Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна  21.09.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на девети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

 

         при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 166 по описа на КРС за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 28-0000225/09.06.2016г. на С.Д.М. Началник Областен отдел”Автомобилна администрация“ гр.Добрич,определен от Министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от Закона за автомобилните превози/ЗАвП/;чл.189 ал.4 от ЗАвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН е наложена на П.М.Г. ЕГН ********** ***  на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93 ал.2 от ЗАвП,глоба в размер на 500/петстотин/ лева, и на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗАвП-глоба в размер на 10/десет/ лева.Недоволен жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло НП като незаконосъобразно.Твърди допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради несъблюдаване разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН-липса на мотиви в НП защо деянието е извършено виновно,както и обсъждане на въпроса за прилагане на чл.28 от ЗАНН относно наличието или липсата на предпоставки,обосноваващи „маловажност“ на деянието.

В съдебно заседание жалбоподателят,редовно призован,не се явява,представлява се от упълномощен процесуален представител който моли съда да отмени наказателното постановление на посочените в жалбата основания.

Ответникът-ОО”АА”-Добрич,редовно призован,не се явява представител.При изпращането на административнонаказателната преписка в съда е депозирано писмено становище от АНО,в което се твърди,че атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуални правила при издаването му.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Т.С.Т. и В.Д.А.,становището на жалбоподателя и на ответника,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 13.05.2016г. бил съставен акт с бл.  № 218133 за установяване на нарушение от свидетеля Т.С.Т. в присъствието на свидетеля В.Д.А. срещу П.М.Г. ЕГН ********** ***  за това,че на 13.05.2016г. около 15.00ч. на главен път от гр.Каварна за гр.Балчик пред КПП Топола  управлява товарен автомобил марка *** с рег.№ *** кат.** извършва превоз на товари за собствена сметка/за сметка на „****“ЕООД по маршрут с.Тюленово гр.Балчик/видно от заповед 177/13.05.2016г. със заверено копие № 15890001 към международен лиценз.При проверката контролните органи са констатирали следното нарушение:1. Г-н Г. в качеството си на водач на МПС/обозначено с табела „Превоз за собствена сметка“ извършва превоз на товари за собствена сметка без да представи трудов договор доказващ,че е назначен в „****“ ЕООД или заверено копие от него. 2.Г-н Г. не представя контролен талон към СУМПС.След съставяне на АУАН е изпратено обяснение от водача,регистрирано с рег.№52-00-15-3354/17.05.2016г. с приложено копие на трудов договор № 7/01.01.2015г./липсващ в момента на проверката/.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП,с което на П.М.Г. ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93 ал.2 от ЗАвП е наложена глоба в размер на 500/петстотин/ лева и на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗАвП-глоба в размер на 10/десет/ лева.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима.

Съдът намира,че в случая АУАН е съставен от свидетеля Т.С.Т.,за когото не се спори,че е служител на ОО“АА“ гр.Добрич.НП също е издадено от компетентно лице,в случая от С.Д.М.-Началник Областен отдел”Автомобилна администрация“ гр.Добрич.От приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта,информационните технологии и съобщенията и пълномощно рег.№ РД-13-25/14.04.2016г. на Изпълнителния директор на ИА”Автомобилна администрация” се установява,че административнонаказващият орган притежава нормативно установено властническо правомощие скрепено със съответната материална и териториална компетентност да издава юридически актове с които да налага по административен ред административни наказания.

По т.1 от обжалваното НП.

При така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.18 т.1 от Наредба Н-8/27.06.2008г. на Министерство на транспорта за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка,водачът представя при поискване от контролните органи следните документи:1.заверено копие на трудовия договор,с който е назначен,или заверено извлечение от него,което съдържа името на работодателя,името на водача,датата на сключване и срока за който е сключен договорът.В чл.93 ал.2 от ЗАП е посочено,че водач на моторно превозно средство,който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз,заверено копие на лиценз на Общността,разрешението,документа за регистрация или други документи,които се изискват от регламент на европейските институции,от този закон или от подзаконовите  нормативни актове по прилагането му,се наказва с глоба 500 лева.

В депозираната жалба по делото жалбоподателят П.М.Г. не оспорва,че при извършената проверка от служители на ОО“АА“ гр.Добрич не е носил и представил на последните,заверено копие на трудовия договор,с който е назначен,или заверено извлечение от него.Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства след констатиране на нарушението П.М.Г. е депозирал  писмено обяснение  регистрирано с рег.№52-00-15-3354/17.05.2016г. с приложено копие на трудов договор № 7/01.01.2015г./липсващ в момента на проверката/.При това положение,съдът счита,че жалбоподателят П.М.Г. е извършил нарушение по чл.18 т.1 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. на МТ.

Настоящата инстанция намира,че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,изразяващо се в следното.Съгласно чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН,както в АУАН,така и в НП следва да бъдат посочени законовите норми,които са нарушени.В този смисъл следва да е налице правно единство,както между цифровата квалификация на нарушението,посочена в акта съставен на жалбоподателя,така и тази отразена в наказателното постановление.В конкретния случай обаче видно от АУАН съставен на жалбоподателят като нарушена е посочена разпоредбата на чл.18 ал.1 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. на МТ,докато в наказателното постановление,като нарушена е посочена разпоредбата на чл.18 т.1 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. на МТ.Посочването на различни цифрови квалификации от Наредба № Н-8/27.06.2008г. на МТ,в АУАН и НП създава неяснота относно приетото от административно наказващия орган за нарушение.По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя,който има право да узнае какво точно нарушение на правилата за движение се твърди,че е извършил.Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП,тъй като представлява съществено процесуално нарушение.Разпоредбата на чл.42 от ЗАНН е императивна и визира задължителните реквизити,които трябва да съдържа един АУАН,освен това същата осигурява правото на защита на привлеченото към административна отговорност лице,което включва и правото му да узнае правната квалификация на твърдяното нарушение,за да може да организира адекватно защитата си.От друга страна с не посочването  на правната квалификация на нарушението и с непълното описание на нарушението,се ограничава и правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставянето на акта да направи писмени възражения по него,тъй като не посочването на нарушените разпоредби и непълното описание на нарушението затрудняват жалбоподателят да изложи обосновано възраженията си.Посоченото по горе нарушение е съществено и не може да се преодолее по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН.На второ място съдът констатира,че е допуснато процесуално нарушение и при съставянето на наказателното постановление,в което се твърди,че  жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.18 т.1 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. на МТ.Недопустимо е за първи път в наказателното постановление да се твърдят нови обстоятелства или да се дава правна квалификация извън тази посочена в АУАН,тъй като административно наказателното производство е строго формално и като не е бил запознат нарушителят с правната квалификация на извършеното от него още при съставянето на акта,се лишава от възможността да направи обосновани възражения,с което отново се нарушава правото му на защита.

Освен изложените аргументи,съдът счита,че е налице и друго нарушение.

В чл.53 от ЗАНН е предвидено изискване към административно-наказващия орган да издаде наказателното постановление едва след като установи,че нарушителят е извършил деянието виновно и ако няма основания за прилагането на чл.28 и 29.Това предполага в наказателното постановление административно-наказващия орган да обоснове защо не прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да бъдат изложени мотиви защо е приел,че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.Липсата на мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН води до невъзможност да се прецени дали административно-наказващият орган е упражнил правомощията си по налагане на административно наказание в съответствие с целите на закона,което е едно от изискванията за законосъобразност на наказателното постановление.След като законодателят е предвидил възможност за приложение на чл.28 от ЗАНН за всички административни нарушения,включително и за тези по ЗАвП,то административно-наказващия орган е следвало да изложи мотиви защо не е приложил чл.28 от ЗАНН и защо е определил този размер на наказанието.Като не е направил това,административно-наказващия орган не е обосновал  упражняването на предоставените му правомощия в съответствие с целите на закона,поради което издаденото наказателно постановление се явява постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Въпреки изведените по горе аргументи за допуснати в хода на административно наказателното производство съществени процесуални нарушения,съдът като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,намира с оглед направеното възражение от жалбоподателя,че наложеното на последния наказание не е съобразено с разпоредбите на чл.28 от ЗАНН.При получаване на АУАН с цялата преписка към него,административно-наказващия орган е бил длъжен на първо място да провери дали не са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и едва след това,ако не са налице,да издаде съответното НП и наложи административно наказание на нарушителя.В конкретния случай тази последователност не е спазена,тъй като наказващия орган не е изпълнил задължението си да прецени дали случая не е маловажен.Преценката на наказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол/Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк.н.д.№ 1/2005г. на НК/.Тази проверка включва в обсега си обективните и субективните признаци,касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението и с други сходни и типични за деянието хипотези,съдебното минало и административните нарушения,извършени от нарушителя,постигане целите на наказанието,въпреки освобождаването от административнонаказателна отговорност,отношението на извършителя към извършеното и към последиците от извършеното,възрастта и имотното състояние на извършителя.В конкретния случай дори и да се приеме,че действително съставът на административното нарушение е формално осъществен,деянието не е общественоопасно по смисъла на чл.10 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН и е налице именно хипотезата на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Деянието не е с такава висока степен на обществена опасност,от него обективно не са настъпили някакви неблагоприятни вредни последици,жалбоподателят също до настоящия момент не е извършвал други нарушения по процесния закон/няма представени доказателства от АНО в този смисъл/.Всичко изложено сочи на една по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение и нарушителя и дава основание за извод за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

По т.2 от обжалваното НП.

Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП въвежда задължение за участниците в движението да носят в себе си контролния талон към свидетелството за управление на МПС.Установи се от събраните по делото доказателства,че жалбоподателят като водач на т.а към датата на проверката не е носел със себе си контролния талон към свидетелството си за управление на МПС.Това обстоятелство не беше опровергано в хода на съдебното следствие от жалбоподателя,поради което съдът намира,че същият е извършил твърдяното нарушение и правилно е ангажирана неговата отговорност.

АУАН и атакуваното наказателно постановление в частта им,касаещи посоченото по-горе нарушение и съответно наложеното наказание са издадени от компетентни длъжностни лица,в кръга на техните правомощия,при правилно прилагане на материалноправните и процесуални норми.Размерът на наложеното наказание е съобразен с нормата на чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП.Предвид изложеното,съдът намира атакуваното наказателно постановление в частта му,касаеща нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП,за което е наложена санкция на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП за правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено в тази му част.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление в частта по т.2 не са допуснати съществени процесуални нарушения.Актът за установяване на административното нарушение е съставен при спазване на процедурата,предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН.АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити.И в акта и в НП пълно и точно е описано нарушението,датата и мястото на извършване,обстоятелствата при които е било извършено и законовата разпоредба,която е нарушена.Правната квалификация по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение,който от друга страна,доколкото отразените в него констатации не са опровергани,сам по себе си е доказателство за нарушенията,съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП.По делото са приети и вложени писмени и гласни доказателства от които безспорно се установява извършването на нарушението,като съдът кредитира в цялост показанията на разпитаните по делото свидетели,които пресъздават свои непосредствени възприятия,придобити след извършването на проверка на жалбоподателят.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН,тъй като фактическите обстоятелства,свързани с настоящия случай,не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.За да е налице „маловажен случай“ на административно нарушение,то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или  незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.Съдът намира,че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха доказателства,които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.

Предвид изложеното,настоящата инстанция намира,че обжалваното НП следва да отмени в частта по т.1 като незаконосъобразно и се потвърди в частта по т.2 като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

                                  Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 28-0000225/09.06.2016г. на С.Д.М. Началник Областен отдел”Автомобилна администрация“ гр.Добрич,определен от Министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от Закона за автомобилните превози/ЗАвП/;чл.189 ал.4 от ЗАвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН,В ЧАСТТА ,в която е наложено на П.М.Г. ЕГН ********** ***  на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93 ал.2 от ЗАвП,административно наказание „глоба“ в размер на 500/петстотин/лева,за нарушение на чл.18 т.1 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. на МТ,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 28-0000225/09.06.2016г. на С.Д.М. Началник Областен отдел”Автомобилна администрация“ гр.Добрич,определен от Министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от Закона за автомобилните превози/ЗАвП/;чл.189 ал.4 от ЗАвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН,В ЧАСТТА,в което е наложено на П.М.Г. ЕГН ********** ***  на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП,административно наказание „глоба“в размер на 10/десет/ лева,за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП,като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.     

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: