Р Е Ш Е Н И Е

                                                                             12

гр. Каварна 24.02.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

            при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 16 по описа на КРС за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №174160/03.12.2015год. на Зам. Директора на ТД на НАП - гр.Варна, с което на ЕООД Д.”, с Булстат ***, със седалище и адрес на управление: гр.Каварна, ул.“***“, №50, ет.2, ап.4 представлявано от Д.Г.Г., с ЕГН**********, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 185, ал.2, изр. последно, във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.33, ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4, т.1, във връзка с чл.185, ал.2/изр. Последно/, във вр връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно. Оспорва описаната фактическа обстановка, относно точния адрес, където е разположен търговския обект. Заявява, че установената от данъчните инспектори сума, която не е била регистрирана във фискалното устройство е била оставена на персонала за закупуване на стока. Представя касов бон и фактура за закупената стока.

В съдебно заседание представляващият дружеството се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, който заявява, че от събраните по делото доказателства се устанявовя извършването на административното нарушение. Предвид факта, че нарушението е извършено за първи път, моли съда да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да отмени НП. Алтернативно моли, в случай, че НП не бъде отменено, то размера на наложеното наказание да бъде намален.

            Процесуалният представител на Териториална дирекция на НАП - гр.Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

КРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.10.2015год. в 10,55 часа, при извършване на данъчна проверка в търговски обект – заведение за бърза закуска „***“, находящ се в гр.Каварна, ул.”***” №8 и стопанисвано от ЕООД Д., от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – Варна, офис Добрич, било установено следното: в обекта е инсталиран и въведен в експлоатация ЕКАФП - модел „А-300 02 ДВ”, който в момента на проверката работи. Съгласно междинен финансов отчет отпечатан от ЕКАФП, регистрираният оборот е в размер на 35.50лв. Няма регистрирани суми във ФУ чрез операциите ’’служебно въведени” и „служебно изведени”. В книгата за дневните финансови отчети няма записвания за деня на проверката. Видно от описаната касовата наличност в съставен опис-приложение към ПИП сер.АА №0199137/20.10.2015г. към момента на проверката е, че паричната наличност в обекта е в размер на 133.37лв., като е констатирана разлика в паричните средства в размер на 97.87лв., за която присъстващата по време на проверката твърди, че са «пари за стока». От гореизложеното следва, че търговеца е нарушил реда и начина за регистриране и отчитане на продажби в търговския обект, чрез фискално устройство, като не е изпълнил задължението си на 20.10.2015г., извън случаите на продажби да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност в момента на извършването й с точност до минута, чрез операцията „служебно въведени” суми в размер на 97.87лв.

За констатираното нарушение на фирмата-жалбоподател на 26.07.2013год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер.АN, №F185022/21.10.2015r., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.185, ал.2, изр. последно, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС  и чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Актът е бил предявен на представляващия дружеството-нарушител на следващия ден в ТД на НАП – офис Добрич и подписан от него. В АУАН представляващия дружеството записал, че „Разликата е въз основа на оставени пари за стоки. Прилагам фактура.“

Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и вписаните обяснения и възражения е издадено наказателно постановление №174160/03.12.2015год. на Зам. Директора на ТД на НАП - гр.Варна, с което на ЕООД „Д.”, с Булстат ***, със седалище и адрес на управление: гр.Каварна, ул.“***“, №50, ет.2, ап.4 представлявано от Д.Г.Г., с ЕГН**********, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 185, ал.2, изр. последно, във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.33, ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4, т.1, във връзка с чл.185, ал.2/изр. Последно/, във вр връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя А.Д.А. и свидетеля Е.Г.С., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно: наказателно постановление №174160 от 03.12.2015г.;разписка за връчване на наказателно постановление от 21.12.2015г.; заповед №ЗЦУ-28 от 06.01.2010г. на НАП; акт за установяване на административно нарушение  сер.АN № F185022  от 21.10.2015г.; протокол за извършена проверка сер.АА №0199137 от 20.10.2015г с приложени към него дневен финансов отчет от 19.10.2015г. до 20.10.2015г.;  приложение към ПИП КД-78 №0199137 от 20.10.2015г.; извлечение от книга за дневните финансови отчети започната от 01.01.2015г.; фактура №0001005400/21.10.2015г. с приложен касов бон от 20.10.2015г.; декларация от лице,работещо по трудово/гражданско правоотношение от дата 20.10.2015г.- 2 броя.

В показанията си актосъставителят и св. С. – присъствала при установяване на нарушението заявяват, че след установяване на разлика между фактическата наличност на пари в обекта и регистрираните в касовия апарат оборот и въведени суми, служителите в обекта заявили, че сумата в повече, била предназначена за закупуване на стока. При отпечатване на отчет от паметта на фискалното устройство било установено, че дневния оборот е в размер на 35,50лв., а служебно въведена сума нямало. От този отчет следвало, че касовата наличност трябва да е в размер на 35,50лв. При изброяване на средствата, открити в касата на обекта било установено, че наличността е 133,37лв. От тази сума била приспадната регистрираната във ФУ и била установена сума в размер на 97,87лв., която не била регистрирана по никакъв начин във ФУ. Тъй като от установената в касата обща сума в наличност, част била от реализирани продажби, данъчните служители са приели, че средствата в касата следва да бъдат приети за служебни.

Съдът кредитира обясненията на свидетелите, като намира, че същите са логични, обективни, взаимно свързани и изцяло се подкрепят от всички останали събрани и приложени по делото доказателства.

По делото бе приложено заверено копие от фактура от 21.10.2015г. и касов бон от 20.10.2015г. /18,04часа/, издадени от ЕТ „***“, от които е видно, че на същата дата когато е била извършена проверка, след обяд са били доставени на стойност 95,00лв. Получател на стоките е „Д.“ ЕООД. От касовия бон е видно, че същия е издадена в 18.04 часа на същата дата, т.е. няколко часа след момента на извършване на данъчната проверка. Това обстоятелство не дава категорично основание да се приеме, че покупката на тези стоки не е била продиктувана именно от извършената по-рано през деня данъчна проверка и установената разлика в касовата наличност. В същото време св.С. заявява в с.з., че служителите н търговския обект за обяснили, че част от парите били за закупуване на стока.

Съдът установи, че въпреки представянето на доказателства за предназначението на сумата от 95,00лв. е налице разлика от 2,87лв., които са се намирали в касата, но също не са били регистрирани във фискалното устройство на търговския обект. По делото липсват каквито и да е доказателства относно произхода и предназначението на тези средства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ гласи: Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми...“. От материалите по делото е видно, че наличното в търговския обект на фирмата – жалбоподател фискално устройство е притежавало функции по извършване на операции по ал.1, поради което всяка една промяна в касовата наличност е следвало да се отразява в самото фискално устройство. От представените като писмени доказателства по делото: Протокол за извършена проверка Серия АА №0199137/20.10.2015г., Опис на паричните средства, Дневен финансов отчет, а и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.Д.А. и Е.Г.С. се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ в размер на 97.87 лева. От изложеното може да се направи извода, че данъчно задълженото лице не е отразило въвеждането на сумата от 97.87 лева в касата, в момента на нейното действително внасяне и с точност до минута.

