Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Каварна 09.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на единадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

при секретаря Е.Ш.,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 191 по описа на КРС за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 103/14.07.2017г. на Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“,с което на „***“ЕАД,ЕИК: ***,със седалище и адрес на управление: гр.***,община ***,област ***,район“***“,бул.“***№ ***,представлявано от С.Д.Д.-Изпълнителен директор е наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева,на основание чл.200 ал.1 т.1 б.“б“ от Закона за водите“ за нарушение по чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите.

Жалбоподателят „***“ЕАД,ЕИК: ***,със седалище и адрес на управление: гр.***,община ***,област ***,район“***“,бул.“***№ ***,представлявано от С.Д.Д.-Изпълнителен директор чрез жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и необосновано.Твърди се,че административнонаказващият орган е нарушил чл.34 от ЗАНН и в този смисъл не е следвало да издава процесното наказателно постановление и съответно административнонаказателното производство следва да бъде прекратено.На следващо място в жалбата се твърди,че както в процесното наказателно постановление,така и в предшестващия го АУАН е посочено,че са били извършени проверки от служители на Басейнова дирекция,на част от които обаче представител на „***“ЕАД не е присъствал,не е бил поканен,съответно не е бил запознат с направените констатации и не е подписал част от изготвените протоколи.По този начин,според жалбоподателя се накърнява правото му на защита.В съдебно заседание,чрез процесуалния си представител жалбоподателят изразява становище,че е налице и възможност за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,поради незначителност на вредните последици и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства,поради невъзможността за правилно прогнозиране на развитието на поливния процес с оглед климатичните фактори,което затруднява разработването на точни технологични разчети на необходимите водни маси от конкретния воден обект.

В открито съдебно заседание,въззивникът редовно призован,представлява се от процесуален представител,който поддържа жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление на посочените в него основания.

Административнонаказващия орган,редовно призован,участва в производството чрез надлежно упълномощен процесуален представител,който счита обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено от съда.

Контролиращата страна-РП-гр.Каварна,редовно призована,не изпращат представител,не ангажира становище по жалбата.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа страна:

„***“ ЕАД е титуляр на Разрешително № 21520038/01.04.2008г. за водовземане на подземните води от сондаж Р-9,“КНОГ-Каварна“,находящ се в имот ***по кадастралната карта на гр.Каварна,община Каварна,област Добрич,изменено с Решение № 621/08.07.2010г.,продължено с Решение № 1285/10.02.2014г. с краен срок на действие до 01.04.2021г. и цел на водовземане напояване на земеделски култури.Разрешеният годишен и сезонен воден обем,съгласно Раздел „Параметри на разрешеното водовземане“ към Решение № 90/31.08.2016г. за изменение на Разрешително № 2152 0036/01.04.2008г.,възлиза на 80 000 куб.м. годишно/300 дни/ при сезонна експлоатация-от 01.02. до 30.11.При извършена документална проверка за наличната по досието на обекта,водено при БДЧР,информация и документация е констатирано,че съгласно представени от титулярът на разрешителното-„***“ЕАД,отчетни документи по реда на Закона за водите за 2016г.,а именно копие с вх.№ 26-00-991/2/20.01.2017г.,на Дневник за добитите водни обеми през 2016г. и Декларация с вх.№ 26-00-77/02.02.2017г. по чл.194б от Закона за водите за размера на дължимата такса за 2016г.,лицето е превишило разрешените водни количества за 2016г.По данни от представения от лицето дневник за показанията на водомера по месеци,за разрешения период 01.02.2016г.-30.11.2016г. при разрешен годишен воден обем от 80 000 куб.м.,титуляра е ползвал 128 220 куб.м. вода.Видно от данните по дневника превишението е започнало след 01.09.2016г.При посочения разрешен лимит от 80 0000 куб.м. годишно,отчетеното превишение е в размер 48 220 куб.м.,равняващо се на 1,86 литра на секунда.

От показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител- Ф.Ф.И. се установява,че нарушението е констатирано при документална проверка извършена по представена декларация и копие от дневника.Видно от показанията на актосъставителя всички титуляри на издадените разрешителни на Басейнова дирекция имат задължение да представят до 31.01. справка за ползваните количества за предходната година,съответно с декларация по чл.194б от Закона за водите.След като дружеството,титуляр на разрешителното е представило декларация и със справката е установено,че ползваните количества от дружеството надвишават разрешените количества по разрешителното,на база на това е съставен актът.От показанията на разпитаният в съдебно заседание свидетел Е.П.Х.се установява,че констатациите обективирани в АУАН са проверени лично от свидетеля Х..Според показанията на св.Х.става въпрос за надвишени количества по разрешени водни обеми.Актосъставителя е извършил документална проверка по справката за използваните количества и разрешените количества и е установил надвишаване на количествата.Свидетелят Е.Х.е запозната с констатациите по акта и е подписала същия в качеството на свидетел по акта.Акта е съставен в присъствието на упълномощен представител на „***“ЕАД-С.С.П.с пълномощно № П-07-24-33/10.03.2017г. от С.Д.Д.-Изпълнителен директор на „***“ЕАД-гр.***.В тридневния срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН до Директора на БДЧР е постъпило писмено възражение по повод съставения и връчен АУАН.Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено атакуваното наказателно постановление с което на „***“ЕАД,ЕИК: ***,със седалище и адрес на управление: гр.***,община ***,област ***,район“***“,бул.“***№ ***,представлявано от С.Д.Д.-Изпълнителен директор е наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева,на основание чл.200 ал.1 т.1 б.“б“ от Закона за водите“ за нарушение по чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите.

Със своя Заповед № 295/15.12.2016г. Директора на БДЧР-Варна оправомощил длъжностни лица от Дирекция „Контрол“ на БДЧР да извършват контролни проверки,да съставят констативни протоколи и АУАН по Закона за водите и Закона за опазване на околната среда.Инж.Ф.Ф.И.,мл.експерт в Дирекция“Контрол“ е сред оправомощените лица в тази заповед.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства,приобщени по реда на чл.283 от НПК: НП № 103/14.07.2017г.;Писмено възражение с вх.№ 26-00-430/5//20.03.2017г. срещу АУАН,ведно с приложенията към него;Придружително писмо с писмено възражение с вх.№ 26-00-430/16.03.2017г. срещу АУАН,ведно с приложенията към него;АУАН № 31/14.03.2017г. по описа на БДЧР-Варна,ведно с пълномощно за представителство на нарушителя;Заповед № 295/15.12.2016г. на Директора на БДЧР за упълномощаване на актосъставителя;Писмо изх.№ 26-00-280/7/21.02.2017г. за изясняване на обстоятелства,ведно с известие за доставката му;Придружително писмо с вх.№ 26-00-77/02.02.2017г. за представяне на Декларация по чл.194б от Закона за водите;Писмо с вх.№ 26-00-991/3/20.01.2017г.;Придружително писмо с вх.№ 26-00-991/2/20.01.2017г. за представяне на дневник с данни от измервания;Разрешително за водовземане № 2152 0038/01.04.2008г. издадено от Директора на БДЧР,продължено с Решение № 1287/10.02.2014г.,изменено с Решение № 90/31.08.2016г.както и въз основа на показанията на свидетелите Ф.Ф.И. и Е.П.Х..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ф.Ф.И. и Е.П.Х.,като логични,непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.Останалите писмени доказателства по делото съдът намира за непротиворечиви в тяхната цялост,поради което им даде вяра.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима,тъй като изхожда от легитимирано лице,депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт подлежащ на обжалване.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна,като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящия съдебен състав намира,че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.Доказателство за това съдът извлича от съдържанието на приложената Заповед № 295/15.12.2016г. издадена от Директора на БДЧР-Варна,както и разпоредбите на чл.201 ал.1 и ал.2 от Закона за водите.

Съдът констатира,че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на лицето,сочено като нарушител.Издаването на НП извън срока,посочен в чл.52 ал.1 изр.1 от ЗАНН не следва да се отчита като съществено процесуално нарушение,тъй като този срок е инструктивен и с неговото изтичане не се преклудира правото на наказващия орган да издаде съответния санкционен акт,доколкото не е изтекъл шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на въззивника,че АУАН е съставен след изтичане на 3-месечния преклузивен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН.Разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН предвижда две хипотези,при които не следва да се образува административнонаказателно производство,а ако такова е образувано,то същото следва да се прекрати,тъй като се касае за преклузивни срокове,а именно: нарушителят е открит/известен е/ и не е съставен акт в течение на три месеца от установяването/откриването му/ или е изтекла една година от извършване на нарушението,когато то не е митническо,данъчно,банково,екологично и др.Двете хипотези са алтернативни,тоест достатъчно е едната от тях да е налице,за да се преклудира възможността за образуване на административнонаказателно производство.Касае се за преклузивен срок,пропускането на който погасява възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност.Съставянето на акт за установяване на административно нарушение извън посочения срок от откриване на нарушителя,респективно издаването на НП въз основа на така съставен акт,означава неоснователно административнонаказателно преследване спрямо лицето,посочено като нарушител.

В настоящия случай от показанията на разпитаните в съдебно заседание-актосъставителя Ф.Ф.И. и свидетеля по акта Е.П.Х., НП № 103/14.07.2017г.;Писмено възражение с вх.№ 26-00-430/5//20.03.2017г. срещу АУАН,ведно с приложенията към него;Придружително писмо с писмено възражение с вх.№ 26-00-430/16.03.2017г. срещу АУАН,ведно с приложенията към него;АУАН № 31/14.03.2017г. по описа на БДЧР-Варна,ведно с пълномощно за представителство на нарушителя;Заповед № 295/15.12.2016г. на Директора на БДЧР за упълномощаване на актосъставителя;Писмо изх.№ 26-00-280/7/21.02.2017г. за изясняване на обстоятелства,ведно с известие за доставката му;Придружително писмо с вх.№ 26-00-77/02.02.2017г. за представяне на Декларация по чл.194б от Закона за водите;Писмо с вх.№ 26-00-991/3/20.01.2017г.;Придружително писмо с вх.№ 26-00-991/2/20.01.2017г. за представяне на дневник с данни от измервания;Разрешително за водовземане № 2152 0038/01.04.2008г. издадено от Директора на БДЧР,продължено с Решение № 1287/10.02.2014г.,изменено с Решение № 90/31.08.2016г. се установява,че на 21.02.2017г. актосъставителя-Ф.Ф.И. е извършил документална проверка по справката за ползваните количества и разрешените количества и е установил надвишаване на количествата.Това установено по делото обстоятелство по категоричен начин обосновава извода,че към 21.02.2017г.,авторът на деянието за което е съставен АУАН е бил известен на административната структура,към която се числят длъжностните лица,компетентни да съставят АУАН за това нарушение,т.е. към тази дата нарушителят е бил открит.При така установеното откриване на 21.02.2017г.,на автора на нарушението,санкционирано с обжалваното НП,тримесечния срок за съставяне на АУАН изтича най-късно на 21.05.2017г.В процесния случай не е нарушена императивната забрана за образуване на административнонаказателно производство,тъй като срещу жалбоподателя е съставен АУАН на 14.03.2017г. преди изтичане на три месеца от откриване на нарушителя.

Атакуваното в настоящото производство Наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок,като е съобразено с изискванията на чл.57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите водоползвателите-титуляри на разрешителни,имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни,издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.За гарантиране общозадължителния характер на нормите,определящи дължимо поведение,в Глава дванадесета от ЗВ законодателят е предвидил санкционни последици за физически и юридически лица,в случай на извършване на административно нарушение.Разпоредбата на чл.200 ал.1 т.1 б.“б“ от Закона за водите предвижда санкция за физически или юридически лица за ползване на води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора.Административнонаказателната отговорност е диференцирана в зависимост от количеството на ползваните води,като законодателят е разделил количествата в четири групи-до 1литър на секунда; от 1 до 10 литра на секунда;от 10 до 100 литра на секунда и над 100 литра на секунда.В Разрешително за водовземане № 2152 0038/01.04.2008г. издадено от Директора на БДЧР,продължено с Решение № 1287/10.02.2014г.,изменено с Решение № 90/31.08.2016г. е заложена стойност на средноденонощен дебит-3,09 л/сек.Стойността по-горе се намира във втората група-от 1 до 10 литра на секунда,като предвидената от законодателя санкция за ползване без основание на води с количество от 1 до 10 литра на секунда е от 500 до 5000 лева.

Видно от събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства,съгласно представени от титуляра на разрешителното „***“ЕАД,отчетни документи по реда на Закона за водите за 2016г.,а именно копие с вх.№ 26-00-991/2/20.01.2017г.,на Дневник за добитите водни обеми през 2016г. и Декларация с вх.№ 26-00-77/02.02.2017г. по чл.194б от Закона за водите за размера на дължимата такса за 2016г.,лицето е превишило разрешените водни количества за 2016г.По данни от представения от лицето дневник за показанията на водомера по месеци,за разрешения период 01.02.2016г.-30.11.2016г. при разрешен годишен воден обем от 80 000 куб.м.,титуляра е ползвал 128 220 куб.м. вода.Видно от данните по дневника превишението е започнало след 01.09.2016г.При посочения разрешен лимит от 80 0000 куб.м. годишно,отчетеното превишение е в размер 48 220 куб.м.,равняващо се на 1,86 литра на секунда.За това нарушение правилно е приложена и санкционната норма на чл.200 ал.1 т.1 б.“б“ от Закона за водите,предвиждаща имуществена санкция за юридическо лице,което ползва води в отклонение от предвидените условия в разрешителното с количество от 1л./сек. до 10л./сек.

С това свое деяние „***“ЕАД е нарушило чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите,като не е изпълнило условие от издаденото Разрешително № 2152 0036/002008г.,продължено с Решение № 1287/10.02.2014г.,изменено с Решение № 90/31.08.2016г.,в частта „Параметри на разрешеното водовземане-разрешен годишен и сезонен воден обем“ и е превишило разрешения годишен воден обем за 2016г.

За това нарушение по чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите има предвидена санкционна норма по чл.200 ал.1 т.1 б.“б“ от Закона за водите.

Субективната страна на нарушението не следва да се обсъжда доколкото отговорността на юридическите лица и еднолични търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.

Настоящия съдебен състав счита,че липсва законово основание за намаляване размера на наказанието,тъй като наложеното такова е определено в законовия минимум от 500/петстотин/ лева,а разпоредбата на чл.27 ал.5 от ЗАНН не допуска определяне на наказанията под предвидения най-нисък размер.

От процесуалния представител на жалбоподателя са изложени аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.Съдът счита,че не са налице предпоставките на посочената разпоредба и случаят не е маловажен.В ЗАНН няма легална дефиниция на понятието „маловажен случай“,затова с оглед препращащата норма на чл.11 от същия закон следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие,посочена в чл.93 т.9 от НК-извършеното административно нарушение,с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства,представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид.В конкретния случай няма основание да се приеме,че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други сходни и типични за деянието хипотези.Съдът споделя изложените аргументи за липса на основание за приложение на чл.28 от ЗАН в самото наказателно постановление.Закона за водите определя висока степен на обществена опасност на деянията нарушаващи неговите норми и именно за това отговорността за нарушения на законови разпоредби на ЗВ е по-строга.За да е осъществен състава на чл.200 ал.1 т.1 б.“б“ от Закона за водите не се изисква наличие на вредоносен резултат,а е достатъчно само неизпълнение на възложените задължения.Това,че нарушението е извършено за първи път е смекчаващо отговорността обстоятелство и предполага налагане на наказание в по-нисък или минимален размер ,както е в случая,но не и задължително приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Преди издаване на наказателното постановление наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН и е обсъдил подаденото възражение срещу акта,като е изложил мотиви за липса на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН

С оглед изложеното съдът счита,че обжалваното Наказателно постановление № 103/14.07.2017г. на Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ се явява законосъобразно,правилно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 103/14.07.2017г. на Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“,с което на „***“ЕАД,ЕИК: ***,със седалище и адрес на управление: гр.***,община ***,област ***,район“***“,бул.“***№ ***,представлявано от С.Д.Д.-Изпълнителен директор е наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева,на основание чл.200 ал.1 т.1 б.“б“ от Закона за водите“ за нарушение по чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: