Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ___/22.02.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на съдебен секретар А.М., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 168/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Н.С.К. против Наказателно постановление № 5/02.03.2018 г., издадено от Началника на РУ гр. Каварна, с което, на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), на жалбоподателя било наложено наказание глоба, в размер на 500 лева за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за наличие на допуснати процесуални нарушения, оспорва се описаната фактическа обстановка и доказаността на вмененото нарушение. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, по изложените в нея аргументи.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.

Контролиращата страна РП Каварна, редовно призована не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

Срещу жалбоподателя Н.С.К. е бил съставен АУАН № 5/05.01.2018г. (бл. № 148531) за това, че на 05.01.2018 г. около 08.00 ч. в гр. Каварна, ул. „В.“ в двора на дом № **, след като й е било разпоредено устно да преустанови поведението си, изразяващо се във викане на висок глас, същата не го прекратява и съзнателно пречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си по  служба.  Актосъставителят  е квалифицирал нарушението по чл. 64 ал. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 270 ал. 1 от ЗМВР. Съставеният акт е бил предявен на жалбоподателя, който собственоръчно го подписал, получил е препис от акта и е бил уведомен, че в 3-дневен срок може да направи допълнителни обяснения или възражения. В акта жалбоподателят е попълнил, че няма възражения. В посочения 3-дневен срок жалбоподателят не е подал възражения в РУ Каварна.

Въз основа на така съставения АУАН, на  02.03.2018 г. било издадено атакуваното  Наказателно постановление № 5/2018 ЗМВР, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка и е наложил на Н.С.К., ЕГН **********, административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР, за нарушение на чл. 64 ал. 4 от ЗМВР.

Приложена е и приета като писмено доказателство по делото Заповед № 8121-1371/2015г. удостоверяваща делегираната на Началника на РУ Каварна компетентност да издава НП по ЗМВР, както и Заповед №  8121з-423/15.03.2017г. за оправомощаване на длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за Министерството на вътрешните работи.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, а по същество е основателна, по следните съображения:

В производството по установяване на твърдяното административно нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения. Административнонаказателното производство е строго формално и се подчинява на строго регламентирани правила. В случая са нарушени разпоредбите на чл. 42 т. 4 от ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП е извършено пълно и точно описание на нарушението, както и няма описание на обстоятелствата, при които е било извършено, а в НП и на доказателствата които го потвърждават. Това води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Повдигнато и предявено е обвинение, което не е конкретизирано нито от обективна, нито от субективна страна. Актосъставителят и наказващият орган не са посочили изпълнителното деяние на твърдяното нарушение, което е санкционирано именно по ЗМВР.

В обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление, така както е описано извършеното нарушение, по същество се е стигнало до смесване  фактическите състави на две отделни нарушения по смисъла на ЗМВР: „неизпълнение разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му“ и „противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си“, за които административни нарушения в санкционните норми на чл. 257 ал. 1 и чл. 264 ал. 1 от ЗМВР са предвидени съответни, различни по размер наказания.

Допуснато е процесуално нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН и същото е съществено. Неопределеността в обвинението е останала и е непреодолима  с оглед установените фактически обстоятелства. Липсата на точно описание  на нарушението препятства преценката  за материалноправна законосъобразност на атакуваното НП. Изложената неяснота на факти и приложим закон е в такава степен, че  води до липса на предмет на доказване и обосноваване. Налице е едно бланкетно обвинение. За жалбоподателя е неизвестно срещу какво конкретно следва да гради защитата си.

При издаване на наказателното постановление е нарушено и изискването на чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН, като не е посочена конкретната законова разпоредба, нарушена виновно от жалбоподателя. Действително посочено е ,,че административнонаказателната отговорност е ангажирана за нарушение на чл. 64 ал. 4 от ЗМВР, на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР. Както в акта, така и в НП  обаче, е посочено едновременно неизпълнение  на полицейско разпореждане и преченето на изпълнение на служебни задължения, които представляват две самостоятелни основания за носене на административнонаказателна отговорност, а именно - по чл. 257 ал. 1 от ЗМВР и по чл. 264 ал. 1 от ЗМВР. В обстоятелствената част на НП е описано извършването на две нарушения. Отразено е, че е нарушена една правна норма, която не поглъща състава на двете нарушения, а е наложена една санкция.

Липсва яснота  за какво нарушение жалбоподателят е бил привлечен към административнонаказателна отговорност - за това, че не е изпълнил разпореждане на орган на МВР или за това, че противозаконно е пречил на орган на МВР да изпълни функциите си, или и за двете нарушения. Констатираната в наказателното постановление неяснота при описание на вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение, води до ограничаване възможността за санкционираното лице да организира своята защита и в този смисъл представлява съществено нарушение, което допуснато в производството по налагане на административното наказание налага отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

Посочените нарушения са довели до невъзможност  да се индивидуализира основанието  за налагане на административно наказание на жалбоподателя, което съществено ограничава и правото му на защита, тъй като жалбоподателят не може да научи в извършването на какви именно нарушения е обвинен. Предвид характера им, същите са абсолютна процесуална предпоставка за отмяна на атакуваното НП.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1, предложение трето от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5/2018 ЗМВР от 02.03.2018 г. на Началник РУ Каварна, с което на Н.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР, за нарушение на чл. 64 ал. 4 от ЗМВР, като незаконосъобразно.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Каварненски районен съд пред Административен съд Добрич, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..