От текста на НП е видно, че административно наказващият орган е приел, че е извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.185, ал.2, изр. последно, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС  и чл.118, ал.4 от ЗДДС. От анализа на посочените правни норми се установява, че жалбоподателят действително е допуснал нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, като в разрез със задължението си, извън случай на продажба/какъвто е настоящия казус/ е пропуснал да отрази промяна на касовата наличност (въвеждане на пари в касата) на ФУ, която е следвало да се регистрира във ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми. Нормата на чл.118, ал.4 от ЗДДС въвежда правното основание за издаване на цитираната Наредба на МФ и е цитирана, за да се запознае нарушителя с корелативната връзка между закона и подзаконовия нормативен акт. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС  регламентира вида и размера на наказанието за конкретно извършеното от жалбоподателя нарушение. При определяне на вида и размера на налаганото на жалбоподателя наказание изрично е записано, че това наказание се налага на осн. чл.185, ал.2, изр. Последно, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, т.е. коректно е изписана правната норма, която указва вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за допуснатото нарушение на по-горе цитираните правни норми.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило задължението си да отбележи във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност на 20.10.2015год. в момента на извършването й с точност до минута, а именно въвеждането в касата на сумата от 97,87лева, търговецът е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.

Съдът не споделя становището на процесуалният представител на жалбоподателя, че в настоящия случай са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно поради изложеното настоящият състав намира, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство. Наред с общото понятие на административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения, съответно в разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН. Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло от настоящия състав.

В тази насока е и константната съдебна практика на съдилищата в страната и по-конкретно Решение от 12.07.2013 г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. № 567/2013 г., Решение от 23.04.2014 г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. № 138/2014 г., Решение от 22.07.2008 год. на АдмС-Добрич по к.а.н.х.д. 320/2008 год.,  Решение от 7.12.2007 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 226/2007 г.,  Решение от 3.07.2008 г. на АдмС - Добрич по к. а. н. х. д. № 263/2008 г. и др.

Разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ визира като нарушение всички случаи на неотразяване в касовата книга за дневните финансови отчети, независимо дали става въпрос за извеждане или за въвеждане на суми от касата в обекта.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от ЕООД Д.”, с Булстат ***, със седалище и адрес на управление: гр.Каварна, ул.“***“, №50, ет.2, ап.4 представлявано от Д.Г.Г., като административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. Правилно е била издирена и приложена и действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда глоба или имуществена санкция за лице, което наруши реда и начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за приходите. Административно-наказващият орган правилно е приложил санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС, към която препраща разпоредбата на ал.2 от същия член, в случай, че нарушението не води до неотразяване на приходите, доколкото посоченото условие е налице в настоящия случай. 

В същото време що се отнася до индивидуализция  на наказанието по чл. 185, ал.1 от ЗДДС, Съдът намира размера на същото за явно несправедлив. Съгласно чл. 27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Действително за последното по делото няма данни, но то както и другите критерии, посочени в цитирания текст не са били съобразени от административнонаказващият орган, тъй като не са изложени мотиви в тази насока. Административният орган е трябвало да изложи мотиви защо налага имуществена санкция в размер на 1000/хиляда/лв./максималния допустим размер по предвидената от правната норма санкция в диапазон от 500 до 2000лв./, нарушение което пред въззивната инстанция не може да бъде санирано.

Съдът намира, че се касае за първо нарушение от такова естество, тъй като по делото няма данни ЕООД Д. да е извършвал вече такова нарушение и да му е била налагана санкция. По делото също така няма данни за наличие на други отегчаващи отговорността обстоятелства.

След съобразяване с разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, Съдът намира, че имуществена санкция в размер на минимално предвидения 500/петстотин/ лева ще съответства на извършеното административно нарушение. В този смисъл следва да бъде изменено наказателното постановление. 

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р   Е    Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление 174160/03.12.2015год. на Зам. Директора на ТД на НАП - гр.Варна, с което на ЕООД Д.”, с Булстат ***, със седалище и адрес на управление: гр.Каварна, ул.“***“, №50, ет.2, ап.4 представлявано от Д.Г.Г., с ЕГН**********, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 185, ал.2, изр. последно, във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.33, ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като ПОСТАНОВЯВА:

НАЛАГА на ЕООД Д.”, с Булстат ***, със седалище и адрес на управление: гр.Каварна, ул.“***“, №50, ет.2, ап.4 представлявано от Д.Г.Г., с ЕГН**********, имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева, на основание чл.185, ал.2, изр. последно, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС гр.Добрич в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: