В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощник - адв. Д.Д.. Поддържа в цялост аргументите, изложени в жалбата, като акцентира върху нарушеното му право на защита, недоказаността на възведеното "административно обвинение" и неправилно приложение на материалния закон.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище относно фактите и приложимия по делото закон.

Каварненският районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява основателна.

От фактическа страна:

Жалбоподателят И.Ж.И. бил капитан на р.к. „Калиакра”. На 20.06.2017 г. на обяд, заедно със свидетелите Д.Х.П. и И.Г. К. – членове на екипажа, напуснали пристанище Каварна и се отправили в посока североизток, за да извършват риболов на барбуна и сафрид. Корабът бил оборудван с пелагичен трал. Около 14.00 часа свидетелят И.М.У. – гл.специалист в ИАРА, сектор Добрич получил информация, че в акваторията на Черно море, два кораба извършват риболовна дейност, в района пред местността „Болата”. Свидетелят отишъл на посоченото място и окомерно преценил, че корабите, единият от които р.к. „Калиакра” са в едномилната зона. След установяването им свидетелят направил връзка с центъра за наблюдение в гр.Варна, от където му съобщили, че корабите са с изключени проследяващи устройства. Уведомили го също, че до нос Каликра корабите били с включени проследяващи устройство, като след приближаване на разстояние около 1 морска миля до брега устройствата им били изключени. От  центъра за наблюдение помолили свидетеля У. да осъществи връзка с капитана на р.к., за да провери какъв е проблема. У. твърди, че седем пъти звънял на капитана И.И., но въпреки, че телефона му давал свободен сигнал, същият не му се обадил. За времето от 14.00 ч. до около 23.00 ч., св.У. осъществявал наблюдение на кораба от различни места от брега. Около 19.40 ч. видял, че същият се движи на бавен ход със спуснати проволки в кърмовата част и направил извода, че същият осъществява риболов в едномилната зона. Свидетелят обясни, че при извършваното наблюдение не е видял потапяне или изваждане на тралното съоръжение или изваждане на улов от риба.

Свидетелите Д.П. и И. К. обясниха, че на 20.06.2017 г. тралното съоръжение е пускано във водата само веднъж, в ранния следобед, т.к. нямало риба. При прибиране на проволката, възникнал проблем и се наложило да бъде пусната отново във водата с тежести, за да бъде подредена правилно. И двамата свидетели дадоха показания, че около посочения в акта час – 19.40 ч. трала не е пускан във водата, т.к. по това време пътували за котвостоянката. 

На следващия ден – 21.06.2017 г. , при излизането на кораба на пристана свидетелят У. разговарял с капитана– жалбоподателят И.И., който му обяснил, че за него проследяващото устройство е работило и той не е разбрал, че има някакъв проблем. За рибата намиращ се на кораба капитана обяснил, че е уловена с тралното съоръжение, в разрешената зона – над една миля.

Свидетелят У. преценил, че е налице административно нарушение и съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение с № В 0007255/21.06.2017 г. В него било удостоверено, че на 20.06.2017  г., в 19.40 ч. И.Ж.И. – капитан на РК Вн *** „Калиакра”, в района източно от с.Камен бряг, общ.Каварна, в акваторията на Черно море, на отдалеченост под една морска миля от бреговата ивица извършва риболовна дейност със спуснати проволки в кърмовата част на р.к, допускащ влачене на тралиращ уред с цел усвояване на ресурс от риба. От извършена справка с ЦНРК Варна е установено, че монтираното функциониращо устройство за сателитно проследяване е изключено. В акта е вписано, че с посочените действия капитана на р.к. Вн *** е нарушил Заповед РД-09-98/26.02.16 на ЗМХ във вр. с чл.30 от ЗРА и чл.45, ал.1, т.3 от ЗРА. След съставянето му препис от АУАН бил връчен на нарушителя И.. В акта жалбоподателя вписал своето възражение – че не е извършил посоченото нарушение.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 007/04.08.2017 г. от К.Д. – и.д. Началник отдел „Рибарство и контрол Черно море” гр.Бургас, с което на основание чл.70, ал.1 ЗРА и чл.80, ал.1 ЗРА, на И.Ж.И., при дословно възпроизвеждане на словесното описание на твърдяното нарушение от АУАН, са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 30 ЗРА и 2000 лева за нарушение на чл. 45, ал.1, т.3 от ЗРА.

Препис от същото е връчен на жалбоподателя на 09.08.2017 г., чрез пощенска пратка доставена му от куриерска фирма Булпост.

  Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа на събраните гласни доказателствени средства и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите Д.П., И. К., И.У. и Д.М., АУАН 7255/21.06.2017 г., Заповед № ЗД 09-98/26.02.2016 г., Заповед РД 09-25/21.01.2014 г. на МЗХ, Протокол за проверка на плавателен съд извършена на 20.06.17г. от служители на РДГП Бургас.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

 При извършената служебна проверка съдът констатира, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им Заповед РД 09-25/21.01.2014 г. на министъра на земеделието и храните.  Същевременно АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.

По отношение на пункт първи от обжалваното НП, касаещо вменено на жалбоподателя нарушение по чл.30 от ЗРА съдът счита, че административнонаказателното обвинение е недоказано в тази си част. Установи се от показанията на разпитания в качеството на свидетел - актосъставителят И.У., че при извършваното наблюдение от брега той не е видял спускане или изваждане на тралиращото устройство, изваждане на риба и пр., а единствено е установил спуснатата във водата проволка в кърмовата част на кораба. За последното останалите двама свидетели Петров и К. дадоха показания, разколебаващи в достатъчна степен направеното от свидетеля У. предположение за извършване на риболов с тралиращо устройство. От друга страна свидетелят У. показа, че визуалното наблюдение е извършвал само от брега и е преценявал разстоянието на което се намирал кораба окомерно. Последното съдът намира за недостатъчно, за да се установи мястото на евентуално извършавания риболов, а от там и да послужи за ангажиране законосъобразно отговорността на жалбоподателя за извършване на вмененото му нарушение - риболов в забранената едномилна зона. Наред с горното съдът намира, че както описанието на нарушението, така и подвеждането му под нарушената правна норма са в степен недаваща възможност на подведеното под административна отговорност лице да разбере ясно и точно повдигнатото му обвинение. Видно от НП наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на чл.30 от ЗРА, който член съдържа 10 алинеи, повечето от които съдържащи по няколко хипотези. Горното съчетано с недостатъчно прецизното описание на извършеното нарушение, затруднява жалбоподателя да разбере в достатъчна степен вмененото му нарушение, а от там и да организира адекватно защитата си.  

Обобщавайки изложеното съдът намира, че не се събраха категорични доказателства, които да потвърждават изложената в обжалваното НП фактическа обстановка, а именно, че на посочената дата и време жалбоподателят е извършвал риболовна дейност с тралиращо устройство на разстояние под една миля от бреговата ивица. В този смисъл тежестта на доказване по делата от административнонаказателен характер е на административнонаказващия орган. В случая обаче не се събраха безспорни доказателства, които да установяват описаната в обжалваното НП фактическа обстановка, поради което съдът следва да приеме, че обвинението е недоказано в тази му част. С оглед на изложеното обжалваното НП следва да се отмени в тази си част като незаконосъобразно, издадено в противоречие на материалния и процесуалния закон.

 По отношение на пункт втори от обжалваното НП, касаещо вменено на жалбоподателя нарушение по чл.45, ал.1 т.3 от ЗРА и наложена санкция на осн. чл.80, ал.1 ЗРА съдът счита, че административнонаказателната му отговорност е ангажирана неправилно, което налага отмяна на НП и в тази част.

Съгласно чл.80 ал.1 от ЗРА едноличен търговец или юридическо лице, което не монтира и не поддържа бордовото оборудване в изправност, свързано с работата на системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби, в нарушение на чл. 45 ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лева. Видът на наказанието - „имуществена санкция“, което законодателят е предвидил в чл. 80 ал. 1 от ЗРА определя и кръга на лицата, които носят административнонаказателна отговорност. По реда на тази разпоредба сред субектите на нарушението следва да са едноличните търговци и юридическите лица, защото това наказание „имуществена санкция“ е относимо само към тях. Законодателят не е отстъпил от принципното положение на ЕТ и на юридическите лица  да се налага „имуществена санкция“, а на физическите лица да се налага административно наказание „глоба“ и в случая се касае за допуснато съществено нарушение на материалния закон, което налага отмяна на НП. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83 ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно чл. 83 ал. 1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Видно е, че законодателя прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на ЕТ и на юридическите лица. Видът на наказанието следва да е съответен на субекта на административнонаказателна отговорност и след като в случая в разпоредбата на чл. 80 ал. 1 от ЗРА като субект на адчминистративнонаказателна отговорност са посочени еднолични търговци и юридически лица, то наказанието следва да е „имуществена санкция“ по арг. на чл. 83 от ЗАНН и в съответствие с принципа на законоустановеност на наказанието. Ето защо според съда неправилно е била ангажирана отговорността на физическото лице, като субект на нарушението, оттук наказателното постановление и в частта му относно наложеното на въззивника административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 80 ал. 1 от ЗРА подлежи на отмяна, като незаконосъобразно на материално основание.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И: