Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна 03.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 156 по описа на КРС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
С Наказателно постановление № 08-000498/309 от 16.11.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич на основание чл.79 ал.4 във връзка с чл.77 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и чл.48в ал.2 от Закона за чужденците в Република България на „***“ООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.*** улица „***“ бл.* вх.* ап.*,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000/три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.13 ал.1 във връзка с чл.77 ал.1 от Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „***“ООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.*** улица „***“ бл.* вх.* ап.*,представлявано от управителя му Т.Т.Е. ЕГН ********** и моли съда да го отмени като незаконосъобразно,постановено при нарушение на материалния закон и процесуалноправните норми и правила.В жалбата се твърди ,че лицето Е.Я.,гражданин на Република ***,роден на ***г. не работи по трудов договор с ***“ООД ЕИК *** и не полага труд в „***“ООД гр.*** по друго правоотношение нито към 30.07.2017г.,нито преди или след тази дата.В жалбата се твърди още,че от административнонаказателната преписка не може да се установи на какъв език е осъществена комуникацията с лицето Е.Я.,гражданин на Република *** и как при интерпретацията на тази комуникация е прието,че същият е назначен на длъжност стюард в „***“ООД гр.***.С оглед на изложеното в жалбата въззивника моли да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 08-000498/309 от 16.11.2017г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич,като противоречащо на материалния и процесуалния закон.В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,не се явява,не се представлява,не депозира писмено становище относно наложеното му административно наказание.
Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна,а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Г.В.В.,М.Р.К.,Е.К.И.и К.А.А.,както и от становището на процесуалния представител на ответника,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 30.07.2017г. в 04.00ч. и 05.20ч. на ГКПП „Дуранкулак“ Г.В.В. и Е.К.И.инспектори в Дирекция“Инспекция по труда“ със седалище гр.Добрич извършили съвместна проверка със служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.Добрич,Гранична полиция и на ОД на МВР гр.Добрич,сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ на туристически автобуси с рег.№ ***и рег.№ *** собственост на фирма „***“ ООД ЕИК ***,извършваща превоз на пътници по автобусна линия с маршрут ***-България и обратно.В автобус с рег.№ *** са заварени двама шофьори от които С.П.С.управлявал превозното средство,а К.П.К.почивал и двамата граждани на Република България,които попълнили декларации относно относно трудовите им правоотношения и представили сключени писмени договори с „***“ООД.Също така в автобуса е заварен и Е.Я.,като стюард,който също попълнил декларация на *** език,относно трудовото му правоотношение,от която се установило,че е гражданин на Република ***,притежаващ паспорт с № ***,издаден на 17.11.2016г.,който при проверката се установило,че няма сключен писмен трудов договор с „***“ООД.На 08.08.2017г. с писмо изх.№ 17241184 от група „Миграция“ към ОД на МВР гр.Добрич е поискана писмена информация относно Е.Я.,гражданин на Република ***,роден на ***г. в гр.***,***,притежаващ паспорт с № ***,издаден на 17.11.2016г. в която да се посочи дали Е.Я. пребивава законно,на какво основание и с какъв срок в Република България.От писмения отговор е установено,че Е.Я. няма разрешен статут на пребиваване в Република България.Изпратено е запитване до Агенция по заетостта дали описаното лице има достъп до пазара на труда и има ли издадено разрешение,като от писмо вх.№ 17278553/15.08.2017г. е установено,че за Е.Я. не е давано разрешение за достъп до пазара на труда в Р.България,като нает по трудово правоотношение и не е издавано разрешение за работа като командирован специалист по Закона за трудовата миграция и трудовата заетост.От възприетото по време на проверката и от събраните документи е установено,че „***“ООД в качеството си на работодател в нарушение на законовата забрана е наел на 30.07.2017г. като стюард лицето Е.Я. гражданин на Република ***,роден на ***г. в гр.***,***,притежаващ паспорт с № ***,издаден на 17.11.2016г., който е незаконно пребиваващ на територията на Република България,гражданин на трета държава.
Резултатите от извършената проверка от свидетелите Г.В.В.-инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич и Е.К.И.- инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР1731556 от 31.08.2017г.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели- Г.В.В.,Е.К.И.и К.А.А.,НП № 08-000498/309 от 16.11.2017г. ведно с обратна разписка за връчване на НП;АУАН № 08-00498 от 20.09.2017г.;протокол за извършена проверка изх.№ ПР1731556/31.08.2017г.;предоставяне на информация от група „Миграция“ към ОД на МВР-Добрич с изх.№ 17241184/08.08.2017г.;информация от ОД на МВР-Добрич,група „Миграция“ с вх.№ 17278530/15.08.2017г.;предоставяне на информация от Агенция по заетостта с изх.№ 10 003219;информация от Агенция по заетостта с вх.№ 17280030/21-08.2017г.;предоставяне на информация от директор на Дирекция МТМП Агенция по заетостта;пълномощно от Т.Т.Е.;Възражение относно съставен протокол № 1731556/31.08.2017г.;становище относно възражение за съставен протокол № 1731556/31.08.2017г. ведно с обратна разписка за получаването му;Декларация по чл.68 ал.1 т.3 от ЗТМТ;известие за доставяне № ИД PS 9300 00 PTYTO 9.
Актосъставителя е приел,че с действията си дружеството-работодател е допуснало нарушения на разпоредбите на чл.13 ал.1 във връзка с чл.77 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление,с което жалбоподателят е санкциониран на основание на основание чл.79 ал.4 във връзка с чл.77 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и чл.48в ал.2 от Закона за чужденците в Република България.
Наказателното постановление бил връчено на представител на жалбоподателя на 30.04.2018г./видно от известие за доставяне/.
При обжалване на наказателното постановление пред Каварненски Районен съд са допуснати до разпит свидетелите,посочени в АУАН- Г.В.В. и К.А.А. и свидетеля Е.К.И.участвал при извършването на съвместната проверка на 30.07.2017г. на ГКПП“Дуранкулак“ със служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация гр.Добрич,Гранична полиция и на ОД на МВР Добрич,сектор „Противодействие на икономическата престъпност“.Показанията на свидетелите Г.В.В. и Е.К.И.изцяло подкрепят описаната в АУАН и НП фактическа обстановка,а именно,че на 30.07.2017г. в 04.00ч. и 05.20ч. на ГКПП „Дуранкулак“ Г.В.В. и Е.К.И.инспектори в Дирекция“Инспекция по труда“ със седалище гр.Добрич извършил съвместна проверка със служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.Добрич,Гранична полиция и на ОД на МВР гр.Добрич,сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ на туристически автобуси с рег.№ ***и рег.№ *** собственост на фирма „***“ ООД ЕИК ***,извършваща превоз на пътници по автобусна линия с маршрут ***-България и обратно.В автобус с рег.№ *** са заварени двама шофьори от които С.П.С.управлявал превозното средство,а К.П.К.почивал и двамата граждани на Република България,които попълнили декларации относно трудовите им правоотношения и представили сключени писмени договори с „***“ООД.Също така в автобуса е заварен и Е.Я.,с работно място в автобуса,в качеството си на придружаващ пасажерите/стюард/,който също попълнил декларация на *** език,относно трудовото му правоотношение,от която се установило,че е гражданин на Република ***,притежаващ паспорт с № ***,издаден на 17.11.2016г.,който при проверката се установило,че няма сключен писмен трудов договор с „***“ООД.На 08.08.2017г. с писмо изх.№ 17241184 от група „Миграция“ към ОД на МВР гр.Добрич е поискана писмена информация относно Е.Я.,гражданин на Република ***,роден на ***г. в гр.***,***,притежаващ паспорт с № ***,издаден на 17.11.2016г. в която да се посочи дали Е.Я. пребивава законно,на какво основание и с какъв срок в Република България.От писмения отговор е установено,че Е.Я. няма разрешен статут на пребиваване в Република България.Изпратено е запитване до Агенция по заетостта дали описаното лице има достъп до пазара на труда и има ли издадено разрешение,като от писмо вх.№ 17278553/15.08.2017г. е установено,че за Е.Я. не е давано разрешение за достъп до пазара на труда в Р.България,като нает по трудово правоотношение и не е издавано разрешение за работа като командирован специалист по Закона за трудовата миграция и трудовата заетост.От възприетото по време на проверката и от събраните документи е установено,че „***“ООД в качеството си на работодател в нарушение на законовата забрана е наел на 30.07.2017г. като стюард лицето Е.Я. гражданин на Република ***,роден на ***г. в гр.***,***,притежаващ паспорт с № ***,издаден на 17.11.2016г., който е незаконно пребиваващ на територията на Република България,гражданин на трета държава.
Съдът,както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,прави следните изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗАНН,подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст,от легитимиран субект,при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд/по местоизвършване на твърдяното нарушение/,поради което е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество,с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,независимо от основанията посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира,че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Административнонаказателното производство е започнало,протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН.В акта не са допуснати процесуални нарушения,водещи до неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или ограничаващи правото на защита на административно-наказания.Актът е съставен от компетентен актосъставител по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗТМТМ във връзка с приложената към материалите по делото Заповед № ЧР-486/16.06.2015г. на Изпълнителния директор на „Главна инспекция по труда“.Спазени са изискванията на чл.79 ал.2 от ЗТМТМ,като актът е изпратен по пощата с обратна разписка и от приложеното по делото известие за доставяне се установява,че е получен от Б.Б.упълномощена от управителя на дружеството-жалбоподател да подписва обратни разписки,адресирани до представляваното от Т.Т.Е. дружество.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.79 ал.4 ЗТМТМ във връзка със Заповед № ЧР-964/15.08.2017г.Спазени са изискванията на чл.57 и 58 от ЗАНН,налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно,като са посочени всички елементи от състава на нарушението,както и съответстващата му правна квалификация.
По същество на нарушението съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.13 ал.1 от ЗТМТМ не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави.От събраните и коментирани по-горе доказателства по делото безспорно се установява,че към датата на установяване на нарушението-30.07.2017г. лицето Е.Я. гражданин на Република ***,роден на ***г. в гр.***,***,притежаващ паспорт с № ***,издаден на 17.11.2016г. е пребивавал незаконно на територията на Република България,гражданин на трета държава,като не е имал достъп до пазара на труда в страната,както и че жалбоподателят е „работодател“ по смисъла на &1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.Е.Я. е попълнил предоставената му от контролните органи на *** език декларация,в която е декларирал собственоръчно елементи на трудово правоотношение-работно време,работно място,размер на получаваното възнаграждение.С наемането на работа на ***я гражданин Е.Я. гражданин на Република ***,роден на ***г. в гр.***,***,притежаващ паспорт с № ***,издаден на 17.11.2016г.,което несъмнено беше установено в хода на делото от приобщените към доказателствения материал АУАН № 08-00498 от 20.09.2017г.;протокол за извършена проверка изх.№ ПР1731556/31.08.2017г.;предоставяне на информация от група „Миграция“ към ОД на МВР-Добрич с изх.№ 17241184/08.08.2017г.;информация от ОД на МВР-Добрич,група „Миграция“ с вх.№ 17278530/15.08.2017г.;предоставяне на информация от Агенция по заетостта с изх.№ 10 003219;информация от Агенция по заетостта с вх.№ 17280030/21-08.2017г.;предоставяне на информация от директор на Дирекция МТМП Агенция по заетостта;пълномощно от Т.Т.Е.;Възражение относно съставен протокол № 1731556/31.08.2017г.;становище относно възражение за съставен протокол № 1731556/31.08.2017г. ведно с обратна разписка за получаването му;Декларация по чл.68 ал.1 т.3 от ЗТМТ;известие за доставяне № ИД PS 9300 00 PTYTO 9 съдът приема,че „***“ООД ЕИК *** е осъшествило от обективна страна състава на административно нарушение по чл.13 ал.1 от ЗТМТМ.
Санкционната норма на чл.77 ал.1 от ЗТМТМ/действаща към момента на установяване на нарушението/ предвижда,че на работодател,нарушил разпоредбата на чл.13 ал.1 от ЗТМТМ,когато нарушението не съставлява престъпление,се налага глоба или имуществена санкция в размер определен по чл.48в от Закона за чужденците в Република България,освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
Прилагайки тази санкционна разпоредба,наказващият орган следва да съобрази на първо място кой е субектът на административнонаказателната отговорност,т.е да притежава качеството „работодател“ по смисъла на &1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.Според законовата дефиниция „работодател“ е всяко физическо лице,юридическо лице или негово поделение,както и всяко друго организационно и икономически обособено образование/предприятие,учреждение,организация,кооперация,стопанство,заведение,домакинство,дружество и други подобни/,което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.В случая е безспорно,че „***“ООД ЕИК *** е юридическо лице,което е наело на работа ***я гражданин Е.Я. гражданин на Република ***,роден на ***г. в гр.***,***,притежаващ паспорт с № ***,издаден на 17.11.2016г.,поради което именно „***“ООД притежава качеството работодател, оттам се явява и субект на нарушението.Видно е,че в специалния закон-ЗТМТМ е предвидена такава имуществена санкция,при която правилно е приложена и общата разпоредба на ЗАНН и търговецът е санкциониран с имуществена санкция в съответствие с материалните разпоредби на закона.Ето защо административнонаказващият орган,санкционирайки жалбоподателя с предвидената за юридически лица имуществена санкция в разпоредбата на чл.77 ал.1 от ЗТМТМ е съобразил изцяло закона,като е наложил санкция в минимално предвидения размер от 3000 лева.Предвид изложеното съдът не следва да обсъжда въпроса за ревизиране на наложената санкция.
Според настоящия съдебен състав,макар да не са наведени такива доводи от страна на жалбоподателя,в случая не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН и определяне на случая като маловажен.Извършеното нарушение не разкрива белези,които го отличават от обикновените,типични нарушения от този вид,което е основание да се приложи хипотезата на чл.28 от ЗАНН/по аргумент от критериите на чл.93 т.9 от НК/.При определяне маловажността на административното нарушение следва на първо място да се вземе предвид обектът,обществените отношения,които се засягат.В случая обект на нарушение са обществените отношения по предоставяне на работна сила,свързани с регулиране на пазара на труда,когато като работници са наети граждани на трети държави,към които ЗТМТМ поставя определени изисквания.
Предвид всичко изложено,настоящият съдебен състав намира,че при правилно установена фактическа обстановка,квалифициране на нарушението и посочване на точната санкционна норма и правилно определена санкция,която се явява справедливо наказание за извършеното нарушение и ще постигне необходимия превантивен и предупредителен ефект към спазване на установения правов ред в страната,наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 пр.1 от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-000498/309 от 16.11.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич,с което на основание чл.79 ал.4 във връзка с чл.77 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и чл.48в ал.2 от Закона за чужденците в Република България на „***“ООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.*** улица „***“ бл.* вх.* ап.*,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000/три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.13 ал.1 във връзка с чл.77 ал.1 от Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: