Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Каварна 30.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 219 по описа на КРС за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

С Наказателно постановление № 08-000154/036 от 10.04.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда на „С-П. Х.“ ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.София,район О., ул.“Б.“ №***,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда.

Недоволен от наказателното постановление останал въззивника „С-П. Х.“ ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.София,район О., ул.“Б.“ №***,представлявано от управителя Г.И.Г. и моли съда да го отмени изцяло като незаконосъобразно и необосновано.Въззивника моли да бъде прието,че обжалваното Наказателно постановление № 08-000154/036 от 10.04.2017г. е незаконосъобразно поради нарушаване на реда и начина за издаване на такъв вид административни актове,а също така е и неоснователно,тъй като „С-П. Х.“ ЕООД не е извършило нарушение на трудовото законодателство и по-специално на чл.128 т.2 от Кодекса на т руда.В съдебно заседание въззивника редовно призован,не се явява,не се представлява,депозирал е писмени бележки,които по своето съдържание са напълно идентични с обективираното в жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от ст.ю.к. Д.П. която по съществото на делото моли потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.Чрез събраните доказателства се установявало по категоричен начин извършеното нарушение.Процесуалния представител на въззиваемата страна изразява становище,че ответната страна не е представила документи,доказващи изплащането на трудовите възнаграждения.Намира за неоснователни възраженията обективирани в жалбата,че е изтекъл преклузивния срок за връчване на наказателното постановление.Счита,че допуснатото нарушение е доказано по категоричен начин,поради което моли да бъде потвърдено наказателното постановление ведно с наложената имуществена санкция,която е в минимален размер.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите К.Г.С.,К.Н.К. и К.А.А.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № 08-000154/13.03.2017г. на „С-П. Х.“ ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.София,район О., ул.“Б.“ №***,в качеството му на работодател.Извършена е проверка от Дирекция „Инспекция по труда” на 22.02.2017г. в 10.50ч. от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда” гр.Добрич на строителен обект-Възстановяване на пристанищното съоръжение при нос Шабла-морска естакада с островна площадка,находящ се на рибарското селище в гр.Шабла,общ.Шабла,изпълнявана от „С-П. Х.““ЕООД.На 13.03.2017г. са представени изисканите ведомости за заплати за месец януари 2017г.,от които е установено,че работодателя „С-П. Х.“ ЕООД в качеството си на работодател не е изплатило начислените трудови възнаграждения за месец януари 2017г. на Б.Д.К. в размер на 578,73лева,Г. И.Л. в размер на 868,86лв.,Е.М.Л. в размер на 549,23лв. и на Т.А.Д.в размер на 1014,54лв.,като липсват положени подписи в представената ведомост и не са представени други документи,удостоверяващи изплащането.Трудовите възнаграждения са дължими в срок не по-късно от последно число на следващия месец-28.02.2017г.Нарушението е установено на 13.03.2017г.Посочено е,че работодателят е нарушил чл.128 т.2 от Кодекса на труда.Упълномощено от управителя на дружеството лице е подписало АУАН,като един от трите еднообразни екземпляри му е връчен по реда на ЗАНН и КТ.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е е депозирано възражение в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич.

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление,в което е възприета изложената в акта фактическа обстановка с което на „С-П. Х.“ ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.София,район О., ул.“Б.“ №***,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда.

Проверката по спазване на трудовото законодателство от въззивника приключила на 13.03.2017г. когато свидетелите К.Г.С.,К.Н.К. и К.А.А. отразили резултатите от извършването и в протокол,който бил връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице.

За нарушение на чл.128 т.2 от КТ досежно неизплатено начислено трудово възнаграждение за месец януари 2017г. на Б.Д.К. в размер на 578,73лева,Г. И.Л. в размер на 868,86лв.,Е.М.Л. в размер на 549,23лв. и на Т.А.Д.в размер на 1014,54лв. на 13.03.2017г. свидетелката К.Г.С. съставила срещу въззивника акт за установяване на административно нарушение.Актът бил съставен в присъствието на В.В.К. ЕГН **********-упълномощено от управителя на дружеството лице,който присъствувал при установяване на нарушението и съставянето на акта.АУАН бил съставен в присъствието на В.В.К. ЕГН **********-упълномощено от управителя на дружеството лице,който се запознал със съдържанието му,подписал го без възражения и му бил връчен екземпляр от него срещу подпис.

Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от събраните в хода на делото доказателства: показанията на свидетелите К.Г.С.,К.Н.К. и К.А.А.,както и от следните писмени доказателства: Протокол изх.№ 1709109 от 13.03.2017г. за извършена проверка,призовка от 22.02.2017г.,пълномощно рег.№ 2268,ведомост за заплати за месец януари 2017г.-1 лист.

При така установеното от фактическа страна,съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата против наказателното постановление е допустима,като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП,от легитимирано лице и в законоустановения срок.

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице.АУАН е съставен в съответствие с чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 от ЗАНН от компетентен орган и съдържа всички реквизити,установени в чл.42 от ЗАНН.За така установеното нарушение на КТ против въззивника е издадено НП от компетентен орган,видно от Заповед № 1223/21.12.2016г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № З-0058/11.02.2014г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и в законоустановения срок,без то да съдържа нови фактически обстоятелства против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

Настоящия съдебен състав намира за неоснователно обективираното в жалбата възражение относно издаването на НП след изтичането на едномесечен срок от съставянето на АУАН по следните съображения:

Не е процесуално нарушение обстоятелството,че наказателното постановление е издадено след изтичане на едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН,тъй като този срок е инструктивен,целящ осигуряване на ефективност и бързина на държавната администрация,а не преклузивен.Правомощието на административнонаказващият орган да упражни административнонаказателна репресия се погасява в шестмесечен срок от съставянето на акта съгласно разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН,който не е изтекъл преди издаване на атакуваното наказателно постановление в процесния случай.

Неоснователно,според настоящия съдебен състав се явява обективираното в жалбата възражение за датата на връчване на наказателното постановление на дружеството-27.07.2017г.Следва да се има предвид,че датата на връчване на НП има значение за възникване на срочното право на жалба на административнонаказаното лице срещу наказателното постановление,а не се счита за дата на произнасяне на административнонаказващия орган.Обстоятелството,че обжалваното НП № 08-000130/041 е издадено на 10.04.2017г.,а датата на връчването на дружеството е 27.07.2017г. не представлява основание за отмяна на наказателното постановление,тъй като правомощието на административнонаказващият орган да упражни административнонаказателна репресия се погасява в шестмесечен срок от съставянето на акта съгласно разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН,който не е изтекъл преди издаване на атакуваното наказателно постановление в процесния случай.

По същество съдът намира,че въззивника е нарушил разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ-в качеството си на работодател не е изплатил начислените трудови възнаграждения за месец януари 2017г. на Б.Д.К. в размер на 578,73лева,Г. И.Л. в размер на 868,86лв.,Е.М.Л. в размер на 549,23лв. и на Т.А.Д.в размер на 1014,54лв.,като липсват положени подписи в представената ведомост и не са представени други документи,удостоверяващи изплащането.

Установява се,че работодателят е начислил във ведомостта за заплати за месец януари 2017г. трудово възнаграждение на Б.Д.К. в размер на 578,73лева,Г. И.Л. в размер на 868,86лв.,Е.М.Л. в размер на 549,23лв. и на Т.А.Д.в размер на 1014,54лв.,но не е изплатил същото в срока по чл.270 ал.1 от КТ,както и до момента на приключване на проверката с протокол за извършена проверка от 13.03.2017г.Този извод следва от липсата на подпис за получено възнаграждение във ведомостта за заплати,както и от липсата на други доказателства за изплащането на начисленото трудово възнаграждение.Обстоятелството,че към 13.03.2017г. трудовото възнаграждение на Б.Д.К. в размер на 578,73лева,Г. И.Л. в размер на 868,86лв.,Е.М.Л. в размер на 549,23лв. и на Т.А.Д.в размер на 1014,54лв.,за месец януари 2017г. не е било изплатено,не се оспорва от въззивника.Тези обстоятелства обосновават категоричния извод,че това трудово възнаграждение към 13.03.2017г. е било дължимо,но в нарушение на 128 т.2 от КТ не е изплатено от работодателя.

Имуществената отговорност на търговското дружество е обективна,поради което въпросът относно виновното извършване на нарушението не се обсъжда от съда.

Нарушаването на разпоредба на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд изпълва с конкретно съдържание бланкетната разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ.Поради това с обжалваното наказателно постановление административно-наказващият орган законосъобразно е ангажирал имуществената отговорност на жалбоподателя-работодател с предвидената в тази разпоредба имуществена санкция.

Не са налице предпоставките за квалификация на нарушението като маловажен случай по смисъла на специалната разпоредба на чл.415в от КТ.Тези предпоставки са:1/.нарушението да може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2/. От нарушението да не са произтекли вредни последици за работници и служители.В случая нито една от кумулативно необходимите предпоставки за прилагане на чл.415в от КТ не е налице.Нарушението не е отстранено веднага след отстраняването му,като въззивника не е представил документи доказващи изплащането на трудовите възнаграждения и към настоящия момент.Неплащането на дължимо трудово възнаграждение на работника винаги води до вредни последици за него,независимо от периода на забава,а в конкретния случай,както се отбеляза по-горе в настоящото решение въззивника не е представил документи доказващи изплащането на трудовите възнаграждения и към настоящия момент,т.е периода на забава продължава да тече.

За безспорно установеното по делото нарушение на чл.128 т.2 от КТ,въззивника е наказан с имуществена санкция в минималния размер,предвиден в чл.414 ал.1 от КТ,поради което не следва да се обсъжда въпроса за индивидуализацията на наложеното наказание.

По горните съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №08-000154/036 от 10.04.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич,с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда на „С-П. Х.“ ЕООД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр.София,район О., ул.“Б.“ №***,в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда,като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: