Р Е Ш Е Н И Е

 

       /26.03.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на съдебен секретар Анастасия Митева, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 212/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на А.Й.М., чрез пълномощника му адв. С.В., срещу наказателно постановление (НП) № 7/21.08.2018 г., издадено от Ж. Н. Ж. – Заместник областен управител на област Добрич, с което на основание чл. 162, ал. 3 от ЗООС е наложена глоба в размер на 500 лева, за нарушение на т. 1 от Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012 г. на Областен управител на Област Добрич.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалноправните норми и правила. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител релевира доводи, че не е поканен за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и не е присъствал при съставяне на акта. Твърди се нарушаване разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, тъй като в НП липсвало подробно описание на нарушението, не са посочени мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Посоченият в НП номер на лекия автомобил не съответствал на вписания в АУАН. Твърди се, че е недоказано авторството и вината на жалбоподателя. С изложените мотиви си настоява за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Контролиращата страна РП Каварна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.07.2018 г. А.Р.М. и И. К. били на плаж на къмпинга на с. ****, в местността „Кладенчето”. Около 19.20 ч. двамата видели лек автомобил Лада Нива с рег. № В ****ВС, да се движи по дюните, да престоява около 10 мин. на хребета на дюната, след което се оттеглил в неизвестна посока. Тъй като същият автомобил бил видян от свидетелите и предния ден да се движи по дължина на дюните в посока от север на юг и да ги разрушава,  възмутени от поведението на водача, М. подал сигнал на ЕЕН за извършваното нарушение като описал подробно автомобила и мястото на което се намира. Уведомил също така дежурния, че е заснел автомобила с мобилния си телефон. На място бил изпратен служител на полицията, но до пристигането му водачът бил преместил превозното средство и то не могло да бъде установено на мястото на нарушението. В дадените пред служителя на полицията обяснения М. заявил, че от разговор с човек от селото разбрал, че името на водача на автомобила е А.,***. Верността на твърденията си свидетелят подкрепил и с направените снимки с мобилния си телефон и видеоклип. При извършената проверка на данните изнесени в сигнала, от  служителите на РУ Шабла бил установен автомобила посочен в сигнала - марка „Лада”, модел „Нива” с рег. № ****ВС управляван от лицето А.Й.М., ЕГН **********, с адрес ***.

На 07.08.2018 г. И.С.Н., в присъствието на свидетелите очевидци при установяване на нарушението - А.Р.М. и Г. И. К., съставил АУН бл. № 022946, срещу А.Й.М., затова, че на 26.07.2018 г. около 19.18 ч. на плажната ивица на село ****, управлява автомобил Лада Нива с рег. № В *** ВС, като разрушава дюните шофирайки върху тях, с което виновно е нарушил т. 1 от Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012 г. на Областен управител на Област Добрич. Според показанията на свидетеля И.Н.,*** в отсъствието на нарушителя, но му бил предявен лично от него, в присъствието на свидетеля Я.Я. още в същия ден, в дома му, като му били обяснени подробно причините за съставяне на акта, нарушението и нарушената правна норма. А.М. отрекъл да е управлява процесния автомобил на посочената дата и отказал да приеме и подпише акта, който отказ бил удостоверен с подписа на свидетеля Я.. При направеното устно оспорване на данните в акта, М. не е посочил друго лице, което да е управлявало МПС на процесната дата.

Въз основа на съставения АУАН на 21.08.2019 г. било издадено обжалваното НП, в което била отразена идентична фактическа обстановка описана в АУАН, като административнонаказващия орган приел, че на 26.07.2018 г. около 19.20 ч. на плажната ивица на с. ****, А.Й.М. управлява автомобил Лада Нива с регистрационен номер В 8127 ВС, като разрушава дюните шофирайки върху тях, с което е нарушил т. 1 от Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012 г. на Областен управител на Област Добрич. За извършеното нарушение на осн. чл. 162, ал. 3 от ЗООС на А.Й.М. е наложена глоба в размер на 500 лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на разпитаните свидетели И.С.Н. и Я.И.Я., АУАН № 27, съставен на 07.08.2019 г.; преписка вх. № 640/2018 г. по описа на РП гр. Каварна; писмо изх. № УРИ № 105820-250 от 03.12.2018 г. на МВР Дирекция „Национална система 112-МВР”, районен център 112-Варна, ведно с приложени към него CD с 2 бр. аудио записи; заповед № ЧР-04-12/15.08.2018 г. на Областен управител на област Добрич.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП.

Разгледана по същество, същата се явява  частично основателна.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, нарушението е описано в достатъчна степен, за да бъде разбрано от подведеното под административна отговорност лице, с всички съставомерни признаци от обективна страна. Посочена е правилно нарушената правна норма в АУАН, а така също и санкционната норма в НП, предвид на което не е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

При направената проверка за законосъобразност на НП от процесуалноправна страна, включително и такава относно редовността на АУАН, съобразно правомощията си и релевираните възражения с жалбата, съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна. Актовете са издадени от компетентен орган, спазена е установената за това форма и изискуеми реквизити на съдържанието им, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в редовно учредено и развило се, според процесуалните правила на ЗАНН административнонаказателно производство. Изложеното в АУАН и НП словесно фактическо описание на вмененото нарушение е в достатъчна степен ясно, възпроизведени са твърдения за факти, които покриват основните съществени признаци на деянието, поради което позволяват неговата индивидуализация - обща с оглед датата и мястото на извършване и като административно нарушение в хипотезата на т. 1 от Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012 г. на Областен управител на Област Добрич, отделно и като административнонаказателен състав по чл. 162, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда, налице са и обективните елементи относно надлежната персонификация на правния субект - нарушител. В този смисъл не се поражда каквото и да е било съмнение, какво точно нарушение се твърди да е извършено от въззивника.

От друга страна преценката за законосъобразността на НП, по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, досежно описанието на нарушението, се свежда до това изложени ли са фактически твърдения за обективните признаци от състава на административното нарушение което според АНО е осъществено. И тъй като последното очевидно е сторено, няма как да се приеме, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият не е разбрал какво точно нарушение се твърди да е извършил, за което и се наказва. Именно този е критерият за преценка съществеността на допуснатото процесуално нарушение на правилата на ЗАНН. Ето защо, съдът приема, че липсва процесуално нарушение на тази правна норма.

Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, изразяващо се в ненадлежното призоваване на нарушителя за съставянето му съдът, намира за неоснователно. Установи се от разпита на свидетелите Н. и Я., че в действителност, преди съставяне на АУАН актосъставителят не е отправил покана към нарушителя да присъства  в това процесуалноследствено действие. АУАН е съставен на 07.08.2018 г. в РУ Шабла, а е предявен за връчване в дома на жалбоподателя в с. **** на същата дата. По делото липсват доказателства за отправена покана към нарушителя, както и липсват доказателства за наличие на основание за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съдът съобразявайки наложилата се практика на Административен съд Добрич по идентични казуси приема, че допуснатото нарушение не е съществено. Неспазване на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не е довело до ограничаване правата на уличеното лице – акта в крайна сметка му е предявен още в деня на неговото съставяне и му е дадена възможност да направи възражения по констатациите в него. Не се е възползвал от тази възможност и не е направил писмени възражения пред наказващия орган. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя по никакъв начин не ограничава правата му, когато му е дадена възможност да даде обяснения, да направи възражения или да посочи доказателства по констатациите в акта с неговото връчване и предявяване.

Съдът при извършената съвкупна оценка на събрания в процеса доказателствен материал – показанията на разпитаните свидетели, съпоставени със събраните писмени доказателства и аудиозаписите от ЕЕН, намира за установено по несъмнен начин, че именно жалбоподателят А.Й.М. ЕГН **********, на 26.07.2018 г. около 19.20 ч. на плажната ивица на с. **** е шофирал автомобил Лада Нива върху пясъчните дюни, с което е нарушила т.1 от Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012 г. на Областен управител на Област Добрич. Разпоредбата на т.1 от Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012 г. на Областен управител на Област Добрич забранява движението, престоя и паркирането на всякакъв вид моторни превозни средства, включително АТВ на морските плажове и пясъчни дюни, находящи се в Област Добрич.

Настоящият състав на съда преценява като несъществено нарушение допуснатата техническа грешка в наказателното постановление, която се отнася до неточно изписване на една от цифрите в рег. № на МПС /вместо В***ВС е изписано неправилно В8127ВС/. Сочения недостатък не е съществено процесуално нарушение и не води до невъзможност да може да се разбере кой е автомобилът, с който е извършено нарушението, при условие, че същият е бил изписан правилно в АУАН. Допуснатата техническа грешка не съставлява основание за отмяна на НП на това правно основание, т.к. макар да представлява нарушение на правилата на материалния закон, то това нарушение не е съществено по своя характер.

Обжалваното Наказателно постановление решаващият съдебен състав намери за материалноправно законосъобразно. Същото е издадено при правилно приложение на нормативната уредба - Заповед № РД-11-10- /издадена на основание чл. 32, ал.1 от Закона за администрацията и във връзка с чл. 31, ал.1, т.3 от Закона за администрацията, чл. 7, ал.1, т.4 от Устройствения правилник на областните администрации/ и Закон за опазване на околната среда, както вярна е възведената правна квалификация на нарушението и приложена за същото е санкция, на съответното правно основание. Вменено на жалбоподателя е административно нарушение по т.1 от Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012 г. на Областен управител на Област Добрич, за което и на основание чл. 162, ал.3 от ЗООС е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012 г. на Областен управител на Област Добрич е публикувана в местната преса, на интернет-страницата на Областна администрация-Добрич и е поставена на видно място в сградата на Областна администрация-Добрич и административните сгради на общините Балчик, Каварна и Шабла.

Обсъдената нормативна уредба е точна, ясна и съдържа конкретно правило за поведение към съответните субекти и изключение е предвидено в Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012 г. на Областен управител на Област Добрич само по отношение на моторни превозни средства, обслужващи почистването и поддържането на морските плажове; автомобили на спешна медицинска помощ; автомобили, осигуряващи пожарна безопасност.

В контекста на тези правни аргументи, решаващият съдебен състав намира обжалваното НП за законосъобразно и правилно от материалноправна страна, с оглед приложението на материалния закон.

Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав - чл. 162, ал. 3 от ЗООС, индивидуализирано в размер на 500 лева, т.е. в максималния размер предвиден в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда не е изцяло съобразена с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, доколкото АНО не е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства. Установени по делото са такива със смекчаващ ефект и в частност нарушението е първо по ред и инцидентно за субекта, при липса на данни за извършени други нарушения от същия вид по ЗООС, за които да е бил санкциониран с влезли в сила НП, доколкото доказателства за обратното АНО не ангажира, съобразно носената от него доказателствена тежест. От извършеното нарушение не са последвали вреди на плажната ивица и на пясъчните дюни. Отегчаващо отговорността обстоятелство, посочено и в обжалваното НП е факта, че административното нарушение е извършено през светлата част на деня - около 19.20 ч., в активния летен сезон, когато на плажа има плажуващи. Ето защо отчитайки наличието, както на смекчаващи отговорността обстоятелства, така и на отегчаващи такива и при баланс на същите, съдът прецени, че справедливо и съответно на тежестта на извършеното,  ще бъде наказание глоба в размер на 250 лева, т.е. средния размер между предвидения в разпоредбата на чл. 162, ал. 3 от ЗООС минимален и максимален размер на санкцията. Отчитайки всички тези обстоятелства, съдът намира по справедливост, че наложеното наказание глоба следва бъде намалено от 500 лева до размер на 250 лева.

Целите на наложените наказания визирани в чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай  по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В конкретния случай не може да обоснове маловажност на нарушението липсата на настъпили вреди от него, тъй като то е от типа на формалните нарушения и е съставомерно и при липса на вредоносен резултат. Не би могла да бъде обоснована и по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на такова нарушение, тъй като нарушението е типично за вида си. В действителност липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме,че нарушението е първо по рода си. Изхождайки от тези съображения обаче не може да се говори, че се касае за по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко първо нарушение при формално осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния.

Мотивиран при горните съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, настоящият съдебен състав

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7 от 21.08.2018 г. на Заместник Областен управител на Област Добрич, с което на А.Й.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 162, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда е наложено административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на т. 1 от Заповед № РД-11-10-191/30.08.2012 г. на Областен управител на Област Добрич, като за това нарушение НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание на ГЛОБА в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Добрич, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………..