Р     Е    Ш   Е    Н    И    Е

 

гр. Каварна, 27.01.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Каварненският районен съд - в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година  в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията НДАХ №198 по описа на КРС за 2015год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и следващи от ЗАНН по жалба на К.Д.К. ЕГН **********, като управител на *** със седалище и адрес на управление: ***, против Наказателно постановление № 0000002992-55/21.08.2015г. на Директор дирекция”Контрол на околната среда” при РИОСВ-Варна, с което му е наложено наказание на осн.чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите – имуществена санкция в размер на 2000 лева, за допуснато нарушение на чл.46, ал.1, т.3, б.“б“ от Закона за водите.

В жалбата въззивникът моли съда да отмени НП. Оспорва описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Твърди, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и описаната фактическа обстановка не съответства на установената.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата на посочените в нея основания. Счита, че наказателното постановление е необосновано, нарушението е недоказано

КРП - редовно призована - представител не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. Заявява, че следва наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение, тъй като същото е издадено от компетентен орган в съответствие  материалния закон и процесуалните правила.

 

След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.   

На 27.07.2015г. св. М.К.М. – главен инспектор КИЗ при РИОСВ-Варна съставила Акт 0000002992/27.07.2015г. на жалбоподателя за това, че на 27.07.2015 г. в ресторант „Морски бриз“, идентификатор *** било установено, че дружеството ползва воден обект - Черно море за заустване на отпадъчни води, формиращи се от дейността на кухнята на ресторанта без необходимото за това разрешително. Отпадъчните води от кухнята на ресторант „Морски бриз“ са отведени под ресторанта, по ската зад него и се заустват в Черно море. Съгласно представени документи, отпадъчните води генерирани от дейността както на кухнята, така и от санитарни възли към ресторант „Морски бриз”» е предвидено да се отвеждат в черпателен резервоар с вместимост 9 куб. м. В черпателен резервоар се отвеждат единствено водите от три броя тоалетни и един брой баня.

Актосъставителят квалифицирал гореописаните деяние като нарушение на разпоредбите на чл.46, ал.1, т.3, б.“б“ от Закона за водите.

Въз основа на съставения акт, административно наказващия орган е издал Наказателно постановление № 0000002992-55/21.08.2015г. на Директор дирекция ”Контрол на околната среда” при РИОСВ-Варна, като е описал, че на 27.07.2015 г. в ресторант „Морски бриз“, идентификатор *** е установено, че В.С.Н. **, с адрес на управление: ** представлявано от К.Д.К. - управител, ЕГН **********  ползва воден обект - Черно море за заустване на отпадъчни води, формиращи се от дейността на кухнята на ресторанта без необходимото за това разрешително. Отпадъчните води от кухнята на ресторант „Морски бриз“ са отведени под ресторанта, по ската зад него и се заустват в Черно море.

Съгласно представени документи, отпадъчните води генерирани от дейността както на кухнята, така и от санитарни възли към ресторант „Морски бриз”» е предвидено да се отвеждат в черпателен резервоар с вместимост 9 куб. м. В черпателен резервоар се отвеждат единствено водите от три броя тоалетни и един брой баня. Проверката е извършена, във връзка със сигнал, касаеща изтичане на отпадъчни води в Черно море.

На 27.07.2015 г., на ** гр. Б. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0000002992/27.07.2015 г. за нарушение на разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б” от Закона за водите. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като същия е подписан лично от него и от един свидетел на 27.07.2015 г.

В законоустановения срок нарушителя е депозирал възражение с вх. №‘26-00- 4653/30.07.2015 г. в което излага, че: АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, а именно в присъствието само на един свидетел. Мотива считам за неоснователен, т.к. АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението, и съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН същият се подписва от актосъставителя, и поне от един от свидетелите посочени в него и се предявява на нарушителя. Не е установено дружеството да е извършило вмененото му нарушение по Закона за водите и съставения АУАН е необоснован. Мотива считам за неоснователен т.к. отпадъчните води, генерирани от дейноста на кухнята към ресторанта са отведени под ресторанта, и по ската зад ресторанта, след което се заустват в Черно море, без необходимото за това разрешително. В Констативния протокол по време на проверката е записано, че отпадъчните води от три броя тоалетни и един брой баня към ресторанта са отведени към наличния черпателен резервоар в двора на ресторанта. Съгласно представени документи, отпадъчните води генерирани от дейността както на кухнята, така и от санитарни възли към ресторант „Морски бриз”, е предвидено да се отвеждат в черпателен резервоар с вместимост 9 куб. м. Твърдението е неоснователно т.к. при проверката е установено, че в черпателния резервоар отиват единствено водите от тоалетните и банята.

Вследствие на горкото, вземайки предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, административно наказващият орган установил, че ** гр. Б. виновно е нарушило чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б” от Закона за водите).

В съдебно заседание показания са депозирали актосъставителят М.К.М. и свидетеля Д.И.К.. Видно от показанията на актосъставителя и свидетеля, на посочената дата извършили проверка на търговския обект стопанисван от дружеството-жалбоподател, след получен сигнал за неправомерно заустване на отпадни води в Черно море. При проверката било установено изтичане на води по скат, намиращ се под заведението за обществено хранене – стопанисвано от търговеца. Под ската била изградена подпорна стена. Предвид гъстата растителност по и около ската актосъставителят и свидетеля не успели да установят по какъв начин и от къде точно се оттичат водите, но приели, че това са отпадъчни води, генерирани от кухненските помещения на заведението. Не била установена тръба, или някакъв отвор по стените или пода на заведението. В кухненските помещения било установено отвеждане на водите по тръбопровод, но не можело точно да се установи къде този тръбопровод отвежда водите, тъй като бил вкопан в пода. Според представените по време на проверката от страна на собственика и ползвателя на заведението строителни книжа, следвало водите от цялата канализационна мрежа на заведението да бъдат отвеждани в черпателни резервоари, намиращи се в непосредствена близост до заведението. Актосъставителят проверила състоянието на тези резервоари и установила, че в тях е налично определено количество отпадни/фекални/ води, но приела, че там не се изливат отпадните води от кухните, тъй като според нея би следвало количеството на водите в резервоарите да е по-високо. Била й представена фактура за изчерпване на отпадни води, но тя преценила, че описаното количество е малко за капацитета на заведението. Не извършила анализ на оттичащата се по ската вода, но тъй като тя на практика изтичала под заведението, приела, че това е вода именно от дейността на кухненските помещения на заведението. Твърди, че тази вода не би могла да е от дъждовната канализация, тъй като имала определен цвят и мирис, характерен за битови отпадни води, а освен това времето било топло и не бил валял дъжд. Заявява, че не е извършвала проверка къде е разположена дъждовната канализация на заведението и къде се отвежда дъждовната вода. Св.К. заявява, че е участвала единствено в първоначалния оглед на заведението заедно с актосъставителя, която впоследствие повторно е огледала района заедно с управителя на дружеството. Заявява, че не е взела проба от оттичащата се вода, тъй като пробата щяла да бъде компрометирана, защото не се изтичала от тръба или някакъв друг източник, а просто течала по ската.

В с.з. обяснения даде управителя на въззивното дружество - К.Д.К., който твърди, че отпадната вода от кухненските помещения се отвежда по изградена канализация до черпателните резервоари. Категорично заявява, че цялата канализация е изградена и функционира съгласно техническата документация и издадените разрешителни. Относно дъждовната канализация изтъква, че същата се отвежда в земята, под бетонни панели, които са поставени като основи на заведението и терасата пред него.

Съдът кредитира показанията на всички свидетели и обясненията на жалбоподателя, тъй като същите са последователни и логични.

При цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.312 и чл.313 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, съдът установи следното:

При извършената служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, съставен въз основа на него, съдът установи че са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила.

От текста на Наказателното постановление е видно, че същото е издадено от В.С.Я., на длъжност Директор дирекция”Контрол на околната среда” при РИОСВ-Варна. Разпоредбата на чл.200, ал.2 от Закона за водите гласи:„ Наказателните постановления по ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица или от директорите на басейновите дирекции....“. По делото е представени Заповед № РД - 8/10.01.2011г., издадена от Министъра на околната среда и водите, с която се оправомощават Директорите на Регионалните инспекции по околната среда и водите да издават Наказателни постановления, във връзка със съставени актове за извършени административни нарушения по Закона за водите. Със Заповед № РД-877/13.11.2014г. Министъра на околната среда и водите упълномощава В.С.Я., на длъжност Директор дирекция”Контрол на околната среда” при РИОСВ-Варна, в случай на отсъствие по обективни причини на Директора на РИОСВ-Варна- В.С.Н.в да изпълнява правомощията на Директор на РИОСВ-Варна в пълен обем, вкл. да издава Наказателни постановления.

От приложеното по настоящото административно наказателно производство Наказателно постановление № 0000002992-55/21.08.2015г. е видно, че същото е издадено от Директор дирекция”Контрол на околната среда” при РИОСВ-Варна. В същото време по делото липсват доказателства за наличието на останалите изисквания на Заповед № РД-877/13.11.2014г. на Министъра на околната среда и водите, за да притежава властническо правомощия Директор дирекция”Контрол на околната среда” при РИОСВ-Варна, да издаде наказателно постановление по установените от актосъставителя М. административни нарушения, описани в Акт 0000002992/27.07.2015г. Това правомощие е предоставено под условие и за да може Директор дирекция”Контрол на околната среда” при РИОСВ-Варна да го упражни е необходимо цитираното по-горе и изрично разпоредено от активно лигитимираното по закон лице- Министъра на околната среда и водите да бъде изпълнено. В случай, че към момента на издаване на НП Директора на РИОСВ-Варна- В.С.Н.в не е отсъствал по обективни причини, то единствено той е имал правомощие да издаде Наказателното постановление.

Административно-наказателната компетентност е абсолютна процесуална предпоставка за налагане на административни наказания и издаване на НП при липсата й се явява съществено процесуално нарушение. Допуснатото нарушение не може да бъде санирано и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Въпреки изричното указание на съда, дадено с Радпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание: “ От РИОСВ гр.Варна да бъдат изискани всички доказателства, относими към административно наказателното производство по обжалване на НП №0000002992/21.08.2015г., както и доказателства за материалната компетентност на длъжностното лице, издало НП.“, при четирите открити съдебни заседания процесуалният представител на въззиваемата страна не представи доказателства за това Директора на РИОСВ-Варна- В.С.Н.в да е отсъствал по обективни причини на 21.08.2015г. и тази обективна причина да е била основание НП да бъде издадено от Директор дирекция”Контрол на околната среда” при РИОСВ-Варна. Непредставянето на подобни доказателства не дават основание на съда да приеме, че наказващия орган е издал в кръга на правомощията си атакуваното Наказателно постановление.

Съдът намира, че при издаване на атакуваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно на чл.47, ал.2 от ЗАНН, който гласи “Ръководителите по буква "а" могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет.” Разпоредбата на чл. 47, ал.1, б.а от ЗАНН гласи” Административни наказания могат да налагат ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение”. Съгласно разпоредбите на Закона за водите, Наказателните постановления се издават от Министъра на околната среда и водите или съответно от оправомощени от него длъжностни лица. От текста на приложената Заповед № РД-877/13.11.2014г. е видно, че оправомощаването на Директор дирекция”Контрол на околната среда” при РИОСВ-Варна да издава Наказателни постановления е поставено под условия, едва след наличието на което възникват правомощията му по тази Заповед. Защото чл. 47, ал. 1 от ЗАНН изрично посочва кой може да налага административни наказания - това са "ръководителите на ведомствата и организациите, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение", "длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ", както и съдебните и прокурорските органи в предвидените от закона случаи. "Съответният закон" в процесния случай е Закона за водите.

Съдът намира, че допуснатото процесуално нарушение е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. В същото време Съдът установи, че по същество Наказателното постановление е и необосновано и недоказано.

За да бъде ангажира административно наказателната отговорност на дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 46, ал.1, т.З, б "б" от ЗВ е необходимо по един безспорен и категоричен начин да се установи, а и да се докаже, че именно тези води, който се заустват в повърхностен водоприемник – Черно море, са именно с източник обекта стопанисван от *** и едва тогава то ще е необходимо а и задължително за дружеството жалбоподател да има издадено разрешително за установяване на отпадъчни води в повърхностен водоприемник съгласно Закона за водите.

Законът за водите не дава легална дефиниция на понятието заустване,което налага логическо тълкуване на разпоредбите на ЗВ свързани с тази дейност. Съобразявайки всички разпоредби свързани термина заустване, съдът намира, че това представлява целенасочена инженерингова дейност свързана с улавяне,отвеждане и насочване на води за отичането им във воден обект. Тази дейност е свързана с изграждане на съоръжения по които да се отклоняват и отвеждат отпадъчни води.

В конкретния случай се установява, че дружеството жалбоподател не е изграждало никакви съоръжения за улавяне, отвеждане и насочване на отпадъчните води от дейността им. Напротив, установява се, че са изградени съоръжения за събирането им, а не за отвеждането им – черпателни резервоари. Към момента на проверката, видно от показанията на самия актосъставител, в черпателните резервоари е имало свободен обем, т.е. те не са преливали.

От събраните по делото доказателства е видно, че вписаните от актосъставителя констатации за допуснати нарушения от страна на въззивното дружество се базират единствено на предположения. Актосъставителят е приела, че наличието на течаща по ската под заведението вода е резултат от умишлени действия на дружеството-ползвател на заведението. Не е била извършена задълбочена проверка по какъв начин се оттича тази вода, дали е монтирана тръба, която отвежда водата под самата сграда и я извежда на ръба на ската, от където тя изтича надолу, по посока Черно море. Не е било установено от къде точно се появява водата, дали под самата сграда или някъде по-надолу по протежението на самия скат. Актосъставителят и св.К. заявяват, че тъй като имало гъста растителност, те не са отишли до ръба на ската, а са гледали отдолу – от подпорната страна и са преценили, че вероятно водата е с източник именно заведението. Техните показания се разминават по отношение разположението на помещенията в ресторанта, както и по отношение на разположението на сградата спрямо морето, съседната улица и изобщо разположението й спрямо географските посоки. В хода на проверката не са били изготвени фтоснимки, които да дадат възможност съда и страните, както и техните процесуални представители да добият представа за местонахождението на обекта и неговата структура. Не става ясно по какъв начин актосъставителят е приела, че тази вода е с източник именно от кухненските помещения на ресторанта, а не с някакъв друг произход. Актосъставителят заявява, че е бил извършен „експеримент“, като в кухнята била пусната вода, която се оттекла в изградената канализационна мрежа. След това тя излязла отвън, където след като се придвижила по подпорната стена, установила, че дебита на оттичащата се по ската вода е увеличен. Съдът не приема като годно доказателство тези нейни наблюдения, доколкото същите не е потвърждават от св.К. и категорично се опровергават от представляващия дружеството-нарушител. Дори и да се приеме, че дебита на водата по ската е бил увеличен, то това не означава автоматично, че именно изтеклата в кухненските помещения вода се е вляла в тези води. Ако актосъставителят бе ползвала някакъв оцветител за течности при подаване на вода в кухненските помещения, би могло с по-голяма категоричност да се установи, дали същата вода се появява и по ската. Освен това твърдението на актосъставителя, че при подаване на вода в кухненските помещения, дебита на водата по ската се е увеличил означава, че и без изпускане на вода от тези помещения, по ската отново е течала вода. В същото време самия актосъставител заявява, че отпадните води от баните и тоалетните се отвеждали в черпателен резервоар. Тези изводи тя направила при проверка на място, където установила води с битово-фекален произход, а освен това проекта на канализацията сочел, че именно там се отвеждат тези води. В същото време не приема, че е възможно и водите от кухненските помещения да се отвеждат в черпателния резервоар, защото макар по проект и схема и водите от кухненските помещения да следва да се отвеждат в черпателния резервоар, то тези води имали друг цвят и мирис, а именно на отпадни битови води. За съда остава загадка по какъв начин в общ черпателен резервоар, където се изтичат както битово-фекалните води от тоалетните и баните, така и битовите води от кухните на ресторанта, биха се диференцирали тези води и би се установил мирис и цвят едновременно на фекални води и на битови. Житейския опит на съдия-докладчика му дава основание да се съмнява в способностите дори и на квалифицирани лаборанти, с обонянието си сред обем от фекални води, да установят и мирис и цвят и на битови води, с източник кухненски помещения. Всички тези съмнения биха отпаднали и категорични доказателства за позицията на актосъставителя биха били събрани, ако бяха извършени лабораторни анализи на течностите. Лабораторен анализ не е бил извършен и проба за изслбедване не е била взета както от водата изтичащата се по ската, така и на наличната в черпателния резервоар течност.

Съдът не споделя становището на актосъставителя, че е невъзможно изтичащата се по ската вода да е била с произход от дъждовната канализация на заведението. Мотивът, че времето е било сухо и топло и не били валели дъждове не може категорично да отхвърли възможността от валежи да се е събрала вода, която да се е просмукала в почвата и постепенно да се оттича гравитационно по ската. Актосъставителят сама опровергава това свое твърдение с показанията си, че след пускане на вода в кухненските помещения, дебита по ската се бил увеличил, т.е. при неоттичане на вода в кухните, по ската е продължавало да тече вода, но нейния произход не е бил изследван, а е било прието, че тя е отново резултат от дейността на кухненските помещения.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е необосновано, тъй като длъжностни лица от дружеството жалбоподател не са извършили заустване на отпадъчни води в Черно море, поради което не им е било необходимо и съответното разрешение за това и съответно не са извършили нарушението за което дружеството е санкционирано. По тези съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

 

 

            Водим от горното, Каварненският районен съд

 

Р Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 0000002992-55/21.08.2015г. на Директор дирекция”Контрол на околната среда” при РИОСВ-Варна, с което на К.Д.К. ЕГН **********, като управител на *** със седалище и адрес на управление: *** е наложено наказание на осн.чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите – имуществена санкция в размер на 2000 лева, за допуснато нарушение на чл.46, ал.1, т.3, б.“б“ от Закона за водите.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр.Добрич в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: