър, не извинява неговото поведение. Поради изложените съображения, съдът намира,
че на 10.08.2016 г. „Д.Д.” ЕООД е
извършило нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП.
Същевременно обаче съдът намира, че конкретния случай може да се
квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Действително в
ЗАНН не е предвиден законен критерий за преценката и квалифицирането като
маловажен случай на дадено административно нарушение, поради което следва да се
изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения.
На практика в конкретния случай търговецът
веднага, след като му е било дадено предписание, е предприел активни действия
за отстраняване на допуснатото нарушение, като още на 12.08.2016г. е закупил регистър
за предявените рекламации. Тези обстоятелства от своя страна красноречиво
говорят, че извършената проверка в търговския обект определено е имала осезаем
ефект и е оказала предупредително въздействие спрямо търговеца, който веднага е
съобразил своето поведение и действия с констатациите на представителите на
Комисията за защита на потребителите.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че извършваните
проверки от държавните контролни органи (в това число и Комисията за защита на
потребителите) не следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани
определени частноправни субекти за извършени нарушения на законодателството, а
следва основно да имат и предупредително въздействие върху тях, като
контролните органи по този начин по-ефективно ще изпълняват своите функции по
индивидуална и генерална превенция на нарушения на законодателството (в
конкретния случай правните норми, свързани със защита на правата на
потребителите). Още повече, че подобно поведение и действия от страна на
административно наказващия орган са в унисон с разпоредбата на чл.28, б.”а” от
ЗАНН, която предвижда възможност, при
определени условия нарушителят да не бъде санкциониран с административно
наказание за констатирано нарушение, а да бъде официално предупреден от
административно-наказващия орган.
В конкретния случай, съдът намира, че
действително административно- наказващият орган е можел само да предупреди
нарушителя „Д.Д.” ЕООД и да не му налага имуществена санкция за допуснатото
нарушение. Още повече, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства - не са налице данни за други установени нарушения на
законодателството от страна на дружеството, свързани с правата на
потребителите, по време на извършената проверка в търговския обект, други
нарушения не са установени, самият представляващ дружеството признава
нарушението си и изразява критично отношение към него и най-важното веднага е
съобразил действията си с предписанията на инспекторите от Комисията за защита
на потребителите. Още повече, че липсва
информация дадени клиенти на търговския обект да са били ощетени или по някакъв
начин да им е била възпрепятствана възможността да извършат рекламация на
дадена стока или услуга, което неминуемо понижава обществената опасност на
деянието и е следвало да бъде отчетено при преценката относно това дали са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Анализирайки всички установени и изброени по-горе обстоятелства, съдът,
намира, че процесното административно нарушение, за което е наказан
жалбоподателят, представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй
като в незначителна степен е засегнало правата на потребителите. Според чл.93,
т.9 от ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. При наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, наказващият
орган е следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а
го предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще
му бъде наложено административно наказание. Съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира,
че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
макар и формално да е осъществено административно нарушение, то е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такова
деяние. Спрямо жалбоподателя е приложена необоснована санкция, като
административно-наказващият орган е подходил формално, без да отчете
конкретните обстоятелства.
Доколкото съдът установи, че в
случая са били налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН от
административно-наказващият орган и като не е приложил тази благоприятна за
нарушителя разпоредба, същият е издал едно незаконосъобразно наказателно
постановление, последното следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № В - 0042813 от 20.04.2017 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра, със седалище гр.Варна към Комисия за защита на потребителите, с което
на „Д.Д.” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул“С.з.“
№**, с управител Г.К.Д., на основание разпоредбата на чл.222 от Закона за
защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева
(петстотин лева) за това, че на 10.08.2016 г. в с.Т., общ.Ш., обл.Добрич при
извършване на туристическа дейност – ресторантьорство в стопанисвания от него
обект Снек-бар „Д.к.“” находяща се в с.Т., общ.Ш., ул.“П.“ №**, не е изпълнил
административното си задължение да поддържа регистър на предявените рекламации
- нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.2 ЗЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му пред Административен съд Добрич.