Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна  16.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

при секретаря А.М.,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 201 по описа на КРС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.З.Ж. ЕГН **********,*** против Наказателно постановление № Д-3-СИР-12/18.06.2018г. на Началника на Регионална дирекция национален и строителен контрол/РДНСК / Североизточен район,с което на основание чл.232 ал.1 т.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ за нарушение на чл.153 ал.4 от ЗУТ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева.

Жалбоподателят К.З.Ж. ЕГН **********,***,моли да бъде отменено № Д-3-СИР-12/18.06.2018г. на Началника на Регионална дирекция национален и строителен контрол/РДНСК / Североизточен район с мотив,че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.В жалбата е обективирано становище,че в АУАН и в НП не е налице правилна правна квалификация на твърдяното нарушение,поради което НП следва да бъде отменено.В жалбата се изразява становище,че след като административнонаказващият орган не е посочил кой точно състав на нарушение по чл.232 ал.1 т.1 от ЗУТ счита за осъществен,то не е възможно съдът да провери законосъобразността на обжалваното НП и същото следва да бъде отменено,тъй като не става ясно за какво нарушение се наказва длъжностното лице.Отделно от това според жалбоподателя фактическото описание на твърдяното нарушение не съответства на който и да е от трите състава на нарушения,описани в чл.232 ал.1 т.1 от ЗУТ.В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата на сочените в нея основания,като изразява становище,че изложеното от процесуалния представител на ответника по жалбата,по никакъв начин не опровергава изложените в жалбата аргументи.

Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна,а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Жалбата е допустима,предвид обстоятелството,че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7/седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление,като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.

         От фактическа страна с акт за установяване на административно нарушение №Д-3 от 10.01.2018г. съставен от инж.С.Н.Л. на  длъжност  *** в Регионален отдел „Национален строителен контрол /РО“НСК“/,Добрич при  Регионална дирекция за национален строителен контрол/РДНСК/,Североизточен район е констатирано,че *** К.Ж. във функциите си на длъжностно лице *** *** на Община Каварна,област Добрич,със служебен адрес: гр.Каварна улица „Добротица“ № 26 е извършил презаверка на Разрешение за строеж № 7/07.02.2012г. за „Административна обслужваща сграда“ със ЗП=132,40кв.м.-I-ви етап с идентификатор ***по КККР на с.***,община Каварна,област Добрич,извън законоустановения тримесечен срок по чл.153 ал.4 от Закона за устройството на територията/ЗУТ/.Нарушението е установено при извършена проверка на място и по документи в Община Каварна на ***.2017г. от служители на Регионална дирекция за национален и строителен контрол/РДНСК/ Североизточен район,при която е съставен констативен протокол.Строежът представлява:изпълнена стоманобетонна плоча в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на с.***,община Каварна,област Добрич.Същата е с приблизителна площ 133,40кв.м.,на височина +0,30м. от кота терен.В момента на проверката,според обективираното в Акт № Д-3/10.01.2018г. не се извършват строително-монтажни работи.При проверката по документи в общинската администрация е установено,че на „***“ООД гр.***-възложител,съгласно нотариален акт № ***,том **,дело № ***/2007г. е издадено разрешение за строеж: РС № 7/07.02.2012г.за „Административна обслужваща сграда“ със ЗП=132,40кв.м.- I-ви етап с идентификатор ***по КККР на с.***,община Каварна,област Добрич.Строежът е пета категория.Разрешението за строеж е влязло в сила на 17.02.2012г. с положен подпис и печат от *** на Община Каварна.Същото,има заверена заповедна книга и съставен Протокол/обр.2/ за откриване на строителна площадка и определяне строителна линия и ниво от 26.03.2017г. с което е поставено началото на строежа съгласно чл.157 от ЗУТ.В общинска администрация е представено заявление с вх.№ АБ-06-880/07.07.2017г. придружено с приходна квитанция Серия ББ17 №5805018252/07.07.2017г. от „***“ООД гр.***,представлявано от ***за презаверка на разрешение за строеж РС №7/07.02.2012г.Същото е презаверено на 11.07.2017г. с положен подпис и печат от *** на Община Каварна.Актосъставителят е констатирал,че при подаване на заявлението от възложителя „***“ООД за презаверка на РС№7/07.02.2012г. не е спазен предвидения в чл.153 ал.4 от ЗУТ тримесечен срок за подаване на зявление за презаверка на разрешение за строеж.

На 10.01.2018г. длъжностното лице  инж.С.Н.Л. на  длъжност  *** в Регионален отдел „Национален строителен контрол /РО“НСК“/,Добрич при  Регионална дирекция за национален строителен контрол/РДНСК/,Североизточен район е съставила акт за установяване на административно нарушение №Д-3 от 10.01.2018г.,за това че *** е извършил незаконосъобразна административна услуга,като е презаверил конкретното разрешение за строеж,което е загубило своето правно действие по смисъла на чл.153 ал.2 т.2 от ЗУТ.Според актосъставителя с горното деяние ***.К.З.Ж.,във функциите си на *** *** на Община Каварна,Област Добрич е нарушил чл.153 ал.4 от ЗУТ.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление,с което на *** К.З.Ж. с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл.232 ал.1 т.1 от ЗУТ за нарушение на законоустановения тримесечен срок по чл.153 ал.4 от ЗУТ.

От показанията на разпитаният в съдебно заседание свидетел- актосъставителя С.Н.Л.                                                                                                                                                                                                                          се установява,че по разпореждане е извършена проверка на място и по документи в общината.Нарушението е установено на база на констативния протокол и още един протокол,които са изготвени и приложени към материалите и е съставен акт № Д-3/10.01.2018г.На място,видно от показанията на св.Л. е установено наличието на стаманобетонови площадки на 0,30см. от кота терен за строеж на административна сграда в с.***на посочените в акта имоти.Според свидетеля не е изпълнен  грубият строеж до момента на проверката.Установено е по документи,че има открита строителна площадка,съответно на дата 26.03.2012г.При презаверката на разрешението за строеж ,актосъставителя е констатирал,че заявлението е подадено от възложителя с дата,която е след законоустановения тримесечен срок.От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел-К.П.Б. се установява,че тя няма участие в изготвяне на констативните прооколи и не е извършвала проверка,а е само свдидетел по акта,като е запозната от актосъставителя със съдържанието на акта.

При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:

         При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира,че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта и при издаване на НП,което обуславя незаконосъобразност на последното.

Въз основа на Акт № Д-3/10.01.2018г. е издадено обжалваното наказателно постановление,с което на *** К.З.Ж. с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл.232 ал.1 т.1 от ЗУТ.Посочената разпоредба съдържа няколко хипотези: неизпълнение, лошо изпълнение или несвоевременно изпълнение на задължения на длъжностно лице възложени му със ЗУТ,актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи проектирането и строителството,както и решения и предписания,основани на тях.Нарушението за което се предвижда санкция по чл.232 ал.1 т.1 от ЗУТ,може да се осъществи чрез множество изпълнителни деяния и в случая не е ясно посочено при кое от тях е осъществен от обективна страна състава на нарушението.При тази процесуална ситуация е налице несъответствие между фактическото и юридическото обвинение.Според цитираната в НП за нарушена правна норма следва изводът,че жалбоподателят е извършил нарушението при всички форми на изпълнителното деяние,което не съответства на обстоятелствата,при които се сочи да е извършено нарушението.

Ето защо настоящия съдебен състав намира,че наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение  в разрез с императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.Смисълът на разпоредбите на на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН е в НП да бъдат посочени всички  съставомерни елементи на деянието,обстоятелствата при които е извършено и законовата разпоредба която е нарушена,по начин даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение.Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото НП—дали и доколко с фактически  и удостоверено по надлежния ред деяние/действие или бездействие/ на административно-наказаното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение-т.е. за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на  деянието и неговата правна квалификация.На следващо място чрез конкретизация на нарушението от фактическа и правна страна се обезпечава правото на защита на лицето,привлечено към административнонаказателна отговорност,в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди,че е извършил,за да може да организира защитата си в пълен обем.Неправилната индивидуализация на състава на  извършеното нарушение  в НП съгласно изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН е съществено процесуално нарушение,което от една страна съществено накърнява  правото на защита на нарушителя поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се ангажира отговорността му,а от друга поставя съдът в невъзможност да направи преценка и относно законосъобразността на акта по същество на спора.Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон-ЗАНН,така и в специалните закони които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях.Ето защо и особено важно е за държавните органи,които прилагат административнонаказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на  законовите разпоредби.Това се налага не от обстоятелството,че прилагането на нормите които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно,а от обстоятелството,че стриктното им спазване е гаранция  за справедливост на процедурата и липса на произвол.В конкретния случай когато държавните органи искат да ангажират административнонаказателната отговорност на едно лице,извършител на административно нарушение,са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение,както от обективна,така и от субективна страна с неговите признаци,които сочат че е осъществено,както и с настъпилия вредоносен резултат.От обективна страна административното нарушение се характеризира и с формите на изпълнителното деяние на същото,така както изисква чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 т.4 от ЗАНН.Посочването на този обективен критерий за извършването на административното нарушение е от огромно значение не само за защитата на жалбоподателя,който има право да научи в цялост какво точно нарушение е извършил,за да организира защитата си,но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност,който стои в основата на административното право.

         Допуснатото процесуално нарушение е съществено и не е от категорията нарушения,които биха могли да се преодолеят по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН,тъй като е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,тъй като не е могъл да разбере в какво точно е обвинен.В конкретния случай нормите които са нарушени от страна на административнонаказващият орган,са императивни и допуснатото процесуално нарушение е толкова съществено че опорочава целият административнонаказателен процес и прави атакуваното пред съда наказателно постановление изцяло незаконосъобразно.

С оглед на гореизложеното е безпредметно да се обсъждат доводите на страните по съществото на спора,тъй като те не са в състояние да доведат до други изводи по отношение на законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 предл. трето  от ЗАНН,съдът

                                               Р    Е    Ш    И :

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № Д-3-СИР-12/18.06.2018г. на Началника на Регионална дирекция национален и строителен контрол/РДНСК / Североизточен район,с което на *** К.З.Ж. ЕГН **********,*** на основание чл.232 ал.1 т.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ за нарушение на чл.153 ал.4 от ЗУТ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.     

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: