Р Е Ш Е Н И Е

 

       /04.04.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на съдебен секретар А.М., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 146/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „Г.-Д” ЕООД, ЕИК ****, срещу наказателно постановление /НП/ № 08-000521/299 от 14.11.2017 г., издадено от А.Н. П. – Директор на дирекция „Инспекция по труда” Добрич, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.

НП е обжалвано от наказаното търговско дружество в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалноправните норми и правила. Навеждат се доводи за допуснати нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП. Твърди се липса на извършено административно нарушение, което да обосновава налагане на административно наказание на дружеството. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител пледира за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване изцяло на наказателното постановление. Твърди, че в хода на съдебното следствие по един безспорен начин, с всички допуснати и приобщени доказателства към административната преписка е доказано извършване на посоченото в НП административно нарушение, а именно приемане на работа на лице, без да е изпълнено задължението от страна на работодателя да регистрира трудовия договор в масивите на ТД на НАП. В хода на административнонаказателното производство са спазени изцяло правилата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, поради което не са налице сочените от жалбоподателя основания за отмяна.

Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.08.2017 г. около 23.00 часа, служителите на Дирекция инспекция по труда Добрич К.А.А., Т.Н.А. и Г.В.В. извършили съвместна проверка със служители на РУ Каварна, ДАНС и звено „Миграция” към ОД на МВР Добрич, на цех за производство на хляб и хлебни изделия, стопанисван от „Г.-Д” ЕООД. При проверката инспекторите установили, че в обекта изпълняват трудови функции работници, между които и М.Д., който работел на машината за месене на тесто, като дозирал и поставял в нея продукти. На всички заварени в обекта лица била предоставена за попълване писмена декларация във връзка със спазване на трудовото и осигурително законодателство. В попълнената собственоръчно от М.Д. декларация същият вписал, че работи във фирма „Г.-Д” от 29.08.2017 г. на длъжност „месач”, с работно време от 22 до 6 ч. В т. 4 от декларацията отбелязал, че няма сключен трудов договор. Във връзка с връчена на работодателя призовка на осн. чл. 45, ал.1 от АПК, за представяне на документи във връзка с трудовите правоотношения с работниците, на 04.09.2017 г. упълномощено лице на дружеството представило в ИТ Добрич трудовото досие на М.Д.. От приложения в него трудов договор, попълнената в деня на проверката декларация и от представената от НАП справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ се установило, че „Г.-Д” ЕООД в качеството си на работодател е допуснало до работа на 30.08.2017 г. лицето М.Д., преди да регистрира в НАП сключения на 29.08.2017 г. трудов договор и преди да му предостави екземпляр от трудовия договор и копие на уведомление по чл. 62, ал. 3 заверено от ТД на НАП. 

Въз основа на събраните писмени доказателства, личните си впечатления придобити при извършване на проверката, след извършена справка в регистъра на уведомленията за трудови договори, св. К.А. съставила на 16.10.2017 г. АУАН № 08-000521, в който описала словесно констатираното нарушение, а именно, че „Г.-Д” ЕООД, в качеството си на работодател е допуснало до работа на 30.08.2017 г. М.А.Д. с ЕГН **********, преди да регистрира в НАП сключения на 29.08.2017 г. трудов договор и преди да предостави на лицето екземпляр от трудовия договор и копие на уведомление до НАП, за регистрирането на договора, с което е нарушил чл. 63, ал. 1 и ал. 2. Актът бил съставен в присъствието на упълномощеното от работодателя лице Д.Х.У. и връчен му срещу подпис.  

Въз основа на съставения АУАН на 14.11.2017 г. било издадено обжалваното НП, в което била отразена идентична фактическа обстановка описана в АУАН, като административнонаказващия орган приел, че „Г.-Д” ЕООД в качеството си на работодател е допуснал до работа на 30.08.2017 г. лицето М.А.Д. с ЕГН **********, като общ работник преди да регистрира в НАП сключения на 29.08.2017 г. трудов договор и преди да предостави на лицето екземпляр от трудовия договор и копие на уведомление до НАП, за регистрирането на договора,  с което е нарушил чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. За извършеното нарушение на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, на дружеството в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на разпитаните свидетели К.А.А. – актосъставител и Т.Н.А. – свидетел при установяване на нарушението, АУАН № 08-000521, съставен на 16.10.2017 г., декларация по чл. 402 от КТ от 30.08.2017 г. подписана от М.А.Д., трудов договор № 00469/29.08.2017 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх.№ 08388173028724/31.08.2017 г., служебна бележка № 520/29.08.2017 г., протокол от 29.08.2017 г., пълномощно от управителя на „Г.-Д” ЕООД за упълномощаване на Д.Х.У..

Доказателствената съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е наложителен.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното търговско дружество, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния и материалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно-наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. При налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпроса за вина.

По делото безспорно се установява от доказателствената съвкупност, че на 30.08.2017 г. около 23.00 ч., при извършената на място от служителите на трудовата инспекция проверка в цех за производство на хляб и хлебни изделия, лицето М.А.Д.с ЕГН ********** е полагал труд като общ работник въз основа на сключен на 29.08.2017 г. трудов договор № 00469/29.08.2017 г., но без да му бъдат връчени екземпляр от трудовия договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистрирането на трудовия договор в регистъра на ТД на НАП, което нарушава изискването на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Писмените материали установяват сключването на договор на датата предхождаща проверката, а уведомлението е подадено на дата последваща приключването й.

Настоящият състав на съда преценява като несъществено нарушение допуснатата техническа грешка в наказателното постановление, която се отнася до неточно изписване на бащиното име на лицето заварено да работи в стопанисвания от жалбоподателя обект /вместо Асиев е изписано неправилно Алексиев/. Сочения недостатък не е съществено процесуално нарушение и не води до невъзможност да може да се разбере кое е лицето, което е заварено от проверяващите да полага труд в проверявания обект, при условие, че както в НП, така и във всички приложени към преписката документи е посочен ЕГН на лицето, което дава възможност за неговата индивидуализация. Допуснатата техническа грешка не съставлява основание за отмяна на НП на това правно основание, т.к. макар да представлява нарушение на правилата на материалния закон, то това нарушение не е съществено по своя характер.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 - екземпляр от сключения и подписан от двете страни трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. За да бъдат налице нарушение на посочената разпоредба, е необходимо да бъде установено, че работодателят е допуснал до работа работника преди да са му предоставени посочените документи. В допълнение, разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 2002 г. на МТСП за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ предвижда задължение работодателят да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление, като връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.

В разглеждания случай, при извършената в обекта проверка от инспектори на трудовата инспекция е установено, че работодателят „Г.-Д” ЕООД е допуснал до работа на 30.08.2017 г. лицето М.А.Д., на длъжност общ работник, без предварително да му предостави заверено копие от изискуемото по чл. 62, ал. 3 от КТ уведомление до ТД на НАП за сключения с това лице трудов договор, с което е нарушена забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ и съставът на административното нарушение е реализиран от обективна страна. В тази връзка законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя „Г.-Д” ЕООД за нарушението на трудовите правила.

В допълнение на изложеното следва да се отбележи, че съгласно представения трудов договор М.А.Д.е следвало да постъпи на работа на 30.08.2017 г. и към датата на постъпването му, и допускането му до работа работодателят е трябвало да разполага със съответните документи по чл. 63, ал. 1 от КТ, които да бъдат връчени на работника. Установи се обаче, че уведомлението до НАП е изпратено в 10:57:19 ч. на 31.08.2017 г., т.е. в деня следващ приключването на проверката. 

 Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ  предвижда налагането на административно наказание "имуществена санкция" в размер от 1 500 до 15 000 лева за работодател юридическо лице или ЕТ, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1 или ал. 3 и чл. 63, ал.1 или ал. 2. В случая правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на юридическото лице (търговските дружества са юридически лица - арг. чл. 63, ал. 3 от ТЗ) „Г.-Д” ЕООД, който има и качеството на "работодател" по смис. на § 1, т.1 от ДР на КТ и е нарушило трудовото законодателство - разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, която забранява допускането на работника до престиране на работна сила и изпълнение на трудови задължения, преди на последния надлежно да бъдат връчени документите по чл. 63, ал. 1 от КТ - екземпляр от подписания от двете страни трудов договор и заверено от ТД на НАП копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистрация на трудовия договор. Това законово разрешение цели защита на трудовите права на работника и с неспазването му последните са нарушени. Законосъобразно и правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е наложил наказанието във вида, предвиден в посочената санкционна разпоредба за юридическо лице или едноличен търговец.

Обосновани са и изводите на административнонаказващият орган относно липсата на маловажен случай по смисъла на чл.28, б.”А” от ЗАНН, предвид обществените отношения, които са нарушени, а именно отношенията, свързани със защитата на трудовите и социални права на работниците и служителите, както и разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ.

Обсъждайки размерът на наложената имуществена санкция, съдът намира същия за правилно определен в размер на минималния, предвид липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя. Тъй като наложената имуществена санкция е в минималния предвиден размер, то в настоящето производство съдът не е в правомощия за неговото изменение в посока намаляване.

Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана правилно. Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Каварненският районен съд,

 

Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 08-000521/299 от 14.11.2017 г. издадено от А.Н. П. на длъжност директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на ЕООД „Г.-Д” с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „Б.“ *, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин / лева за нарушение на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Добрич, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……….………..