Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна 08.11.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на десети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията  НАХД № 202 по описа на КРС за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Административнонаказателното производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на  „Й.-Б.“ ООД ЕИК: **** със седалище и адрес на управление с.Н., ул.“Т.“ ** община Каварна,представлявано от управителя Д.Н.Й. срещу Наказателно постановление № 72/18.07.2016г. на Директора на ОБДХ гр.Добрич,с което на основание чл.41ал.2 от Закона за храните във връзка с чл.53 от Закона за административните нарушения,за извършено административно нарушение по чл.9 ал.1 от Закона за храните на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500/петстотин/ лева,за това,че на 29.06.2016г. при извършена извън планова проверка,по повод постъпил сигнал с вх.№ 2980/27.06.2016г. в обект магазин за кафе и ядки,находящ се в гр.К., ул.“Г.К.“ № ** е констатирано,че в обекта,с цел продажба са изложени и се предлагат на потребителите храни,които не са етикирани на български език,представляващи: фурми-в количество 2 опаковки от по 0,500кг.

            Срещу НП е подадена жалба от  „Й.-Б.“ ООД ЕИК: **** със седалище и адрес на управление с.Н., ул.“Т.“ **,община Каварна,представлявано от управителя  Д.  Н.Й. ,с която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното постановление.жалбоподателя изразява становище,че са налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН,тъй като се касае за маловажен случай поради липса на вредни последици и моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си и моли съдът да отмени атакуваното наказателно постановление..

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и пледира съдът да потвърди атакуваното наказателно постановление,като законосъобразно и обосновано.Сочи доказателства в подкрепа на твърденията си.

Съдът като съобрази доводите изложени в жалбата,становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок.Разгледана по същество е неоснователна.

Независимо от основанията,посочени от въззивника,съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление,какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

На 29.06.2016г. при извършена извън планова проверка от св.Н.Г.И.-*** и св.Ж.В.К.-***,по повод постъпил сигнал с вх.№ 2980/27.06.2016г. в обект магазин за кафе и ядки,находящ се в гр.К., ул.“Г.К.“ № ** е констатирано,че в обекта,с цел продажба са изложени и се предлагат на потребителите храни,които не са етикирани на български език,представляващи: фурми-в количество 2 опаковки от по 0,500кг.Фактите от проверката били описани в Доклад от извършена проверка  в обекта за производство и търговия с храни от 29.06.2016г. и Предписание № 00088/29.06.2016г.За посоченото нарушение св.Н.Г.И.-*** съставила на „Й.-Б.“ ООД ЕИК: **** със седалище и адрес на управление с.Н., ул.“Т.“ **община Каварна,представлявано от управителя Д.Н.Й. акт за установяване на административно нарушение № 3864/01.07.2016г.Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление,с което на „Й.-Б.“ ООД ЕИК: **** със седалище и адрес на управление с.Н., ул.“Т.“ **община Каварна,представлявано от управителя Д.Н.Й. на основание чл.41ал.2 от Закона за храните във връзка с чл.53 от Закона за административните нарушения,за извършено административно нарушение по чл.9 ал.1 от Закона за храните е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500/петстотин/ лева.

Действувайки като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка,както акта,така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение  е съставен от компетентно лице по смисъла на чл.49 ал.1 от ЗХ,вр. с чл.37 ал.1 б.”б” от ЗАНН,като същият сдъдържа необходимите  по чл.42 от ЗАНН реквизити.По делото не възниква съмнение относно компетентността по чл.49 ал.2 от ЗХ,вр. с чл.47 ал.2,вр. с чл.47 ал.1 б.”а” от ЗАНН на органа издал НП.При съставяне на НП са спазени изсикванията на чл.57 от ЗАНН и не са констатирани процесуални нарушения,които да опорочат съществено процедурата по съставяне,издаване и връчване на НП.

В преценката си дали да издаде наказателно постановление административнонаказващия орган се основава на фактическите констатации по АУАН,които в рамките на производството по налагане на административно наказание се считат за верни,до доказване на противното.От друга страна по силата на чл.14 ал.2 от НПК,вр. с чл.84 от ЗАНН,в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща съда доказателствена сила/ППВС № 10/73г.т.7/При това положение съдът е длъжен разглеждайки делото по същество да установи чрез допустимите от закона доказателствени средства дали е извършено административното нарушение,както и обстоятелствата,при които е извършено.Съдът при извършване на посочената проверка и при обсъждане на представените доказателства намира,че фактическите констатации в АУАН,пренесени след това в НП се подкрепят от представените  в с.з. писмени и гласни доказателства.Установи се от разпита на свидетелите Н.Г.И. и Ж.В.К. и двете служителки в ОДБХ гр.Добрич,че  на 29.06.2016г. при извършена извън планова проверка,по повод постъпил сигнал с вх.№ 2980/27.06.2016г. в обект магазин за кафе и ядки,находящ се в гр.К., ул.“Г.К.“ № ** е констатирано,че в обекта,с цел продажба са изложени и се предлагат на потребителите храни,които не са етикирани на български език,представляващи: фурми-в количество 2 опаковки от по 0,500кг.Доказано е,че горепосочените продукти са били изложени  на място достъпно за клиенти,в този смисъл те са им  предлагани за продажба.

Настоящия съдебен състав намира,че в АУАН и процесното наказателно постановление подробно и ясно е изложено описанието на нарушението,като в НП се съдържа конкретната норма,която е била нарушена-чл.9 ал.1 от Закона за храните.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава както от показанията на свидетелите Н.Г.И. и Ж.В.К.,така и от писмените доказателства,изчерпателно изброени в протоколното определение на съда,при приобщаването им към доказателствения материал по делото.

При тези данни от правна страна съдът намира,че жалбоподателят е осъществил състава на чл.41 ал.2 от Закона за храните във връзка с чл.9 ал.1 от Закона за храните,като на 29.06.2016г. при извършена  от св.Н.Г.И.-*** и св.Ж.В.К.-*** извън планова проверка,по повод постъпил сигнал с вх.№ 2980/27.06.2016г. в обект магазин за кафе и ядки,находящ се в гр.К., ул.“Г.К.“ № ** е констатирано,че в обекта,с цел продажба са изложени и се предлагат на потребителите храни,които не са етикирани на български език,представляващи: фурми-в количество 2 опаковки от по 0,500кг.

Така установената фактическа обстановка не се оспорва и от въэззивника.Възраженията от негова страна се изразяват в това   ,че на предлаганата стока:Фурми-2 опаковки по 0,500 грама на обща стойност 7,20 лева етикетите на български вероятно са паднали или нарочно разлепени и в момента на проверката се установява тяхната липса на стоката.Освен това в жалбата е обективиряано твърдение,че това е стока опакована в червен картон на която има нарисувани фурми и няма как потребителя да сбърка какво е съдържанието в кутията,независимо че няма етикет на български.Тези възражения не се споделят от настоящия състав на съда.Стойността на продуктите не е елемент от фактическия състав на административното нарушение,а задължение на стопанисващия търговския обект е да изпълни всички изисквания по отношение етикиране на предлаганите за продажба хранителни продукти съгл. Закона за храните.В противен случай хранителните продукти просто не следва да бъдат излагани на щандовете и предлагани за продажба.

Установеното от административнонаказващия орган и в с.з. в хода на административнонаказателното производство кореспондира с материалния закон-т.е. с разпоредбата на чл.9 ал.1 от Закона за храните,който гласи:“Производителите и търговците на храни са длъжни да предлагат на потребителите в страната храни,етикирани на български език.Допуска се данните на етикета освен на български език да бъдат обявени и на други езици.“

Настоящия съдебен състав счита,че законосъобразно наказващия орган е преценил,че касае за осъществено административно нарушение.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.9 ал.1 от Закона за храните.

Жалбоподателят е привлечен правилно към административнонаказателна отговорност,поради което издаденото наказателно постановление е законосъобразно и съдът следва да го остави сила.

Законосъобразно е наложено посоченото административно наказание „имуществена санкция“ в минимално предвидения размер от 500лева.И като такова не подлежи на преразглеждане от съда.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя,че административнонаказващия орган е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН поради маловажност на случая.Със ЗХ е уредена защитата на важни обществени отношения,касаещи здравето и интересите на потребителите.Съдът намира,че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,тъй като с оглед характера на засегнатите обществени отношения осигуряващи безопасността здравето на хората,случая не може да се определи като маловажен.В случая неотносимо е  и твърдението,че от деянието не са произтекли вреди.Безспорно е,че описаните хранителни продукти са се намирали в търговската част на магазина и са били изложени с цел продажба.Изискванията на ЗХ към търговците и производителите относно предлаганите за продажба в търговските обекти хранителни продукти са именно с цел недопускане на случаи,застрашаващи живота и здравето на консуматорите,а не санкциониране на вече установени такива деяния.

Настоящата инстанция счита,че при така определеното наказание в законоустановения размер биха могли да бъдат постигнати целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

Водим от изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

                                              Р    Е    Ш    И :

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 72/18.07.2016г. на Директора на ОБДХ гр.Добрич,с което на „Й.-Б.“ ООД ЕИК: **** със седалище и адрес на управление с.Н., ул.“Т.“ **община Каварна,представлявано от управителя Д.Н.Й. на  основание чл.41ал.2 от Закона за храните във връзка с чл.53 от Закона за административните нарушения,за извършено административно нарушение по чл.9 ал.1 от Закона за храните на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500/петстотин/ лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.

 

 

 

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: